Протокол по дело №5783/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 700
Дата: 13 май 2025 г. (в сила от 13 май 2025 г.)
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20242230105783
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 700
гр. Сливен, 13.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
Сложи за разглеждане докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело
№ 20242230105783 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищцата С. С. С., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. С. Р. от АК – Сливен, редовно преупълномощен от адв. К. с представено
днес пълномощно.
Ответното ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве, редовно призовано, се
представлява от адв. Д. Т. от АК-Бургас, редовно упълномощен от по-рано.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на делото.
Съдът констатира, че в предходното съдебно заседание е указал на
ищцовата страна в едноседмичен срок, в писмена форма с препис за
ответника, да посочи банкова сметка или друг начин за плащане на
претендираната по делото сума. В изпълнение на указанието, по електронен
път, без да е налице препис за другата страна, е постъпила молба, с която се
посочва банкова сметка на ищцата, като молбата е подвързана на лист 54 от
делото.
АДВ. Р.: Поддържам исковата молба. Виждам, че исканите с нея
доказателства са постъпили по делото. Нямам други искания.
АДВ. Т.: Оспорвам исковата молба, като отново искам да посоча, че
според мен, в становището сме направили доказателствени искания, които са в
срок и същите изложих и проведеното съдебно заседание, като настояваме за
1
назначаваме на съдебномедицинска и съдебно-техническа експертиза, за да
може настоящия съдебен състав да се произнесе по изложените от нас доводи
в становището. В случай че приемете, че това не е свършено в срок и че няма
възможност за доказателствени искания, да се приключи, като ми се даде
възможност да представя списък на разноските.
АДВ. Р.: Намирам, че действително е налице преклузия относно
доказателствените искания свързани, а изобщо всички, не само тези свързани
с представеното по делото становище, което има характер на отговор на
исковата молба, който е постъпил след законоустановения срок, тъй като този
отговор, като непредставен в срок, не следва да бъде вземан предвид от съда,
а доказателствените искания, освен да са допустими, следва да бъдат и
необходими за изясняване на делото. С отговора на исковата молба се очертава
спора по делото, предмета на доказване, и с него се въвеждат съответните
възражения, които ще подлежат на доказване с доказателства представени от
ответника или поискани от него. В случай че наведени възражения в срок
няма, то липсва необходимост от събиране на доказателства по тях, тъй като те
не са нито в предмета на делото, нито в предмета на доказване. Считам че
разпоредбата на чл.133 от ГПК е повече от ясна, въпреки че при своевременно
наведени възражения е възможно и по-късното посочване на доказателства,
но предпоставката е да има наведени възражения. Нямам други искания.
Съдът ПРИКАНИ към постигане на съдебна спогодба, но такава не се
постигна.
Съдът ДОКЛАДВА делото по реда на чл.146 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и цена 10 000 лв.
Твърди се, че ищцата е дъщеря на Стоян Стойчев С., който е загинал при ПТП
на 04.08.2022 г. Излагат се твърдения относно ПТП-то, като се твърди, че
наказателното производство е било прекратено, тъй като виновният водач е
починал. Сочи се, че по предявен частичен иск за сумата 50 000 лв., като
частичен от 160 000 лв., Окръжен съд - Сливен постановил решение по гр.дело
№ 389/2023 г., с което уважил в пълен размер исковата претенция на ищцата за
заплащане на неимуществени вреди от смъртта на баща й, като присъдил
сумата 50 000 лв. и решението било потвърдено от Апелативен съд - Бургас. С
решението на Апелативен съд – Бургас, в мотивите си, съдът посочил, че
справедливото общо обезщетение не е 160 000 лв., а 150 000 лв., като до
момента застрахователното дружество е заплатило сумата 90 000 лв.
доброволно, а по силата на цитираното решение на Окръжен съд – Сливен са
присъдени още 50 000 лв., или общо 140 000 лв. Счита, с оглед мотивите на
въззивният съд, че справедливото обезщетение е в общ размер на 150 000 лв.,
поради което се претендира осъждането на застрахователя за останалите 10
2
000 лв. Излагат се твърдения за особена близост с нейния баща, както и
доводи, с които се обосновава размера на претендираното обезщетение. От
съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното
застрахователно дружество да заплати на ищцата исковата сума в размер на 10
000 лв., представляваща остатък от определеното с решение по ВГД
№337/2024 г . по описа на Апелативен съд - Бургас обезщетение за
неимуществени вреди в размер на общо 150 000 лв., като се претендира и
законната лихва от датата на депозиране на претенцията пред
застрахователното дружество до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноските по делото.
От страна на ответното дружество не е постъпил в срок отговор на
исковата молба, а подаденият такъв е след срока определен в ГПК, поради
което съгласно чл.64, ал.1 от ГПК не следва да се взема предвид.
Съдът УКАЗВА, че доказателствената тежест се носи от ищцовата
страна, като в процесния случай, предвид влязлото в сила съдебно решение по
гр. дело №389/2023 г. на Окръжен съд – Сливен, което дело е приобщено към
доказателствения материал в настоящото производство, следва да се има
предвид, че решението по уважения частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право по предявения в настоящия исков
процес иск за защита на вземането за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право, а именно, че влязлото в
сила съдебно решение установява със сила на пресъдено нещо основанието на
предявения иск и неговата правна квалификация, но за процесното вземане не
се ползва със сила на пресъдено нещо, тоест ищцовата страна следва да
установи наличието на право да получи обезщетение за разликата между
присъденото по частичния иск и претендираната в настоящото производство
сума, като установи правото си на обезщетение за неимуществени вреди и за
процесната сума в размер на 10 000 лв.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност за изразяване на становища относно
доклада и дадените указания, както и за предприемане на съответните
процесуални действия.
АДВ. Р.: Нямам възражения по доклада. От името на моята доверителка
и с оглед указанията дадени от съда в доклада по делото, моля за следващото
съдебно заседание да ни бъде дадена възможност да доведем трима свидетели,
които ще установят интензитета на болките и страданията, неимуществените
вреди и емоционалната връзка с починалия, с цел установяване справедливия
размер на обезщетението с оглед дадените от вас указания. В момента не мога
да посоча имената на свидетелите и моля да ми бъде предоставена
възможност с отделна молба да ги посоча.
3
АДВ. Т.: Във връзка с така изготвения доклад аз отново възразявам
относно обстоятелството визирано от вас, че подаденото впоследствие
становище е извън срока и направените с него доказателствени искания,
въпреки становището на ищцовата страна, а и вашето становище, че не би
следвало да се вземе предвид като възражение, по отношение на депозираната
искова претенция от страна на С. С.. За пореден път подавам една молба от
името на застрахователното дружество по чл.192 от ГПК, във връзка с която
ние сме поискали определена информация. Вие сте запознат с нея. Вие не се
произнесохте в доклада по тази молба. Считам че тя ще ни даде възможност
да установим отношенията между ищцата и нейния бащата. Твърдим, че те не
живеят в едно домакинство и нямат близка връзка и че за тази тридесет и шест
годишна жена загубата на баща й не повлияла така както се твърди от
ищцовата страна, а се пропуска и факта, че ние говорим и за съпричиняване,
тъй като същият не е използвал предпазен колан, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 137 А от Закона за движение по пътищата. Тъй като
останах с впечатлението, че в първото съдебно заседание, което беше
проведено, беше именно с цел да се даде възможност на страните да
аргументират позициите си, считам че към настоящия момент не мога да
формулирам искания за разпит на свидетел в тази насока, които да оспорват
тази близост, тъй като не съм запознат с приложеното дело. Тази информация
може би ще ми бъде полезна и очаквах, че този съдебен състав ще иска
приключване на делото без да се даде възможност да се съберат доказателства
на изложеното в исковата молба, както и изразеното от мен становище в
проведеното съдебно заседание по отношение на позицията на
представляваното от мен дружество и ако този съдебен състав предостави
срок на ищеца за посочване на свидетели, моля такава възможност да ни се
предостави и на нас, след запознаване с приложеното по делото наказателно
дело и материалите от Апелативен съд – Бургас.
След изслушване на становищата на процесуалните представители на
страните съдът намира, че следва да укаже на процесуалния представител на
ищцата в едноседмичен срок от днес, в писмена форма с препис за другата
страна, да приведе доказателственото си искане за допускане до разпит на
свидетели в съответствие с изискването на чл.156, ал.2 от ГПК. Искането на
ищцовата страна, чрез процесуалния представител е направено в днешното
съдебно заседание, след доклада на съда, като за тази страна не е настъпила
преклузия, която настъпва след доклада на съда и непредприемане на
действия за ангажиране на доказателства и съответно излагането на
доказателствени искания. В случая обаче доказателственото искане е
нередовно, тъй като не се сочат имената на свидетелите и кой от тях какви
обстоятелства конкретно ще установява. Поради това на ищцовата страна
4
следва да се даде посоченото по-горе указание за привеждане на
доказателственото искане в съответствие с изискванията на ГПК.
По отношение на възраженията и исканията, изложени от
пълномощника на ответната страна, съдът отново намира, че в случая е
настъпила преклузия, тъй като отговорът на исковата молба не е подаден в
срока предвиден в ГПК и поради това не следва да се взема предвид. Страната
не е поискала в съответния предвиден в ГПК срок възстановяване на срока за
подаване на отговор на исковата молба и няма право впоследствие с
последващи искания да прави доказателствени искания и да прави
възражения, които са преклудирани с изтичането на срока за отговор на
исковата молба. Друго би било положението ако отговорът бе подаден в срок,
тъй като тогава преклузията щеше да настъпи при условията на чл.146, ал.3 от
ГПК, а именно след доклада на съда и ако страната в изпълнение на
предоставената й възможност не направи доказателствени искания. Когато
липсва подаден отговор на исковата молба ответникът не може да се ползва от
правата по чл.146, ал.3 от ГПК и неговата защита може да се осъществява
само с правни доводи. В процесния случай от съществено значение е и
наличието на влязло в сила съдебно решение по предходно дело между
страните, с което е уважен частичен иск и при това положение е налице сила
на пресъдено нещо на решението относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право. Предвид изложеното съдът намира,
че доказателствените искания на пълномощника на ответника по чл.192 от
ГПК за задължаване на трето лице да предостави информация, както и за
назначаване на съдебномедицинска експертиза и съдебно-техническа
експертиза следва да бъдат оставени без уважение поради настъпила
преклузия.
Ръководен от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на ищцовата страна чрез пълномощника адв. Р. в
едноседмичен срок от днес, в писмена форма с препис за другата страна, да
приведе доказателственото си искане за допускане до разпит на свидетели в
съответствие с изискването на чл.156, ал.2 от ГПК, като в противен случай
искането ще бъде оставено без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на пълномощника на ответника
по чл.192 от ГПК за задължаване на трето лице да предостави информация,
както и за назначаване на съдебномедицинска експертиза и съдебно-
техническа експертиза, поради настъпила преклузия.
Съдът намира, че с оглед дадените указания на ищцовата страна относно
нередовното доказателствено искане, делото следва да бъде отложено за друга
5
дата, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 16.06.2025 г. за 14,00 часа, за което
страните да се считат редовно призовани от днес чрез процесуалните
представители.

Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 14,35 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6