Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
състав в публично заседание проведено на осми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Владислав
Томов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 1784/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на “Ситара 9” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Битоля” № 13,
ет. 5, ап.21, представлявано от Ж. С. Н., чрез адвокат В.Д.
срещу Решение № 892/24.06.2020г., постановено по н.а.х.д. № 1125/2020г. на
Районен съд гр. Варна, шести състав.
С касационната жалба са изложени доводи за
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на закона,
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и необоснованост. Формулирано е искане съдът
да отмени обжалваното решение и наказателното
постановление, а в условията на евентуалност – да намали наложената имуществена
санкция до предвидения в закона минимум.
Ответникът Териториална дирекция на
НАП гр.Варна, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт И.Г. представя
писмени бележки с.д. № 11682/25.09.2020г., оспорва касационната жалба като
счита изложените в нея доводи за неоснователни.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр.Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение въззивния съд е потвърдил наказателно
постановление № 462786-F505943/10.09.2019г.
на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на “Ситара 9” ЕООД за нарушение на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин и на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 800
/осемстотин/ лева.
За да постанови своето решение, съдът е установил от
фактическа страна следното: На 22.08.2019г. малко след 12.00 часа свидетелите Д., Б. и Р. /и тримата инспектори по приходите/ посетили кафе
„Еделвайс“, находящо се в гр. Варна, бул.“Сливница“ № 69, стопанисвано от
“Ситара 9” ООД, с цел извършван на проверка. Преди да се легитимират и да
започнат фактическата проверка в обекта, в 12.31 часа св. Б. извършила контролна покупка на стоки на обща стойност
15.83 лева. Покупката свидетелката Б.
заплатила в брой, като плащането било прието от продавачката в обекта. За
извършеното плащане на св. Б. не бил издаден
касов бон от въведеното в експлоатация в обекта ЕКАФП, нито била издадена
касова бележка от кочан. В хода на проверката бил изведен дневен финансов
отчет, както и клен. При проверка на клена било установено, че покупката
направена от св. Б. не е отразена на касовия апарат.
Констатацията от проверката били отразени в
съставения констативен протокол № 0029731/22.08.2019г. На 26.08.2019г.
св. Д. съставил срещу въззивното дружество акт за
установяване на административно нарушение № F505943, в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата
на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.1
от ЗДДС. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление.
При така установените факти, въззивната инстанция е
приела, че административнонаказателното производство е проведено
законосъобразно. Правилно е била ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател чрез налагане на имуществена
санкция. Изложил е подробни мотиви защо
не възприема стореното за маловажен случай, като е приел, че
законосъобразно и при спазване на разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН /при липса на
смекчаващи отговорността обстоятелства и наличие на отегчаващи такова – предходна
санкция за същото нарушение/, административнонаказващият орган е определил
размера на наказанието, което следва да понесе въззивника за това нарушение –
имуществена санкция в размер над минималния – наложил санкция в размер на 800
лева, което наказание според въззивния съд е съответно на извършеното нарушение
и ще постигне в пълнота целите на административните наказания предвидени в
нормата на чл.12 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Настоящия състав споделя изцяло фактическите и правни
изводи на районния съд. Въззивният съд е изяснил фактическата обстановка като е
събрал гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната
съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и
въз основа на закона. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин е доказано извършеното нарушение и неговия автор. С разпоредбата
на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. е въведено задължението
всяко лице да издава фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата,
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Предвидено
е, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, като
лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят
на клиента издадената фискална касова бележка. В настоящия случай категорично
се доказва, че търговецът не е регистрирал и отчел извършено в брой плащане на
извършена от него продажба на стоки, при което е осъществил състава на
визираното нарушение. Освен това следва да се има предвид, че нарушението е
формално, осъществява се чрез бездействие и неговата противоправност не зависи
от стойността на продадената стока, за която не е издадена фискална касова
бележка.
Съдът приема, че при постановяване на въззивното
решение не са допуснати съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение е законосъобразно и
следва да се остави в сила. Релевантните факти се потвърждават изцяло от
събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно
производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат
непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.
За пълнота на изложеното настоящия състав намира за
необходимо да посочи, че необосноваността не е сред касационните основания и не
може да служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да
обсъжда това изведено от начина на формулиране на касационната жалба основание.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100.00 /сто/ лева, съставляващи
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 892 от
24.06.2020г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 1125 по описа
на съда за 2020г.
ОСЪЖДА“Ситара 9” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.”Битоля” № 13, ет. 5, ап.21, представлявано от
Ж. С. Н., да заплати на Национална агенция за приходите сумата
в размер на 100.00 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: