О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ I - 927 16.05.2018 г. град
Бургас
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета
година в закрито заседание, на основание чл. 267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар
като разгледа докладваното от младши съдия С.
Димитрова
въззивно
гражданско дело № 672 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх.
№ 1387/20.03.2018 г. от ответниците Х.А.А., ЕГН ********** и Н.С.А., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, чрез адвокат Д.В. от БАК, със съдебен адрес: ***, срещу
решение № 36/02.03.2018 г. на Районен съд – Карнобат, постановено по гр.д. № 1024/2017
г.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд е осъдил въззивниците-ответници да осигурят достъп на ищците К. Демирев Ч.,
ЕГН ********** и Х.А.Ч., ЕГН **********, до таванското помещение и стълбището
към него през вход към втори жилищен етаж на жилищна сграда с административен
адрес: гр. Карнобат, ул. „Стара планина“ № 60, построена в дворно място,
образуващо УПИ XIII-3406
в кв. 168 по ПУП на гр. Карнобат. Със същото решение ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца Ч. обезщетение за лишаване от правото да ползва ½ ид.
част от таванско помещение и стълбище към него в процесната сграда за периода
от 07.06.2017 г. до 25.08.2017 г. в размер на сумата от 17,33 лева, ведно със
законната лихва върху до окончателното й изплащане, като претенцията за
разликата до претендирания размер от 46,81 лева и досежно ищцата Ч. е
отхвърлена. Съобразно изхода на спора ответниците са осъдени да заплатят на
ищците разноски в размер на 579,58 лева.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд, въззивниците
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт в
осъдителните му части, като постановен при противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че необосновано съдът осъдил ответниците да
осигурят достъп на ищците до таванско помещение, предвид заключението на
изготвената и приета по делото експертиза, от която се установявало, че такова
не съществува. Сочи се, че се касае до подпокривно пространство, но в мотивите
си съдът противоречиво обсъждал характеристиките на обекта. Излагат се
съображения за произнасяне на съда по непредявено искане, предвид факта, че с
исковата молба се заявявало препятстване ползването на таванско помещение, а
съдът с мотивите си обсъждал незаявено искане за достъп до обща част с цел
поддръжката й. Мотивира се тезата, че в случая се касае до опит да се дерогира
действието на договореност между съсобственици за разпределение на ползването
на обща вещ. Твърди се, че тази договореност между предходния съсобственик и
ищеца Ч. не съставлявало учредяване на вещно право на ползване, за което се
навеждали доводи от ищците, че е погасено със смъртта на титуляря, а доброволно
разпределение на ползването на обща вещ, при което прехвърлянето на право на
собственост не съставлява основание за промяната му. Относно претенцията за
заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване, въззивниците
изразяват становище за неоснователността й, предвид установените от
доказателствата по делото характеристики
на обекта, като негодно за ползване пространство, в лошо състояние и с съставляващо
обща част на съсобствената сграда. При тези оплаквания се иска отмяна на
обжалваното решение в обжалваните части и постановяване на ново от настоящия
състав, с което претенциите на ищците да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират
се направените по делото съдебно-деловодни разноски. С въззивната жалба не се
правят искания по доказателствата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите
страни К. Демирев Ч., ЕГН ********** и Х.А.Ч., ЕГН ********** не са подали
отговор на въззивната жалба.
Настоящият състав намира, че постъпилата
въззивна жалба е допустима като подадена от страни, които имат правен интерес
от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл.
261 от ГПК. Поради това, делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Предвид изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна
жалба с вх. № 1387/20.03.2018 г. от Х.А.А., ЕГН ********** и Н.С.А., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, чрез адвокат Д.В. от БАК, със съдебен адрес: ***, срещу
решение № 36/02.03.2018 г. на Районен съд – Карнобат, постановено по гр.д. №
1024/2017 г.
ВНАСЯ в.гр.д.
№ 672/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд за разглеждане в насроченото
открито съдебно заседание за 27.06.2018 г. от 10,00 часа.
Преписи от
настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.