№ 2242
гр. София, 15.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110135287 по описа за 2024 година
1. Производството е по реда на чл. 267, пар. 1 ДФЕС.
2. Отнася се до правилата относно прекратяване на дело пред националния
съд, по което е подадено искане за оттегляне на сезиращия съда документ,
когато по делото е поставен пред Съда на Европейския съюз
преюдициален въпрос и има съмнения, че страната оттегля искането си
именно за да предотврати предоставянето на отговор на въпроса.
3. Искането следва да се разгледа като втори въпрос по вече образуваното
дело C-625/24 Клеймкомпас по описа на Съда на Европейския съюз. То не
налага бързо или спешно разглеждане.
1. СТРАНИ ПО СПОРА:
4. 1.1. Заявител:
5. Заявител по делото е „Клеймкомпас“ ЕООД – българско дружество с
регистрирано седалище в София, България.
6. Заявитеят се представлява от адв. Е. А., с адрес на кантората: (адрес), с
адрес на ел. поща: office@(ел. адрес)-(ел. адрес).....
7. 1.2. Длъжник:
8. Длъжник (лице с качество на ответник в евентуален последващ исков
процес) все още не е конституиран, тъй като производството е
едностранно и възможност за участие ще му се даде едва след издаване
на заповед за изпълнение като акт по делото (вж. т. 32 – 33 от Решение от
9 септември 2022 г. по съединени дела C-208/20 и C-256/20
Топлофикация София и др.).
9. Въпреки това, за да се обоснове международния елемент на делото,
следва да се посочи, че искането е насочено срещу Уиз еър Унгария
Црт. – дружество със седалище в Унгария, което има регистриран клон в
София, който е посочен като адресат.
2. ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
10. След подаване на акта за преюдициално запитване, по който е образувано
дело C-625/24 Клеймкомпас по описа на Съда на Европейския съюз,
заявителят е направил изявление за оттегляне на претенцията си.
1
3. НАЦИОНАЛНОТО ПРАВО:
11. 3.1. Конституция на Република България:
12. „Чл. 57. (...) (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното
упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
(...)“
13. 3.2. Граждански процесуален кодекс (обн. в „Държавен вестник“ (ДВ),
бр. 59 от 20 юли 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., посл. изм. – ДВ, бр. 67 от
9 август 2024 г.):
„Добросъвестност
14. Чл. 3. Участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и
съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само
истината.
Оттегляне на иска
15. Чл. 232. Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на
ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът
предяви отново същия иск, той може да използва събраните
доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има
трудно преодолима пречка.
Отказ от иска
16. Чл. 233. Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното
право във всяко положение на делото. В този случай той не може да
предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната
или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
Издаване на заповед за изпълнение
17. Чл. 411. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., бр. 50 от 2015 г., доп., бр. 86 от
2017 г., бр. 100 от 2019 г.) Заявлението се подава до районния съд по
постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен
срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление
срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият
му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Ако съдът
прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на
надлежния съд.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Съдът разглежда заявлението в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1,
освен когато:
1. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искането не отговаря на изискванията на
чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок
от съобщението;
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
2
за това;
4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма постоянен
адрес или седалище на територията на Република България;
5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република
България.
(3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение,
препис от която се връчва на длъжника.
Обжалване
18. Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от
страните, освен в частта за разноските.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Разпореждането,
с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от
заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.“
Влизане в сила на заповедта за изпълнение
19. Чл. 416. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишен текст на чл. 416, изм. -
ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Когато възражение не е
подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила.
Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това
върху заповедта.
(2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При предявен иск
за установяване на вземането заповедта за изпълнение влиза в сила след
влизането в сила на съдебното решение за установяване на вземането, като
постановилият го съд издава изпълнителен лист за същото.“
20. 3.3. Правна теория:
21. Съгласно българската правна доктрина (Павлова, М. Гражданско право.
Обща част. Второ преработено и допълнено издание. С., „Софи-Р“, 2002,
с. 214. Таджер, Витали. Герджиков, Огнян (ред.). Гражданско право на
Република България. второ издание, нова редакция. Т. I, С., „Софи-Р“,
2022, с. 328), ако не е предвидено друго в закона, упражняването на права
при злоупотреба с тях следва да доведе до отказ на съда да защити тези
права.
4. ФАКТИТЕ ПО СПОРА:
22. С Определение № 38478/24.09.2023 г. по делото настоящият съд е спрял
производството пред себе си и е отправил до Съда на Европейския съюз
пет преюдициални въпроса, свързани с определяне на международната си
и териториална компетентност да разгледа спор за обезщетения по
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. във връзка със забавени полети.
23. С молба от 19.12.2024 г. заявителят по делото е направил искане то да се
прекрати, тъй като оттегля искането си. Съдът е запитал заявителя дали
има някакви специални мотиви да се откаже от искането си, напр. че
вземането му е било удовлетворено. С молба от 13.01.2024 г. заявителят
отказва да даде такива, като посочва, че изявлението му е формално и
според процесуалния закон не се нуждае от мотивация.
3
24. 5. ВРЪЗКА С ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
НЕОБХОДИМОСТ ОТ ТЪЛКУВАНЕ:
25. Връзката с правото на Съюза е очевидна – по делото има отправено
преюдициално запитване, като отговорът на поставените въпроси от
Съда на Европейския съюз съгласно практиката му има значение не само
за настоящото дело, а и за множество подобни, които се образуват почти
всеки месец пред всеки състав на Софийския районен съд.
26. Заявителят е направил изявление за оттегляне на искането си до съда, но
това не го препятства да предяви отново вземането си в следващ съдебен
процес. Той не сочи конкретен интерес от оттеглянето, поради което за
настоящия съд възниква съмнение дали целта не е злоупотреба с права –
прекратяване на делото, за да се образува то отново и да се реши по-
бързо – без да се налага да се чака отговора на Съда на Европейския съюз
в производство, което обичайно продължава 18 месеца, евентуално – за
да не се получи отговор от Съда на Европейския съюз, който не е в
интерес на страната.
27. Всичко това налага да се зададе въпроса дали това поведение на страната
не противоречи на обществения интерес, залегнал в системата на съдебно
сътрудничество, уредена в чл. 267 ДФЕС – да се създаде еднообразно
тълкуване на правото на Съюза, и при какви условия следва да се
предпочете интересът на страната или на еднообразното тълкуване. В
този смисъл и следва да са преюдициалните въпроси.
28. Настоящият съдебен състав следва да посочи, че смята, че критерии за
преценка дали искането за оттегляне на претенцията по делото, които
следва да разгледа, за да прецени дали има злоупотреба с право, са
интересите на страната от бързо решаване на делото; обичайното
развитие на подобни съдебни процеси, включително и че длъжниците
обикновено не оспорват вземанията; размера на вземането, което се
предявява; качеството на заявителя като професионалист, който
предявява серийно подобни искове; интересите на правосъдието от
еднообразен отговор на въпроса за компетентните съдилища;
значимостта на въпроса за приложението на правото на Съюза по други
подобни дела; отказът на заявителя да мотивира искането си за оттегляне
на претенцията, но и това, че националният закон му дава право да я
оттегли, без да излага мотиви, както и обстоятелството, че
производството може да се образува наново пред друг съдебен състав,
като така се стига до избор на съд от страната (т.нар. „forum shopping“) и
че това явление е вредно за правовата държава.
29. Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав, на основание чл.
267, пар. 1 ДФЕС,
ОПРЕДЕЛИ:
1. ОТЛАГА произнасянето по искането на заявителя „Клеймкомпас“
ЕООД за прекратяване на производството по частно гражданско дело №
35287 по описа за 2024 година до произнасяне на Съда на Европейския
съюз по въпросите по-долу.
2. ОТПРАВЯ до Съда на Европейския съюз следните въпроси относно
4
тълкуването на правото на Съюза:
3. 1. Следва ли чл. 267, пар. 1 от Договора за функциониране на
Европейския съюз във връзка с изискването за ефективност на съдебното
прилагане на правото на Съюза съгласно чл. 19, пар. 1, изр. второ от
Договора за Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба, която дава право на страна да
оттегли искането за образуване на съдебното дело, по което национален съд е
отправил преюдициален въпрос до Съда на Европейския съюз, като това
препятства последния да даде еднообразно тълкуване на правото на Съюза?
4. 2. При отрицателен отговор на първия въпрос – следва ли посочените в
първия въпрос разпоредби във връзка с принципа за забрана за
злоупотреба с право като общ принцип на правото по чл. 6, пар. 3 от
Договора за Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че
при преценка на националния съд дали оттегляне на искане за
образуване на дело, по което е отправен преюдициален въпрос до Съда на
Европейския съюз, следва да не уважи същото поради злоупотреба с право
съгласно националния си процесуален закон, националният съд следва да
вземе предвид интереса от осигуряване на еднообразно тълкуване на правото
на Съюза и по какви критерии следва да балансира този обществен интерес с
интереса на страната (вкл. предвид възможността същата отново да упражни
претенцията си пред съдебен състав, който ще бъде избран повторно на
случаен принцип)?
5. ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати по пощата на
представляващия на Висшия съдебен съвет и Дирекция „Координация
по въпросите на Европейския съюз“ към Министерския съвет за
сведение.
6. ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати по пощата на
Върховния касационен съд за сведение.
7. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5