РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 18.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 12658
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Е.К. А. – Р. против „Т.Б.“ ЕАД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищцата твърди, че по силата на
трудов договор, сключен на 28.05.2014 г. заемала длъжността „Старши юридически
сътрудник – регулации“ до 30.06.2017 г., когато със Заповед № 3874/30.06.2017
г. било прекратено трудовото й правоотношение. Твърди, че четири дена по-рано
със заявление вх. № 32/26.06.2017 г. уведомила работодателя си, че е бременна. Твърди, че в деня на прекратяване на
трудовото правоотношение бил проведен разговор между нея и директор на дирекция
„Корпоративни и правни отношения“ и мениджър от дирекция „Човешки ресурси“, на
която й било съобщено чу поради
структурни промени, позицията й ще бъде закрита. Предложено й било трудовото й
правоотношение да бъде прекратено със споразумение, което трябвало да приеме
веднага. Поради притеснението си и объркването си заради внезапността на
събитието и бременността й, приела споразумението срещу обезщетение от 5 брутни
заплати. Същата вечер се почувствала зле. Посетила лекар. Били й предписани
лекарства и била посъветвана да се пази от стрес. Твърди, че въпреки
предприетите мерки на 02.07.2017 г. била констатирана липса на сърдечна дейност
на плода и на следващия ден, той бил премахнат. От преживяното ищцата изпитвала
болки и страдания, тъй като това била дълго чакана втора бременност. Поддържа,
че загубата й е в причинна връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 35000 лева, ведно
със законната лихва от датата на настъпване на събитието до окончателното им
плащане, както и направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск, като поддържа, че не е осъществен съставът на
деликтната отговорност, тъй като не е налице противоправност. Ищцата доброволно
подписала споразумение за прекратяване на трудовия й договор срещу обезщетение.
Твърди, че не е налице пряка причинно-следствена връзка с прекъсване на
бременността. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като претендира направените
по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 28.05.2014 г. между К.Б.М.ЕАД (с
ново наименование „Т.Б.“ ЕАД) и Е.К. А.– Р. е сключен трудов договор № 3242, по
силата на който ищцата е изпълнявала длъжността „Старши юридически сътрудник –
регулации“. С Уведомително писмо вх. № 32/26.06.2017 г. Е. А.– Р. уведомила
Дирекция „Човешки ресурси“, че е бременна.
На 30.06.2017 г. работодателят „Т.Б.“
ЕАД отправил предложение до Е. А.– Р. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 331, ал. 1 от Кодекса на труда срещу
обезщетение в размер на петкратния размер на месечното й брутно трудово
възнаграждение. На същата дата ищцата потвърдила съгласието си да приеме
направеното предложение за прекратяване на трудовия договор, считано от
03.07.2017 г. Със Заповед № 3874/30.06.2017 г. на пълномощник на Изпълнителния
директор на „Т.Б.“ ЕАД е констатирано прекратяване на трудовия договор.
Във връзка с установяване на
обстоятелствата, настъпили при прекратяване на трудовото правоотношение са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.Г.В.– Главен директор
„Корпоративна политика“. В показанията си свидетелката установява, че към м.
юни 2017 г. е заемала длъжността Главен директор „Корпоративна политика и
правни отношения“, като ищцата била част от нейния екип. Заявява, че решението
за прекратяване на трудовото правоотношение с Е. А.– Р. било взето 3-4 месеца
преди това, а форматът бил изчистен няколко дни по-рано. Отрича прекратяването
на трудовото правоотношение с нея да е било свързано с бременността й. По
същото време били прекратени трудовите договори и на други служители. По време
на разговорът, при който на ищцата e предложено
прекратяване на трудовото правоотношение, било направено изключение с оглед
състоянието на Е. А.– Р. и вместо предварително предвидения размер на
обезщетението от четири работни заплати, на нея бил предложен петкратен размер.
Заявява, че разговорът протекъл спокойно с разбиране от страна на ищцата. В
същия ден били подписани документите и после бил съставен обходен лист за
връщане на материали, компютри, телефони.
За установяване на настъпването и
размера на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Е.Р.иГ.Г.А.. В показанията си Е.Р.– съпруг на ищцата установява, че
в средата на м. май на 2017 г. си направила тест за бременност и установила, че
е бременна. На 07.06.2017 г. посетила лекаря си, който констатирал бременността
и я уверил, че всичко е наред. След повторния преглед на 14.06.2017 г. Е.
уведомила Дирекция „Човешки ресурси“. На 30.06.2017 г. получил обаждане от нея,
че шефката й е уволнена и че викат и нея. Към 11.30 часа му се обадила и му
казала, че е уволнена. Разплакала се, не се чувствала добре. Към 14.00 му се
обадила и казала, че я боли коремът ниско долу. Към 18.30 разбрала, че нещо не
е добре с плода. Посетили лекар, който предписал лекарства. Препоръчал да си
почива. Тя спазвала всичко, но загубила бебето. После била тъжна плачела. В
показанията си свидетелката А.-майка на ищцата, установява, че на 30.06.2017 г.
дъщеря й й се обадила и казала, че я викат шефовете и май не е за добро.
По-късно й се обадила и казала, че вече не е на работа. 15 дни по-рано била
регистрирана бременност. След това пак й се обадила и казала, че има режеща
болка и ръждиво течение. Било й изписано лекарство от лекар. Преди този ден
дъщеря й се чувствала добре. Загубила бебето. Била съсипана, депресирана,
емоционално срината.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства са изготвени първоначално и повторно заключение на
съдебно-медицинска експертиза. Установява се, че към 14.06.2017 г. Е. А.– Р.
била бременна в 8 – ма гестационна седмица. На 30.06.2017 г. получила болки
ниско в корема, за което е консултирана от гинеколог и е предписано лечение. На
02.07.2017 г., поради продължаване на оплакванията, ищцата е консултирана по
спешност в СБАЛАГ „Майчин дом“ като ехографски е констатирано, че в матката има
ембрион без сърдечна дейност, отговарящ на 7+ гестационна седмица. Ищцата била
насочена за планов прием и на 04.07.2017 г.
е извършено абразио – резидуорум, поради задържан мъртъв плод – миссед
аборшън. Вещото лице от повторната съдебно-медицинска експертиза установява, че
е възможно психическа травма (стрес)
като кофактор с други предразполагащи състояния и заболявания чрез резки
промени в артериалното налягане да предизвика кръвоизлив в децидуата и
последващ аборт. Посочва обаче, че при здрава жена, нормално развиващ се плод и
малък срок на бременността е почти невъзможно спонтанен аборт от психичен
стрес. Вещото лице установява, че има причинно-следствена връзка между стрес и
започналия аборт, но няма никаква връзка между стреса и загиналия ембрион.
Нормално мъртвият ембрион завършва със спонтанен аборт, придружен от кафеникаво
кървене в първия триместър на бременността и се налага да се направи абразио –
резидуорум. Посочва, че най-честата причина за загиване на ембриона в началния
стадий на бременността са хромозомните аномалии и възрастта на пациентката.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Предвидената от закона отговорност е особен вид
безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия и
тя има гаранционно-обезпечителен характер. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на определено лице, както и възлагане на
работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод
тази работа. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено
увреждане възниква, когато е налице виновно противоправно действие или
бездействие на определено лице, от което са причинени вреди на ищеца, както и
причинната връзка между тях.
Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК и
съгласно дадените от съда указания в доклада по делото, задължение на ищеца е
било да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, свързани с
настъпване на твърдяното от него събитие, настъпилите вреди, причинната връзка
между твърдяното действие или бездействие на служители на ответника. В тежест
на ответника е било да установи, че са налице обстоятелства, които изключват
или ограничават отговорността му.
От събраните по делото
доказателства се установява, че ищцата е била в трудово правоотношение с
ответника, че е подала уведомление, че е бременна, както и че на 30.06.2017 г.
е прекратено трудовото й правоотношение, а в същия ден е получила болки и на
04.07.2017 г. е прекъсната бременността след като е констатирано, че ембрионът
няма сърдечна дейност. Деликтната отговорност на ответното дружество може да
бъде ангажирана за виновно действие или бездействие на негови служители, което
е противоправно. Не се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че прекратяването на трудовото правоотношение е било свързано с
уведомлението на ищцата да работодателя за бременността й. Твърденията на
ответника, че са извършвани структурни промени в дружеството се подкрепят от
установеното обстоятелство, че в същия ден – 30.06.2017 г. е прекратено
трудовото правоотношение и с още един служител – М.Г.(показания на Е.Р.), което
кореспондира с показанията на свидетелката В.. Възможността трудовото
правоотношение да бъде прекратено срещу обезщетение е предвидено в закона – чл.
331 от Кодекса на труда и ищцата е дала съгласието си за сключване на
споразумение с работодателя си. Емоционалните негативни възприятия на ищцата,
свързани с прекратяване на трудовия й договор, особено в момент, който е
установила желана бременност, са нормална реакция в създалата се ситуация, но
те не са резултат от противоправно поведение на служители на ответника. Не се
установява също така, че в резултат на преживения стрес и изненада от
неочакваното предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, са настъпили
твърдените вредни последици, а именно прекъсване на бременността на ищцата.
Вещите лица от приетите по делото първоначална и повторна съдебно-медицинска
експертиза установяват, че прекъсването на сърдечната дейност на ембриона в
ранна гестационна възраст не може да бъде резултат от преживяна стресова
ситуация, а прекъсването на бременността е било свързано именно с установения
задържан мъртъв плод.
Предвид на изложеното, не е
налице основание за ангажиране на отговорността на ответното дружество за настъпилите
неимуществени вреди, поради което предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати направените от ответника
разноски в размер на 250 лева, представляващи платено възнаграждение за вещо
лице.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.К. А.– Р., ЕГН-**********,*** против „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК – *******, със седалище
и адрес на управление ***, сграда 6 иск с правно основание чл. 49 във връзка с
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 35000 (тридесет и пет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – психологическа
травма, емоционална следа от прекъсване на желана бременност, настъпила в
резултат на прекратяване на трудово правоотношение на 30.06.2017 г. с ответното
дружество като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е.К.
А.– Р., ЕГН-**********,*** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление ***,
сграда 6 иск сумата от 250 (двеста и
петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: