Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
06.03.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на четвърти март две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административно дело № 31
по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Компетентността
на съда е ангажирана въз основа на Разпореждане от 14.01.2020г. на Председателя
на трето отделение на ВАС.
Адв.И.Ю. от САК като пълномощник на Й.С.Й.,
ЕГН ********** *** с адрес на адвоката гр.София, бул.“В.“ №1А, Търговски дом,
ет.3, к.308 обжалва решението по адм.д.№33/2019г. на АС - Кюстендил. В жалбата
се сочи касационното основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира се нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Твърди, че незаплащането на здравноосигурителните вноски за
ищеца от страна на МП рефлектира пряко върху правната сфера на лицето, т.к. поради
това неплащане лицето е било с прекъснати здравноосигурителните права. Моли се
за отмяна на решението и уважаване на иска. Претендира деловодните разноски за
двете инстанции по делото.
В с.з. представителят на ищеца поддържа
жалбата и претенцията за разноски по чл.38, ал.2 от ЗА по списък.
В писмен отговор и в с.з.
представителят на ответните Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и
Министерство на правосъдието намира жалбата за неоснователна и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на КОП дава
заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че съдът е постановил правилно
и обосновано решение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от
представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на
чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане пред
първоинстанционния съд е предявен от касатора срещу ответниците в условията на
солидарна отговорност иск с правна квалификация по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 166.13лв. поради
бездействие на администрацията на затвора в гр.Бобов дол да предостави данни в
НАП за здравно осигуряване на лицето, чрез подаване на Декларация обр.№3
/Приложение №2 към чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8/29.12.2015г. /отм./ във основа на
които данни МП дължи превеждане на здравноосигурителните вноски за периода
01.07.2012г. - 30.11.2012г., м.02.2014г. и м.07.2016г., ведно със законната
лихва върху сумата до окончателното й изплащане.
От фактическата страна по спора
съдът е установил, че през процесните месеци ищецът е изтърпявал наказание
лишаване от свобода в затвора в гр.Бобов дол и ЗООТ – с.Самораново към затвора.
Същият е условно предсрочно освободен на 11.05.2017г. С платежно нареждане от
04.08.2017г. ищецът е внесъл 202.93лв. за здравноосигурителни вноски, с която
сума са погасени задълженията за здравноосигурителни вноски за процесните
месеци с лихвата за тях. От представените от ГДИН Протоколи, Приложение №5 към
чл.6, ал.7 от Наредба №Н-8/2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица /отм./ съдът е установил, че има данни за подадени Декларации
обр.№3, Приложение №2 към чл.2, ал.1 от Наредбата за броя на лицата, за които
се дължат здравноосигурителни вноски за сметка на държавата за исковия период
през 2012г. От справка на инспектор ТРЗ при затвора съдът е установил, че
ежемесечно до 5-то число на месеца е изпращана информация на магнитен носител за
Декларация обр.№3 в специалния регистър на НАП за постъпилите лишени от свобода
през предходния месец, придружена с протокол относно броя осигурени лица за
месеца, като няма данни за неприети декларации за ищеца.
При
тези фактически установявания, съдът е формирал правен извод за допустимост, но
неоснователност на иска. Съдът е установил неизпълнение на задължението по чл.3
от ЗИНЗС, т.к. с неплащането на здравноосигурителните вноски в нарушение на
чл.128, ал.2 от ЗИНЗС ищецът е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, но само от страна на ответника МП поради
непревеждане на вноските, т.к. ГДИН е изпълнила задължението да изпраща
декларации, обр.№3 от Наредбата, поради което е отпаднала солидарността на
ответниците. Съдът е приел за доказани и претендираните имуществени вреди,
съгласно платежното нареждане за заплащане от ищеца на дължимите здравни
осигуровки. Като решаващ извод обаче съдът е установил недоказана пряка
причинна връзка между вредите и нарушението по чл.3 от ЗИНЗС поради въведената
в чл.128, ал.2, изр.1 от ЗИНЗС законова фикция за придобития статус от ищеца
като здравноосигурено лице с непрекъснати здравноосигурителни права, поради
което внасянето на сумите не е било дължимо. Съдът е приел и че след
освобождаване на ищеца от затвора задължението на МП не е отпаднало. Внасянето
на сумата от ищеца е отнесено към хипотезата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. По
посочените правни доводи съдът е отхвърлил иска като неоснователен.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията
за това са следните:
При правилно разпределение на
доказателствената тежест в процеса съдът е установил релевантните за спора
факти и въз основа на тях е извел правните изводи за приложимото право. Не се
установяват твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост на съдебното решение.
Между страните не е било спорно, че
през исковия период на 2012г. и месеците на 2014г. и 2016г. ищецът е пребивавал
в затвора в гр.Бобов дол и ЗООТ – с.Самораново по изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, че администрацията на затвора е подавала данните за лицето,
свързани с Декларациите обр. №3 към чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005г., че
МП не е превело дължимите суми за здравни осигуровки по подадените данни от
затвора и че сумите са заплатени от ищеца след освобождаване от затвора.
Правилна е преценката на съда за
обхвата на приложимото материално право, включващо нормите на ЗИНЗС, ЗЗО и
Наредба №Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване
и съхранение на данни от работодателите
осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите
се лица /обн. ДВ, бр.1/03.01.2006г., в сила от 01.01.2006г., отм. ДВ,
бр.1/03.01.2020г., в сила от 01.03.2020г./. Разпоредбата на чл.84, ал.2, т.4 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода за здравно осигуряване от момента на
тяхното задържане, като здравните вноски са за сметка на държавния бюджет и се
превеждат чрез МП. Въведената с чл.128, ал.2, изр.1 от ЗИНЗС законова фикция е за
наличен статус на лицата като здравноосигурени с непрекъснати
здравноосигурителни права. В тази насока са и общите разпоредби на чл.40, ал.3,
т.6 и чл.109, ал.4 от ЗЗО. Нормата на чл.109, ал.4 от ЗЗО въвежда правило,
според което, когато задължението за внасяне на осигурителни вноски е на
работодателя или друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава
осигуреното лице от здравноосигурителни права. Следователно, липсата на
преведени суми от МП за здравни вноски, не е лишила ищеца от
здравноосигурителни права, независимо от становището на административните
органи по въпроса. Правилни са изводи на първоинстанционният съд, че с
изпълнение на задължението за подаване на информацията в утвърдената по образец
писмена форма, ответната ГДИН не е осъществила състава на отговорността по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, а причинените на ищеца имуществени вреди /заплатени суми за здравни
осигуровки/ не са в пряка причинна връзка с неизпълнение на задължението на
ответното МП за превеждане на сумите, т.к. това неизпълнение не е лишило ищеца
от здравноосигурителни права. МП е останало задължено за превод на здравните
вноски през исковите месеци. Извършеното от ищеца плащане е било недължимо.
Оспореното решение е правилно,
поради което ще се остави в сила.
С оглед изхода от спора касаторът
няма право на деловодни разноски.
Ответните
страни нямат право на юрисконсултско възнаграждение, т.к. същото не е регламентирано
в специалната разпоредба на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №268/13.11.2019г.
по адм.д.№33/2019г. на АС - Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.