Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 21.02.2018 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12587/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Р.Д.И. и И.С.И., с която са предявени срещу З.К.„О.“ искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от по 150000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 03.07.2015 г., при което починала К.Ф., отглеждана от ищците като фактическа дъщеря. Претендират законната лихва от деликта и разноските.

            Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се на 03.07.2015 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника, е починала бременна на 24-годишна възраст биологичната племенница на ищцата Р.И., която фактически са отглеждали като своя дъщеря от детската й възраст – поради смъртта на майка й и неполагане на грижи от биологичния й баща.

            Ответникът оспорва иска. Оспорва материалната легитимация на ищците, като твърди, че право на обезщетение има бащата на починалия, на когото е заплатено застрахователно обезщетение.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

С влязла в сила присъда от 28.11.2016 г. на ОС – Бургас по НОХД №961/2016 г. А.Х.Х.е признат за виновен в това, че на 03.07.2015 г. при управление на лек автомобил „Рено” с рег. № ********, по пътя межде с. Б. и с. Медово, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и превозното средство напуснало пътното платно и се ударило в крайпътно дърво, с което причинил по непредпазливост смъртта на К.М.Ф.. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Не е спорно обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобил „Рено” с рег. № ********, валидна към 03.07.2015 г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

Спорно по делото е обстоятелсвото легитимирани ли са ищците да претендират вземане за вреди от смъртта на близък, с оглед обстоятелството, че не са биологични, а фактически родители на починалата. От представените от ответника писмени доказателства (удостоверение за наследници, договор за спогодба от 22.04.2016 г.) се установява, че починалата е оставила за наследник по закон жив баща – М.Д.Ф.. Ищците не твърдят последният да е лишаван от родителски права или да са юридически осиновители на починалата, но се позовават на трайно влошени отношения между дъщерята и бащата, както и че от детската й възраст са я отглеждали като свое дете.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. С ППВС №2/1984 г. изрично са изключени от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, заварени и доведени деца и втория съпруг на техния родител. Макар и да не е изрично посочено в постановлението, настоящият състав приема, че това е така, защото в общия случай между завареното/доведено дете и втория съпруг/партньор не се установяват отношения като между дете и родител, тъй като такова отношение вече е формирано с биологичния родител – прекратяването на един брак или съжителство не води до прекратяване на отношенията между родителите и децата. В този случай последващите партньори на биологичните родители не формират отношения с доведените деца, идентични по съдържание с тези на родителите. Не е така обаче когато завареното/доведеното дете няма изградени отношения със своя биологичен баща поради факта, че последният не е известен - когато детето е с неустановен произход от бащата. В този случай настоящият състав в досегашната си практика е приемал, че поради липсата на формирани отношения с биологичен баща, когато той е неизвестен, няма пречка да се установява формиране на фактически отношения с лице, което е отглеждало пострадалия като родител. В настоящото производство обаче починалата има установен жив родител - баща, който не е лишаван от родителски права. При това положение следва да се сподели практиката на ВКС, посочена от ответника - Решение №73/26.07.2016 по дело №1157/2014 на ВКС, ТК, I Т.О. Съгласно цитираното решение „право на обезщетение имат най-напред биологичните родители на детето, които законът определя като баща и майка, а едва при липса на биологични родители или в случаите, когато те са оставили детето за осиновяване – лицата, които са манифестирали изрично своето желание да бъдат такива за детето чрез предприемане на процедура по осиновяването му. С други думи при наличие на жив родител, вписан в акта за раждане на дете, чиято смърт е причинена от непозволено увреждане, който не се е отказал или не е лишен от родителски права, право на обезщетение има този родител, съгласно ППВС №4/1961г. и той изключва правата на други лица, макар последните да са живели в едно домакинство с детето. Да се приеме, че последните също имат право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на детето би се влязло в противоречие с логиката на разрешенията, дадени с цитираната по-горе задължителна съдебна практика и би се стигнало до необосновано разширяване кръга на правоимащите лица.“.

По тези съображение и доколкото ищците не са биологични родители, нито осиновители на починалата и с оглед обстоятелството, че тя има жив родител – баща, съдът намира, че претендираните вземания не са възникнали, тъй като ищците не са сред лицата, имащи право на обезщетение при смърт на близък – не са материално легитимирани да получат застрахователно обезщетение. Предявените искове следва да се отхвърлят.

 

По разноските:

       На ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Д.И., ЕГН:********** и И.С.И., ЕГН:**********, срещу З.К.„О.“, Кипър, чрез Клон България, ЕИК:*******, адрес: гр.София, бул. *******, искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от по 150000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 03.07.2015 г., при което починала К.Ф., отглеждана от ищците като фактическа дъщеря.

ОСЪЖДА Р.Д.И., ЕГН:********** и И.С.И., ЕГН:**********, да заплатят на З.К.„О.“, К., чрез Клон България, ЕИК:*******, адрес: гр.София, бул. *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300 лв., представляваща съдебни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: