Решение по дело №4986/2017 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 юли 2018 г. (в сила от 26 октомври 2018 г.)
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20172230104986
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 970

             

 27.07.2018 г.,  гр. Сливен

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                             VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

в публично заседание на 26.04.2018 г., в следния състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ                                                       

секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр. дело № 4986 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

В исковата молба на Д.Ж.Д. се твърди, че късно вечерта на 14.07.2012 г. се прибирал към дома си. Докато се движел пеша по ул."Шипка" в гр.Сливен, бил застигнат от лек автомобил марка „Опел Астра", управляван от Д. А. Д., който бил сам. Последният  спрял до него, излязъл навън, отворил предната дясна врата, хванал Д. за раменете и го блъснал вътре в колата. Веднага потеглил и се обърнал към него с думите: „Имам пари да платя един циганин". Твърди се и че докато управлявал автомобила с лявата ръка, Д. Д. нанасял на ищеца с дясната ръка шамари и юмруци по главата, заканвайки се с думите: "Ще те заведа на вилата и ще те запаля жив", което продължило около 10-15мин., при което Д. силно се изплашил и притеснил за здравето си и живота си.

Около и след полунощ, вече на 15.07.2012 г., когато пристигнали до вилен имот, находящ се в местността „Сухата чешма", в землището на гр. Сливен, Д. Д. слязъл от колата и я заключил. Влязъл в двора на имота си, а през това време ищеца се възползвал от възможността да отключи вратите на колата и да избяга през съседен имот. Твърди, че по време на бягството му прилошало и загубил съзнание, при което паднал и останал да лежи за неопределено време. Цялото му лице и дрехите му били в кръв. След като се съвзел, вече се било съмнало; излязъл на пътя и спрял минаващ таксиметров шофьор, с който отишъл до полицията, за да съобщи за случилото се. Там го посъветвали да отиде до болницата, за да се прегледа и да се снабди със съдебно-медицинско удостоверение, след което да подаде жалба за отвличане. След това Д. се прибрал у дома си, но там му станало лошо и се наложило майка му да се обади на тел. 112; пристигналия екип на ЦСМП – Сливен го откарал до МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД - Сливен, където му били извършени прегледи и интервенции.

Ищецът излага, че във връзка с описаното било образувано наказателно производство, като в досъдебната му фаза била назначена съдебно - медицинска експертиза, от заключението на която се установило, че в резултат на отвличането, съпроводено с нанесен на Д. побой, последния е получил следните увреждания: болезненост в тилната област на главата, която се засилвала при опипване с ръка; умерено изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта на врата; в следствие на удар в областта на устата –зъбите, е увредена артерия и съдово - нервен сноп, който захранва горните зъби и вследствие на това се е получило т.н. „Асептична гангрена". Твърди се, че това провокирало с времето хронична инфекция и загниване на горната челюст, свързано с постоянни болки и невъзможност за нормално хранене. В експертното заключение било посочено още, че на Д. са причинени травми в областта на главата, които представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите увреждания представлявали болки, страдание и стрес, а получил още и сътресение на мозъка, съпроводено по - късно със световъртеж и повръщане.

Ищецът излага, че въпросното наказателно производство преминало през изготвянето на обвинителен акт от прокуратурата и приключило в крайна сметка с присъда, постановена от СлОС по НОХД №298/2013г., с която Д. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.142 ал.1 от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода”, а и бил осъден да заплати на Д. обезщетение в размер на 15 000лв. за претърпяните от последния неимуществени вреди. Бургаският апелативен съд пък, като въззивен, с решението си по ВНОХД № 68/ 14 г., намалил наложеното на подсъдимия Д. наказание „лишаване от свобода" от шест години на четири години, както и размера на присъденото на Д. парично вземане от 15 000 лева на 12 000 лева. След депозирана от Д. Д. касационна жалба било образувано КНД № 1746/14 г., по описа на ВКС, трето нак. отделение, по което с решение № 501/12.02.2015 г., ВКС отменил съдебните актове на предходните две инстанции и на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК прекратил воденото наказателно производство, поради настъпилата смърт на подсъдимия Д. А. Д.. По това наказателно производство Д. направил разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 600 лева.

Д. излага, че в последствие предявил срещу наследниците на Д. Д. частичен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, образуван в гр.д. № 2295/ 15 г., по описа на Сл.РС, който, с влязло в законна сила решение го уважил изцяло, като ответниците- ответници и по настоящото дело, били осъдени да му заплатят по 399,99 лева всеки от тях, представляващи обезщетение по частичен иск за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД, причинено от наследодателя им Д. А. Д., от които 333,33 лева за неимуществени вреди и 66,66 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.07.2012 г., до окончателното й изплащане.

В исковата си молба Д. твърди още, че резултат на виновното и противоправно поведение на Д. А. Д. е бил принуден да търпи безкрайно тежки физически и психически болки и страдания; след случилото се непрестанно се стряскал в съня си, с ужасния спомен за нанесения му побой, а и към настоящия момент изпитвал стрес и страх за живота и здравето си. Все още изпитвал особени физически, психически и социален диском /с „м”, а не с „н”/форт в ежедневието си. Необходими му били около тридесет дни, за да се възстанови донякъде от претърпените увреждания, през който период за него се грижила майка му, която му помагала да се обслужва, храни и предвижва, тъй като изпитвал силни болки в главата. Твърди, че и към настоящия момент се храни единствено и предимно /в крайна сметка, единствено или предимно ?!?/ с втечнени храни.

 

При тези обстоятелства претендира от тримата наследници на Д.: А.Г.В., ЕГН **********, А.  Д.   И.,   ЕГН ********** и Г.Д.В., ЕГН ********** обезщетение в размер на общо 10 500лв. за причинените му от наследодателя им неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания - болезненост в тилната област на главата, която се засилвала при опипване с ръка; умерено изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта па врата; сътресение па мозъка, съпроводено по -късно със световъртеж и повръщане; асептична гангрена, в областта на горната челюст, довела до хронична инфекция и загниване на горната челюст, както и сумата от 2 400 лева, представляваща обезщетение за причинените му от наследодателя на ответниците имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от Д. адвокатски хонорари по наказателното производство по НОХД № 298/13 г. на СлОС до приключването му.

Отчитайки разпоредби от Закона за наследството намира, че всеки от тримата ответника, като наследници на причинителя на вредите, отговаря по равно за плащането на търсените обезщетения.

Паричните вземания претендира ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 15.07.2012 г., до окончателното им изплащане.

Ищецът търси  и разноски по делото, като от всеки от ответниците ги претендира съобразно наследствената му квота.

 

Ответниците своевременно депозират писмен отговор. Оспорват насочените срещу им претенции, като основания им довод е, че са погасени по давност- тъй като според тях вземането  на Д. за вреди се погасява с общата 5-годишна давност; изискуемо е от 15.07.2012г., от който момент е започнала да тече погасителната давност, а исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е депозирана пред съда на 12.10.2017г. Друго тяхно възражение е, че вземанията за обезщетения за неимуществени вреди са предявени в завишен размер, както и че имуществените вреди не представляват пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.

В проведените съдебни заседания страните бяха представлявани от пълномощници- адвокати, като се поддържат заетите от тях в писмен вид позиции. Ответниците претендират разноски.

Съдът, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От съществено значение за настоящото дело е решението, постановено от СлРС- № 323/ 18.04.2016г. по гр.д.№ 2295/2015г. То е влязло в сила и поради това е задължително за съда, а и за страните, по настоящото дело- чл.297 и чл.298 ал.1 от ГПК. С него са уважени искове на Д. и А.Г.В., ЕГН **********, А.  Д.   И.,   ЕГН ********** и Г.Д.В., ЕГН **********, като наследници на починалия Д. А. Д. са  осъден да му заплатят два вида обезщетения: за имуществени и за неимуществени вреди. Поради това следва да се приемат за доказани следните значими за настоящото производство факти: деянието; неговата противоправност; дееца и вината му, както и че в резултат на същите за Д. са настъпили/той е претърпял неимуществени и имуществени вреди- деяние, чийто автор е Д. А. Д., който на 15.07.2012г. отвлякъл Д.Д. и му нанесъл побой, като му причинил лекостепенно сътресение на мозъка, което отшумява за около 25дни. Били му причинени и травми в тилната област, теменната област и меките тъкани на носа, от които изпитвал болка.

По уважено доказателствено искане съда приложи към настоящото дело, НОХД № 298/2013г. на СлОС. В него се е развило водено срещу Д. наказателно производство, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” и е осъден да заплати на Д. обезщетение по уважен, предявен като частичен, граждански иск на пострадалия. Върховният касационен съд обаче е отменил присъдата на първоинстанционния съд и решението на второинстанционния- Апелативен съд –Бургас и прекратил производство, тъй като по време на висящия пред него процес подсъдимия починал. Поради това не е необходимо и съда няма да обсъжда кой знае колко повече от това изложение, постановяваните в хода му съдебни актове- такива на практика липсват. Все пак воденето на производството е факт, както е факт и производството, развило се в гр.д.№ 2995/2015г., в което СлРС е постановил решение, в което е приел, че в хода на наказателното производство Д. е направил разходи за заплащането на възнаграждение на представлявалия го адвокат, в размер на 2 600лв. Това обстоятелство също е задължително за съда по настоящото гр.дело, както задължително е и обстоятелството, че претенциите на Д., разгледани в дело 2995/2015г. представляват частични искове- от вземания, които той е считал, че има, в размери 30 000лв., съотв.2 600лв. Частичните претенции на Д. са били в размер на по 333.33лв. за обезщетение за неимуществени вреди и 66.66лв.- за обезщетение за имуществени вреди, търсени от всеки от тримата наследници. По толкова са му и съдебно признати, а и присъдени ведно със законната лихва, считано от 15.07.2012г. до окончателното им изплащане.

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявени са два осъдителни, оценяеми иска, всеки с пр.осн.чл.45 във вр. с чл.51 и чл.53 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Поради това е налице обективно съединяване на искове. Първият е за обезщетяване на претърпяни от ищеца неимуществени вреди, а другия- за обезщетяване на имуществени. Правопораждащ факт  за двете е деликт- деяние/действие, извършено от наследодателя на ответниците. Предвид множеството им, е налице и субективно съединяване на искове.

Всеки от тях е неоснователен и ще бъде отхвърлен, защото:

Едно и на практика- основното, от възраженията на ответниците – в писмения им отговор, а и поддържано в съдебно заседание, е че в тяхна полза е изтекла погасителна давност. Съдът следва да обсъди и основе решението си на това съображение, защото е направено- съгласно чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Тя, като институт на гражданското ни право, бива два вида- придобивна и погасителна, като винаги се свързва с изминаването на определен период от време /и с извършването или не в него, на действия на съответни, заинтересовани лица/.  След изтичането му, в резултат на първата се придобиват права, а в резултат на втората- се погасява възможността титуляра на материално право да получи съдебно защита за него. Точно втората е приложима в случая. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които закона не предвижда друг срок. Изключенията от това общо правило са установени в следващата по ред разпоредба- чл.111, но паричните вземания като процесните  - за обезщетения за вреди, не са сред тях. Т.е., всяка от двете претенции на Д. ще се погаси с изтичането на 5г., в които той бездейства- не само не предявява съдебно вземанията си, но и не предприема някое от действията, предвидени пак в ЗЗД, за спиране или прекъсване на вече започналата да тече погасителна давност. А началния й момент е онзи, в който вземането е станало изискуемо-  чл.114 ал.1 от ЗЗД.

Както вече се спомена, двете парични вземания на ищеца /за обезщетения/ имат общ правопораждащ факт- това е деликт/деяние с проявна форма действие, извършено от наследодателя на ответниците. Пасивната процесуална легитимация на последните произтича именно от това им качество, както и от факта, че не са се отказали от наследството на  Д. А. Д., б.ж. на гр.София, поч. на 17.09.2014г.- чл.60 ал.1 от Закона за наследството. По аргумент от ал.3 на чл.84 от ЗЗД, вземането от непозволено увреждане е изискуемо веднага, от момента на осъществяване на увреждащото действие. В случая е безспорно, че увреждащото действие, извършено от наследодателя на ответниците спрямо ищеца е от 14.07.2012г., което означава, че когато Д. е депозирал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело- 12.10.2017г., погасителната давност /общата 5-годишна- чл.110 от ЗЗД/ и  за двете му заявени с нея парични вземания вече е била изтекла /на 15.07.2012г./.

Трябва да се коментира и че от доказателствата по делото се установи, а то и не е спорно, че двете парични вземания, предмет на настоящото дело, представляват част от вземания в по-голям размер, както и че част от общото по вземане вече е била заявена пред съд с претенции, които са уважени от него- с влязло /на 15.07.2016г./ решение № 323/ 18.04.2016г. по гр.д.№ 2295/2015г. СлРС е осъдил  всеки един от А.Г.В., ЕГН **********, А.  Д.   И.,   ЕГН ********** и Г.Д.В., ЕГН ********** да заплати на Д.Д. за обезщетение на претърпяни от него неимуществени вреди по 333.33лв., както и за обезщетение за имуществени- по 66.66лв., като това е бил пълния предявен от Д. размер, с изричната уговорка, че исковете са частични. Т.е., идентични с настоящите искове вече са предявявани пред съд и той ги е уважил. А съгласно чл.116 б.”б” от ЗЗД, предявяването на иск прекъсва теклата до него момент давност, като при уважен иск започва да тече нова давност и тя е 5 години- чл.117 от ЗЗД. Давността обаче се смята прекъсната не за цялото вземане, а само до размера, предявен като частичен иск- в този смисъл не само цитираното от пълномощника на ответниците решение на ВКС, а и от доста време, т.е. трайно, установилата се съдебна практика, а вече изрично и закона- новата разпоредба на чл.116а от ЗЗД.

Т.е., вземанията, предмет на настоящото дело са погасени по давност, което означава така да се каже, че не са налице достойни за съдебна защита права. По тази причина съда няма да обсъжда основателни ли са те при заявените от ищеца факти. Ето защо и съда не коментира в обстоятелствената част на това решение заключенията по изготвените по делото експертизи, както и събраните гласни доказателствени средства- то не е необходимо.

По въпроса за разноските- такива се търсят и от двете страни. Съгласно ал.1 на чл.78 ГПК, на ищеца се следват разноски, съразмерно уважената част от иска, а на ответника- съразмерно отхвърлената част- ал.2. Това и изхода на делото означава, че на Д. не се следват разноски. Той обаче е отговорен за сторените от ответниците такива и им ги дължи в пълен размер. Той се формира от заплатеното на пълномощника им –адвокат възнаграждение- 880лв. Тъй като, видно от ДПЗС № 59 188/ 20.11.2017г., то е заплатено на адвоката общо от тримата, така и ще им бъде присъдено за разноски.

При горните съображения Сливенски районен съд

 

                                Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради изтекла в полза на ответниците погасителна давност, исковете на Д.Ж.Д. с ЕГН: ********** и съдебен адреса*** да бъдат осъдени А.Г.В., ЕГН **********, А.  Д.   И.,   ЕГН ********** и Г.Д.В., ЕГН **********, всички те със съдебен адресат адв.Ел.Х. *** да му заплатят, в качеството им на наследници на б.ж. на гр.Сливен Д. А. Д., поч. на 18.09.2014г.,  за обезщетение за претърпените от него-ищеца, неимуществени вреди, настъпили в резултат на деяние, осъществено от наследодателя им на 14.07.2012г., когато отвлякъл Д.Д. и му нанесъл побой, в размер на по 3 500лв. всеки от тримата, които суми се търсят заедно със законната лихва, считано от 15.07.2012г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради изтекла в полза на ответниците погасителна давност, исковете на Д.Ж.Д. с ЕГН: ********** и съдебен адреса*** да бъдат осъдени А.Г.В., ЕГН **********, А.  Д.   И.,   ЕГН ********** и Г.Д.В., ЕГН **********, всички те със съдебен адресат адв.Ел.Х. *** да му заплатят, в качеството им на наследници на б.ж. на гр.Сливен Д. А. Д., поч. на 18.09.2014г.,  за обезщетение за претърпените от него-ищеца, имуществени вреди, настъпили в резултат на деяние, осъществено от наследодателя им на 14.07.2012г., отвлякъл Д.Д. и му нанесъл побой, в размер на по 800лв. всеки от тримата, които суми се търсят заедно със законната лихва, считано от 15.07.2012г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Д.Ж.Д. с ЕГН: ********** да му бъдат присъдени разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.Ж.Д. с ЕГН: ********** да заплати на А.Г.В., ЕГН **********, А.  Д.   И.,   ЕГН ********** и Г.Д.В., ЕГН **********, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, направените от последните разноски в настоящото дело, в пълен размер- 880лв. /осемстотин и осемдесет лева/.

Решението може да бъде обжалвано от всяка от страните, пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: