М О Т И В И
към Присъда № 260004
от 08.10.2020 г., постановена по НОХД № 12 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Хасково
По обвинението:
Окръжна прокуратура – Хасково е предявила обвинение срещу
Т.С.М., с ЕГН **********, р. на *** г. в гр. ***, ****, български гражданин, с ****
образование, ****, ****, ***** и Г.Е.Н., с ЕГН **********, р. на *** г. в гр. *****,
****, български гражданин, *****, ****, ****, ****, ***, и двамата от ******за
извършено от всеки един от тях
престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че в периода 13.10.2017г. до 14.10.2017г. в градовете *****, при
условията на продължавано престъпление и в съучастие помежду им, като
съизвършители, 11 /единадесет/ пъти използвали платежен инструмент - дебитна
карта с № ****, издадена от „Централна Кооперативна банка" АД, без
съгласието на титуляря О.М.А., с ЕГН **********, като в 14.24 ч. на
13.10.2017г. от АТМ банкомат с № ****на „Експресбанк” АД, монтиран на *******
извършили транзакция като изтеглили сумата от 50 лева; в 14.25 ч. на 13.10.2017
г. от АТМ банкомат с № **** на „Експресбанк“ АД, монтиран на ****, извършили
транзакция като изтеглили сумата от 50 лева; в 14.26 ч. на 13.10.2017 г. от АТМ
банкомат с № ***** на „Експресбанк“ АД, монтиран на ****; извършили транзакция
като изтеглили сумата от 50 лева, в 14.58.41 ч. на 13.10.2017 г. от АТМ
банкомат с № ***** на „Първа инвестиционна банка“ АД, монтиран на ******,
извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева; в 15.04 ч. на
13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № **** на „Търговска банка Д“ АД, монтиран на ******,
извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева; в 15.21.01 ч. на
13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № *** на „ОББ“ АД, монтиран на *****, извършили
транзакция като изтеглили сумата от 400 лева; в 15.22.08 ч. на 13.10.2017 г. от
АТМ банкомат с № **** на „ОББ“ АД, монтиран на ****, извършили транзакция като
изтеглили сумата от 400 лева; в 21.57.15 ч. на 13.10.2017г. от АТМ банкомат с №
**** на „ОББ“ АД, монтиран на ****, извършили транзакция като изтеглили сумата
от 400 лева; в 21.58.09 ч. на 13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № **** на „ОББ“
АД, монтиран на *****, извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева;
в 21.58.59 ч. на 13.10.2017г. от АТМ банкомат с № **** на „ОББ“ АД, монтиран на
*****, извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева, в 00.05.38 ч. на
14.10.2017г. от АТМ банкомат с № ***** на „ОББ“ АД, монтиран на ******,
извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева, като общия размер на
изтеглените суми възлиза на 3 350 лева и деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
Настоящото разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд – ОС – Хасково е второ по ред след като с Решение № 5 от
10.01.2020 г., постановено по ВНОХД № 458/2019 г., Апелативен съд – Пловдив е
отменил Присъда № 40 от 06.08.2019 г., постановена по НОХД № 80/2019 г., по
описа на ОС - Хасково и е върнал делото
за ново разглеждане от друг състав.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа обвинението във вида, в който е
повдигнато, като излага накратко приетата в обвинителния акт фактическа
обстановка. Излага съображения, че при установената по делото фактическа
обстановка, единственият възможен извод бил, че двамата подсъдими били
извършили престъплението, в което са обвинени. Доказателствата по делото, при
взаимната им обвързаност и съпоставка, се характеризирали с непротиворечивост. Заключението
на видеотехническата експертиза и извършения в съдебно заседание преглед на
съдържанието на видеозаписите от охранителните камери на банкоматите,
идентифицирали подсъдимите като лицата, заснети от камерите на АТМ
устройствата. По отношение на индивидуализацията на наказанията на подсъдимите,
по отношение на подс. М. като отегчаващи отговорността обстоятелства следвало
да се считат обремененото му съдебно минало и това, че процесното престъпление
било извършено няколко месеца след изтърпяване на последното наказание
„лишаване от свобода“, а характеристичните данни го описвали като конфликтна
личност, със затвърдени криминални навици, проявена престъпна упоритост и
целенасоченост за постигане на съставомерния резултат, а от друга страна
смекчаващи обстоятелства липсвали. Предвид изложеното, на подс. М., по реда на
чл. 54 от НК, предлага да се определи наказание „лишаване от свобода“ в размер
между 3 и 4 години, което да изтърпи
ефективно, при първоначален „строг“ режим, както и кумулативно предвиденото
наказание „глоба“ в размер на еднократния размер на получената сума. По
отношение на подсъдимата Н., като отегчаващи обстоятелства следвало да се
отчетат проявената упоритост и целенасоченост за постигане на съставомерния
престъпен резултат, стойността на сумите и липсата на критичност към
извършеното деяние, докато смекчаващи такива – чистото ѝ съдебно минало и
добрите характеристични данни. Наказанието на подс. Н. предлага да се определи
по реда на чл. 55 от НК, чийто размер да е около 1 година и 6 месеца,
изтърпяването на което да се отложил с изпитателен срок от 3 години, както и
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер до еднократния размер на
получената сума.
Подсъдимите
М. и Н. не се признават за виновни по повдигнатото им обвинение и искат от съда
да бъдат оправдани.
Защитникът на подсъдимия М. –
адв. Р. в заключителната си пледоария моли за оправдателна присъда поради
недоказаност на обвинението. Развива защитната теза на база основните доводи в
мотивите на отменителното решение на Апелативен съд – Пловдив. Не било
установено и при повторното разглеждане на делото как, кой от двамата подсъдими
и по какъв начин са се снабдили с процесната дебитна карта, което би следвало
да доведе до извод за тяхното оправдаване и по повдигнатото им обвинение. Пострадалият
свидетел практически не виждал, поради което и неговите показания не можели да
се кредитират в частта им относно изложеното от него кой къде е бил разположен
в заведението, в т.ч. подсъдимите. Поддържа се че подсъдимите не са били в заведението
на сочената от обвинението дата, тъй като липсвали доказателства оборващи
обясненията на подсъдимите в тази им част. Заключението на видеотехническата
експертиза също всявало съмнение в обвинението. Обвинението се разколебавало
още и това, че за 17 минути било невъзможно от площада в центъра на гр. С. да
се достигне до процесния банкомат в гр. Л., с което се хвърляло съмнение върху
всички пунктове на обвинителния акт. Алтернативно взема становище по отношение
на индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, като намира сочения от
прокурора размер за завишен. Отделно от това счита, че като смекчаващи
обстоятелства следвало да се вземат предвид, че подсъдимият се грижел и
изхранвал осем деца, а отнетата сума не била особено голяма, с оглед размера на
същата, тъй като гравитирала около средната заплата в страната.
Защитникът на подс. Н. – адв. Р.
се придържа към искането от защитника на другия подсъдим за признаването за
невиновни на двамата подсъдими поради недоказаност на обвинението. Не се
установявало как двамата подсъдими били взели картата на пострадалия А. и са го
лишили от владението върху същата. От заключението на видеотехническата
експертиза не са потвърждавало на 100 %, че подсъдимите са лицата, които са заснети
от видеокамерите на банкоматите.
Съдът, като прецени събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е установено от
представените декларации и характеристики по местоживеене, че подсъдимите Н. и М.
живеят на съпружески начала в *******. От съвместното си съжителство имат
родени три деца, които отглеждали и с други две, родени от Н. преди това съжителство.
Двамата били *****, като се издържали от получаваните помощи за отглеждане на
децата.
Н. и М. се познавали с О.М.А.,
който живеел в същото населено място, където осъществявал дейност като **** с
фирма „*****“, изразяваща се в стопанисване на заведение „*****“ на ***** в *******.
А. имал открита банкова сметка карта VISA DEBIT с № ***** на фирмата, с
картодържател О.А.. Имената на А. били изписани и върху картата, която била с лимит
4 000 лева за седмица. Самият А. страдал от заболяване на очите и бил със силно
намалено зрение. Теглил пари от сметката си, на гише в банка, а в редки случаи
– при теглене на пари от АТМ банкомат, го правел с помощта на свои близки. На
11.10.2017 г. изтеглил сумата от 400 лева, с помощта на своя позната, ползвайки
дебитната си карта на АТМ банкомат в гр. ****.
На 13.10.2017 г., преди обяд, св.
А. отишъл в заведението, което стопанисвал - „****“ на **** в *****, което се
намирало непосредствено преди *****. Във вътрешния джоб на якето си държал
калъф за лични документи, в който съхранявал дебитната си карта, заедно с бележка
с ПИН кода на картата върху нея, личната си карта, картонче с БУЛСТАТ-а на ******
и касови бележки. Якето си оставил на стол в заведението, който се намирал на
първата маса вляво от входа на същото. Към 11,45 часа в заведението влезнали
клиенти, които А. започнал да обслужва, а след 12 часа пристигнали подсъдимата Н.,
а след нея и подс. М.. В самото заведение било малко и имало само три маси. Улисан в работата по приемане на поръчки,
приготвяне на храна и сервирането ѝ на клиентите, св. А. забравил да си
прибере якето в шкафа, а същото останало на стола, където го бил оставил при
влизането си. Около 12:30 – 13:00ч. в заведението имало не повече от 7-8 човека
– клиенти, измежду които били и подсъдимите Т.М. и Г.Н., която същия ден била
за кратко в Турция. А., Н. и М. се познавали от преди години, тъй като и
тримата живеели в ******. По неустановен по делото начин М. и Н. взели калъфа с
документи докато Н. е обслужвал останалите клиенти и е бил на скарата, и се
сдобили с дебитната карта VISA DEBIT с № ***** на ******, с картодържател О.А.
и издадената от банката бележка съдържаща ПИН кода на картата.
Подсъдимите не знаели каква
наличност има в дебитната карта, но решили да изтеглят пари чрез нея от
сметката на А.. Подсъдимите разполагали с дебитна карта, по която се превеждали
суми за социални плащания в „Юробанк България“ АД и можели да боравят с АТМ
устройства.
Същият ден, 13.10.2017 г., подс. Н.
отишла в **** - първоначално до АТМ банкомат с № ****, на „Експресбанк“ АД,
намиращ се на *****. В 14:24 ч. поставила в банкомата дебитна карта VISA DEBIT
с № *****, издадена от ЦКБ АД на *****, с картодържател О.А.. Въвела изписания
на банковата бележка пин код и извършила транзакция като изтеглила сумата от 50
лева. След това на същия банкомат Н. извършила последователно още две
транзакции - в 14:25 ч и 14:26 ч. с дебитната карта на А., въвеждайки пин кода ѝ,
при всяка от които изтеглила сума от по 50 лева. В момента, когато използвала
чуждата банкова карта на банкомата, извършвайки тези три транзакции, Н.,
облечена със сиво-черен пуловер с качулка, тъмен панталон със светла лента
отстрани, обута със светли чорапи и чехли, била заснета от трите камери на
банкомата.
След като изтеглила сумата от 150
лева от сметката на А., Н. отишла при М. и след като установили, че в сметката
на О.А. има значителна сума пари, решили да продължат да теглят от дебитната му
карта, но вече максимално допустимите суми за едно теглене от 400 лева.
Двамата отишли до АТМ банкомат с
№ ****, на „Първа инвестиционна банка“ АД, намиращ се на ******, като в 14:58:41
ч. М. поставил дебитната карта VISA DEBIT с № ***** и въвел ПИН кода, като
изтеглили сумата от 400 лева. През цялото време Н. стояла непосредствено до
него. В момента, когато двамата използвали чуждата банкова карта на банкомата,
извършвайки транзакцията, Н. била облечена със същите дрехи, а М. - в тъмно
яке, светъл панталон и светли обувки, видно от записите, заснети от камерите на
банкомата.
Подсъдимите отишли до следващ АТМ
банкомат с № *****, на „Търговска банка Д“ АД, намиращ се на ******, като в 15:04ч.
М. поставил дебитната карта VISA DEBIT с № ***** и въвел ПИН кода, като
изтеглили сумата от 400 лева, а Н. отново била до него. Двамата са били
облечени със същите дрехи, с които били заснети при предходните транзакции. И
при това теглена са били заснети от камерите на банкомата.
В последствие, в 15:21:01ч. и в
15:22:08ч. на 13.10.2017г. дебитната карта VISA DEBIT с № ****** била
използвана в АТМ банкомат с № ****, на „ОББ“ АД, намиращ се на *****, където
били извършени две транзакции, при всяка от които от сметката на А. били
изтеглени по 400 лева, общо сумата от 800 лева. Във видеозаписите от банкомата
не е възможно да се идентифицират хора.
В 21:57:15ч, в 21:58:09ч. и в 21:58:59ч.
на 13.10.2017г. и в 00:05:38ч. на 14.10.2017г. подс. М. използвал дебитната карта VISA DEBIT с № ******
и въвеждайки пин кода и в АТМ банкомат с № *****, на „ОББ“ АД, намиращ се на ******,
извършил още четири транзакции, като при всяка от тях изтеглил суми от по 400
лева. Извършвайки тези транзакции, М. вече облечен в светли дрехи, отново бил
заснет от камерите на банкомата.
На 17.10.2017 г. св. О.А.
потърсил личната си карта, като установил че калъфчето му с документи,
включително и дебитната му карта с № ****** ги няма в джоба на якето му, където
ги бил оставил за последно на 13.10.2017г. На следващия ден отишъл в клон на
ЦКБ АД в гр. Свиленград, където разбрал, че на 13 и 14.10.2017г. от сметката му
са били извършени тегления на обща стойност 3 350 лева, използвайки без
съгласието му дебитната му карта на АТМ банкомати. От банката му били
предоставени заверени разпечатки за извършените транзакции, които А. ***.
За случилото се А. подал жалба в РУ
МВР С., като св. А.К. извършил полицейска проверка по случая. В хода на същата
били изискани записите от камерите на АТМ устройствата, от които са извършени
тегления с дебитната карта на А. на 13 и 14.10.2017г.
Справките от ЦКБ АД и други
банкови институции установяват, че на 13.10.2017г. и на 14.10.2017г. са
извършени 11 транзакции от дебитната карта VISA DEBIT с № ****, издадена от
същата банка, с титуляр св. О.А.,***.
Според приложените справки М.
няма издадена банкова карта, а Н. има дебитна карта, издадена от „Юробанк
България“ АД, като същата не е използвана в периода 13 - 14.10.2017 г.
Горната фактическа обстановка се
доказва по безспорен и категоричен начин от дадените от двамата подсъдими
обяснения, от показанията на свидетелите О.М.А., А.Д.К. и Д.А.Д., от
приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени материали по ДП № 501/2017 г., по
описа на РУ на МВР – Свиленград, от назначената по делото видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза, от разпита на вещото лице по реда на чл.
282 от НПК, от предявените на страните по реда на чл. 284 от НПК веществени
доказателства – 5 бр. дискове и възпроизвеждането на видеозаписите от ВДС и
извършения, по реда на чл. 155, ал. 1 от НПК, в съдебно заседание оглед на подсъдимата Г.Н.. Същата се извежда посредством
анализа на събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, който налага следните фактически изводи:
В показанията си св. А. посочва, че
на инкриминираната дата – 13.10.2017 г. около 11:45 пристигнали клиенти в
стопанисваното от него заведение и започнал да ги обслужва. Якето му било
оставено на стол до една от масите, общо три в цялото заведение. Допълва, че
първо подсъдимата Н. – около 12:00 ч, се появила, а малко по-късно и подс. М.,
и седнали на една от масите. Малко след това си тръгнали, но тогава А. не бил
разбрал за липсата на документите, поставени в тефтерче, в което били и
процесният платежен документ – банковата карта, заедно с ПИН кода за същата.
Бил теглил пари с картата си няколко дни преди това и едва през седмицата,
следваща инцидента, установил липсата им. Едва когато отишъл в офис ЦБК,
служител го информирал, че от картата му била изтеглена сумата от около
3 400 лв. Посочва, че след процесният случай, подсъдимият бил ходил при
него в заведението и му предлагал пари, за да се споразумеят.
От показанията на св. К. се
удстановява, че на него била разпределена жалбата на св. А. и в хода на
проверката бил установил 11 извършени тегления. От изисканите записи за
видеонаблюдение на АТМ устройствата видял лицата на подсъдимите, които познавал
служебно отпреди. В хода на проверката, при беседа с подсъдимите, последните
отричали извършеното. Посочва, че след като лично прегледал записите нямал
съмнение, че други лица може да са извършили процесните тегления, а не
подсъдимите. Допълва, че бил виждал
подсъдимите често в заведението на св. А..
Св. Д. сочи, че познавал
подсъдимите откакто станал **** в **** през ***., но нямал впечатления за
процесния случай. В негово присъствие бе извършено и предявяването на ВД, като
при възпроизвеждане на видеозаписите същият различи без каквито и да било
съмнения подс. М. и подс. Н., в които успешно се различават образи на заснетите
лица.
И двамата подсъдими в своите
обяснения, сочат, че никога не били влизали в заведението на св. А., както и че
не притежавали автомобил, а подс. М. не управлявал и МПС, тъй като нямал
свидетелство за правоуправление.
Обясненията на подсъдимите освен
защитна теза, представляват и годно доказателствено средство, поради което и
подлежат на проверка и преценка в светлината на останалите събрани по делото
доказателства. Обясненията на двамата подсъдими са крайно лаконични. Същите
заявяват, че не са посещавали заведението на св. А., както и касаят само и
единствено въпроса притежават ли собствени МПС, който факт е ирелевантен за
спора и предмета на доказване в настоящото производство.
Основните защитни тези на
защитниците на подсъдимите са: 1. По делото не били събрани никакви
доказателства, които да бъдат противопоставени на обясненията на подсъдимите,
че никога не са посещавали заведението на св. А. и в частност на 13.10.2017 г.;
2. Не било установено как подсъдимите са се сдобили с дебитната карта и в
частност кой от двамата, с оглед доказване на авторството на деянието; 3.
Невъзможност за кредитиране на показанията на св. А. с оглед вродената му
слепота; 4. Невъзможността да се измине разстоянието от гр. С. до гр. Л. в
рамките на 17 минути, доколкото тегленето на сумите в двата града е през такъв
период от време, а подс. не притежавал свидетелство за правоуправление за да се
придвижат с МПС; 5. От заключението на вещото не било възможно да се докаже, че
на видеозаписите са именно подсъдимите.
С оглед наведените доводи, съдът
кредитира в пълна степен показанията на св. А., които се характеризират с
логическа и хронологическа последователност, без констатирани вътрешни
противоречия, че именно на 13.10.2017 година подсъдимите са посетили
заведението, стопанисвано от него. На
първо място, относно степента на достоверност на показанията на св. А.,
доколкото действително същият страда от вродена слепота и е инвалид със 100 %
чужда помощ, настоящият състав не приема доводите, че само на това основание
показанията на същия следва да се игнорират изцяло от доказателствената
съвкупност. Личните възприятия на съдебния състав при разпита на св. А. бяха
достатъчно показателни за неговата ориентираност в пространството – в съдебната
зала, банката за разпит на свидетели. Същият по несъмнен начин показа, че се
справя сам дори в напълно непозната обстановка, като притежава достатъчно
изострени други възприятия, компенсиращи зрителния проблем. Няма как да се
пренебрегне и факта, че св. А. обслужва сам всички клиенти в заведението си, в
т.ч. работи с електрически уреди /скара, кафемашина и др./. Всичко това води до
извод, че показанията на същия не могат да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност a priori, а напротив. Нещо повече. Св. А. и подсъдимите са
се познавали от достатъчно дълго време,
тъй като живеят в едно и също населено място /*****/ и най-малко е могъл да ги
разпознае по повод водените с тях разговори в заведението, и на база слуховите
му възприятия.
Извън показанията на св. А., в подкрепа на
извода, че подсъдимите са били на ГКПП „Капитан Андреево“ и на 13.10.2017
година са посетили заведението на св. А. е и приетата като доказателство по
делото справка за задграничните пътувания на подс. Н. /виж л. 35 от НОХД №
80/2019 година на ОС-Хасково/, от която се установява, че именно на 13.10.2017
г. е напуснала страната в 11,04 часа,
при това като пешеходец, през ГКПП „Капитан Андреево“ в посока Р Турция и се е
върнала на същата дата в 12,36 часа. Макар и косвено това доказателство дава
основание на съда да се довери на показанията на св. А., че подсъдимите именно
на тази дата са били в заведението му, при това непосредствено след влизането й
на територията на Р България, доколкото заведението на пострадалия e на входа на самия ГКПП. На първо място, подс. Н. е преминала границата като
пешеходец, а не с МПС, при което е логично подс. М. да е бил с нея до ГКПП
„Капитан Андреево“, както и да е изчакал същата да се върне, тъй като и двамата
твърдят, че тя често ходи до Р Турция, за да пазарува. Напълно е възможно точно
това да е била целта на преминаването на границата, предвид факта, че Н. е
регистрирана да напуска страната и да се завръща в нея в интервал от час от
половина. Опровергават се твърденията в обясненията на двамата подсъдими, че
същата посещава често Р Турция само с автобус, а дали са се предвижвали до там
с лек автомобил управляван от подс. М. е ирелевантно. В подкрепа на показанията
на св. А., че подсъдимите преди процесната дата често са посещавали
заведението, в това число и с децата си, се потвърждава и от показанията на св.
К.. От същите става ясно, че М. и Н. често ходят в района на ГКПП „Капитан
Андреево“ и в частност в заведението на пострадалия, където лично ги е виждал.
Основен довод на защитата на
подсъдимите е, че не е доказано как и по какъв начин подсъдимите са отнели
дебитната карта от владението на св. А.. Тази теза намира подкрепа и в мотивите
на отменителното решение на АС-Пловдив, в което нееднократно е обърнато
внимание на този факт. Кредитирайки показанията на пострадалия, че подсъдимите
са посетили заведението му на 13.10.2017 година и предвид факта, че същите са
обвинени в извършване на престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК, т.е. използване
на платежен инструмент без съгласието на титуляра, настоящият състав счита, че конкретното
предхождащо поведение на подсъдимите, касаещо кой от двамата и по какъв начин
се е сдобил с дебитната карта от владението на св. А. не е относимо към
повдигнатото им обвинение. Тези факти не се отразяват и върху главния факт на
доказване в настоящото производство, тъй като престъплението по чл. 249, ал. 1
от НК е такова на формалното извършване. Дали калъфът с документи, в който наред с
документа за самоличност се е намирала и процесната дебитна карта, е бил
изпаднал от джоба на якето на пострадалия или някой от двамата подсъдими го е
взел от джоба, са все факти, които биха могли да изведат извод за поведение,
което да се окаже, че подлежи на криминализиране и да утежни положението на
същите.
Видно от заключението на вещото
лице, обективирано в Протокол № 27 за извършена видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза са били изследвани 5 оптични диска:
На първия – представен от
„Търговска банка Д“ АД, имало два видеофайла, и двата с продължителност от
00:39:59 ч, като единият обхваща системно време от 14:40:00 ч. до 15:20:00 ч.
на 13.10.2017 г., а другият от 14:40:01 ч. до 15:20:00 ч. на същата дата. На първия, в интервала от
15:03:54 ч. до 15:05:00 ч. в обхвата на камерата влизали две лица, едното от
видим мъжки пол, облечено с червено/черно горнище с три бели ленти отстрани,
светъл панталон и светли обувки, и второто лице от видим женски пол, облечено с
дълъг сиво/черен пуловер и тъмен панталон със светла лента отстрани, които се
приближавали в близост до камерата и лицето от видим мъжки пол започвало да
извършва действия, наподобяващи опериране с банкоматно устройство. При прегледа
на втория видеофайл на записа се наблюдавали лица и автомобили да преминават
през обхвата на камерата без да извършват конкретни действия. От видеофайловете
били извлечени снимки за сравнително изследване с предоставения сравнителен
материал от Т.С.М. и Г.Е.Н.. Установени били сходства в общи признаци като
форма на лицето, на брадичката и линия на косата, без да се открият различия и
всичко това извеждало, че във видеозаписите не било изключено да е заснет подс.
М.. Установени са още сходства в някои
признаци като форма на лицето и на брадичката, както и на прическата, поради
което вещото лице е приело, че не е изключено да е заснета и подс. Н..
На втория диск, представен от „ОББ“
АД, се визуализирали два видеофайла, обхващащи системно време от 09:45:00 ч до
10:15:04 на 13.10.2017 г. и от 12:00:00 ч. до 12:30:03 ч. на 15.10.2017 г. При
прегледа на първия видеофайл на записа се наблюдавали лица и автомобили да
преминават през обхвата на камерата без да извършват конкретни действия. При
прегледа на втория видеозапис, в 09:56:45 ч. в обхвата на камерата влизало лице
от видим мъжки пол, облечено със светли дрехи, което се приближава до сградата
и започва да извършва действия наподобяващи опериране с банкоматно устройство,
вземайки предмети наподобяващи банкноти, след което си тръгва наляво по кадъра,
излизайки от обхвата на камерата. В 12:04:52 ч в обхвата на камерата влизало
лице от видим мъжки пол, облечено със светли дрехи, което се приближава до
сградата и започва да извършва действия наподобяващи опериране с банкоматно
устройство, вземайки предмети наподобяващи банкноти, след което си тръгва
наляво по кадъра излизайки от обхвата на камерата. През останалото време на
видеозаписа се наблюдавали още две лица да извършват действия, наподобяващи
опериране с банкоматно устройство. От видеофайловете били извлечени снимки за
сравнително изследване с предоставения сравнителен материал от Т.С.М., като при
сравнителното изследване се установили сходства в някои общи признаци като
форма на лицето, форма на брадичката, форма на носа и линия на косата, без да
се откривали различия, поради което е изведено от вещото лице, че във
видеозаписите не било изключено да е заснет подс. М..
Третият диск, представен от
„Сосиете Женерал Експресбанк“, съдържал четири директории, като в три от тях се
съдържали видеофайлове – общо 34. Видеозаписите обхващали периода системно
време от 14:15:17 ч. до 14:45:54 ч. на 13.10.201 г. При прегледа им се наблюдавали
8 лица да извършват действие, наподобяващо опериране с банкоматно устройство. В
интервала от 14:22:40 ч до 14:27:22 към предмета, наподобяващ банкоматно
устройство се приближавало лице от видим женски пол, облечено с дълъг
сиво/черен пуловер с качулка, тъмен панталон със светла лента отстрани и чехли
на краката със светли чорапи, което извършвало действия, наподобяващи опериране
с банкоматно устройство, вземайки предмети наподобяващи банкноти, след което се
насочва нагоре по кадъра и излиза от обхвата на камерата. От файловете били
извлечени снимки за сравнително изследване с предоставения сравнителен материал
от Г.Е.Н. и при предоставения сравнителен материал са установени сходства като
форма на лицето и брадичката, както и сходство в прическата и кожен дефект в
областта на челото, без да се открият различия. Изведено е, че във
видеозаписите вероятно била заснета подс. Н..
Четвъртият диск бил представен от
„ОББ“ АД, на който се намирали два видеофайла. Видеозаписите обхващали системно
време от 03:00:00 ч. до 03:30:00 ч. на 13.10.2017 г. При прегледа им се
наблюдавали 4 лица, които се приближават до ъгъла на сградата и извършвали
действия, наподобяващи опериране с банкоматно устройство. Идентификацията на
хора по признаците на тяхната външност изисквала наличие на достатъчно
информация в изследвания видеофайл, позволяващо визуализация на елементите на
лицето и главата и достоверно определяне на техните особености по форма,
величина, положение, цвят, симетрия, наличие или отсъствие. Тази информация
била силно ограничена поради липса на детайли в изображенията, обусловена от
ниската им резолюция и било невъзможно да се идентифицират хора по признаците
на тяхната външност.
На петия диск, представен от
„Първа инвестиционна банка“ АД, се съдържали общо 83 видеофайла, разделени в
две поддиректории. Първата поддиректория, съдържаща 61 файла, обхващала периода
от системно време от 14:45:01 ч. до 15:14:28 ч. на 13.10.2017 г. и при прегледа
се наблюдавали 4 лица да извършват действия наподобяващи опериране с банкоматно
устройство. В периода от 14:57:48 ч. до 14:59:20 ч. към сградата се
приближавали 2 лица, едното от видим мъжки пол, облечено с тъмно яке, светъл
панталон и светли обувки и другото лице от видим женски пол, облечено с тъмно дълго
яке и тъмен панталон със светла лента отстрани, които се спирали и лицето от
видим мъжки пол започвало да извършва действия наподобяващи опериране с
банкоматно устройство, след което се насочвали нагоре по кадъра и излизали от
обхвата на камерата. Видеофайловете от другата поддиректория обхващали системно
време от 14:45:50 ч до 15:14:02 ч на 13.10.2017 г. и при прегледа им се
наблюдавали лица и автомобили да преминават през обхвата на камерата без да
извършват конкретни действия. Идентификацията на хора по признаците на тяхната
външности изисквала наличие на достатъчно информация в изследвания видеофайл,
позволяващо визуализация на елементите на лицето и главата и достоверно
определяне на техните особености по форма, величина, цвят, симетрия, наличие или
отсъствие, а тази информация в конкретния видеофайл била силно ограничена
поради липсата на детайли в изображенията, обусловена от ниската им резолюция и
експертът извел, че не било възможност да се идентифицират хора по признаците
на тяхната външност.
При разпита си пред настоящата
инстанция, по реда на чл. 282 от НПК, вещото лице разяснява, че се работи с
4-степенна скала – „не е лицето“, „не е изключено да е лицето“, „вероятно е
заснето лицето“ и „това е лице“. В експертизата това били степени на вероятност
по общи признаци на лицата, като на всеки видеозапис имало направена
съответната идентификация на лицата. Допълва, че при наличие на различия не
можело да даде степен на вероятност, в такива случаи се изключвало лицето. Такъв
обаче не бил настоящият случай.
От заключението на вещото лице и
проведения разпит в съдебно заседание става ясно, че не са открити различия,
между лицата на видеозаписите и тези, на снимките, предоставени като
сравнителен материал, от които да бъде изведен извод, че подсъдимите не са
лицата, които са заснети /в дискове от 1 до 3 от заключението/. При
изследването на видеозаписа на трети диск /от заключението/, който касае 3-те транзакции, извършени на 13.10.2017
година в 14,24 ч.; 14,25ч.;, 14,26 часа от АТМ на „Експерсбанк“ АД в гр.
Свиленград и след установените сходства по външни белези, вещото лице е
заключило, че във видеозаписите „вероятно е заснето лицето Г.Е.Н.“. В първия
диск /от заключението/ се съдържат видеозаписи от камери на банкомати на „ПИБ
АД“ и „ТБ Д“ АД в гр. Свиленград, от които
са извършени транзакции от дебитната карта на пострадалия на 13.10.2017
г., като в заключението са описани установените лица, в т.ч. облеклото им /виж
по-горе/ и установени сходства в общи признаци. Крайните изводи на вещото лице
са, че на тези видеофайлове не е изключено да са заснети лицата Т.М. и Г.Н..
Различия също не са открити, за да се изключат подсъдимите. Във втория диск се
съдържат видеофайлове, заснети от камери на банкомат на „ОББ“ АД в гр. С., от
който АТМ са извършени 4 тегления – три от които на 13.10. и едно на 14.10.2017
година. Заключението е, че „не е изключено да е заснето лицето Т.М.“ на база на
посочени сходства в общи признаци, отново различия не са открити. В два от дискове с видеозаписи /4-ти и 5-ти
от заключението на ВЛ/ вещото лице е посочило, че не е възможно да се
идентифицират хора по признаците на тяхната външност, респ. информацията е
силно ограничена, поради липса на детайли в изображенията, обусловена от ниската
резолюция. Същите касаят АТМ в гр. Л. на
ОББ АД, от който са били извършени 3 транзакции на 14.10.2017 година. В
заключението категорично е посочено, че във видеозаписите не са открити
прекъсвания и размествания на логическата последователност на действията и на
вкопираните системни данни за датата и часово време. Крайният извод е, че не се
откриват следи от манипулация. Важно е да се отбележи, че разликите в
конкретните часове по дати в заключението на вещото лице и тези, които се
съдържат в изготвените справки от „ЦКБ“ АД – **** /виж л. 33-35, т. 1 от ДП/, се дължи на факта, че във
видеозаписите, приобщени като ВД към наказателното производство, се изписва т.
нар. „системно време“ /текущото време на компютърните системи/ за разлика от
отразеното „реално време“ в справката на ЦКБ.
Видеофайловете бяха предявени на
страните в съдебно заседание, на осн. чл. 284 от НПК.
С оглед гореизложеното и
независимо от факта, че заключението на вещото лице не дава най-високата степен
на вероятност, а именно „това е лицето“ /каквато служебно е известно, че никоя
експертиза не дава като крайно заключение/, по отношение на заснетите в дискове
от 1 до 3 лица с тези на предоставения сравнителен материал /паспортните снимки
на подсъдимите/ следва да се отрази отново, че различия по външни белези не са
установени, а изводите за втора и трета степен на вероятност – „не е изключено“
и „вероятно е“ лицето, налагат изводи за намерени сходства в редица външни
белези – коса, брадичка, овал на лице и т.н. Следва да се обърне внимание и на
факта, че вещото лице е изготвило експертизата само на база портретните снимки
на М. и Н., които са били предоставени като сравнителен материал от
информационната база данни на ИС „БДС“ към ОД на МВР-Хасково, на които подсъдимите
са в статично положение - заснети в анфас. От тях не е възможно да се установи
ръст на лицата, конкретни маниери и движения, и други външни индивидуализиращи
белези на подсъдимите, които на видеозаписите се установяват, но не биха могли
да се съпоставят със снимките от сравнителния материал. В тази връзка в съдебно
заседание бе извършен оглед на лице, на осн. чл. 155, ал. 1от НПК, на подс. Н.,
което се наложи поради възприетото изображение на част от лицето на лице от
женски пол в оптичен диск с надпис „Свиленград 13.10.2017 г., ДП №
ЗМ-501/23.10.2017 г.“. При извършения оглед се установи, че подсъдимата има
същата по големина бенка под долна дясна челюст като тази на лицето от женски
пол от видеозаписа, което е било невъзможно да се установи от вещото лице,
извън установените отличителни белези от вещото лице /напр. бенката на челото
на подс. Н./. От показанията на св. Д. се установява, че същият е ******* и в
зоната му на отговорност попада и ******, където живеят както подсъдимите, така
и пострадалият А., които познава от *** година. С оглед указанията на
АС-Пловдив в отменителното решение, „да бъдат предприети разпити на близки и
познати на подсъдимите, на които да бъдат предявени записите от охранителните
камери, с цел евентуалното разпознаване на заснетите лица“ /виж. л. 33-гръб от
решение № 5/10.01.2020 година, постановено по ВНОХД № 458 по описа за 2019
година на АС-Пловдив/, св. Д. участва при възпроизвеждането на видеозаписите от
камерите в съдебното заседание, при което заяви, че е категоричен, че
изследваните лица, които се виждат на тях са подсъдимите. В тази насока са и
показанията на св. К.. Същият твърди, че работи като **** и след като са били
предоставени записите от видеокамерите от съответните банки, лично ги е
прегледал в хода на предварителната проверка. Св. К. също е категоричен, че на
записите, които е изгледал в РУ са подсъдимите М. и Н., които разпознал веднага.
Извън заявеното от св. Д. и св. К., че
на изследваните видеозаписи са именно подсъдимите Н. и М., това е и
категоричното становище и на съда, доколкото членовете на състава не са
безучастни статисти при предявяването на видеозаписите и това следствено
действие се извършва непосредствено с тяхно участие, за да е възможно да се
градят изводи на база на лични възприятия.
На следващо място, по отношение
направеното възражение, че не е възможно с автобусен транспорт за 17 мин. да се
измине разстоянието от АТМ в **** до АТМ в ****. Според защитниците на
подсъдимите, изясняването на този въпрос категорично би разколебало
обвинителната теза, защото подс. М. нямал свидетелство за правоуправление на
МПС и не притежавали собствени МПС /виж обясненията на подсъдимите/, за да се
придвижат от ***** до ****** с такова, т.е. биха могли да го изминат само с
обществен транспорт. Съдът споделя тезата, че действително за 17 мин. това
разстояние не е възможно да бъде изминато по начин, който се твърди от защитата
/с автобус/, поради което и експертиза в тази насока бе абсолютно безпредметна
/още повече задачата на вещото лице да обхване всички автобусни превозвачи,
пътуващи по този маршрут/. Налице са обаче общодостъпни приложения в интернет
/Гугъл Мапс/, позволяващи да бъде
извършена проверка от всеки притежател на устройство с достъп до виртуалното
пространство за необходимото време и точно разстояние, в т.ч. между АТМ в
различни населени места с автомобилен, автобусен транспорт и като пешеходец. От
това приложение се установява, че разстояние от АТМ в гр. С., от което е
изтеглена сумата в 15,04 ч. на 13.10.2017 година, до АТМ в гр. Л., от което е
извършено последващо теглене в 15,21 ч. на същата дата, с лек автомобил по републикански път I-8 е макс.около 16 мин. в зависимост от натовареността на трафика /по Автомагистрала
„Марица“ това разстояние не може да бъде преминато в рамките на 17 мин./. От
приобщените видеозаписи от АТМ в гр. Л., макар да не се установяват конкретни
лица /виж експертизата/, ясно се вижда спиране на лек автомобил в обсега на
камерата, в конкретния час на извършеното теглене. Със сигурност не би могло да
се установи дали същият е таксиметров автомобил, макар да наподобява такъв, но
и този факт е ирелевантен към предмета на доказване. Справката за съдимост на
подс. М. също не подкрепя защитната теза, че същият тъй като не е правоспособен
водач е невъзможно да е управлява МПС.
Измежду двамата
подсъдими, единствено Н. притежава банкова карта, но същата не е била
използвана в инкриминирания периода, което сочи, че писмените доказателства
също подкрепят обвинителната теза, а не тази на защитата.
В заключение, безспорно
е установено по делото от обективна страна, че всеки един от двамата подсъдими Т.С.М. и Г.Е.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
249, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Този извод се налага от
събраната доказателствена съвкупност – доказателствата по съществото си са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин
установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението, в което подс. М. и подс. Н. са обвинени.
При първоначалното
разглеждане на делото подс. М. и подс. Н. са били частично оправдани за
деянието по чл. 249, ал. 1 от НК, извършено на 13.10.2017 година в 15,21 ч. и в
15,22 ч. в гр. Л., поради недоказаност на обвинението. Общата сума на тези две
транзакции е 800 лева /2 тегления по 400
лв./. Несъмнено за тези деяния няма нито преки, нито косвени доказателства, в
т.ч. и от записите от видеокамерите не са установени лица, които да бъдат
идентифицирани. Отделно от това подс. М. е бил оправдан за деянията, извършени
на 13.10. в 14,24 ч.; 14,25 ч. и 14,26 ч. /три тегления по 50 лв. всяко/ извършени
в съучастие /като съизвършител/ с подс. Н.. Подс. Н. също е била оправдана и за
извършените в съучастие с М. деяния на 13.10. в 21,57 ч.; 21,58 ч.; 21,58
ч. и в 00,05 ч. на 14.10.2017 година
/общо 4 тегления от по 400 лв. всяко/. Въпреки че тази присъда е била изцяло
отменена от въззивната инстанция, срещу нея /в оправдателната й част/ не е бил
подаден протест, което налага извода, че при повторното разглеждане на делото
от първоинстанционния съд не би могло да бъде влошено положението на
подсъдимите, поради което за горепосочените деяния същите бяха признати за
невинни и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение.
Съдът прие, че по
безспорен и категоричен начин е доказано, че от обективна и субективна страна подс.
Н. е осъществила деянието по чл. 249 ал. 1 от НК, като на 13.10.2017г., в гр. С.,
сама и в съучастие с Т.С.М., като съизвършител, при условията на продължавано
престъпление пет пъти използвала платежен инструмент - дебитна карта с № ****,
издадена от „Централна Кооперативна банка" АД, без съгласието на титуляря О.М.А.,
като изтеглила сума в общ размер на 950 лева и деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
По отношение на подс.
М. съдът прие, че е доказано по категоричен начин, че в периода 13.10. -
14.10.2017г. в гр. ***, сам и в съучастие с Г.Е.Н., като съизвършител, при
условията на продължавано престъпление шест пъти използвал платежен инструмент
- дебитна карта с № **** издадена от „Централна Кооперативна банка" АД,
без съгласието на титуляря О.М.А., като изтеглил сума в общ размер на 2 400
лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Престъпната
деятелност на подсъдимите е извършена при първата предвидена от законодателя
форма на изпълнителното деяние, а именно използване на платежен инструмент,
извършено на терминални устройства АТМ – банкомати, лично (Н. три пъти - в
14,24 ч.; 14,25 ч. и 14,26 ч. на 13.10.2017 година, а за М. четири пъти – в
21,57 ч.; 21,58 ч. и 21,58 на 13.10.2017 г. и в 00,05 ч. на 14.10 с.г.) и при
съучастие от двамата подсъдими (два пъти – в 14,58 ч. и 15,04 ч. на 13.10.2017
г.). При всяко деяние подсъдимите Н. и М. използвали процесната дебитна карта и
изтеглянето на всяка конкретна паричната сума е осъществено без съгласието на
пострадалия О.А. - титуляр на платежния инструмент.
Налице е и
обективният признак, а именно – платежен инструмент. Понятието „платежен
инструмент“, за целите на наказателното преследване, намира своята легална
дефиниция в чл. 93, т. 24 от НК – движима вещ (веществено средство), с
използването на което могат да се прехвърлят пари или парични стойности.
Така Н. на три пъти
сама (в 14.244.; в 14.254 и в 14.2564 ч. на 13.10.2017 г. от АТМ банкомат с №
00064017 на „Експресбанк" АД, монтиран на *****, извършила транзакции като
изтеглила суми от по 50 лева) и два пъти заедно с подс. М. (в 14.58.414 ч на
13.10.201 7г. от АТМ банкомат с № ***** на „Първа инвестиционна банка" АД,
монтиран на *****, и в 15.044. на 13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № **** на
„Търговска банка Д“ АД, монтиран на ******, извършила транзакции, като
изтеглила сумите от по 400 лева) успяла да изтегли от сметката на св. А. общо
сумата от 950 лева.
От своя страна
освен двете транзакции в съучастие с подсъдимата Н. (в 14.58.414. на
13.10.2017г. от АТМ банкомат с № **** на „Първа инвестиционна банка“ АД,
монтиран на **** **** и в 15.044. на 13.10.2017г. от АТМ банкомат с № ***** на
„Търговска банка Д" АД, монтиран на ****, когато изтеглил сумите от по 400
лева), подс. М. сам на 13 и 14.10.2017 г. още четири пъти (в 21.57.154., в
21.58.094, в 21.58.594 ч. на 13.10.2017 г. и в 00.05.384 ч. на 14.10.2017г. от
АТМ банкомат с № **** на „ОББ“ АД, монтиран на ******, извършил транзакции като
изтеглил суми от по 400 лева), като изтеглената от сметката на А. сума възлиза
на 2 400 лева.
Всяка една от
извършените самостоятелно и заедно от подсъдимите транзакции са чрез използване
дебитната карта на св. А., без чието знание и съгласие, са изтеглили /чрез
платежния инструмент/ от банковата му сметка посочените по-горе суми. По делото
несъмнено е доказано на коя дата и час, от кое АТМ-устройство, чрез какъв
платежен инструмент (дебитна карта с № *****, издадена от „Централна
Кооперативна банка" АД), от чия
банкова сметка (***. А.), на коя дата, час и АТМ, каква конкретна сума
са усвоили подсъдимите.
Всяко едно от петте
– за подс. Н. и шестте – за подс. М. деяния осъществява поотделно състав на
едно и също престъпление - това по чл. 249, ал. 1 НК. Те са извършени през
непродължителен период от време (на 13.10.2017г. – за Н., на 13. и 14.10.2017г.
– за М.), при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
всяко следващо от тях се явява от обективна и от субективна страна продължение
на предшестващото го такова, поради което и в пълна степен покрива
характеристиките на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Освен изложеното,
процесното ползване на инкриминирания по делото платежен инструмент на
13.10.2017г. /в 14,58 ч. и в 15,04 ч./ от АТМ-и на „Първа инвестиционна банка“
и „Търговска банка Д“, е осъществено от двамата подсъдими М. и Н., в съучастие
помежду им, като извършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК - двамата са
участвали в самото изпълнение на двете деяния, респ. пряко и заедно са
осъществили престъплението, като са ползвали инкриминирания чужд платежен
инструмент без съгласие на притежателя му. Съучастническата дейност е доказана
от вземане на общото престъпно решение при което двамата ясно са съзнавали, че
осъществяват инкриминираното деяние в съдружие помежду си, след като
предварително и съвместно са обсъдили негово осъществяване и вариантите за
използване на платежния инструмент, така и в синхрона на поведението на
подсъдимите при извършване на процесната престъпна деятелност.
Престъплението по
чл. 249, ал. 1 от НК е в Раздел ІV „Престъпления против паричната и кредитната
система”, чийто обект на защита са обществените отношения, свързани със
законосъобразното осъществяване на паричното обращение, включително и когато
същото се реализира посредством платежни инструменти по смисъла на чл. 93, т.
24 от НК. Непосредствен негов обект са именно онези обществени отношения,
гарантиращи ползването на платежни инструменти единствено със знанието и съгласието
на титуляра им, в настоящия случай – картодържателя А..
От субективна
страна всеки от двамата подсъдими Н. и М., е осъществил деянието при условията
на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, обективиран в действията му.
Всеки един от подсъдимите съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните негативни
последици и пряко се е насочил към тях, като е осъществил целенасочени и
съзнателни волеви действия, в израз на престъпното му намерение. Изводите в
тази насока, се извеждат от действията, осъществени от всеки от двамата
подсъдими – използване на чужд платежен инструмент, несъмнено без съгласие на
титуляра му, задружните им действия в тази насока, осъществяване на деянията от
различни банкомати. Следователно, всеки един от двамата подсъдими е съзнавал
всички елементи от състава на престъплението, неговата обществена опасност и е
желаел настъпването на общественоопасните последици. Безспорно доказано е, че
конкретните деяния са извършени от подсъдимите сами и в съучастие помежду им в
два от случаите, при общност на умисъла им към престъплението.
Причините за
извършване на престъплението са стремежът им към облагодетелстване по
неправомерен начин, както и проявеното нехайството от св. А. да съхранява дебитната
карта и ПИН кода заедно, на едно и също място.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението
по чл. 249, ал.1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 2
до 8 години и „глоба“ до двойния размер на получената сума.
Т.С.М. е *****, ***
гражданин, с ****, ****, ****, ***, Г.Е.Н.
е ****, **** гражданин, *****, ***, ****, ****. Видно от техните декларации за
семейно, материално положение и имотно състояния, същите макар и несемейни,
живеят съжителстват на съпружески начала, но не получават доходи, не притежават
в имущество - недвижими и движими вещи, а същевременно и двамата посочват, че
се грижат за 5 деца.
При
индивидуализацията на наказанието на подс. М., като отегчаващи отговорността обстоятелства,
съдът отчете предходните три осъждания за престъпления против транспорта, при
които неизменно са му били налагани наказания по реда на 55, ал. 1, т. 1 от НК,
изключително негативните характеристични данни, факта, че това престъпление М.
е извършил едва девет месеца след изтърпяването на наказанието по предходно
осъждане, проявената упоритост при осъществяване на деянието, както. Като
смекчаващи отговорността такива бяха отчетени изключително тежкото материално
състояние и полагането на грижи за отглеждане на пет деца. Продължителността на
наказателното производство в сравнение с останалите производства по чл. 249,
ал. 1 от НК, съдът също отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй
като същата не би могла да се вмени на подс. М.. Поради изложените съображения,
съдът, намира че след съпоставка между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца,
то наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите такива,
поради което и на основание чл. 54 от НК определи наказанието „лишаване от
свобода“ под предвидения среден размер, а именно от две години и шест месеца, което
според настоящия състав се явява годно за постигане целите на личната и
генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК. Така определеното
наказание съответства на обществената опасност на дееца и деянието, както и на
моралната укоримост сред обществото, поради което и покрива всички критерии за
справедливост. След индивидуализацията, така определеното от съда наказание, на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, следва да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим. Предвид горните обстоятелства, на подсъдимия беше
наложено и кумулативно предвиденото наказание в размер на неправомерно
придобитата сума, а именно: 2 400 лева, отмерено в размер около средния такъв
за предвиденото наказание.
При
индивидуализацията на наказанието на подс. Н., като смекчаващи вината обстоятелства,
настоящият състав отчете изключително тежкото материално състояние,
положителните характеристични данни, чистото съдебно минало и полаганите от нея
грижи за 5 деца. Отегчаващи обстоятелства са проявената упоритост при
осъществяване на деянието. Съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, съотнесени към конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца, налага извод, че наказанието
следва да бъде определено на плоскостта на чл. 55 от НК, поради наличие на
многобройни смекчаващи отговорността
такива, защото дори минимално предвидения в закона размер на наказанието
„лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК се оказва
несъразмерно тежко за извършеното от подс. Н., поради което определи наказание
под неговия минимум, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година. По отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“, съдът
отмери размер около средния, а именно равен на неправомерно изтеглената сума, а
именно – 950 лева. Тъй като подсъдимата не е осъждана на наказание „лишаване от
свобода”, определеното ѝ наказание е под три години, а за постигане
целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимата не е наложително тя да изтърпи ефективно същото, съдът отложи
неговото изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 (три)
години. Този, минимално определен изпитателен срок ще въздейства
предупредително на подс. Н. и би имал възпиращ ефект от извършване на
престъпления в бъдеще.
С така наложените
по вид и размер наказания, съдът счита, че ще бъде постигната целта както на
личната, така и на генералната превенция на закона по отношение и на двамата подсъдими.
По отношение на
веществените доказателства - 5 бр. оптични дискове, съдът разпореди същите да
останат по делото, до изтичане срока на неговото съхранение00.
В тежест на подсъдимите,
съгласно чл. 189, ал. 3 НПК, бяха възложени разноските от досъдебната фаза на
производството – 133,04 лв. за всеки един от тях, която сума следва да се
заплати по сметка на ОД на МВР Хасково.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :