Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иван Петков | |
и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е образувано по искова молба от В. С. И., с ЕГН *, И. Т. И., с ЕГН * и А. И. И., с ЕГН *, и тримата с адрес : гр. Б., У. "Т., против Е. Д. Т., с ЕГН*, с адрес : гр. Б., У. “М., с която е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждането на ответницата да премахне за своя сметка изградената масивна тухлена стена в стълбищната клетка до съществуващото дървено стълбищно рамо на първия етаж, да демонтира металната врата, която пречи да се ползва площадката /обща част за всички етажни собственици/, да премахне бетоновата плоча, чрез които се възпрепятства достъпа на ищците до мазето в триетажната сграда с идент. № 04279. 612.179.1, изградена в Поземлен имот с идент. № 04279.612.179 и да възстанови съществуващото преди това положение, като им осигури свободен достъп до зимничния етаж, ползването на общото стълбищно пространство на първия етаж. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски. В исковата си молба ищците твърдят, че са собственици на основание давностно владение и покупко- продажба- за първите двама ищци и дарение- за третия ищец, на Жилище на втори жилищен етаж от триетажната сграда с идент. № 04279.612.179.1, изградена в Поземлен имот с идент. № 04279.612.179 по кадастралната карта на гр. Б., одобрена със заповед № РД- 18- 32/ 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър- гр. София, с административен адрес : гр. Б., У. “Тодор А.”, № 5. вх. А, . 2, както и общо на 2/ 3 ид. ч. от мазетата /1/ 3 ид. ч. за първите двама ищци и 1/ 3 ид. ч. за третия ищец/. Собственици на третия етаж- жилище, били Д. С. Х. и Б. Д. Х.. Собственик на първия етаж била ответницата- Е. Д. Т., който етаж, представлявал Самостоятелен обект с идент. № 04279.612.179.1.1. През 1994г. първият етаж бил преустроен в магазин за мебели и зъболекарски кабинет, в което преустройство, не била включена стълбищната клетка. През този период, се избила бетонна плоча на нивото на първия етаж, обхващаща и стълбищната клетка, без съгласие на ищците, като съсобственици, и без съответното разрешение. През 2006г. отново било извършено преустройство и промяна на предназначението на първия жилищен етаж, в магазин за промишлени стоки, който обект и към настоящия момент, бил търговски. При извършване на строителните работи през 2006г. за последното преустройството, ответницата без съгласие на ищците, на нивото на първия етаж в стълбищната клетка, до съществуващото дървено стълбищно рамо, изградила масивна тухлена стена с размери 1. 56/ 2. 70 м., в която монтирала метална врата с размери 1. 10/ 2. 00 м., отваряща се от вътре навън, и по този начин, обособила помещение- склад към магазина върху площ, която била обща част за всички етажни собственици. Складовото помещение, чрез изграждане на стена, монтиране на метална врата, както и избитата бетонна плоча, представлявали незаконни строежи в различни периоди /за тях нямало дадено съгласие от етажните собственици, липсвали всякакви строителни книжа, изградени били в противоречие със строителните правила и норми/. Допуснати били нарушения от страна на ответника по чл. 142, чл. 144, чл. 148 и чл. 183 от ЗУТ. Налице било заемане на обща част, съгласно чл. 38 от ЗС /пространство от стълбищната клетка/ на сградата на нивото на първия етаж от един от етажните съсобственици. А като собственици, ищците били възпрепятствани да използват избените помещения, които били прилежаща част от притежавания от тях самостоятелен обект в сградата- апартамент, на втория етаж. Това ги принуждавало да влизат в зимничния етаж през прозорец отвън, от пристройката на сградата, което било крайно неудобно и опасно за тях. Освен това се създавали и условия и за извършване на кражби. С тези извършени незаконни действия, ответницата накърнявала и засягала правото на собственост на ищците и възможността същото, да бъде упражнявано в пълен обем, чрез възпрепятстване на достъпа до мазетата. Правени били многократно опити за доброволно уреждане на отношенията, но същите не дали резултат, напротив- създавали се постоянни конфликтни ситуации. Нееднократно били правени проверки и от Община Б., за което били съставяни и констативни протоколи от 20. 03. 2008г. и 19.06.2008г., давани били предписания от компетентните органи. Изпратена била и нотариална покана до наемателя на процесния търговския обект- С.С. По нареждане на РДНСК, била издадена Заповед № 1315/ 27.06.2008г. от Кмета на Община Б., с която било наредено ответницата да премахне за своя сметка, изградената масивна тухлена стена с размери 1. 56/ 2. 70 м. и да демонтира поставената “метална врата” с размери 2. 10/ 1. 56 м. от стълбищната площадка на 1- ви етаж в Жилищната сграда с административен адрес : гр. Б., У. “Тодор А.” № 52. Цитираният административен акт обаче бил отменен от съда, поради нарушения на процедурата по издаването му. Поради това, и тъй като към настоящия момент, Община Б., не предприемала никакви действия по издаване на нова заповед, за ищците единствения път за защита на накърнените им права, бил предявяване на настоящия иск. В съдебно заседание ищците чрез проц. си представител- адв. Ю. заявяват, че поддържат иска по изложените съображения. В едномесечния срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК, и в съдебно заседание, ответницата, чрез проц. си представител- адв. Ч., оспорва предявения иск, като развива доводи, че той е неоснователен. Твърди се, че част отпреустройствата били извършени законно и с изричното писмено съгласие на ищците, а други- част от стените, металната врата и бетонната плоча, чието премахване се иска, не били изградени /сложени/ от ответницата, поради което не следвало да се премахват. Анализа на събраните доказателства, сочи на установено от фактическа страна следното : Видно от представените нотариални актове /л. 15- 20 от делото/, се установява наличието на съсобственост между страните в триетажната жилищна сграда с идент. № 04279.612.179.1, находяща се в гр. Б., У. “Тодор А.” № 5. като ответницата е собственик на първия етаж, ищците на втория, а Д. С. Х. и Б.Д. Х., на третия етаж. Налице е съсобственост и по отношение на мазетата, изградени в същата сграда, като 2/ 3 ид. ч. от тях, принадлежат на ищците. Видно от Констативни протоколи от 20.03.2008г., 19.06.2008г., 31.01.2008г. и 18.10.2010г., издадени от служители на Община Б., се установява, че на ниво І- ви етаж, в стълбищната клетка, до съществуващото дървено стълбищно рамо, е изградена масивна тухлена стена с размери 1. 56 м./ 2. 70 м. и е поставена метална врата, с размери 1. 10 м./ 2. 00 м., отваряща се навън. По този начин била оформена ниша с размери 2. 10 м./ 1. 60 м. Така обособеното помещение в стълбищната клетка, се ползвало от собственичката на І- ви .- Е. Т. за съхранение на битови вещи. Направеното заграждение възпрепятствало свободния достъп до жилищната сграда от живущите на горните етажи и създавало предпоставка за конфликт с останалите собственици. Образуваното помещение било в напълно завършен вид и захранено с електрически ток. Нарушени били чл. 142, чл. 144, чл. 148 и чл. 183 ЗУТ, предвид което, комисията е достигнала до извода, че е налице строеж, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, и е била издадена Заповед № 1315/ 27.06.2008г. на Кмета на Община Б. за премахването му /л. 9- 13, 55, 163 от делото/. Видно от Нотариална покана от 15.07.2008г. рег. № 4372, том І на Нотариус К.Т.- Нотариус с район на действие района на РС- гр. Б., ищцата В. И., е поканила С. С., наемател на жилищния етаж, собственост на ответницата Е. Т., да демонтира изградената масивна тухлена стена, поставената метална врата и ел. табло до нея, и изградената в безистена стълба по проект от 1994г., тъй като възпрепятстват свободния достъп на всички живущи в сградата /л. 14 от делото/. Видно от представеното копие на влязло в сила Решение № 6944/ 27.05.2009г., пост. по адм. д. № 1170/ 2009г. по описа на ВАС, Заповедта на Кмета на Община Б., за премахването на осъществения от ответницата незаконен строеж, е отменена на процедурни основания- неизслушване на Т. от назначената комисия /л. 21 от делото/. Приети като доказателства са и Извадки от одобрения инвестиционен проект от 20.03.2006г., и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект с идент. № 04279.612.179.1.1, № 33/ 27.02.2008г. /л. 35- 37 от делото/. Видно от Копие на Нотариално заверена декларация от 29.09.2006г., ищците, са дали съгласието си ответницата, да “преустрои І- ви жилищен етаж в магазин за промишлени стоки”, при условията на чл. 38, ал. 4 и ал. 7 ЗУТ, съгласно одобрения от гл. архитект на общината архитектурен проект от 20.03.2006г. Дадено е и съгласие, стълбата свързваща първия етаж /който ще бъде преустроен в магазин/, с тротоара, да бъде разположена в ползваната от ищците част от общия сутерен /л. 36 от делото/. От заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза, изготвено от вещото лице- Д. Я., се установява, че на ниво първи жилищен етаж, с изградената стена под еднораменната вита стълба, било оформено затворено помещение с размери 1. 56/ 2. 00 м. Така усвоеното пространство под стълбищното рамо с размери 1. 56/ 2. 00 м. и монтираната метална врата с размери 1. 00/ 2. 00 м., представлявали ид. ч. от стълбищната клетка и затруднявали свободното преминаване през входа на жилищната сграда. С бетонирането на площадката на първо ниво на стълбищната клетка, не можел да се осъществи достъп до мазетата чрез стълбището в сградата. В момента на огледа, достъпът до мазетата, се осъществявал през приземен вход, подобен на врата, откъм североизточната фасада на сградата. До него се слизало посредством дървена паянтова стълба и имало условия за кражба. Не само в заграденото пространство, но на ниво първи жилищен етаж през цялата стълбищна клетка имало отлята бетонова плоча с размери 2. 60 м./ 3. 20 м. и дебелина 12 см. За кофраж на бетоновата плоча послужило накованото преди това дюшеме. За изграждането й, нямало издадени строителни книжа, но имало одобрени и съгласувани архитектурни проекти за изграждане на чакалня към стоматологичен кабинет, която била част от стълбищната клетка. За извършването на “Ремонт и преустройство на жилищни помещения в кабинет и магазин за мебели”, имало одобрени архитектурни и конструктивни чертежи от 07.02.1994г. Вследствие на това, имало издадено Разрешение за строеж № 14- 1/ 08.02.1994г. Това преустройство включвало и част от стълбищната клетка, а по- точно оформената ниша под стълбищното рамо, като чакалня пред стоматологичния кабинЕ. Отворите били съгласно одобрените проекти. Процедурата за издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на същия обект не била довършена поради промяна на собствеността и настъпване на нови инвестиционни намерения на новия собственик. За извършване на “Преустройство и промяна на предназначение на първи жилищен етаж от ЗПЖ в магазин за промишлени стоки”, с местонахождение УПИ ІІІ пл. № 2773, кв. 111 по плана на ЦГЧ гр. Б., и идент. № 04279.612.179.1.1, имало издадени строителни книжа и строителна документация. Строежът бил изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, одобрените проекти по чл. 154 ЗУТ за промяна в инвестиционните намерения на Възложителя. Съгласно одобрените архитектурни чертежи, преустройството засягало и част от стълбищната клетка, а по- точно частта под стълбищното рамо, където имало оформена ниша, която в момента служила за склад към магазина за промишлени стоки. Строежът реализиран от ответника представлявал “ Преустройство и промяна на предназначение на първи жилищен етаж от ЗПЖ в магазин за промишлени стоки”, с местонахождение УПИ ІІІ пл. № 2773, кв. 111 по плана на ЦГЧ гр. Б., и идент. № 04279.612.179.1.1. Строежът бил изпълнен в съответствие с одобрените проекти и Разрешение за строеж № 136/ 29.03.2006г. Налице била и нотариално заверена декларация на ищците за това, и впоследствие издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 33/ 27.02.2008г. От разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че при изготвяне на заключението си, същият е правил справки в Техническия архив на Община Б. и оглед на място. При справките си в Община Б., установил, че за преустройството от 1994г., докогато етажът бил жилищен, и впоследствие преустроен в магазин за мебели и зъболекарски кабинет, имало одобрени проекти. Направената бетонова плоча не била включена в изградената през 1994г. чакалня на зъболекарския кабинЕ. Тази плоча била направена без строително разрешение, и без конструктивен чертеж. Стълбището до мазето в процесната сграда, било прекъснато. Никой обаче не можал да отговори на въпроса, кога е станало това. Имало отклонения от строителството и при последното преустройство, тъй като изградената врата, която била срещу входната врата за жилищната кооперация, се отваряла навън, и била метална, а съобразно одобрените проекти трябвало да се отваря навътре, и да не е метална, като по този начин тя препятствала нормалното движение. Складът, който се ползвал на първия етаж представлявал идеална част от стълбищната клетка. При огледа, направен на място, вещото лице, е направило извода, че технически е възможно стълбите от първия етаж да се развият до мазето. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза инж. М., се установява, че техническата възможност за развитие на стълбищно рамо в подстълбищното пространство, като се съобрази със съществуващия вход към първи етаж, е осъществима след изпълнение на значителна реконструкция и изпълнение на съответните укрепващи мерки. С оглед изпълнение на действащата нормативна уредба- чл. 5 от Наредба № 2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони за разрешаване на СМР- та, в т. ч. реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, преустройство или промяна на предназначението на обекти в съществуващи сгради, се изисквало съставяне на доклад за сеизмична сигурност на цялата сграда с положителна оценка, което можело да наложи и цялостно укрепване на сградата. От разпита на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че с категоричност в процесната сграда, е имало стълбище свързващо 1- ия етаж с мазето, което впоследствие е било прекъснато. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза арх. В. Т., се установява, че заграденото пространство на първия етаж на процесната жилищна сграда, е част от стълбищната площадка на етажа. За изграждането на бетоновата плоча в тази част на първия етаж, нямало издадени строителни книжа. Проекта за преустройство на първия жилищен етаж от 1993г. се отнасял само до жилищните помещения, а не и до стълбищната клетка. Преустройството в проекта от 2006г. не включвало стълбищната клетка на първия етаж и защото не били изпълнени изискванията на чл. 185, ал. 3 ЗУТ, а именно “когато при преустройство се предвижда присъединяване на обща част в сграда- етажна собственост, към самостоятелен обект в етажната собственост или създаване на самостоятелен обект от обща част на сграда- етажна собственост, се сключва договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици в етажната собственост, и въз основа на проекта и договора, се издава разрешение за строеж”. Вещото лице архитект Т., е категорично, че при премахване на изградената бетонова плоча, метална врата и стена на първо ниво в жилищната сграда, ще бъде осигурен достъп до общите части на първия етаж и ще има възможност живущите в жилищната сграда да осъществяват достъп до мазетата чрез изграждане на стълбище в сградата, такова каквото вещото лице е отразило в приложения към заключението графичен материал. От показанията на свид. Р. Г., ангажиран от ищците, се установява, че ги познава от 20г. Жилището, в което живеели те, се намирало точно срещу “МОЛ- а” в гр. Б., на централната улица “Тодор А.”. Къщата била на 3 етажа. На първия етаж в момента имало магазини. Втория и третия етаж били жилищни. В. и А. живеели на 2- я етаж, над магазина. Свид. им помагал в извършване на строителни работи, преди нанасянето в жилището, а впоследствие и при обзавеждането му. Свид. е категоричен, че преди три години нямало врата на стълбите, а сега имало. Тази врата водила към избеното помещение и заемала стълбищната клетка. Поради това, сем. И., не можели да отиват директно в мазето, а трябвало да обикалят. Свид. слизал в мазето през един вход, който се казвал съседно избено помещение. Влизал в избеното помещение, и преди направата на вратата, през стълбищната площадка преди 2- 3 години. Стълбите от първия етаж, към мазето, били от дърво. От показанията на свид. С. Т., ангажирана от ищците, се установява, че познава ищцата В. И., отдавна, тъй като били съученички. В. живеела на бившата У. “Георги Димитров” /сега с променено наименование/, на № 52. Къщата й била на три етажа. На първия етаж имало магазини. В. и семейството й, се нанесли в процесното жилище, някъде 1981г.- 1982г. Тъй като поддържали добри отношения, семейството на В., и семейството на свид., често си ходели на гости. Магазинът на 1- ия етаж бил от 2- 3 години. Доскоро нямало врата на стълбите. Същата била сложена от около 3г. след преустройството на жилището. Понастоящем за мазето се влизало от вход, които бил извън сградата. Свид. заедно с В. влизала в мазето, защото там се правел ремонт. На втория и на първия етаж имало сходни площадки. Те към настоящия момент не били еднакви, тъй като на първия етаж, площадката била преградена с желязна врата и ищците не можели да влизат през нея. От показанията на свид. Б. Х., ангажиран от ответницата, се установява, че е съсед на страните, живеел в същата кооперация. Ищците живеели на 2- я етаж, а той на 3- я. Адресът бил гр. Б., У. “Тодор А.” № 52. Познавал и собствениците, които обитават 1- я етаж. От 1961г. досега, достъпът до мазетата се осъществявал от северната страна на кооперацията. Влизало се от двора, през един тунел и врата. Достъпът до мазетата никога не се осъществявал през стълбищната площадка. Срещу входа за къщата имало врата, зад която имало втора врата отстрани, която била за апартамента на първия етаж. В последствие от тази врата за първия етаж, се влизало за зъболекарския кабинет, а отпред била чакалня. Тази врата съществувала още при нанасянето в къщата, само, че отскоро тя била метална, и се отваряла навън, а тогава била с прозорец. Стълбището винаги било преградено по съществуващия сега начин. На първия етаж била направена плоча от В. К., по времето когато там имало мебелен магазин, преди около 10- 15г. Преди направата на плочата, било гредоред. До преди 3г. семействата на ищцата и на свид., били в добри отношения с ищцата В.. Оттогава, насам ищците започнали да водят дела срещу семейството на свид. От показанията на свид. Ф. Х., ангажирана от ответника, се установява, че живее в гр. Б., У. “Тодор А.” № 5. на 3- я етаж. Познавала страните, тъй като живеела в апартамента на 3 етаж от 1959г. Семейството на В. живеело на 2- я етаж. Когато се влезело в безистена, свид. била отляво, а съседите, влизали отдясно, т. е. не били апартаментите на една площадка като в жилищна сграда. Входа за мазетата винаги бил от към входа. Имало три бетонови стъпала и преди да се направи преустройството през 1990г. винаги се влизало оттам. Преди направата на магазин на първия етаж, той представлявал апартамент от 4, по- малки стаи, с коридори. И тогава входа се осъществявал от врата, която била под стълбищното рамо. Вратата в момента личала, защото била зазидана и неизмазана, а преди това била дървена. Свид. не си спомняла от тази стълбищна площадка да се осъществявал някога достъп до мазетата. Бетонната плоча била избита на 1- я етаж върху цялата площ от В. К. Преди това било дюшеме. Преградата на стълбищното рамо имала дървена преграда и след избиване на плочата, се иззидала стена, а по времето когато имало зъболекарски кабинет, това пространство под стълбищното рамо се ползвало за чакалня, а останалата част за магазин. От 2007г. семейството на свид., водело дела с ищците. От показанията на свид. К. Б. ангажиран от ответницата, се установява, че познава имота, който се намирал в гр. Б., У. “Тодор А.” № 52. Не познавал Е. Т. а Б. и Ф. но само по физиономия. Свид. живял в тази сграда, някъде до 1968г.- 1969г., а понастоящем срещу нея. За мазето трябвало да се мине през двора на сегашния месарски магазин. Не му било известно някога да е имало връзка между стълбищната клетка на сградата и мазетата. Нямало разлика между онова, което сега имало на първия етаж, и това, през 1968г.- 1969г., когато свид. е бил на 8- 9г. Свид. не отрича, че е страна, по дело, в което участват и ищците, като противни страни. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи : Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС Предявеният иск е основателен : Негаторният иск по чл. 109, ал. 1 от ЗС е средство за правна защита на собственика, респ. съсобственикът на вещта срещу всяко пряко и/ или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото. При упражняването му ищецът следва да докаже правото си на собственост, респ. съсобственост и основанията, които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса, т. е., че това негово право е нарушено от ответника с посегателства, които, без да отнемат владението върху имота, ограничават и/ или пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем своите правомощия. Безспорно се установява наличието на съсобственост между страните в триетажната жилищна сграда с идент. № 04279.612.179.1, находяща се в гр. Б., У. “Тодор А.” № 5. като ответницата е собственик на първия етаж, ищците на втория, а Д. С. Х. и Б. Д. Х., на третия етаж. Налице е съсобственост и по отношение на мазетата, изградени в същата сграда, като 2/ 3 ид. ч. от тях, принадлежат на ищците. Безспорно е също така, че на първия етаж в процесната жилищна сграда е изградена масивна тухлена стена в стълбищната клетка до съществуващото дървено стълбищно рамо, метална врата, отваряща се навън, и бетонова плоча. Спорните по делото въпроси са- кога са изградени посочените СМР- та, от кого, в общи части на етажните собственици ли, пречат ли те на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем, дадено ли е съгласие от ищците за изграждането им, и следва ли същите да бъдат премахнати. Съдът намира, че изградената бетонова плоча на ниво първи етаж от процесната триетажна жилищна сграда, безспорно следва да бъде премахната от ответницата поради факта, че видно от заключенията и на трите експертизи /вещите лица инж-. Я., инж. М. и арх. Т./, същата е изградена без каквито и да е строителни книжа и документация, т. е. същата е незаконна, и като такава накърнява пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците, които нямат достъп до съсобствените мазета, чрез общото на всички етажни собственици стълбище. Правноирелевантно е от кого е изградена тази бетонова плоча, дали това е станало от собственика на първия етаж- Е. Т., от наемателя на етажа, или от друго лице. Що касае изградената масивна тухлена стена в стълбищната клетка до съществуващото дървено стълбищно рамо на първия етаж, и металната врата, монтирана там, доколкото безспорно се установи от заключенията и на трите вещи лица, че възпрепятстват достъпа на ищците до мазето, също подлежат на премахване. Съображенията за това са следните. Без значение за иска по чл. 109 ЗС е обстоятелството дали изградените СМР- та, са извършени при построяването на дадена сграда, или впоследствие в хода на експлоатацията й. Важното е да се установи, че някои от тях, възпрепятстват /смущават/ пълноценното упражняване на правото на собственост от страна на другите етажни собственици. Ето и защо според настоящият състав на съда, е без значение обстоятелството дали ще се даде вяра на показанията на свидетелите на ищците- Г. и Т., или на ответницата- Х., Х. и Б., относно момента на изграждането на металната врата и масивната тухлена стена, заемащи стълбищната клетка на първия етаж. Не се оспорва от ответницата факта, че те са изградени. Кога отново е без значение, при положение, че се установи факта, че понастоящем те смущават пълноценното упражняване на правото на собственост на част от етажните собственици /ищците/. Дали стената и металната врата, са изградени още при изграждането на сградата през 60- те години на миналия век, или преди 3- 4 години е без значение. Не е предвидено в действащата нормативна уредба, че за етажните собственици е налице задължение да търпят накърняващи правата им строежи, и смущаващи правото им на собственост, само защото от момента на изграждането им, до момента на търсене на защита на правата си, те не са сторили това и е изтекъл определен период от време, нито е предвидено, че са длъжни да ги търпят и занапред. Съвсем отделен е въпросът, че дори и при преценка на показанията на разпитаните от ответницата свидетели, които се домогват да установят, че тя не следвало да премахва стената и вратата, защото не ги била монтирала и изградила лично тя, или защото в мазето никога не се слизало от първия етаж, а трябвало да се мине през двора, и оттам през прозорче да се влезе в мазето, е налице тенденциозност, доколкото и тримата свидетели, се намират във висящи съдебни и административни производства с ищците, като първото обстоятелство е и служебно известно на настоящия съдия- докладчик. Ето защо показанията на посочените свидетели не са годен и надежден източник на информация относно правнорелевантните факти. Не са налице основания за подобен извод досежно изнесеното от свид. Г. и Т. Независимо от това, обаче както беше посочено по- горе, кога са изградени същите е без значение. Спори се по делото и по въпроса, дали е налице съгласие на ищците за извършване на преустройство на първия жилищен етаж, и ако да, в какъв обем. Безспорно е и от представената Декларация, нотариално заверена, и от заключенията на вещите лица, че ищците са дали съгласието си ответницата, да “преустрои І- ви жилищен етаж в магазин за промишлени стоки”, при условията на чл. 38, ал. 4 и ал. 7 ЗУТ, съгласно одобрения от гл. архитект на общината архитектурен проект от 20.03.2006г., както е и дадено съгласие, стълбата свързваща първия етаж /който ще бъде преустроен в магазин/, с тротоара, да бъде разположена в ползваната от ищците част от общия сутерен. Именно и на базата на така даденото съгласие, ответницата е започнала преустройство на първия жилищен етаж. Но видно и от текста на самата декларация и от неоспореното заключение на вещото лице арх. Т., не се установява ищците да са се съгласили ответницата при преустройството на първия етаж, да завземе и общите им части като етажни собственици, вкл. стълбищната клетка, свързваща първия етаж с мазето. Т. е. макар и да е дадено съгласие за извършване на преустройствата, то те не са в обема, в който са осъществени в действителност, от ответницата Т.. Същата е “надхвърлила” даденото и разрешение. Нещо повече от заключението на вещото лице арх. Т. се установява, че е налице и нарушение на чл. 185, ал. 3 ЗУТ, според който “когато при преустройство се предвижда присъединяване на обща част в сграда- етажна собственост, към самостоятелен обект в етажната собственост или създаване на самостоятелен обект от обща част на сграда- етажна собственост, се сключва договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици в етажната собственост, и въз основа на проекта и договора, се издава разрешение за строеж”. В настоящия случай нито се доказва, нито се твърди от ответната страна, на нея да и е било дадено подобно разрешение и то от всички етажни собственици, обективирано в договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма. Следователно не са налице законовите изисквания на ЗУТ за присъединяване от ответницата на обща част в сграда, каквато безспорно е стълбищното пространство, към самостоятелния й обект в етажната собственост. Предвид липсата на тази декларация безспорно следва да се приеме, че е налице “незаконен строеж” по смисъла на ЗУТ, за частта от извършените СМР- та засягаща общите части в етажната собственост. В тази насока са и всички представени и приети по делото Констативни протоколи, издадени от служители на Община Б., неоспорени от ответницата по надлежния процесуален ред, които констатират също незаконността на изградената масивна тухлена стена и метална врата, разположени в общата стълбищната клетка на първия етаж, чието премахване е постановено да се извърши. Обстоятелството, че с влязлото решение в сила на ВАС е отменена Заповедта на Кмета на Община Б., за премахването им, поради допуснати нарушения на административно- производствените правила, не води до извода, че същите са законни. Не е за подценяване и факта, че изградената метална врата, се отваря навън, и според вещите лица, и според гласните доказателства, а по издадения и одобрен проект, това следва да става навътре, което също е отклонение от строителните предписания. Неоснователен е и доводът на ответницата, че дори и при уважаване на иска, обективно не можело да се осъществи връзка между първия етаж /стълбището/ и избените помещения. Вещото лице архитект Т., е категорично, че при премахване на изградената бетонова плоча, метална врата и стена на първо ниво в жилищната сграда, ще бъде осигурен достъп до общите части на първия етаж и ще има възможност живущите в жилищната сграда да осъществяват достъп до мазетата чрез изграждане на стълбище в сградата. В тази насока са и неоспорените изводи на вещото лице инж. М.. Предвид всичко това, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, доколкото се установи, че чрез изграждането на масивна тухлена стена в стълбищната клетка до съществуващото дървено стълбищно рамо на първия етаж, чрез монтирането на метална врата, която пречи да се ползва площадката /обща част за всички етажни собственици/, и бетоновата плоча на първия етаж, се възпрепятства нормалния достъп на ищците до мазето им в триетажната жилищна сграда с идент. № 04279. 612.179.1., което се явява пречка за пълноценното и необезпокоявано осъществяване на правата им като етажни собственици в същата сграда в пълен обем. С оглед изхода на спора, и като взе предвид задължителния списък по чл. 80 ГПК, съдът намира, че следва да осъди ответницата да заплати на ищците сторените по делото разноски, в общ размер на 709 лв. Водим от горното и на основание чл. 109 ЗС и чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА Е. Д. Т., с ЕГН*, с адрес : гр. Б., У. “М. да премахне за своя сметка изградената масивна тухлена стена в стълбищната клетка до съществуващото дървено стълбищно рамо на първия етаж, да демонтира металната врата, която пречи да се ползва площадката и да премахне бетоновата плоча, чрез които се възпрепятства достъпа на В. С. И., с ЕГН *, И. Т. И., с ЕГН * и А. И. И., с ЕГН *, и тримата с адрес : гр. Б., У. "Тодор А." № 5. . 2, до мазето в триетажната сграда с идент. № 04279. 612.179.1, изградена в Поземлен имот с идент. № 04279.612.179 и да възстанови съществуващото преди това положение, като им осигури свободен достъп до зимничния етаж и ползването на общото стълбищно пространство на първия етаж. ОСЪЖДА Е. Д. Т., с ЕГН*, с адрес : гр. Б., У. “М.,да заплати на В. С. И., с ЕГН *, И. Т. И., с ЕГН * и А. И. И., с ЕГН *, и тримата с адрес : гр. Б., У. "Т., сумата от 709. 00 лв. /седемстотин и девет лева/, представляваща направени съдебни разноски пред РС- гр. Б.. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр. Б.. Районен съдия : |