МОТИВИ към НАХД 502/19 :
Производството е
образувано въз основа на внесено постановление на прокурор от РП Пазарджик
с предложение обвиняемия К.Б.А., ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
ЗА ИЗВЪРШЕНОТО ОТ НЕГО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 191, ал.1 от НК, а именно за това,
че на 28.08.2016 г., в с. О., обл. Пазарджишка, като пълнолетен, без да е
сключил брак е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна
възраст - 15- годишната Р.В.А.от с. с -престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК,
Представителят на Пазарджишка
районна прокуратура поддържа становище за доказаност на обвинението и изразява
позиция, че определяне на най-ниският размер на глобата ще бъде съответен на
деянието и ще постигне целите на репресията.
Обвиняемият не се явява, редовно
призован.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото гласни и
писмени доказателства, прие за установено следното:
Обв.К.Б.А. и св. Р.В.Ангелова, и
двамата от с. О., обл. Пазарджик се запознали през лятото на 2016 г. в
дискотеката. Двамата се харесали и две седмици по-късно започнали да се срещат.
През месец август 2016 г. обв. А. и св. А.решили да се оженят. Тъй като
родителите им не знаели за тяхната връзка, двамата решили да избягат и отишли
на гости на бабата на св. А.в гр. Пазарджик, където останали два дни и
осъществили полов контакт.
На 25.08.2016 г., обв. А. и св. А.се
прибрали в с. О. и отишли в дома на св. Ангелова, където обв. А. поискал
разрешение от майка й - св. В.К.да се ожени за дъщеря й. След като майката на
св. А.дала съгласието си, с родителите на обв. А. бил уговорен годеж.
На 28.08.2016 г., семействата на
обв. А. и св. А.направили годеж, а обв. А. и св. А.заживели като съпрузи в дома
на обв. А. ***. Към тази дата обв. А. бил на 21 навършени години, а св. А.— на
15 навършени години, която възраст била известна на обв. А..
На 10.11.2018 г. св. А.родила
дете.
За описаното горе деяние,
свързано със съжителството със св. А.той е предаден на съд в производство по
гл. 28 от НПК за престъпление по чл. 191, ал.1 от НК.
Обвиняемият признава виновността си. Депозира в
ДСП и в съдебната фаза самопризнания л.25,ДСП. Те са потвърдени от събраните на ДСП и ценени на основание чл. 378
от НПК други доказателства - показанията на
свидетелите А., К., А., както и писмените доказателства - сигнал от
Дирекция „Социално подпомагане“ - л.4 и доклад на л. 5-6, ДСП.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, които са напълно еднопосочни и непротиворечиви, прие, че обвиняемият е осъществил от обективна
и субективна страна признаците на чл.191, ал.1 от НК, като в инкриминирания период и на инкриминираното място, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак е
заживял съпружески с лице от женски пол – непълнолетната свидетелка ,
ненавършила 16 годишна възраст.
При извършване на
деянието обвиняемият е действал при пряк умисъл. Съзнавал е всички обективни и
субективни признаци на деянието и е искал настъпването на обществено опасните
последици.
От
гореизложената фактическа обстановка се налага правният извод, че обвиняемият с
действията си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК.
Предвид горното Съдът призна
обвиняемият за виновен по повдигнатото му обвинение.
В
конкретния случай, както правилно е преценил автора на предложението, са налице материално-правните основания на
чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, а именно:
1. За
извършеното от обвиняемия деяние, инкриминирано като престъпление по чл.191,
ал.1 от НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години или
пробация, и кумулативно с тях – обществено порицание.
2.Обвиняемият не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
VIII, Раздел IV от НК.
3.В резултат на извършеното от него престъпление не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на засегнатите
обществени отношения, свързани с брака и семейството, следователно касаещи
нематериални отношения.
Предвид горното, Съдът освободи
обвиняемия от наказателна отговорност като му наложи административно наказание
глоба.
При отмерване на глобата прецени
ниската обществена опасност на деянието, преценката за което няма как да остане
вън от контекста на ромската общност, при която това е установен начин на
живот. Като невисока се прецени и обществената опасност на дееца, който е ,
както вече се коментира горе, с необременено съдебно минало - л. 32 и
позитивните характеристични данни л.30 и
непосредствените впечатления.
Събрани са данни и за имотното
състояние на дееца ( декларация СМПИС ) в ДСП.
Като взе предвид съответните
обстоятелства, които следва да се отчитат при отмерване на размера на глобата ,
Съдът прецени, че за да се обосноват очаквания от постигане на целите от
реализиране на административно-наказателната отговорност по чл. 12 от ЗАНН, на
обвиняемия е достатъчно да се наложи минималното предвидено в закона наказание
за извършеното от него престъпление – глоба в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: