О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………../….........07.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №433 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от И.И.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез адв.А.С. и адв.Н В, с адрес за кореспонденция: гр.София,
ж.к.“Света Троица“, бл.316, вх.А, ап.7, против “ДЗИ Общо застраховане“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б,
представлявано от К Х Ч и Б А В, със съдебен адрес:***, №2, чрез адв.П.П., с която е предявен
иск с правно основание чл.425, ал.1 и ал.2 от КЗ вр. чл.432 от КЗ, и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 100000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди-болки и страдания, в резултат от смъртта на бащата ѝ-И Н Р, настъпила при ПТП на 23.10.2018г., в гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“,
по вина на водача на л.а.“Т Р *“, с рег.№* **** **, който е застрахован при
ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на
настъпване на произшествието, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.02.2019г.-датата на изтичане на срока за произнасяне от страна на
застрахователя, до окончателното изплащане на сумата.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответника.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който поддържа
становище за неоснователност на иска.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с
който оспорва изложените доводи в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По
доказателствените искания на страните:
Представените от
страните, писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Изложеното по-горе
важи и по отношение на искането на страните за допускане на поисканата от
страните авто-техническа експертиза, поради което следва да се уважи.
Искането на
страните за събиране на гласни доказателства за доказване на претърпените неимуществени вреди,
съответно на механизма на настъпване на
ПТП, следва да се уважи, тъй като с показанията на свидетелите ще установяват
относими за спора обстоятелства.
Предвид липсата на
спор относно факта, че смъртта на бащата на ищцата е настъпила в резултат от
процесното ПТП, искането за назначаване на СМЕ се явява неотносимо и следва да
се остави без уважение.
Искането на
ответника за изискване на преписка от ДП №741/2018г. и пр.пр.№9383/2018г.,
следва да се остави без уважение, доколкото не всички документи от същата имат
касателство за спора. От друга страна следва да се издадат исканите от страните
съдебни удостоверения за снабдяване с относими за спора документи от
досъдебното производство.
На основание
чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към
спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските
в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от И.И.Р., против “ДЗИ Общо застраховане“ АД, с която е предявен иск с правно
основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания,
в резултат от смъртта на бащата на ищцата-И Н Р, настъпила при ПТП на 23.10.2018г. в гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“, по вина на водача на л.а.“Т Р *“,
с рег.№* **** **, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на настъпване на
произшествието, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.02.2019г.-датата на изтичане на срока за произнасяне от страна на
застрахователя, до окончателното изплащане на сумата. Сочи се, че банкова
сметка, ***лащане, а именно банкова сметка *** ***.
В исковата молба се
твърди, че на 23.10.2018г. в гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“, е настъпило
ПТП, в резултат на което е починал бащата на ищцата-И Н Р. Сочи се, че
произшествието е причинено от водача на автомобил „Т Р *“, с рег.№* **** **,
който е ударил пешеходецът И Р. Сочи се, че според данните в Гаранционен фонд
към дата на настъпване на събитието за въпросният автомобилът има валидна
застраховка “Гражданска отговорност“ сключена с ответника. Твърди се, че в
резултат от процесното ПТП, ищцата е загубила човекът, който я е отгледал и е
бил нейна морална упора в живота. Поддържа се, че трагедията и болката на
ищцата никога не би могла да бъде забравена, както и към момента болките и
страданията претърпени, в резултат на загубата на толкова близък човек, не са
преодолени. Сочи се, че с Писмо вх.№96-А-140/06.11.2018г. ищцата предявила
претенция пред ответното дружество за доброволно определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, като към момента това не се е случило. Поддържа
се, че мълчаливият отказ за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение, налага решаването на претенцията да стане по съдебен ред. Сочи се,
че на 07.02.2019г. е изтекъл срока по чл.496, ал.1 от КЗ за произнасяне от
страна на застрахователя, поради което същия дължи законната лихва върху на
главницата, считано от посочената дата до окончателното ѝ изплащане. Сочи
се, че банкова сметка, ***лащане, а именно банкова сметка *** ***.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се признава наличието на сключена застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №BG**** валидна за периода от 07.05.2018г. до 06.05.2019г., по отношение на товарен автомобил „Т Р *“, с рег.№* **** **. Не се оспорва, че на 23.10.2018г., около 13:40 ч., в гр. Варна, на бул.“Владислав Варненчик“ е настъпило ПТП между автомобил „Т Р *“, с рег.№* **** ** и пешеходеца И Н Р, който е починал, вследствие от инцидента. Не се оспорва и че ищцата, е депозирала искане за определяне и изплащане на обезщетение, по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, по повод което е била образувана преписка №43072951800235. Оспорва се наличието на елементите от фактическия състав на непозволено увреждане, като се поддържа, че в случая не са налице категорични доказателства, които да сочат, че вина за процесният инцидент, има водачът на т.а.“Т Р *“, с рег.№* **** **, респективно че е налице основание ангажиране отговорността на застрахователя. Поддържа се, че цялата вина за настъпилия пътен инцидент, се носи от починалият И Н Р, в качеството му на пешеходец, който е допуснал грубо нарушение на правилата за движение за пешеходците, регламентирани в чл.32. ал.1 и ал.2, чл.108. ал.1, чл.113. ал.1. т.1 и т.2 и чл.114. т.1 и 2 от ЗДвП. Твърди се, че единствената причина за пътния инцидент, са неправомерните действия на починалия, който като пешеходец, е предприел пресичане на пътното платно на нерегламентирано за целта място, без съобразяване с пътната обстановка, разстоянието до приближаващите превозни средства и тяхната скоростта на движение. Оспорват се твърдения относно размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди, като се поддържа, че същия е значително завишен, с оглед обществения критерий за справедливост визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдебната практика по аналогични случаи и икономическата обстановка в страната, преценена към датата на събитието, както и обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП. В условията на евентуалност, се прави възражение на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице, по гореизложените съображения за допуснато грубо нарушение на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от дата на изтичане на срока за произнасяне от страна на застрахователя, е неоснователна, тъй като ответника не е дал повод за завеждане на настоящото производство. Твърди се, че дружеството било поканено да разгледа претенцията по реда, предвиден с разпоредбата на чл. 380 от КЗ, но след проведена кореспонденция и изложеното от застрахователя становище, от ищцата или упълномощените от нея лица, не са представени изисканите в писмен вид допълнителни документи, от които да се съди за механизма на настъпилото ПТП, вината на водача на товарния автомобил.
С подадената
допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника
изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че възражението на
застрахователя, че не е дал повод за настоящия иск, е неоснователно, тъй като
разпоредбата на чл. 380 от КЗ не освобождава застрахователят от задължението му
да събират доказателства във връзка с настъпили събития. Твърди се, че
добросъвестно ищцата е представила всички необходими и съществуващи към този
момент доказателства за изясняване на настъпилото произшествие. Декларира се
готовност за извънсъдебно уреждане на спора. Относно възраженията за механизма
на ПТП, съпричиняване на вредоносния резултат, размера на претърпените вреди,
респективно размерът на дължимото обезщетение, се сочи се, че тези
обстоятелства подлежат на изясняване в хода на съдебното дирене.
С отговора на
допълнителната искова молба, се поддържат доводите и възраженията изложени в
първоначалният отговор.
Предявените
претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи
се от доказване, са следните факти :
С оглед становищата на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи
се от доказване, са следните факти:
- на 23.10.2018г., около 13:40 ч., в гр.Варна, на бул.“Владислав
Варненчик“ е настъпило ПТП между автомобил „Т Р *“, с рег.№* **** ** и
пешеходеца И Н Р, в следствие, на което е настъпила смъртта на пешеходеца;
- към 23.10.2018г., т.а.“Т Р *“, с рег.№* **** **, е бил застрахован по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество, обективирана в Застрахователна полица №BG****
- с Писмо вх.№96-А-140/06.11.2018г. ищцата е предявила претенция за
обезщетение, пред ответния застраховател, по която е образувана Преписка с
№000-1709-17-614410.
Съгласно общият принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си
и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищцата, следва да
установи, че е претърпяла вреди, в резултат от ПТП с
участието на застрахован при ответното дружество автомобил по валидна и
действащ към момента на инцидента застраховка “Гражданска отговорност“,
съответно че виновни действия/бездействия на неговия собственик/водач са станали
причина за процесното ПТП. Следва да установи още и размера на претърпените
вреди. Ответника, следва да установи обстоятелствата изключващи отговорността му,
т.е. че водача на застрахованият при него автомобил няма вина за настъпването
на процесното ПТП. Следва да установи още евентуалните си твърдения за
наличието на обстоятелства редуциращи размера на отговорността му, т.е. наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от страните писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА авто-техническа експертиза, вещото
лице, по която да отговори на въпросите формулирани от страните в исковата
молба и в отговора на същата.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж.Й Л М.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на
вещото лице в размер на 500лв., от
които 100лв. платими от бюджета на съда и 400лв., вносими от ответника в
тридневен срок от съобщаването, за което следва да се представят доказателства
по делото.
На вещото лице да
се съобщи задачата и призове за о.с.з., след представяне на доказателства за
внесен депозит от ответника.
ДАВА възможност на ищцата да се ползва от показанията на един свидетел, при
режим на водене, за установяване на търпените неимуществени вреди.
ДАВА възможност на ответника да се ползва, от показанията на
свидетелят К А И, с ЕГН **********, с адрес: ***; тел.№****, при режим на призоваване.
Определя депозит за възнаграждение и разноски на
свидетеля в размер на 70лв., вносим
от ответника, в тридневен срок от съобщаването, за което следва се представят
доказателства.
ДА
се издаде исканото от ищцата съдебно удостоверение, което да
ѝ послужи за снабдяване с преписи от документи по досъдебното
производство.
ДА
се издаде исканото от ответника съдебно удостоверение, което
да му послужи за снабдяване с преписи от документи по досъдебното производство,
след представяне на доказателства за внесена ДТ в размер на 5лв.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищцата за назначаване на СМЕ.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника да бъдат изискани преписки от ДП
№741/2018г. и пр.пр.№9383/2018г. на ОП Варна.
НАСРОЧВА производството по т.д.№433/2019г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.09.2019г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: