Р
Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.*, 16.04.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд,
дванадесети състав, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при
участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията Милкова
Гр.д. № 2306 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на производството е осъдителен иск с правно
основание чл.215 от КТ вр. чл.121 ал.3 от КТ /отм./, ведно с акцесорна
претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на ИМ до окончателното изплащане.
Ищецът И.П.Г. от гр.*, чрез
пълномощника си адв.К. С. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че с ответния ЕТ са
били в ТПО по силата на трудов договор от 23.10.2013г., като е работил като
шофьор на товарни автомобили за международни превози на товари с код по
НКПД:83322006, код по НКИД 49. Твърди, че от лятото на 2014г. между страните е
постигната договореност за фиксирана сума в размер на 53 евро на ден
командировка в страните на ЕС. Сочи, че след м.02.2016г. работодателят
едностранно променя начина на плащане на обезщетението за командировка и по
банков път изплаща по 27 евро на ден, като превоз от РБ до друга страна в
Европа, като игнорира постигната договорка за заплащане на командировъчни за
превози в страни от ЕС по 53 евро на ден. Сочи, че за процесния период 08.02.2016г.
до 17.05.2016г. ответникът отказва да заплати обезщетение за командировка за
извършени превози вътре в ЕС за курсове в А., И. и Ф., като е направил само
частично плащане, което ищеца не приема за периода 08.02.2016г. до 17.05.2016г.
Сочи, че ответникът следва да заплати по 1600 евро на месец или общо за три
месеца сумата от 4959 евро или 9670лв. Твърди, че в процесния случай следва да
се приеме, че ищецът е бил командирован при условията на чл.121 ал.3 КТ /отм./
от 2711 евро в левова равностойност на 5286,45лв., които са му платени по
банков път с различни платежни нареждания. Моли съда, да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4383,60лв.,
представляваща част от неплатени обезщетения за командировъчни в чужбина за
периода 08.02.2016г. до 17.05.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане. Не претендира
съдебни разноски.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си
адв.К. С. от ВТАК, поддържа предявеният иск.
Ответникът ЕТ "*" със
седалище гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.Ч. от
ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална
допустимост, но неоснователност на предявеният иск, който моли да бъде
отхвърлен изцяло. Навежда, че дължимите суми за командировката, претендирани от
ищеца, за исковия период по иска 08.02 до 17.05.2016г. са 99 дни х 27 евро = 2673 евро х 1,95583=5227,93лв., както и че съгласно съставен отчет №5 на
ищеца са признати 101 дни в командировка х 27 евро/ден в общ размер на 2727
евро, които командировъчни суми са заплатени на ищеца и тях той признава в ИМ.
Навежда, че част от заплатените суми за командировка са в брой, които са
заплатени лично на ищеца или по негово нареждане на членове на семейството му,
като ищецът сочи само заплатените му суми по банков път. Навежда, че от м.юни
2016г. ищецът се води самоотлъчка, отказва да се яви и не е прекратен трудовият
му договор. Признава фактите, че с ищеца са били в ТПО през исковия период по
иска, през който ищецът е бил командирован в чужбина. В СЗ, чрез пълномощника
си адв.Ч. от ВТАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор, вкл. и
възражението, че вземането на ищеца за претендираното обезщетение при
командировка е погасено чрез плащане. Претендира направените по делото съдебни
разноски.
Съдът, след като изслуша становищата
на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорен между страните по делото е
факта, че помежду им, вкл. и през исковия период от 08.02.2016г. до
17.05.2016г., е съществувало ТПО, възникнало от сключен трудов договор от 23.10.2013г.,
по силата на който ищецът е заемал при ответния ЕТ длъжността
"шофьор" на товарни автомобили за международни превози на товари.
Видно от сключения между страните трудов договор от 23.10.2013г., ищецът е
престирал труд на пълно работно време от 8ч., като в трудовия договор липсва
отбелязване за трудовия стаж на ищеца по специалността.
Безспорен между страните е и факта,
че по силата на Заповед №7/04.02.2016г. на Управителя на ответния ЕТ, ищецът е
бил командирован за времето от 05.02.2016г. до 16.05.2016г. /за 101 дни/ по
маршрут Б. - А. - Б. с право на командировъчни пари, в т.ч. дневни в размер на
27 евро, съгласно командировъчната заповед, като пътуването ще се извърши с
автомобил марка Рено Премиум с ДК №ВТ 4123 ВС/ВТ8789 ЕВ. Не е спорно между
страните, че след изпълнение на процесната командировка от ищеца, последният е
представил на работодателя изготвен и подписан от него Отчет №52 за извършване
на международен транспорт по заявка на "*" ООД А. и "*" ООД,
съгласно който за 101 дни командировка са му дължими х 27 евро = 2727 евро + 140 евро разходи за командировка.
С уведомително писмо, получено от
ответника на 06.06.2016г., ищецът е изразил желание ТПО между страните да бъде
прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ и да му бъдат изплатени дължимите
суми за командировъчни за последният реализиран от него процесен транспортен
курс от дата 05.02.2016г. до 17.05.2016г. в исковия размер от 2248 евро.
По делото страните не спорят, че
през исковия период е изпълнявал командировката в чужбина, като са приети като
доказателства 43бр. заверени ЧМР-та за автомобил с №ВТ4123ВС за исковия период
от 08.02.2016г. до 17.05.2016г.
От представените от ответника
писмени доказателства с негова молба от 21.12.2018г. /платежни нареждания за
кредитен превод и и 2бр. РКО/, както и
от писменото заключение на ВЛ по СИЕ се установи, че по процесната заповед за
командировка №7/07.02.2016г. и Отчет №52 на ищеца е начислена от ответния ЕТ
сума в размер от 5333,55лв. /101 дни х 27 евро = 2727 евро х 1,95583 =5333,55 лв., която ответникът е изплатил на ищеца, както
следва: сумата от 4433,55лв. е изплатена на ищеца и сумата от 900лв. е получена
от Кр. Г. - съпруга на ищеца. С ИМ ищецът признава факта, че за процесната командировка
2711 евро в левова равностойност на 5286,45лв., са му платени по банков път с
различни платежни нареждания.
Видно от СИЕ, на експертизата не е
представено писмено споразумение между страните за заплащане на командировъчни
в размер от 27 евро на ден. ВЛ по СИЕ по задача №3 дава заключение, че съгласно
приложимата нормативна уредба /Приложение №3 към чл.31 ал.1 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина/, размера на претендираното
обезщетение за командировъчни в чужбина /за дневни пари/ за исковия период е в
размер от 2673 евро /за 99 дни х 27 евро = 2673 евро/, или
в левова равностойност 5227,93лв., като ответникът е начислил на ищеца,
съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,
командировъчни за периода от 05.02.2016г. до 16.05.2016г. за 101 дни в размер
на 2727 евро /101 дни х 27 евро 2727 евро/ или в
левова равностойност сумата от 5333,55лв., изплатена на ищеца по описания -по
-горе и в заключението на ВЛ по СИЕ по задача №4 начин. Видно от СИЕ, в
издадени заповеди за командироване на ищеца за периоди, предхождащи процесната
командировка, е посочен размер дневни пари от 27 евро.
По делото е приета като писмено
доказателство преписка №1821527 на Дирекция "Инспекция по труда" гр.*,
образувана по жалба на ищеца, при която е установено, че ответният ЕТ му дължи
сумата от 165 евро, както и контролният орган по трудовото законодателство е
установил нарушения от работодателя - ответник по здравословните и безопасни
условия на труд и по организация дейността по ЗБУТ, във връзка с които са му
дадени предписания, описани в Протокол за извършена проверка /л.129/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно
основание чл.215 от КТ вр. чл.121 ал.3 от КТ /отм./, ведно с акцесорна
претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на ИМ до окончателното изплащане, е процесуално допустим, доколкото е налице
правен интерес у ищеца от предявяването му.
Разгледан по същество искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
В процесният случай безспорни по
делото са фактите, че между страните, вкл. и през исковия период, е
съществувало ТПО, възникнало от сключен трудов договор от 23.10.2013г., по
силата на който ищецът е заемал при ответника длъжност "шофьор на товарни
автомобили за международни превози на товари", както и че същият по силата
на Заповед №7/04.02.2016г. Управителя на ответния ЕТ е бил командирован в
чужбина за извършване на международен транспорт по заявка по маршрут Б. - А. - Б.
за периода от 05.02.2016г. до 16.05.2016г., т.е. за 101 дни. Безспорен между
страните по делото е и факта, че ищецът е изпълнил работата, за която е бил
командирован в чужбина, т.е. в рамките на предоставяне на услуги в друга
държава - членка на Европейския съюз - А. за период от 101 календарни дни, т.е.
за период по-дълъг от 30 календарни дни, поради което и доколкото периодът на
командироване е преди м. декември 2016г., то същото е при условията на чл.121
ал.3 от КТ /нова - ДВ, бр.15 от 2010г., в сила от 28.08.2010г., отм. ДВ, бр.105
от 2016г./.Съгласно приложимата за процесната командировка в чужбина на ищеца норма
на чл.121 ал.3 от КТ /отм./, когато срокът на командироване в рамките на
предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или в Конфедерация Ш. е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за
срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са
установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в
приемащата държава /в случая А./, като условията, по които страните следва да
постигнат съгласие, се установяват с акт на МС. Съгласно формираната по реда на
чл.290 от ГПК съдебна практика, на която се позовава и ищецът, националната
правна уредба на командироването на работници преди декември 2016г. /каквото е
процесното командироване на ищеца за исковия период от 08.02.2016г. до
17.05.2016г., т.е. претенция за командировка от 99 календарни дни от 101 дни,
съгласно командировъчна заповед/, е в разпоредбата на чл.121 ал.3 КТ /Нова -
ДВ, бр.15 от 2010г., в сила от 28.08.2010г., отм. ДВ, бр.105 от 2016г., в сила
от 30.12.2016г./ и се прилага в случаи на командироване в рамките на
предоставяне на услуги, която хипотеза е уредена в Директива 96/71/ЕО относно
командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги/ Директива
96/71/ЕО/. Изрично от приложното поле на директивата са изключени само
предприятия от търговския флот по отношение на моряшкия състав /чл.1, т.2 от Директива
96/71/ЕО/. В нейното приложно поле остават останалите видове транспорт. При
действието на чл.121 ал.3 КТ /отм./ международните превози /какъвто е
процесният случай на командироване за извършване на международен превоз/ не са
изключени, нито е ограничено приложението на Директива 96/71/ЕО по отношение на
тях. Следователно при наличие на останалите предпоставки на чл.121 ал.3 КТ
/отм./ ще намери приложение за командироване на шофьори за повече от 30
календарни дни в държави от Европейския съюз, в държави - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Ш..
Да се приеме обратното означава да се отрече, че от обхвата на Директива
96/71/ЕО е изключен международния транспорт, което не е така. /В този смисъл
Решение №173/2017г. от 06.03.2018г. по гр.д.№4431/2017г. на ВКС, ІІІ г.о.,
Решение №298/09.01.2019г. по гр.д.№2180/2018г. на ВКС, ІV г.о./.
Следователно, процесното
командироване на ищеца, съгласно Заповед №7/04.02.2016г., доколкото е в рамките
на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз /А./ за
срок от 101 календарни дни, те. по-дълъг от 30 календарни дни, е при условията
на чл.121 ал.3 от КТ /отм./ и по отношение на него е приложима Директива
96/71/ЕО. Съгласно §1 т.16 от ДР на КТ, "Командироване по смисъла на
чл.121 ал.3" е изменение на ТПО по взаимно съгласие на страните поради
изпращане за същата или на друга работа в друга държава - членка на Европейския
съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или в Конфедерация Ш. при условия на работа, съизмерими със
стандарта на приемащата държава, но не по-неблагоприятни от минималните
установени в нея. По силата на закона, от даденото в §1 т.16 от ДР на КТ
легално определение на "Командироване по смисъла на чл.121 ал.3"
следва, че за процесното командироване на ищеца при условията на чл.121 ал.3 от КТ /отм./ е доказано взаимното съгласие на страните командироването на ищеца в
чужбина в приемащата държава А. за исковия период от 08.02.2016г. до
17.05.2016г. /претендирано обезщетение по чл.215 КТ за 99 календарни дни, от
101 календарни дни командировка в чужбина/ да е при условия на работа,
съизмерими със стандарта на приемащата държава, но не по-неблагоприятни от
минималните установени в нея. Следователно, противно на ответните твърдения, на
ищеца за изпълнената от него командировка в чужбина при условията на чл.121
ал.3 от КТ /отм./ се дължи заплащане на обезщетение не в размер от 27 евро на
ден при единична езда, визиран в Приложение №3 към чл.31 ал.1 от "Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина", поради което съдът
не възприема и заключението на ВЛ по СИЕ в частта по задача №3 относно
приложимата нормативна уредба, което е и правен въпрос, а се дължи заплащане
при условията на чл.121 ал.3 от КТ /отм./ - при минималните условия на работа,
каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или
сходна работа в приемащата държава /в случая А./ /в смисъл, близък до
текстовете на Директива 96/71/ЕО, следва да бъде тълкувана съгласно принципа на
т.н. съответстващо тълкуване според който националните съдилища на държавите -
членки са длъжни да тълкуват вътрешното си право в светлината на целите и
формулировките на съответната директива, т.е. в случая дължимото на ищеца
обезщетение при командировка по чл.215 от КТ при условията на чл.121 ал.3 от КТ
отм./ следва да е в размер, не по-неблагоприятен от минималните установени в
приемащата държава А.. Съгласно чл.3 б."в" от приложимата Директива
96/71/ЕО "условията за работа", които, съгласно §1 т.16 от ДР на КТ,
за настоящото командироване на ищеца при условията на чл.121 ал.3 от КТ
/отм./,са съизмерими със стандарта на приемащата държава, но не
по-неблагоприятни от минималните установени в нея, включват минимални ставки на заплащане. С осъщественият
факт на командироване на ищеца в рамките на предоставяне на услуги в друга
държава - членка на ЕС /в случая А./ за период по-дълъг от 30 календарни дни,
какъвто е процесният случай на командироване на ищеца, съгласно Заповед
№7/04.02.2016г., при условията на чл.121 ал.3 от КТ /отм./, предявеният иск по
чл.215 КТ вр. чл.121 ал.3 от КТ/отм./ е доказан по основание, а съгласно чл.162
от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни
за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
заключението на ВЛ, т.е. в тежест на ищеца е да докаже само основанието, но не
и размерът на предявения иск. За доказването на размера на предявеният иск е
необходимо да бъдат установени минималните нормативно, договорно или
практически прилагани часови ставки в приемащата държава А.. След служебна
справка в Интернет, сайт KAMIONI.bg съдът
установи, че минималната часова ставка за приемащата държава А. за исковия
период от 08.02.2016г. до 17.05.2016г. за същата работа в приемащата държава за
ищцовата длъжност - шофьор на товарни автомобили над 3,5t и над 3 оси, съобразно отразения в трудовия договор
трудов стаж на ищеца по специалността, е 8,93 евро/час, след което по реда на
чл.162 пр.1 от ГПК по своя преценка определи размера на предявения доказан по
основание иск, по следния начин: 8,92 евро/час х 8 часа договорено работно
време =
71,44 евро на ден, умножено х 99 календарни
дни, за които се претендира обезщетение по чл.215 от КТ =7072,56 евро, умножено по курса на евро към лева
1,95583 =13832,73лв. Съгласно представените от ответника
писмени доказателства и писмено заключение на ВЛ по СИЕ, ответникът е заплатил
на ищеца за процесната командировка сума в размер на 5333,55лв., която следва
да бъде приспадната от дължимото обезщетение по чл.215 от КТ в левовата му равностойност
от 13832,73лв. /13832,73лв. - 5333,55лв. =8499,18лв./, предвид което предявеният иск по чл.215
от КТ вр. чл.121 ал.3 от КТ /отм./ се явява основателен и доказан изцяло в
претендираният размер от 4383,60лв. /доколкото е недопустимо произнасяне със
свръхпетитум/, в който следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ
20.07.2018г. до окончателното изплащане.
Ищецът не претендира съдебни
разноски по делото и съдът не дължи произнасяне.
Изходът на делото обуславя
неоснователност на ответната претенция за съдебни разноски и същата следва да
бъде отхвърлена.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в
тежест на ответника, осъдена страна, следва да бъде възложена дължимата,
съгласно чл.1 от ТДТКССГПК, ДТ в размер на 175,34лв., ведно с 5лв., в случай на
служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в
тежест на ответника, осъдена страна, следва да бъдат възложени направените по
делото за сметка на бюджета на съдебната власт разноски за ВЛ по СИЕ в размер
на 200лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЕТ "*" със седалище и адрес
на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Г. ***,
с ЕГН **********, сума в размер на 4383,60
лв. /четири хиляди триста осемдесет и три лева и шейсет стотинки/,
представляваща част от дължимо обезщетение по чл.215 от КТ при командировка в
чужбина при условията на чл.121 ал.3 от КТ /отм./, съгласно Заповед
№7/04.02.2016г. за командироване по
маршрут Б. - А. - Б. за исковия период 08.02.2016г. до 17.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на ИМ 20.07.2018г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на ЕТ "*" със
седалище гр.* за съдебни разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
ЕТ "*" със седалище и адрес
на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС,
сума в размер на 175,34 лв. /сто седемдесет и пет лева и тридесет и четири
стотинки/, представляваща дължима ДТ за производството, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно
издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА
ЕТ "*" със седалище и адрес
на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС,
сума в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото
разноски за ВЛ по СИЕ, ведно с 5 лв.
/пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:................