№ 7056
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100510028 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 16.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 15855/ 2023 г. на Софийски
районен съд, ГО, 33 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София
установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че П. П. И. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД /ЕИК *******/ сумата 270.07 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия през периода от 17.01.2020 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. № 178112
и адрес: гр. София, бул.“*******, ет.1, апартамент /надпартерен/, и сумата 14.70 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение
през периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 17.01.2023 г. до погасяване на задълженията, като исковете са отхвърлени:
относно главницата за стойност на топлинна енергия- за горницата над сумата 270.07
лв. до пълния предявен размер от 621.86 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 16.01.2020
г.; относно главницата за възнаграждение за предоставена услуга дялово
разпределение- за горницата над сумата 14.70 лв. до пълния предявен размер от 29.40
лв., и относно лихвите за забава /чл.422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД/- за сумата 91.17 лв.,
претендирана като обезщетение за забава върху задължението за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.12.2022 г., и за сумата 5.84 лв., претендирана
като обезщетение за забава върху задължението за плащане на възнаграждение за
услугата дялово разпределение за периода от 10.04.2020 г. до 16.12.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на
23.01.2023 г. по ч. гр. дело № 2406/ 2023 г. по описа на СРС, 33 състав. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът П. П. И. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД сумата 38.02 лв.- разноски за исковото производство, и сумата 28.51 лв.-
разноски за заповедното производство, пропорционално на уважената част от исковете.
1
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да
заплати на ответника П. П. И. сумата 247.93 лв.- разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство, и сумата 123.97 лв.- разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. На основание чл.77 ГПК ищецът
„Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата 153.29 лв.- държавна такса съобразно отхвърлената част от исковете. На
основание чл.77 ГПК ответникът П. П. И. е осъден да заплати по сметка на СРС
сумата 46.71 лв.- държавна такса съобразно уважената част от исковете.
С определение от 20.07.2023 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е
отхвърлена молба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД за изменение на цитираното
решение в частта за разноските- чрез намаляване на присъдените на ответника
разноски за платено в заповедното производство адвокатско възнаграждение. Това
определение като необжалвано е влязло в сила.
Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС решение в частта му, в която са отхвърлени исковете по
чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 91.17 лв.- обезщетение
за забава върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 16.12.2022 г., и на сумата 5.84 лв.- обезщетение за забава върху задължението за
плащане на възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от 10.04.2020
г. до 16.12.2022 г., а също и в частта относно несъразмерно присъдените разноски, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване
дължимостта на горните суми, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна П. П. И. /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли да
бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира
разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца- „Бруната“ ООД- гр. София не изразява
становище по повод жалбата на ищеца.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
/установителните искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД не са предмет на въззивното
производство/.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Топлофикация
София” ЕАД искове за присъждане на сумите 91.17 лв. и 5.84 лв.- лихви за забава,
като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че не следва да бъде призната
2
дължимостта на вземания на ищеца за лихви за забава при плащане на главницата за
периода от 15.09.2020 г. до 16.12.2022 г., поради обстоятелството, че не е установено
от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно
главно доказване на производящите това спорно материално право факти, същият да
притежава такова ликвидно и изискуемо вземание срещу ответника.
Доколкото за част от главничните вземания е приет извод за погасяването им по
давност, съобразно нормата на чл.119 ЗЗД за погасени по давност следва да се считат и
аксесорните вземания за лихви, определени върху погасените по давност вземания.
Основание за приемането на извод за дължимост на непогасените по давност
акцесорни вземания също липсва. Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената в процесния имот
топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията
между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава
за изпълнение длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е.
установено по основание и по размер. В случая прогнозно начислените за процесния
имот суми, видно от представените от ищеца доказателства- съобщения към фактури и
справка за начислените за процесния имот суми /л.27 от делото на СРС/, са в размер,
различен от сумите за реално потребление. Ликвидността на произтичащите от
реалното потребление вземания е установена едва с изравнителните сметки, като
относно изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през процесния
период топлинна енергия суми, за които са издадени общи фактури, приложение
намират Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., одобрени е
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Тъй като
според събраните доказателства отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителните
сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след
предвидения в ОУ- 2016 г. 45- дневен срок за плащане /общите фактури за отчетния
период са издадени на 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г., а 45- дневният срок е изтекъл на
14.06. на съответната година- 2020 г., 2021 г., считано от 30.04./, цитираните клаузи на
Общите условия са неприложими, като съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД
ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито доказва, да е
отправена от ищеца до него.
Искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата
91.17 лв.- обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия,
дължимо за периода 15.09.2020 г. до 16.12.2022 г., следователно подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По същите съображения- липса на отправена от кредитора покана за плащане на
парично задължение, за което не е уговорен срок, правилно е обжалваното решение и
в частта за сумата 5.84 лв.- лихви за забава при плащане на таксата за дялово
разпределение.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на
3
акцесорните искове и неоснователност на релевираните в жалбата на ищеца доводи
обжалваното решение, което е правилно в обжалваната отхвърлителна част, следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
за настоящото производство има въззиваемата страна, на която въззивникът дължи да
заплати сумата 400 лв.- разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.06.2023 г., постановено по гр. дело № 15855/
2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 33 състав, в обжалваната част, в която са
отхвърлени като неоснователни предявените от „Топлофикация София” ЕАД- гр.
София /ЕИК *******/ срещу П. П. И. /ЕГН **********/ установителни искове по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 91.17 лв.-
обезщетение за забава при плащане на главницата от 270.07 лева /стойност на
доставена топлинна енергия в имот с аб.№ 178112/ през периода от 15.09.2020 г. до
16.12.2022 г., и на сумата 5.84 лв.- обезщетение за забава при плащане на главницата от
14.70 лева /такса за дялово разпределение/ за периода от 10.04.2020 г. до 16.12.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
на 23.01.2023 г. по ч. гр. дело № 2406/ 2023 г. по описа на СРС, 33 състав, а също и в
частта относно съразмерно присъдените на П. П. И. разноски по чл.78, ал.3 ГПК и
съразмерно присъдените разноски по чл.77 ГПК, платими от „Топлофикация София”
ЕАД по сметка на СРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати
на П. П. И. /ЕГН **********/ сумата 400 лв. /четиристотин лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението по гр.д.№ 15855/ 2023 г. на СРС, ГО, 33 състав, като необжалвано е
влязло в сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД- гр. София- като
трето лице- помагач на ищеца „Топлофикация София" ЕАД- гр. София в
производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4