РЕШЕНИЕ
№ 1929
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330203971 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 635004-
F637493/12.05.2022г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на
НАП-Пловдив, с което на „РОЗА БАУ“ ЕООД с ЕИК ********* е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500
/петстотин/ лв. за нарушение по чл.125, ал.5 вр. чл.125, ал.3 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Дружеството жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно, по
съображения изложени в жалбата. Претендира и разноски. В съдебно
заседание, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител
моли да бъде потвърдено процесното НП като правилно и законосъобразно.
Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството жалбоподател било регистрирано по ЗДДС и като такова
следвало ежемесечно да подава отчетни регистри в посочения от закона срок.
1
За периода 01.08.2021г. – 30.08.2021г. такива обаче не били подадени до
14.09.2021г. включително. Това обстоятелство било установено при
извършена служебна проверка на 15.09.2021г. от служители по приходите
към ТД на НАП Пловдив. Ето защо свид.Л. Г. съставила срещу дружеството
жалбоподател АУАН за горното с № F637493/08.12.2021г. Въз основа на него
било издадено и атакуваното НП. Междувременно, тъй като и информацията
от справка-декларация за същия период не била подадена, то за последното
също бил съставен отделен АУАН, въз основа на който било издадено друго
НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на свид. Л. А. Г. - разпитана пред настоящия състав на
съда, както и от писмените доказателства представени по делото, които Съдът
възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви. Следва да се
посочи, че жалбоподателя не оспорва фактите, а приложението на правото.
В случая на жалбоподателя като регистрирано по ЗДДС лице е вменено
неизпълнение на произтичащото от чл.125, ал.5 от ЗДДС задължение да
подава декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, като в
ал.3 на чл.125 от ЗДДС е предвидено отчетните регистри по чл. 124 за
съответния данъчен период да се подават заедно със справка-декларацията по
ал. 1. В случая с бездействието си дружеството е реализирало
административното нарушение, за което е ангажирана административно
наказателната му отговорност.
Въпреки това съдът намира, че са налице основания за отмяна на НП
поради неправилно приложен материалния закон, тъй като за едно нарушение
са наложени две наказания – едно за неподаване на справка – декларация, и
едно за неподаване на информацията от отчетните регистри. Всъщност
дружеството жалбоподател не е изпълнило само едно свое задължение, а
именно да подаде информация от отчетните регистри и справка-декларация за
м.08.2021 година в срок до 14.09.2021 г. Това е едно задължение, тъй като
практически няма как да се подаде само справка – декларация за периода или
само информация от отчетните регистри. Законодателят е предвидил
задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри да се
изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин /по електронен път/
и при условията и реда на ДОПК.
В хода на настоящото производство от свидетелските показания на
актосъставителя се установява, че за същия данъчен период на
жалбоподателя са съставени два акта за установяване на административно
нарушение. Извършената от съда служебна справка се установява, че за
същия данъчен период дружеството е санкционирано и за неподаване на
справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС. Като е разделил на две
вмененото нарушение, актосъставителя, а и наказващия орган неправилно са
приложили закона като са вменили в непълен състав извършеното деяние на
2
административното нарушение. По този начин въпреки съдбата на другото
административно наказателно производство по второто НП, в процесния
казус неправилно е приложен закона, както досежно нарушената норма на чл.
125, ал.5, вр. чл.125, ал. 3 от ЗДДС, а по отношение наказващия орган и
досежно прилагането на санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. На
практика дружеството жалбоподател е наказано два пъти за неизпълнението
на едно и също задължение, което е недопустимо. Това налага отмяна на
процесното НП.
За пълнота на решението следва да се посочи, че Съдът приема за
оборено възражението на жалбоподателя за липса на представителна власт у
лицето К. Б. да представлява дружеството пред НАП и да получава и
подписва актове, видно от изричния текст на т.6 от представеното по
административната преписка пълномощно.
Съдът не споделя и доводът в жалбата, че като първо нарушение,
същото следва да бъде квалифицирано като маловажно. Законът не
прогласява за маловажни всички първи нарушения, а изисква конкретна
преценка на обстоятелствата по §1, т.4 от Допълнителните разпоредби на
ЗАНН за всеки конкретен случай. По делото не бяха представени
доказателства за липса или незначителност на вредни последици или наличие
на смекчаващи обстоятелства, от които да бъде формиран извод за по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушението от същия вид. Напротив, установи се от показанията на
актосъставителя, че отчетните регистри не са били подадени, което
допълнително потвърждава извода за липса на предпоставки за определяне на
случая като маловажен.
Що се касае до направеното процесуално искане за присъждане на
разноските от жалбоподателят, то същото по принцип е основателно с оглед
отмяната на процесното НП. По делото обаче липсват каквито и да било
доказателства за реално извършени разноски и техния размер, поради което
такива не следва да се присъдят на дружеството. Предвид изхода на спора,
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 635004-F637493/12.05.2022г.
на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Пловдив, с което на
„РОЗА БАУ“ ЕООД с ЕИК ********* е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лв. за
нарушение по чл.125, ал.5 вр. чл.125, ал.3 от Закона за данък върху
3
добавената стойност /ЗДДС/.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4