РЕШЕНИЕ
№ 5167
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110119707 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. А. С. срещу „***“
ЕООД (в ликвидация), с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата, както следва: сумата от 5620,76 лв.,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.02.2021 г. до 31.05.2022
г., ведно със законната лихва от 12.04.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 850,77
лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.02.2021 г. до 20.03.2023 г.; сумата от 340,74 лв.,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 20 дни за периода от
15.07.2021 г. до 15.07.2022 г., ведно със законната лихва от 12.04.2023 г. до окончателното
плащане.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност
„***“. Поддържа, че процесното трудово правоотношение е било прекратено едностранно от
работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 15.07.2022 г. Твърди, че при
прекратяване на трудовото правоотношение ответното дружество не й е изплатило
дължимите суми за трудово възнаграждение за периода от 01.02.2021 г. до 31.05.2022 г.,
поради което е изпаднало в забава. Посочва също така, че ответникът й дължи и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 15.07.2021 г. до 15.07.2022
г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника „***“
ЕООД (в ликвидация).
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на
18.03.2025 г., ответникът не се явява, не изпраща процесуален представител, и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл.
131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл.
238 ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците
по чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото
време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от
изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се
направи извод за вероятна основателност на предявения иск - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото
следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявеният иск да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски, но до приключване на устните състезания, същият не е ангажирал доказателства
такива да са били извършени.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие на ищцата
А. А. С. е оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА, когато адвокат оказва безплатна правна помощ на материално затруднено лице,
съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. В случая
по делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие, в който страните са
уговорили, че правната помощ се предоставя като безплатна, поради това, че ответникът е
материално затруднено лице – чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът
на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 981,20 лв., което на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА следва да бъде присъдено на адвоката.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъдат възложени
разноските по делото за държавна такса по уважените искове в размер на 272,49 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на А. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 5620,76 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от
01.02.2021 г. до 31.05.2022 г., ведно със законната лихва от 12.04.2023 г. до окончателното
2
плащане; сумата от 850,77 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата
за неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.02.2021 г. до 20.03.2023 г.; сумата от
340,74 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 20 дни за
периода от 15.07.2021 г. до 15.07.2022 г., ведно със законната лихва от 12.04.2023 г. до
окончателното плащане
ОСЪЖДА „***“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на адв. А. Т. от САК, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА сумата от 981,20 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по
делото пред СРС.
OСЪЖДА „***“ ЕООД (в ликвидация), ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата
272,49 – държавна такса по уважените искове.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3