М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 1161/2020г.
по описа на
ПРС, XXVI н.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала обвинения против А.П.К. с ЕГН: ********** за извършено от него
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, буква ,,А‘‘, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК /по
отношение на същия беше одобрено споразумение за решаване на делото по НОХД №
1810/2020 г. по описа на РС гр. Пловдив, поради което и беше разпитан като
свидетел/, против подсъдимия П.А.Г. с ЕГН: ********** за извършено от него
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК и против подсъдимия С.Х.К.
с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и
т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
В хода на проведеното
разпоредително заседание прокурорът намери, че хода в на досъдебното
производство няма допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което да ограничава правото на защита на подсъдимите, техните защитници или
пострадалото лице. Били налице основанията за приключване на делото със
споразумение по отношение на А.К.. По време на съдебните прения поддържаше
повдигнатото обвинение против подсъдимите П.Г. и С.К., доколкото същото се
доказвало от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В тази насока
били показанията на А.К., както и тези на разпитаните полицейски служители. По
несъмнен начин се установявало, че и тримата – К., Г. и К. са участвали в опита
да се отнемат вещите от пострадалия Г.. По отношение на подсъдимия Г. били
налице макар и по-малко по обем доказателства, но достатъчни такива за да бъде
признат същият за виновен по повдигнатото му обвинение. Не следвало да се
кредитират представените от подсъдимите Г. и К. версии на случилото се, тъй
като ключът на лекия автомобил въобще не бил намерен у К.. Предложи на
подсъдимия А.Г. да бъде наложено наказание ,,лишаване от свобода‘‘
в размер не по-малко от четири години, което да се изтърпи при първоначален
строг режим. По отношение на подсъдимия С.К. да бъде наложено наказание в
размер три години ,,лишаване от свобода‘‘, което би
могло да бъде отложено с изпитателен срок от пет години.
Пострадалият И.Г. редовно
уведомен за насроченото съдебно заседание не се яви и не изложи уважителни
причини за неявяването си, като не поиска да се конституира като страна в
процеса.
Защитникът на подсъдимия П.Г. – адв. Я.С. по време на разпоредителното заседание заяви, че
в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на неговия
доверител. По време на съдебните прения изложи съображения, че обвинението не е
доказано по безспорен и категоричен начин, като същото не би могло да почива
само на предположения.
Подсъдимият П.Г. по време на
разпоредително заседание и съдебните прения се солидализира
със заявеното от своя защитник, като по време на последната си дума заяви, че
не е виновен.
Защитникът на подсъдимия С.К. – адв. В.К. по време на разпоредителното заседание заяви, че
в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на неговия доверител.
По време на съдебните прения посочи, че обвинението не е доказано, поради което
поиска оправдаването на неговия клиент.
Встъпилият като защитник на
подсъдимия С.К. – Л.К. се яви единствено за разпоредителното заседание, като се
солидализира със заявеното от адв.
К.. В останалите проведени открити съдебни заседания същата не присъстваше,
като подсъдимият С.К. заяви, че няма да се явява.
Подсъдимият С.К. по време на
разпоредителното заседание и съдебните прения се солидализира
със заявеното от своя защитник, като по време на последната си дума поиска да
бъде оправдан.
По време на разпоредителното
заседание адв. П. – процесуален представител на А.К.
заяви, че същите желаят да сключат споразумение с прокуратурата.
А.К. заяви, че е съгласен със
заявеното от своя адвокат, поради което беше образувано и НОХД № 1810/2020 г.
по описа на РС гр. Пловдив по което дело е било одобрено Споразумение за
решаване на делото и това лице е било признато за виновно по повдигнатото му
обвинение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
П.А.Г. е роден на *** год. в гр. Г.Д., живущ ***, ****, български гражданин, с
основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
С.Х.К. е роден на *** ***, обл. П. ****, български
гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан /реабилитиран
по право/, ЕГН **********.
С
Определение за одобряване на споразумение № 308/03.05.2014 г. на Районен съд –
П. по НОХД № 2429/2014 г., влязло в законна сила на 03.05.2014 г. подсъдимият Г.
бил признат за виновен за извършено на 29.04.2014 г. престъпление по чл. 197,
т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и му било наложено наказание „Пробация“ при пробационни мерки
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с
периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година с периодичност
веднъж месечно. Наказанието по това осъждане П.Г. изтърпял на 03.05.2015
г.
Предвид
това и доколкото от изтърпяване на определеното П.Г. с Определение за
одобряване на споразумение № 308/03.05.2014 г. на Районен съд – П. по НОХД №
2429/2014 г., влязло в законна сила на 03.05.2014 г. наказание за престъпление
по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и
пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК не са изминали пет
години, представителят на държавното обвинение е повдигнал такова срещу него за
извършено деяние при условията на повторност по
смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК.
А.П.К.
бил безработен, като обаче често играел на хазартни.
На
01.10.2019 г. вечерта свидетелят К. посетил казино „Риц“
в гр. Пловдив, където започнал да играе на различни хазартни игри, надявайки се
че ще спечели. По същото време в казино „Р.“ се намирали и подсъдимите П.А.Г. и
С.Х.К., с които А.К. се познавал бегло.
Около
23,10 ч. на 01.10.2019 г. подсъдимите П.Г. и С.К., заедно със свидетеля К.
напуснали казино „Р.“, качили се в л.а. „Хюндай Купе“ с рег. № *****, който по
регистрация се водел на името на Е.О., но бил прехвърлен с Договор за
покупко-продажба с нотариална заверка на подписите на П.Г. и се управлявал от
него, като тримата заедно се придвижили и до кв. „К.П.“.
Около
23.30 часа подсъдимият П.Г. бил оставен до денонощния магазин находящ се до кафе ,,К.‘‘, където се видял със свидетеля Н.П..
Двамата употребили известно количество напитки, след което първият преспал в
дома на последния, поради лични причини. В лекия автомобил ,,Хюндай купе‘‘ с рег. № ****останала борсетата
на П.Г., в която същият държал карта удостоверяваща, че същият е към национален
съюз на охранителите в България.
Междувременно
подсъдимият С.К. и свидетелят К. продължили да обикалят улиците на кв. ,,К.П.‘‘,
като достигнали до ул. ,,С.С.‘‘, където заедно с
трето неустановено по делото лице решили да извършват кражба от паркиран на ул.
„С.С.“ пред № 34 лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ****собственост на пострадалия И.И.Г., който се занимавал основно с почистване на
автомобили.
В тази
връзка последният съхранявал в задния отсек на
автомобила си компресор марка „АВАС“ 90 литра, екстракторна
машина “Karcher Puzzi
10/1”, ведно с маркуч и екстракторна лапа,
прахосмукачка марка “Karcher WD3” за мокро и сухо прахосмучене, пластмасова туба 18 литрова
със съдържание 9,00 литра с препарат за текстил “MA-FRA Pulimax”,
пластмасова туба 5 литрова със съдържание 2,5 литра с
препарат за текстил “MA-FRA Pulimax”, 2 броя
пластмасови туби 5 литрови със съдържание във всяка
от 2,5 литра с препарат за текстил “MA-FRA Pulimax”.
Подсъдимият
К. и свидетелят К., заедно с третото неустановено по делото лице забелязали, че
в лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № **** се
намират машини и решили да ги откраднат, след което да ги продадат, а
получените пари да поделят помежду си. Автомобилът ,,Хюндай‘‘
бил паркиран в съседната улица, близо до мястото, където била паркирана колата
на пострадалия, след което в изпълнение на намисленото, тримата се насочили към
автомобила „Ситроен Берлинго“. По делото не се
установи кой от тримата е упражнил натиск с неустановено в хода на
разследването техническо средство в областта на ключалката на вратата на
багажника на автомобила, като по този начин унищожили и преодолели заключващия
й механизъм и успели да отворят вратата.
След като
вратата на багажника на автомобила била отворена, А.К. влязъл в багажния отсек и извадил от там екстракторната
машина „Керхер пузи 101“ с
маркуч и екстракторна лапа, прахосмукачката „Керхер VD3“ за мокро и сухо почистване, пластмасова туба 18
литрова със съдържание 9,00 литра с препарат за текстил
“MA-FRA Pulimax”, пластмасова туба 5 литрова със съдържание 2,5 литра с препарат за текстил
“MA-FRA Pulimax”, 2 броя пластмасови туби 5 литрови със съдържание във всяка от 2,5 литра с препарат за
текстил “MA-FRA Pulimax”, като замисълът на тримата бил
тези вещи да бъдат пренесени до лекия автомобил ,,Хюндай‘‘.
Така екстракторната машина и прахосмукачката били
пренесени до последното МПС, където ги оставили и заключили колата като
възнамерявали посредством транспортирането им с него да установят трайно
владение върху всички намиращи се в колата на св. Г. вещи. Тези вещи били
прекалено тежки и било невъзможно същите да бъдат преместени на желано от
тримата място, без да бъде използвана колата на подсъдимия Г..
След това
подсъдимият К., заедно със свидетеля К. и третото неустановено по делото лице
се върнали обратно до автомобила на И.Г., като вторият отново влязъл в багажния
отсек и избутал навън намиращия се вътре компресор,
след което започнал да го бута към лекия автомобил ,,Хюндай‘‘,
а другите двама взели извадените по-рано от пластмасова туба 18 литрова със съдържание 9,00 литра с препарат за текстил
“MA-FRA Pulimax”, пластмасова туба 5 литрова със съдържание 2,5 литра с препарат за текстил
“MA-FRA Pulimax”, 2 броя пластмасови туби 5 литрови със съдържание във всяка от 2,5 литра с препарат за
текстил “MA-FRA Pulimax” и също тръгнали към колата
на А.Г..
Свидетелят
А.К., живеел в близост до мястото на извършване на деянието, като се прибрал в
дома си около 23,30 часа на 01.10.2019 г. и прибирайки се забелязал тримата
извършители, които се намирали в близост до автомобила на И.Г., като по делото
не се установява кога е било това, дали преди взломяването
на същия или след това. Няколко минути след прибирането си на К. му се наложило
да слезе до автомобила си и видял, че подсъдимият К., свидетелят К. и третото
неустановено по делото лице стоят в близост до колата на пострадалия. Това
поведение на тримата се видяло съмнително на А.К. и след като отново се качил в
дома си, същият започнал да наблюдава действията им през прозорец, гледащ точно
към колата на И.Г., като възприел част от действията на извършителите.
След като
А.К. забелязал съмнителното поведение на подсъдимия К., А.К. и третото
неустановено по делото лице разбрал, че се извършва кражба от лекия автомобил
,,Ситроен Берлигно‘‘ и решил да се обади на свидетеля
Д.К. за който знаел, че е полицай. От своя страна последният сигнализирал в
Първо РУ към ОДМВР гр. Пловдив за извършването на кражбата, като също така се
свързал и с пострадалото лице И.Г. да го уведоми за случващото се.
От своя
страна И.Г. погледнал през прозореца на дома си и забелязал как А.К. влачи по
земята отнетият от лекия автомобил ,,Ситроен Беринго‘‘
компресор и изрекъл думите ,,какво правите‘‘.
Пострадалият,
заедно със свидетеля Д.К. слезли до лекия автомобил собственост на първия и
установили извършването на кражбата, както и какви вещи били отнети.
Междувременно
с цел да не бъдат разкрити подсъдимият К., заедно със свидетеля К. и третото
неустановено по делото лице се отдалечили от местоизвършването
на деянието, като първите двамата се движели един до друг към кръстовището
между ул. ,,С.С.‘‘ и ул. ,,П. Стоев‘‘.
По повод
подадения сигнал на място бил изпратен полицейски екип в състав свидетелите Г.С.
и И.П., които забелязали подсъдимия К. и свидетелят К., като свидетелят Г.С. се
возел на предна дясна седалка в патрулния автомобил и от неговата страна се
намирал А.К., а от страна на свидетеля Г.С. се намирал подсъдимият К.. Без
видима причина С.К. и А.К. тръгнали да бягат в различни посоки, като свидетелят
Г.С. тръгнал след К., а свидетелят И.П. след К..
След
кратки гонитби С.К. и А.К. били настигнати и задържани, след което били
откарани в сградата на Първо РУ към ОДМВР гр. Пловдив.
В
сградата на Първо РУ била проведена полицейска беседа от свидетеля И.Д. с А.К..
В хода на
разследването било извършено в условията на неотложност претърсване и изземване
в л.а. „Хюндай“ с рег. № **** собственост на подсъдимия Г., при което в
автомобила били намерени и иззети екстракторна машина
„Керхер пузи 101“,
прахосмукачка „Керхер VD3“ за мокро и сухо
почистване, както и черна кожена чанта тип борсета,
съдържаща членска карта, издадена на името на П.Г. от Национален съюз за
безопасност и охрана. Наред с това, при извършеното процесуално – следствено
действие бил иззет и лек автомобил „Хюндай“
с рег. № *** Извършеното при условията на неотложност процесуално –
следствено действие било надлежно одобрено с Разпореждане от 03.10.2019 г. по
ЧНД № 6028/2019 г. по описа на ПРС.
В хода на
досъдебното производство било извършено разпознаване от свидетеля И.Г., който
категорично разпознал А.К. като лицето, което видял да бута компресора му към
автомобила на П.Г..
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена стоково-оценъчна
експертиза. Видно заключението на същата се установява, че стойността на
вещите, които А.К., подсъдимият С.К. и третото неустановено по делото лице направили
опит да отнемат от владението на св. И.Г. е, както следва: компресор марка
„АВАС“ 90 литра на стойност 1 000 лева; екстракторна
машина “Karcher Puzzi
10/1”, ведно с маркуч и екстракторна лапа на стойност
1 200 лева; прахосмукачка марка “Karcher WD3” за
мокро и сухо прахосмучене на стойност 100 лева;
пластмасова туба 18 литрова със съдържание 9,00 литра
с препарат за текстил “MA-FRA Pulimax” на стойност 15
лева; пластмасова туба 5 литрова със съдържание 2,5
литра с препарат за текстил “MA-FRA Pulimax” на
стойност 6 лева; 2 броя пластмасови туби 5 литров със
съдържание 2,5 литра с препарат за текстил “MA-FRA Pulimax”,
с общо съдържание 5 литра, на обща стойност 6 лева. Общата стойност на всички
вещи, които А.К., подсъдимият К. и третото неустановено по делото лице направили
опит да отнемат от владението на пострадалия Г. е 2 327 лева.
Така
възприетата от Съда фактическа обстановка се установи по безспорен и
категоричен от събраните в хода на делото гласни доказателства, а именно:
обясненията на подсъдимите П.Г. и С.К., показанията на свидетелите И.Г., А.К., Д.К.,
И.Д., Г.С., И.П., Н.П., Е.О., В.К. и А.К., както и от приобщените по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК показания
на свидетеля А.К., по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал
1, т. 2, пр. 2 НПК показания на свидетеля И.Д., по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК показания на свидетеля Г.С., по
реда на чл. 281, aл. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК показания на
свидетеля Е.О. и по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 НПК показания на свидетеля В.К..
Преди
пристъпване към обсъждане на доказателствата в подкрепа на обвинението или
защитата, Съдът намира, че извън посочения по-горе списък с доказателства
трябва да се изключат следните такива:
От доказателствения
материал по делото следва да се изключат показанията на разпитания полицейски
служител И.Д. в частта от тях в която той описва споделеното му от А.К. по
време на проведената с него оперативна беседа, тъй като по този начин се
заобикаля редът за приобщаване обясненията на подсъдимите. Лицето е било
задържано, без да е било привлечено като обвиняем и разясняване на правата по
чл. 55 НПК и без присъствието на защитник.
В тази насока са решение № 25/01
февруари 2018 год. наказателно дело № 1292/2017 год.на ВКС Решение №
290/04.01.2017 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 965/2016 г.
на ВКС, Решение № 303/30.01.2017 г., Наказателна колегия, второ наказателно
отделение, наказателно дело № 1159/2016 г. по описа на ВКС, Решение № 257/ 25 януари 2017 г., Наказателна
Колегия, трето наказателно отделение, по
КНД №1076 по описа за 2016 г на ВКС,
Решение № 346 от 15.10.2015 г. по н. д. № 935 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, , Решение № 24 от 09.03.2015 г. по нак.
д. № 1774 / 2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 361 от 08.07.2003 г.
по н. д. № 123/2003 г., III н. о. на ВКС, Решение № 223/06.10.2017 година, Второ
наказателно отделение на ВКС.
От
показанията на полицейския служител И.Д. би могло да се добие единствено
информация за това, че А.К. и подсъдимият С.К. са били задържани от свидетелите
Г.С. и И.П. и впоследствие откарани в сградата на Първо РУ към ОДМВР гр. П.,
както и датата на която това е станало и дали в някой от тях е бил намерен
ключът на лекия автомобил ,,Хюндай‘‘.
В
хода на наказателното производство са събрани няколко групи гласни
доказателства, въз основа на които би могло да се достигне до извод дали
двамата подсъдими С.К. и П.Г. имат причастност към
деянията за които са предадени на съд.
Първата
група гласни доказателства е в подкрепа на обвинението и включва в себе си
показанията на разпитаните свидетели И.Г., А.К., Д.К., И.Д., Г.С., И.П., А.К. и
В.К..
Втората
група гласни доказателства е в подкрепа на защитата и включва в себе си основно
обясненията на подсъдимите П.Г. и С.К., както и показанията на свидетеля Н.П..
Третата
група гласни доказателства се извлича единствено от показанията на свидетеля Е.О..
Съдът
е на мнение, че следва да се кредитират изцяло показанията на И.Г., доколкото
същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират изцяло със събрания
по делото доказателствен материал, в това число
показанията на свидетелите К. и К., както и от събраните по делото писмени
доказателства.
И.Г.
е пострадалото лице, собственик на вещите по отношение на които е бил направен
опит да бъдат отнети. По време на разпита си в хода на съдебното следствие /л.
106/ описа по ясен и недвусмислен начин инкриминираните вещи, които са се
намирали в лекия автомобил ,,Ситроен Берлинго‘‘ и ги
изброи. Същият заяви и по какъв начин е установил, че се извършва кражба, а
именно, че му се е обадил свидетелят Д.К.. И.Г. е възприел и част от действията
на А.К., като го е видял да влачи компресора по улицата и впоследствие по
надлежния ред го е разпознал, чрез протокол за разпознаване на лица /лист 98 от
ДП/. От друга страна това лице заяви, че не може да разпознае подсъдимите С.К.
и П.Г., като лицата, които са се опитали да отнемат инкриминираните вещи и
единствено впоследствие е видял първия подсъдим, като лицето, което е било задържано
от пристигналия на място полицейски екип.
Заявеното
от И.Г. си кореспондира изцяло с показанията на свидетеля А.К., като същият е
лицето, което първоначално е установило, че се извършва кражба. Той описва и
предхождащите действия, а именно, че се е прибирал в дома си и е забелязал три
на брой лица, които са се намирали до лекия автомобил собственост на
пострадалия, повторното му слизане на улицата и продължаването на тези три лица
да стоят там, което е провокирало и неговото решение да се обади на свидетеля К..
А.К. е възприел и част от действията на А.К. свързани с искането за отнемане на
инкриминираната вещ компресор. По време на разпита си пред съдебния състав,
обаче това лице заяви, че не може да разпознае лицата, които са се опитали да
отнемат процесните вещи, но заяви нещо много важно, а
именно, че същите от страх да не бъдат хванати са се отдалечи и по същото време
е дошъл полицейски екип, както и че не е имало други лица в близост. Тоест се
достигна до извод, че след като две лица са били задържани от пристигналите на
място полицейски служители, то това несъмнено са лица, които са участвали в
кражбата. Обстоятелството, че А.К. заяви, че не си спомня датата на която е
станало деянието не буди съмнение относно достоверността на неговите показания,
тъй като тази непълнота беше отстранена по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, като Съдът е на мнение, че
следва да се кредитира заявеното по време на разпита му в досъдебното
производство, тъй като той заяви, че поддържа него и е нормално с оглед
изтеклия период от време да не помни конкретната дата.
Д.К.
е лицето на което се е обадил А.К. и му е съобщил, че се извършва кражба. Това
е провокирало и подаването на сигнал в Първо РУ към ОДМВР гр. Пловдив с искане
за изпращане на полицейски екип, както и съобщаване за извършването на кражбата
на пострадалото лице. От показанията на К. се установява още, че той е слязъл
до местопрестъпление, като е установил три лица в близост до лекия автомобил
,,Ситроен Берлинго‘‘, разотиването им и идването на
полицейски екип, който е задържал две от тях. Това отново навежда на извод, че
след като в близост не е имало други лица, а единствените намиращи се там са
били извършителите на кражба, то след като две от тях са били задържани и
установени, именно те са участниците в престъплението.
И.Д.
заема длъжността ,,разузнавач‘‘ в Първо РУ към ОДМВР
гр. П. и към инкриминираната дата е бил повикан за да извърши оперативна беседа
със задържаните лица С.К. и А.К.. Както беше заявено и по-горе частта от
показанията в която той описва споделеното му от тези две лица не представлява
годно доказателствено средство, като следва да се
вземе предвид единствено, че тези две лица са били задържани от изпратения в
полицейски екип в състав Г.С. и И.П.. Останалата част от показанията на
свидетеля Д. следва да се кредитира напълно, тъй като същите са ясни, логични и
последователни и кореспондиращи се с останалия събран по делото доказателствен материал. По отношение на този свидетел по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК
бяха приобщени показанията му от досъдебното производство относно датата на
извършване на деянието, както и дали са били намерени ключовете на лекия
автомобил ,,Хюндай‘‘ в някой от задържаните лица,
като Съдът е на мнение, че следва да се даде вяра на заявеното от него пред
разследващия полицай, като следва да се приеме, че датата е била 01.10.2019 г.
и че не е бил намерен ключа от МПС-то в някой от задържаните лица.
И.П.
към момента на извършване на деянието е работил като старши полицай в Първо РУ
към ОДМВР гр. П.. Същият си спомни за случая и заяви конкретната дата първи
срещу втори октомври 2019 г., като посочи причината, поради която са били
изпратени, а именно получен сигнал за извършването на кражба на кръстовището на
ул. ,,П. ***,,С.С.‘‘. Сподели, че се е возил на
предно дясно място в полицейския автомобил, а колегата му Г.С. го е управлявал.
Следва да се отбележи, че това е моментът в който свидетелите Г., К. и К. са
видели, че трите участващи в кражбата лица се отдалечат и е пристигнал
полицейският автомобил. В продължение на отдалечаването на тримата дейци,
техните действия са били възприети от полицейските органи И.П. и Г.С.. Това
отново навежда на извод, че възприетите лица от последните са същите лица,
които са се опитали да извършват кражба, тъй като само те са се намирали в
близост. В подкрепа на обвинението са и самите действия на подсъдимия С.К. и А.К.,
а именно след като са забелязали полицейските служители те са започнали да
бягат в различни посоки, като И.П. е тръгнал след А.К., а Г.С. е тръгнал след С.К..
Обстоятелството, че свидетелите Г., К. и К. не са разпознали подсъдимия К. като
лице, което се е опитало да отнеме вещите собственост на първия не означава, че
той не е участвал в опита за кражба, доколкото и тримата заявиха, че след
отдалечаването на тримата дейци е пристигнал полицейски екип, като впоследствие
две от лицата са били задържани и установени като С.К. и А.К..
Макар
полицейският служител Г.С. да заяви, че си спомня бегло за случая, по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК бяха
приобщени неговите показания дадени пред разследващ орган /лист 108 от ДП/,
които напълно си кореспондират с показанията на И.П., поради което и Съдът
кредитира заявеното от него. Именно полицейският служител Г.С. е и лицето, което
е задържало С.К. след кратко преследване.
В
подкрепа на обвинителната теза се явяват и показанията на свидетеля В.К.. Макар
той да не е пряк очевидец на деянието въз основа на споделеното от него се
установява, че той е участвал като поемно лице по
време на претърсването и изземването от лекия автомобил ,,Хюндай‘‘
в който са били открити част от инкриминираните вещи собственост на
пострадалото лице. Обстоятелството, че по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК бяха четени показанията му от
досъдебното производство не е основание да не се кредитира заявеното от него,
тъй като е нормално с оглед изтеклия период от време той да не помни всичко в
детайли и доколкото той заяви, че поддържа заявеното пред разследващия орган,
то Съдът е на мнение, че следва да се даде вяра на последното. По този начин се
установи конкретно каква част от инкриминираните вещи е била открита в лекия
автомобил ,,Хюндай‘‘, както и че е била открита карта
водеща се на името на подсъдимия П.Г..
Показанията
на свидетеля Е.О. бяха прочетени изцяло по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК /лист 92 от ДП/, като въз основа на тях
се установява, че е продал лекия автомобил ,,Хюндай‘‘
на подсъдимия П.Г., като Съдът е на мнение, че следва да се даде вяра на това,
доколкото по делото е налице и копие от Договор за покупко-продажба.
Във
втората група гласни доказателства /в подкрепа на защитата/ се съдържат основно
обясненията на подсъдимите С.К. и П.Г., както и показанията на свидетеля Н.П..
Обясненията
на подсъдим, обаче имат двояко значение, тъй като същите освен източник на
доказателства представляват и основно средство за защита, поради което трябва
да се ценят с оглед събрания останал доказателствен
материал по делото.
И
двамата подсъдими С.К. и П.Г. отричат участието си в инкриминираното деяние.
Съдът
не кредитира заявеното от С.К., тъй като това си противоречи изцяло с останалия
събран по делото доказателствен материал, поради
което се достигна до извод, че същото има за цел избягване на наказателното
преследване срещу него. Буди недоумение и противоречи на всякаква житейска
логика, че това лице просто се е разхождало по улиците, бил е спрян от
полицейски патрул и му е била поискана лична карта, която нямал, което наложило
и откарването му в Първо РУ. На първо място това си противоречи изцяло с
показанията на А.К., който заяви и че С.К. е участвал в извършването на
деянието. Макар показанията на К. да бяха изключително кратки и пестеливи,
Съдът е на мнение, че в тази им част следва да се кредитират изцяло. Вярно, е
че става въпрос за т. нар. ,,оговор‘‘, но съдебният
състав е на мнение, че в случая К. казва истината, доколкото това си
кореспондира с останалия събран по делото доказателствен
материал. По делото безспорно се установи, че свидетелите Г., К. и К. са
забелязали участниците в деянието да се отдалечават, както и че е пристигнал
полицейски автомобил, който е възприел по-нататъшните действия на К. и К.,
тоест се достигна до извод, че в зависимост от това на коя част от процесните събития са станали очевидци, споделеното от
свидетелите С. и П. се явява продължение на заявеното от свидетелите Г., К. и К.
и то е в насока, че именно А.К. и С.К. са двама от тримата участници в деянието.
Обясненията на последния, че просто се разхождал
по улиците и е бил спрян за проверка си противоречи изцяло с показанията на С.
и П., тъй като същите заявиха, че след като са забелязали К. и К. те са
започнали да бягат в различни посоки, което е наложило и тяхното преследване и
задържане. Ако в действителност едно лице просто се разхожда по улиците, а не е
участвало в извършването на кражба, същото няма да започне да бяга, ако види
полицейски автомобил, а ще укаже съдействие на органите на реда. Също така от
показанията на разпитаните свидетели безспорно се установи, че лицата, които са
участвали в извършването на деянието са същите лица, които са били възприети от
пристигналия на място полицейски екип. Не на последно място, Съдът е на мнение,
че подсъдимият С.К. има склонност да дава недостоверни обяснения. По време на
разпита си пред съдебния състав той посочи, че е бил оставен от А.К. преди това
и спокойно се е разхождал по улиците, както и че не знаел къде се намира той.
Това, обаче изцяло си противоречи с показанията на С. и П., които са в насока,
че двете лица, впоследствие установени като К. и К. са се намирали един друг и
са започнали да бягат. Отново противоречи на всякаква житейска логика в тъмната
част на денонощието да се разхождаш, без голям човекопоток и да не забележиш,
че лице с което си бил до преди малко заедно се намира в непосредствена близост
до теб. Ето защо, Съдът е на мнение, че подсъдимият С.К. е извършил
престъплението за което е предаден на съд.
Не
така стоят, обаче обстоятелствата свързани с другия подсъдим по делото П.Г.,
който беше оправдан по повдигнатото му обвинение.
Както
и представителят на държавното обвинение заяви по време на съдебните прения,
доказателствата срещу него са доста по-оскъдни, отколкото срещу другия подсъдим
С.К..
Обясненията
на П.Г. в които той отрича участието си в извършването на кражбата си
кореспондират с показанията на свидетеля Н.П.. Въпреки, че последният беше
разпитан подробно, то Съдът не намери основания да счете, че този свидетел не
казва истината, поради което кредитира изцяло неговите показания. Той посочи,
че се е видял с П.Г. пред денонощен магазин, употребили са известно количество
напитки, като впоследствие и двамата са преспали у първия. В действителност
мястото на което са се видели се намира в близост до инкриминираното място, но
за разлика от подсъдимия К., П.Г. не е започнал да бяга, а се е спрял да се
види с приятел. Също така и последният не е споделял въобще пред Н.П., че е
участвал в извършването на каквато и да била кражба.
В
допълнение и подсъдимият П.Г. не е бил установен от пристигналия на място
полицейски екип, нито пък е бил разпознат от който и да е от свидетелите по
делото.
В
действителност А.К. говори за причастност и на този
подсъдим в опита да се извърши кражбата, но показанията му са изключително
пестеливи и кратки. По време на разпита си той говореше общо, като не можа да
опише каквито и да били конкретни действия и не си спомни, кой какви вещи е
взел, говореше за прахосмучки, а по делото се
установи, че е само една. За разлика от С.К., който е бил установен непоредствено след деянието, показанията на К. не си
кореспондират с други показания на разпитани свидетели.
Не
може да се отрече, че по делото съществуват данни, че П.Г. би могъл да има причастност в деянието. На първо място, това се явява
обстоятелството, че част от инкриминираните вещи са били открити в лекия
автомобил ,,Хюндай‘‘, който се управлява от него. От
друга страна, обаче той не е бил установен от пристигналия на място полицейски
екип, като същевременно даде и логично обяснение, че е бил предоставил това МПС
на свидетеля А.К.. Обстоятелството, че карта издадена на негово име е била
открита в лекия автомобил ,,Хюндай‘‘ не води на
извод, че той е участвал в опита да се извърши кражба, доколкото е съвсем
нормално след като ползваш дадено МПС в него да се намират и твои вещи.
В
тежест на държавното обвинение е да докаже обстоятелството, че дадено лице е
участвало в извършването на определено деяние, като тук е мястото да се
отбележи, че Присъдата не може да почива на предположения и един подсъдим ще
бъде признат за виновен, когато по безсъмнен и безспорен начин се докаже
извършването на престъпление от него.
Предвид
гореизложеното, се достигна до извод, че подсъдимият П.Г. не е участвал в
извършването на деянието за което е предаден на Съд, доколкото в подкрепа на
това се явяват единствено обясненията на А.К., които в тази им част бяха
оценени като непоследователни и нелогични, а от останалите събрани по делото
доказателства не се установиха такива, които да доказват неговата виновност. Обстоятелството,
че ключът на лекия автомобил ,,Хюндай‘‘ не е бил
намерен в А.К. или С.К. не води до извод, че не се е управлявал от тях,
доколкото това е малка вещ, която лесно може да бъде отчуждена или хвърлена от
някое от задържаните лица.
Съдът
кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един
етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От
справката за съдимост на подсъдимия П.Г. се установява, че същият е осъждан.
От
справката за съдимост на подсъдимия С.К. се установява, че същият е неосъждан
/реабилитиран е/.
От
протокола за разпознаване на лица /лист 98 от ДП/ се установява, че И.Г. е
разпознал А.К. като лицето, което е влачило по земята компресора собственост на
пострадалия.
От
протокола за претърсване и изземване се установява, че са били извършени тези
процесуално-следствени действия в лекия автомобил ,,Хюндай купе‘‘
с рег. № *** като в същия са били открити посочените в него вещи.
От
копие от Договор за покупко-продажба от 03.09.2018 г. се установява, че на тази
дата свидетелят Е.О. е прехвърлил на подсъдимия П.Г. собствеността върху лек
автомобил с рег. № ***
От
протокола за оглед на ВД се установява, че на 01.10.2019 г. в 23:08:30 часа две
лица отиват до сив на цвят лек автомобил, а в 23:17:21 часа към тях се
приближава друго трето лице. След изгледания диск не можаха да се разпознаят
лицата в записа.
От
представените характеристични данни на подсъдимите се установи, че същите не са
с добри характеристични данни.
Съдът
кредитира заключението на изготвената по делото стоково-оценъчна експертиза.
Видно от същото се установява, че общата стойност на инкриминираните вещи е в
размер от 2 327 лева.
Съдът приема от правна страна, че
с деянието си подсъдимият С.Х.К. с ЕГН: ********** е осъществил състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 от НК за
това, че на 01.10.2019 г. в гр. Пловдив, в съучастие като съизвършител
с А.П.К. и неустановено по делото лице – и двамата като съизвършители,
чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – врата на
багажник на л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № *** чрез
използване на моторно превозно средство – л.а. „Хюндай купе“ с рег. № ****и
чрез използване на неустановено по разследването техническо средство е направил
опит да отнеме чужди движими вещи – компресор марка „АВАС“ 90 литра на стойност
1 000 лева, екстракторна машина “Karcher
Puzzi 10/1”, ведно с маркуч и екстракторна
лапа на стойност 1 200 лева, прахосмукачка марка “Karcher
WD3” за мокро и сухо прахосмучене на стойност 100
лева, пластмасова туба 18 литрова със съдържание 9,00
литра с препарат за текстил “MA-FRA Pulimax” на
стойност 15 лева, пластмасова туба 5 литрова със
съдържание 2,5 литра с препарат за текстил “MA-FRA Pulimax”
на стойност 6 лева, 2 броя пластмасови туби 5 литрови
със съдържание 2,5 литра с препарат за текстил “MA-FRA Pulimax”,
с общо съдържание 5 литра, на обща стойност 6 лева, или всички вещи на обща
стойност 2 327,00 лева, от владението на И.И.Г. без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, като го призна
за невиновен в това деянието да е извършено в съучастие със съизвършител
П.А.Г., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по първоначално
повдигнатото обвинение в този смисъл.
От обективна страна - с действията си подсъдимият К., е реализирал
признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително намерение се е опитал да отнеме посочените
вещи, без съгласието на пострадалия И.Г., като се е опитал да прекъсне
досегашното владение върху тях и се е опитал да установи своя фактическа власт.
Намерението му е било вещите да бъдат противозаконно присвоени, свидетелство за
което е и обстоятелството, че част от вещите, а именно прахосмучката
и екстракторната машина са били пренесени до лекия
автомобил ,,Хюндай‘‘.
Деянието е извършено чрез разрушаване
на прегради здраво направени за защита на имот **** като това е станало с
неустановено по делото техническо средство.
За
извършване на деянието е използвано моторно превозно средство – лек автомобил „Хюндай
купе“ с рег. № *****, доколкото част от вещите са били обемни и тежки и
владението върху тях не би могло да бъде отнето, освен ако не се използва
моторно превозно средство.
Извършеното от подсъдимия С.К. е
в съучастие като съизвършител с А.П.К. и неустановено
по делото лице – и двамата като съизвършители,
доколкото общата цел на тримата е била да отнемат инкриминираните вещи.
Извършеното деяние от подсъдимия С.К.
е останало на фазата на опита, тъй като е останало недовършено, поради
независещи от волята на дееца причини. Свидетелство за това, е че подсъдимият К.
и А.К. са били задържани по време на извършване на кражбата, но не са могли да
прекъснат трайно фактическата власт върху инкриминираните вещи и по този начин
е започнало изпълнението на умишленото престъпление кражба, при което
изпълнителното деяние е било довършено, но не са настъпили исканите от дейците общественоопасни последици на това престъплението.
От субективна страна –
престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Престъпният умисъл е формиран в
съзнанието на извършителя, който е осъзнавал, че отнема вещи, които не са били
негови, след което е било налице и последващо
разпореждане с тях.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност и
наказуемост. Съзнавал е и общественоопасните
последици, които деянието му причинява в обективната действителност и е желаел
и целял тяхното настъпване. Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е
противозаконно, но независимо от това е направил всичко възможно за постигане
на негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото
настъпване.
Въз основа на
възприетата фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимият П.А.Г. с ЕГН: **********
не е извършил престъплението за което е предаден на съд, а именно, че на
01.10.2019 г. в гр. ., повторно – извършил е престъплението, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в немаловажен
случай, в съучастие като съизвършител със С.Х.К. и А.П.К. – и двамата като
съизвършители, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот
– врата на багажник на л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № РВ 5504 РМ, чрез
използване на моторно превозно средство – л.а. „Хюндай купе“ с рег. № ****и
чрез използване на неустановено по разследването техническо средство е направил
опит да отнеме чужди движими вещи – компресор марка „АВАС“ 90 литра на стойност
1 000 лева, екстракторна машина “Karcher Puzzi 10/1”, ведно с маркуч и
екстракторна лапа на стойност 1 200 лева, прахосмукачка марка “Karcher WD3” за
мокро и сухо прахосмучене на стойност 100 лева, пластмасова туба 18 литрова със
съдържание 9,00 литра с препарат за текстил “MA-FRA Pulimax” на стойност 15
лева, пластмасова туба 5 литрова със съдържание 2,5 литра с препарат за текстил
“MA-FRA Pulimax” на стойност 6 лева, 2 броя пластмасови туби 5 литрови със
съдържание 2,5 литра с препарат за текстил “MA-FRA Pulimax”, с общо съдържание
5 литра, на обща стойност 6 лева, или всички вещи на обща стойност 2 327,00
лева, от владението на И.И.Г. без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята
на дееца причини – престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 3, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото обвинение в този смисъл.
По вида и размера на
наказанието наложено на подсъдимия С.Х.К.:
За извършеното от подсъдимия С.К.
престъпление се предвижда наказание ,,лишаване от свобода‘‘
в размер от една до десет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 54,
ал. 1 НК – Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за
извършеното престъпление като се ръководи от смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
В случая като отегчаващи вината
обстоятелства за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 се отчете обстоятелството, че
подсъдимият К. беше признат за виновен по два квалифициращи признака, а именно
по т. 3 и т. 4, пр. 1 и пр. 2 НК на чл. 195, ал. 1 НК, като само един от тях е
достатъчен за налагането на наказание по този състав, а именно извършването на
деянието чрез разрушаването на прегради здраво направени за защита на имот,
използването на техническо средство и моторно превозно средство.
Като смекчаващи вината
обстоятелства се отчетете сравнително младата възраст на подсъдимия С.К. към
момента на извършване на деянието, а именно 28-годишна възраст и чистото
съдебно минало, както и обстоятелството, че деянието е останало на фазата на
опита, макар и по независещи от дееца причини.
Въз основа на посочените по-горе
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, след като се съобрази с целите на
наказанието по чл. 36 НК и взе предвид личната и генералната превенции, Съдът
достигна до извод, че на подсъдимия С.К. следва бъде наложено наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно в размер от една година ,,лишаване
от свобода‘‘.
Предвид размера на определеното
наказание и чистото съдебно минало на подсъдимия С.К., настоящият състав
намира, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо така наложеното
наказание от една година лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално. Според
състава постановяването на реално изтърпяване на наложеното наказание „лишаване
от свобода” по никакъв начин не би допринесло за реализиране целите на
индивидуалната и генералната превенции, които биха се достигнали и без
откъсване на подсъдимия от обществото, като на същия следва да се предостави
реална възможност да се поправи и превъзпита, бидейки пълноценен гражданин и
член на обществото. Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на
наложеното наказание една година лишаване от свобода, следва да бъде отложено
за срок от три години, считано от
влизане на настоящата присъда в законна сила. Този срок ще способства да се
реализира най-пълноценно предупредителният потенциал на условното осъждане и да
препятства подсъдимия да извършва противообществени прояви под страх, че
наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение. Съдът
счита, че както размерът на наложеното наказание, така и начинът на
изтърпяването му са съответни на извършеното престъпление, справедливи и в
същото време годни да изпълнят и превантивната функция на наказателноправната
репресия.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспаднато от така
определеното наказание лишаване от свобода за срок
от една година времето, през което подсъдимият С.Х.К. е бил задържан за срок до
24 часа по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР със Заповед с рег. № 432зз-311/02.10.2019
г. на 01 РУ при ОДМВР – П., както и е бил задържан по реда на чл. 64 от НПК с
постановление на Районна прокуратура – П. от 02.10.2019 г.
По разноските на делото:
Относно направените в
производство разноски, Съдът ще се произнесе с определение по реда на чл. 306
от НПК.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.
