№ 204
гр. Пловдив, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330207375 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
594610-F607023/19.08.2021г. на **** на ТД на НАП-гр. Пловдив, с което за
нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и на осн. чл. 182, ал. 2 вр. чл. 182, ал. 1
от ЗДДС на " **“ ЕООД гр. Пловдив е наложена имуществена санкция в
размер на 250 лева.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя **
ЕООД , поради
което го обжалва в срок.
Жалбоподателят сочи в жалбата си, че атакуваното НП било
незаконосъобразно и постановено при наличие на съществени процесуални
нарушения.Счита,че не е изследван въпроса за това дали случая е маловажен
,поради което иска съда да го приложи.Тъй като не били установени
неблагоприятни последици и нарушението било първо такова.Иска от съда да
отмени изцяло НП.
Ответникът по жалбата – ТД на НАП-Пловдив оспорват жалбата.
Атакуваното НП било правилно и законосъобразно и следвало да се
1
потвърди. Искат потвърждаване на НП и претендират сумите за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че жалбоподателят "**** „ЕООД гр. Пловдив
е регистрирано по ЗДДС лице.
В случая било установено, че жалбоподателят в качеството си на
задължено по ЗДДС лице бил получател на 1 брой кредитно известие,
издадено през м. 08. 2020 г., което не било отразено в дневника му за покупки
с минусов знак за съответния данъчен период в законоуставения срок от
01.09.2020 до 14.09.2020г.Това е довело до определяне на декларирания от
лицето резултат-ДДС внасяне за съответния данъчен период в по-малък
размер с ДДС по кредитно досие.
В конкретния случай ЕООД отразило процесното кредитно известие
в следващия данъчен период м. 09. 2020 г., т. е. със закъснение от един месец,
но тъй като данъкът е начислен в следващ период, бил приложен
привилегирования състав на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, като размерът на
санкцията бил определен в по-ниския размер от 25 % от размера на
определения в по-малък размер данък. Искат от съда да потвърди атакуваното
НП. Претендират разноски по делото.
На 19.08 2020 г. "**** „ЕООД-София извършил доставка на стока на
жалбоподателя –книги и печатни произведения.За същите било издадено
кредитно известие ********** от 19.08.2020г.с получател жалбоподателя.
Така издаденото кредитно известие с получател "**** " ЕООД
Пловдив не било отразено в Дневника за покупки за данъчен период от
08.2020гг. – а през следващия такъв.
Неотразяването на Кредитно известие №********** от 19.08.2020г.
довело до определяне на дължимия от жалбоподател ДДС в по-малък размер
по справката-декларация с 535,23 лв.
Същите били отразени в следващия отчетен данъчен период от
жалбоподателя.
Тези обстоятелства били установени от актосъставителя Х.К. -
2
старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив при извършена
проверка , обективирана в Протокол № П-16001621017127-ОРП -
001/25.01.2021г.
Въз основа на констатациите на проверката е бил издаден
АУАН№F607023 от дата 25.03.2021г. - съставен в присъствие на
пълномощник на дружеството ,на който е бил връчен лично. В същия не са
вписани възражения. Допълнително, в 3дневния срок за писмени възражения,
пълномощвикът на жалбоподателя е депозирал такива пред АНО.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава както от разпита на
св.Х.К., така и от приложените към административната преписка писмени
доказателства – кредитни известия, фактури, стокови разписки,
товарителници, протоколи за върната стока, бланки за рекламации и жалби,
проформа фактура, преводно нареждане, оборотни и хронологични
ведомости, справки-декларации.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По делото не е спорно, че жалбоподателят " **“ЕООД е
регистрирано по ЗДДС лице.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че регистрираните
лица по този закон водят задължително следните регистри: 1. дневник за
покупките и 2. дневник за продажбите.
Чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че независимо от ал. 4,
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него Кредитни
известия в Дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.
В случая регистрираното лице " ** „ ЕООД има издадено- 1 брой
кредитно известие ,а именно- Кредитно известие ********** от 19.08.2020г.
Следователно ЕООД е трябвало да отрази този 1 брой кредитно
известие в Дневника за покупки за данъчния период от 01.09.2020г. до
14.09.2020г.
Като не е сторило това дружество "** „ЕООД е нарушило
задължението си по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
3
Съдът прие за установено извършването на описаното в АУАН и НП
административно нарушение.
За това нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС предвижда,
че регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази
издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък
размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв., а
в ал. 2 на чл. 182 от ЗДДС е предвидено че при горепосоченото нарушение,
когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в
периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде
издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер
25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.
Конкретният случай е именно такъв – дружеството не е отразило в
дневника за покупките за данъчния период месец август 2020г. до средата на
месец септември 2020г, което е довело до определяне на ДДС с общо 535,23
лв. по-малко за цитирания период. Това е било направено от дружеството за
следващия данъчен период .
Санкционният текст е правилно определен от АНО и доколкото
ЗДДС в тези случаи предвижда административно наказание "имуществена
санкция" за ЮЛ в размер на 25 на сто от определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 250 лв. – т. е в случая сумата в размер на 250лева.
Това е административното наказание, което е било наложено на
жалбоподателя. Същото е правилно и законосъобразно определено.
Съдът не констатира процесуални нарушения или някакви нарушения
на материалния закон. Ето защо НП се явява правилно и законосъобразно и
като такова ще следва да се потвърди.
С оглед пълнота на произнасянето следва да бъде обсъдено и
исканото приложение на чл.28 от ЗАНН.Съобразно разясненията ,дадени с
Тълкувателно решение №1/2007г на ОСНК на ВКС ,съдът трябва в пълнота
да изследва релевантните за изхода на спора факти,като това включва и
преценка за наличието ,респективно отсъствието на такива
обстоятелства,дефиниращи случая като маловажен.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства ,които
4
да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушението от съответния вид.Да ,действително
дружеството е въвело КИ в следващия данъчен период ,тоест в сравнително
кратък срок, но въпреки това е довело до внасяне в по-малък размер на
данък за данъчен период август 2020г. с 535,23 лева.В тази връзка настоящият
съд счита,че бездействието на жалбоподателя е продължило достатъчно
дълго,че да може да се иска по-благоприятно третиране на субекта.Също така
и АНО е приложил привилегированата санкционна норма ,а не общата такава
,като е преценил и самия срок ,което се е отразило и на размера на санкцията
спрямо дружеството.Всичко това според настоящия съд не дава основание за
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и поради това не счита
искането за основателно.
Съдът не се съгласява и с доводът ,залегнал в жалбата ,че не е
отбелязано кога всъщност е получено самото кредитно известие. Очевидно,
жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му възможност дадена
в разпоредбата на чл. 126 от ЗДДС за корекции на данъчната декларация и
приложенията към нея (дневниците за покупки и дневниците за продажби),
поради което и това не представлява извинителна причина за забавянето му.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт, като съдът
отхвърля претенцията за разноски на другата страна . С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юристконсултска защита в
минималния размер от 80 лева, което следва да бъде заплатено от
жалбоподателя.
Предвид гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
594610-F607023/19.08.2021г. на **** на ТД на НАП-гр. Пловдив, с което за
нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и на осн. чл. 182, ал. 2 вр. чл. 182, ал. 1
от ЗДДС на " ** ЕООД гр. Пловдив е наложена имуществена санкция в
размер на 250 лева.
5
ОСЪЖДА "**“ЕООД булсат-**** със седалище и адрес на
управление –**** а,представлявано от Х.Д.С. да заплати на ТД на НАП-
Пловдив, сумата от 80 лв. направени по делото разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд –Пловдив , в 14-дневен срок от съобщаването му
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6