Р
Е Ш Е
Н И Е № 107
Гр.Елхово, 24.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският
районен съд, III-ти
граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател: МАРТИНА КИРОВА
при секретаря Н. З., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №464 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен положителен
установителен иск за право собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и
искане по чл.537 ал.2 от ГПК.
Ищецът – К.С.П.,***,
чрез пълномощника си по делото - адв.И.Ч. *** с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа
в гр.Елхово, ул.“Търговска“ №7, в исковата си молба против
ответниците - Н.Т.Х. ***, Р.Т.П.
*** и И.Д.Х. ***, твърди, че е собственик по
наследство от дядо му К. С. И.,***, поч. на 03.05.1959г., на следния недвижим
имот, находящ се в село Малък Манастир , ул.“Ж.Маринов" №34, а именно:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 2 315 кв. метра, представляващо ПИ I-7, в квартал 2 по
плана на селото, при граници: улица, край на регулацията, УПИ II-общ. и
УПИ IX-8. Сочи се, че този имот ищецът притежава от майка си Н.К.П., б.ж. на
с.М.Манастир, поч.на 23.03.1986г., която е дъщеря на К. С. И.,***. Твърди се,
че процесното дворно място ищецът е придобил в собственост след смъртта на
майка си през 1986 година и от тогава винаги го е владял и ползвал
необезпокоявано от никого и без прекъсване.
В иск.молба се излага, че за процесния имот наследодателят на
ответниците - Н.Т.Х. и Р.Т.П. и техен баща - Т. К. Х., б.ж. на с.Малък
Манастир, поч. на 10.09.2010г. в Испания, се е снабдил на 11.07.2007г. с Констативен
нотариален акт №200 т.VI peг.№4664 н.д.№930 от 2007г. на Нотариус К.К.с peг.
№451 на НК, вписан в СВ при PC - Елхово с peг. №2494 от 12.07.2007г., акт №2,
том X, дело №1863/2007г., на основание давностно владение чрез извършване на
обстоятелствена проверка. На същата дата - 11.07.2007г. наследодателят на
посочените двама ответници, Т. К. Х., е продал процесния недвижим имот с Нотариален
акт №2 т.VII рег.№4674 н.д.№932 от 2007г. на Нотариус К.К.с рег.№451 на НК, вписан
в СВ при PC-Елхово с рег.№2495 от 12.07.2007г., акт №3, том X, дело
№1864/2007г., на сина си - ответника Н.Т.Х., който към момента на придобиване
на имота -11.07.2007г. е бил в брак със съпругата си и ответник по делото - И.Д.Х.,
поради което по силата на СК придобития по този начин имот е при режим на СИО. В
иск.си молба ищецът развива доводи, че наследодателят на ответниците - Н.Т.Х. и
Р.Т.П. и техен баща, Т. К. Х. се е снабдил с цитирания по- горе Констативен
нотариален акт без основание и без да е изтекла в негова полза 10 - годишна
придобивна давност съгласно чл.79 ал.1 от ЗС, като се твърди, че същия никога
не е владял и ползвал самостоятелно, непрекъснато и на собствено основание,
процесния имот. Предвид на това се изтъква, че наследодателят Т. К. Х. не е
притежавал към момента на извършване на продажбата собствеността върху
процесният недвижим имот, поради което и
сключеният между него и купувача - ответника Н.Т.Х. Договор за продажба,
обективиран в Нотариален акт №2 т.VII рег.№4674 н.д.№932 от 2007г. на Нотариус
К.К.рег.№451 на НК, вписан в СВ при РС-Елхово с рег.№2495 от 12.07.2007г. акт
№3, том X, дело №1864/2007г., е относително недействителен, тъй като продавача
не е могъл да прехвърли права които не притежава, а от своя страна като
приобритатели, ответниците - Н.Т.Х. и съпругата му И.Д.Х. не са могли да
придобият права, които не е притежавал праводателят им. Възвежда се, че
владението върху процесния имот никога не е предавано фактически на ответниците
- купувачи. Ищецът в иск.си молба е категоричен, че и до настоящия момент
фактически той владее, ползва и обработва имота, тъй като е собственик и на съседния
на процесния урегулиран поземлен имот №IХ-8 в квартал 2 по плана на
селото с площ от 1 295 кв.м., ведно със сградите в него, за който
притежава Нотариален акт вх. рeг. №5307/27.12.05г. акт №53 том XIV д.№2831/15г.
на СВ при РС-Елхово. Предвид на тези си съображения, ищецът прави искане да
бъде постановено решение, с което съдът на основание 124 ал.1 от ГПК, да приеме
за установено по отношение на ответниците - Н.Т.Х. и Р.Т.П. - двамата в
качеството им на наследници на Т. К. Х., б.ж. на с.Малък Манастир, поч. на
10.09.2010г. в Испания, както и по отношение на ответниците - Н.Т.Х. и И.Д.Х. -
съпрузи, че той - ищецът е СОБСТВЕНИК на основание наследяване и давностно
владение на процесния недвижим имот, находящ се в село Малък Манастир, надлежно
индивидуализиран в обстоятелствената част на иск.молба. Направено е и искане на
основание чл.537 ал.2 ГПК да бъде отменен констативен Нотариален акт №200 т.VI
peг.№4664 н.д.№930 от 2007г. на Нотариус К.К.с peг. №451 на НК, вписан в СлВп
при PC - Елхово с peг. №2494 от 12.07.2007г., акт №2, том X, дело №1863/2007г.
Претендира се и заплащане на направените по делото разноски. Към исковата молба
съобразно процесуалните правила са приложени писмени доказателства и са
направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява
лично и чрез пълномощника си по делото - адв.И.Ч. ***, заявява, че поддържа
предявените искове на същите правни основания и със същите искания. В хода на
устните състезания адв.Ч. развива в пълнота доводите и съображенията си, поради
които счита, че исковите претенции – предмет на настоящото производство, са
основателни и доказани въз основа на ангажираните доказателства и следва да
бъдат уважени от съда, като бъде постановено позитивно за ищеца
решение. Претендира
се и присъждане на направените в настоящото производство разноски. Не се
представя списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК.
Ответниците – Н.Т.Х. ***, Р.Т.П. *** и И.Д.Х.
***, в законоустановения 1-месечен срок,
са депозирали чрез
пълномощника си – адв.П.М. от ЯАК писмен отговор по предявения от ищеца иск. Със същият са оспорили редовността на исковата молба, твърдейки, че
същата не е вписана в АВ и е налице несъответствие
с изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и 5 от ГПК, като не са изложени пълни и ясни
обстоятелства, не е конкретизиран петитума и същият не съответства на
обстоятелствената част на иск.молба, по които оспорвания съдът се е произнесъл
с Определение №1164/10.08.2018г. С отговора си ответниците релевират и
възражение досежно допустимостта на предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК, като
се изтъква, че липсват каквито и да е
доказателства, от които да е видно, че ищецът и неговите праводатели, от които
той твърди, че черпи наследствени права, са носители на материалното право за
собственост върху процесния имот. Навяват се и доводи, че за ищеца липсва
правен интерес от установителен иск за собственост, като се твърди, че
процесният имот, и преди и към настоящият момент се владее от ответниците,
които заплащат данъците за имота и същият е деклариран на тяхно име, поради
което целеният от ищеца резултат не би могъл да бъде постигнат само с
установително решение, тъй като същият разполага с по-силна защита -правото да
предяви осъдителен иск за защита на твърдяното право. По отношение на искането
по чл.537 ал.2 от ГПК, се възвеждат доводи, че отменянето на констативен
нот.акт е изрично разпоредена законна последица, само в случай на евентуално
уважаване на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално
право. С отговора си ответниците оспорват обстоятелствата, на които ищеца
основава исковата си претенция, изтъквайки факти и обстоятелства, на които
самите ответници основават собственическите си права върху процесния имот,
твърдейки, че същият е придобит по наследство от праводателя на ответниците Н.Х.
и Р.П., Т. К. Х., който приживе на 11.07.2007г. въз основа на давностно
владение се е снабдил с Нот.акт за обстоятелствена проверка върху имота, а
впоследствие го е продал на 12.07.2007г. на ответника Н.Х., който го е придобил
в режим на СИО с ответницата И.Х.. Твърди се, че процесният имот повече от 40
години се владее и ползва от ответниците непрекъснато, явно и спокойно като техен собствен, без никой да
е оспорвал собствеността и владението им. Заявява се изрично, че се прави
възражение за придобивна давност, като се изтъква, че същата е изтекла, но в
полза на ответниците Н. и И. Хаджиеви по
отношение на процесният имот, като се твърди, че същите са владели и ползвали
имота на правно основание повече от десет години, в периода от 2007 до 2017г.
без никой да им е оспорвал това владение и собствеността на имота, а преди това
и на техният праводател Т. К. Х. - в периода от 1997г. до 2007г. С отговора е направено
доказателствено искане за ангажиране на гласни доказателства и е представено
писмено доказателство.
В съдебно
заседание, ответниците, редовно призовани не се явяват. За тримата ответници се
явява пълномощникът им по делото - адв.П.М. ***, който заявява, че поддържа
писмения отговор и направените с него оспорвания, възражения и доказателствени
искания. В хода на устните състезания адв.М., излага и доразвива аргументите
си, изложени в писмения отговор по делото, с които атакува исковите претенции на
ищеца като неоснователни и недоказани и с оглед на това се прави искане за постановяване
на Решение, с което да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски като се представя и списък на същите по смисъла
на чл.80 от ГПК.
Съдът след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени доказателства и като се съобрази със
закона, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдът с
доклада си по чл.146 от ГПК, е приел за безспорно обстоятелството, че ищецът К.С.П.
е наследник по закон - низходящ по права линия от втора степен /внук/ на К. С.
И., починал на 03.05.1959г., 6. ж. на с.Малък Манастир, общ.Елхово, което се установява и от приложеното
на л.10 от материалите по делото Удостоверение за наследници изх.№89 от
31.05.2018г. на Кметство с.Малък Манастир, Община Елхово. Наследодателят К.И. е
имал една дъщеря – Н.К.П., поч.на 23.03.1986г., оставила за свои
наследници – преживелият я съпруг С. Д. П., поч.на 04.02.2003г. и двамата й
сина – ищецът К.С.П. и С. С.П. и двете й дъщери – Й. С. К. и М. С. С., поч.на 05.07.2009г.,
която е оставила за свои наследници – преживелият я съпруг Ц. Д. С., дъщеря си – М. Ц. Г. и сина
си – Д.Ц. Д..
Не е спорно
и обстоятелството, че ответниците – Р.Т.П. и Н. Т. Х. са наследници по закон по
права низходяща линия от първа степен /деца/ на Т. К. Х., починал на
10.09.2010г., 6. ж. на с.Малък Манастир, общ.Елхово, което се установява и от приложеното
на л.22 от материалите по делото Удостоверение за наследници изх.№100 от
19.06.2018г. на Кметство с.Малък Манастир, Община Елхово.
Ответницата И.Д.Х.
е съпруга на ответника Н.Т.Х., сключили граждански брак на 05.06.1986г. видно
от приложеното на л.110 от делото в надлежен заверен вид за вярност с оригинала
копие от Удостоверение за граждански брак, издадено на 05.06.1986г. от Кметство
с.Любенова махала, общ.Нова Загора, окр.Сливен.
Ищецът К.П.
с приложеното към иск.молба на л.7 от делото в надлежен заверен вид за вярност с оригинала
копие от Констативен нотариален акт за право на собственост върху недв.имот чрез
извършване на обстоятелствена проверка №133, т.XІІ, рег.№7572, дело №1167 от 2005г.
по описа на Нотариус К. К.с рег.№451 на НК с район на действие – РС-гр.Елхово,
се легитимира като собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим
имот, находящ се в с.Малък Манастир, общ.Елхово, явяващ се съседен на процесния
недв.имот, видно от приложената на л.23 от делото скица, а именно: Дворно място
с площ от 1 295 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ІХ-8 в квартал 2
по плана на с.Малък Манастир, одобрен със Заповед №ЛС/Р-340/25.09.1987г.,
заедно с построените в мястото Жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м.,
Лятна кухня със застроена площ 30 кв.м., Стопанска постройка със застроена площ
80 кв.м. и Гараж със застроена площ 20 кв.м., при граници: улица, УПИ №І-7, УПИ
№ІІ-общински, УПИ №ІІІ-9 и УПИ №VІІІ-9.
От
изисканото от СВ-гр.Елхово при Агенция по вписванията копие от Нотариален акт
за право на собственост върху недв.имот чрез извършване на обстоятелствена
проверка №200, т.VІ, рег.№4664, дело №930 от 2007г. по описа на Нотариус К. К.с
рег.№451 на НК с район на действие – РС-гр.Елхово, който акт е вписан в Служба
по вписванията с вх. peг. №2494 от 12.07.2007г., е видно, че на
11.07.2007г. наследодателят, респ.праводателят на ответниците Т. К. Х., е
признат за собственик по давностно владение на процесния, надлежно описан в
обстоятелствената и петитумната част на иск.молба недв.имот, находящ се в
с.Малък Манастир, общ.Елхово, а именно: Дворно място с площ 2 315 кв.м.,
съставляващо поземлен имот І-7 в квартал 2 по плана на селото, при граници:
улица, край на регулацията, УПИ №ІІ-общ и УПИ №ІХ-8.
На същата
дата – на 11.07.2007г. Т. К. Х., по силата на сключен в нотариална форма
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 2,
т.VII, рег.№4674,
дело №932/2007г. по описа на Нотариус Костадин К.с рег.№451 на НК с район на
действие – РС-гр.Елхово, който акт е вписан в Служба по вписванията с вх. peг. №2495 от 12.07.2007г.,
е продал собствения си процесен недвижим имот, находящ се в с.Малък Манастир,
общ.Елхово, на ул.“Ж.Маринов“ №34, представляващ дворно място с площ 2 315
кв.м. за сумата от 4 200 лева, на ответника - Н.Т.Х..
Представени са актуални Скица с изх.№С-149 от 19.06.2018г. на Община
Елхово, разписен лист и Данъчни оценки на процесния имот /л.88 от делото - от
ищеца и л.33 от делото - от ответниците/.
От изисканата по искане на
ищцовата страна справка от Областна дирекция по безопасност на храните -Ямбол с
изх.№Я-2461 от 28.05.2019г. и приложените
към нея в заверен вид за вярност с оригинала на Удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 1229 от 16.04.2018г., Заповед № 394/11.04.2013г. на
Директора на ОДБХ-Ямбол, Заявление от Т.Н.Х. вх. № 1148 от 12.04.2013г.,
Декларация от Т.Х. от 11.04.2013г. и Договор
за наем на недвижим имот от 11.03.2013г., се установява, че на адреса на
процесния имот по силата на сключен между ответника Н.Т.Х. в качеството му на
наемодател и Т.Н.Х. /син на отв.Х./ в качеството му на наемател, Договор за
наем на процесния недвижим имот от 11.03.2013г. и въз основа на подадено от Т.
Н.Х. заявление с вх.№1155/11.04.2013г., е регистриран животновъден обект с
№8742-0250 на името на Т. Н. Х. /син на отв.Н. ***, като обектът е предназначен
за отглеждане на калифорнийски червеи върху площ от 240 кв.м.
По делото бяха допуснати и
изслушани в процесуалното качество на свидетели лицата – С. С.П. и С.И.П. -ангажирани от ищцовата страна и лицата - К.Д.Х. и Д.Т.М.
- ангажирани от ответната страна.
Свидетелят С. П., за който
се установи, че е на 69 години и е брат на ищеца, в показанията си пред
настоящия съдебен състав сочи, че живее в гр.Гълъбово, като всяка
година по 1-2 пъти посещава село Малък Манастир. Живял е в имота до момента, в който е трябвало да отбива
редовна военна служба, след което се е изнесъл от селото. Твърди, че откакто се
помни процесният имот, който се намира на ул.“Желязко Маринов“ в с.Малък Манастир
е принадлежал на дядо му по майчина линия - К. С. И., поч.през 1959г., който го
е имал още от преселването като сочи, че е бил оземлен с този имот. След
смъртта на дядо му, имотът е останал във владение на майката на свидетеля и на
ищеца, Н.К.П., която към този момент е била омъжена и е имала 4-ри деца, а след
нейната смърт през 1986г. в имота е останал да живее преживелият я съпруг – С.
Д. П., поч.през 2003г. и ищеца, който е
живял в него от раждането си и продължава и към момента да живее в него заедно
със съпругата си, да го ползва и да обработва градината, в която има кладенец и
в която отглежда домати, пипер, люцерна за животните и др.култури. Свидетелят
заявява, че никой от наследниците на К. С. И. няма претенции към имота, като всеки
един от тях знае, че имота се владее и ползва от ищеца. Св.П. сочи, че имотът
представлява оградено с мрежа дворно място над 3 дка с къща в предната му част
със ЗП около 100 кв.м., лятна кухня, навес и гараж /цялата ЗП е около 250
кв.м./ и двор около 1 дка пред къщата, а отзад градината е около 2.5 дка. Между
двете части - предната с къщата и задната, представляваща градина, свидетелят
твърди, че липсва каквото и да е преграждение. Сочи се, че този имот се намира
в края на селото, от северната му страна откъм с.Крумово, като за граници
свидетелят визира - западната граница на
имота е сухо дере и селски път, южната граница е дворно място с къща на Георги
Андонов, а от северната страна е имота на Т.Х., в който навремето е била
построена къща, в която са живели той и семейството му. За този съседен от към
северната граница имот на наследодателя, респ. праводателя на ответниците,
който се явява и по-голям от процесния, св.П. сочи, че не попада в регулацията
на селото, като след смъртта на Т.Х. се е ползвал от сина му Н.Х. /К./, а след
това от внука му, за който свидетелят твърди, че го ползва към момента за
отглеждане на червеи. Категоричен е в показанията си св.П., че никога
наследниците на Т.Х. не са обработвали процесния имот - градината, която се е
обработвала и към момента се работи от брат му-ищеца. Ответникът Х. и синът му Т.Х.
обработват и ползват само техния съседен от към северната граница имот. За
наследодателя, респ.праводателя на ответниците, Т.Х., св.П. в показанията си
сочи, че през последните 4-5 години преди смъртта му е бил в Испания, където и
починал, при сина си К. /ответника Н.Т.Х./, който дълги години /над 10 години/
е живял в Испания. След смъртта на баща си отв.Н. *** като от тогава живее в
имот, находящ се в центъра на селото, който бил закупил докато е бил в Испания.
От показанията на другия
ангажиран от ищеца свидетел - св.С.П. /без родствени връзки със страните/,
който е родом от с.Малък Манастир, пенсионер от около 30 години и живее в
селото, се установи, че същият е познавал наследодателите на страните и има
преки впечатления за процесния имот и съседния му от към северната му граница.
За процесният имот св.П. е категоричен, че се намира в регулацията на селото, в
горния северен край на селото и че в същият е роден и живее и към момента ищеца
К.П.. Придобил го е от дядо си - К. С. И., на когото свидетелят сочи, че е
кръстен ищеца. В същият този имот св.П. в потвърждение на заявеното от св.П.
заявява, че са живели и родителите на ищеца – Н. и С., до смъртта им. В
показанията си св.П. описва имота, посочвайки че входа му е откъм улицата, като
отзад в северната му част имота е около 2 дка с кладенец и се обработва като се
сее с домати, краставици, пипер и др.култури, а предната му част е около 1,5
дка и в нея има къща, навес за животни, гараж и лятна кухня. Уточнява, че този
имот е един и е ограден като такъв с мрежа. От запад имота на ищеца граничи с
улица и дълбоко дере, от южната страна - с имота на Г.А., от източната страна -
с имот, който към момента не се ползва, но е бил на П. М., а от север - с имота
на наследодателя, респ.праводателя на ответниците, Т.Х.. За имота на ищеца св.П.
сочи, че не е чул някой от 20 години да го оспорва - както от наследниците на К.
С. И., така и от трети лица, в т.ч. и от Т.Х. приживе или от неговите
наследници. За Т.Х. свидетелят П. в показанията си заявява, че е притежавал
приживе съседният имот, който се намира извън регулацията на селото и граничи със
северната граница на процесния имот на ищеца. В имота си Т.Х. приживе е
построил къща, има и кладенец, заградил го е и в него е живял със семейството си
- с жена си и с децата си - сина си - ответника Н.Х. и дъщеря си - ответницата Р.П.,
която след като се е омъжила е напуснала селото и е заживяла в с.Маломирово.
Св.П. потвърждава заявеното от св.П., че наследодателят на ответниците Т.Х. през
последните над 2 години от живота си е бил в Испания при сина си - отв.Н.Х. и е
починал там. След като отв.Х. се върнал от Испания е купил друг имот в с.Малък
Манастир в близост до фурната, а имотът, който се явява съседен на процесния,
са го ползвали за отглеждането на червеи. В показанията си свидетелят уточнява,
че има преки впечатления и за двата съседни имота - процесният на ищеца и имота
на ответниците, тъй като до преди около 10 години е бил пастир на овце и е
минавал всеки ден със стадото покрай имота на ищеца, а във времето след това е
посещавал този имот по един или повече пъти в месеца, когато К.П. го е викал,
за да му помага. Св.П. в показанията си заявява, че не му е известно и не е
чувал родителите на ищеца да са продавали целия или част от процесния имот на Т.Х.
и по този начин последният да е придобил собствеността върху процесния имот.
От показанията на ангажирания
от ответната страна свидетел - К.Д.Х. - племенник на наследодателя,
респ.праводателя на ответниците Т.Х., се установява, че приживе чичото на
свидетеля заедно със семейството си, са живели в имота си с площ около 3 дка,
находящ се в края на с.Малък Манастир, който имот бил ограден с плет и в който наследодателят
Х. построил двуетажна къща със ЗП от 50 кв.м., селскостопанска постройка, навес
за животни и градина. Свидетелят сочи, че от заявеното от наследодателя Т.Х.,
му е известно, че същият когато е сключвал брак през 1954-1956г., е закупил
имота си от Стоян - бащата на ищеца, а впоследствие допълва или от дядо му. В
този имот наследодателят на първите двама ответници по иск.молба и семейството
му, са живели много години, след което е закупил друга къща в центъра на селото,
в която Т.Х. заживял заедно с ответника Х. и семейството на последния.
Свидетелят сочи, че в тази къща са родени децата на отв.Н.Х.. През това време
другият имот, находящ се в края на селото е бил ползван за отглеждане на животни
- кон, кокошки и др. и за съхранение на бали в навесите. 7-8 години преди
смъртта на наследодателя Т.Х., ответникът Н.Х. е заминал за Испания като
известно време след това е взел при себе си и семейството си, а впоследствие и
баща си - 3-4 години преди смъртта му, настъпила в Испания на 10.09.2010г. Преди
6-7 години, т.е. през 2012г.-2013г. ответникът Х. и семейството му се завърнали
и в къщата в центъра на селото са заживели ответника Х. и съпругата му-отв.И.Х.,
а синът им - Т.Х. от тогава насетне живее в гр.Елхово. От този момент в имота
накрая на селото, свидетелят в показанията си сочи, че се сее лук, чесън и бостан, тъй като в дворното място
има кладенец, както и се отглеждат червеи. В показанията си св.Х. сочи, че към
настоящият момент вторият етаж на къщата в този имот е съборен, като е запазен
долния етаж и допълнителните стопански постройки. За граници на този собствен
на ответниците имот, за който свидетелят заяви, че не му е известно дали се
намира в регулацията на селото, се сочи, че на север е края на селото, на изток
граничи със съседен имот с постройка на Русколовите, на запад не граничи с
никого, а на юг с имота на ищеца. В показанията си св.Х. е категоричен, че
между имота на ответниците и този на ищеца има улица, която свидетелят не
назова, а впоследствие заяви, че е черен път. По отношение на съседния имот на
ищеца, св.Х. сочи, че К.П. го има отдавна - от дядо си, а след това и от майка
си, и е с площ колкото имота на ответниците, около 3 дка. За този имот се сочи,
че е ограден с мрежа и тръни и в него има къща, еднотипна на къщата в съседния
имот на ответниците. В показанията си св.Х. е категоричен, че имота на ищеца е
в границите на селото до 1984г. По отношение на съседните на описания като
собствен на ответниците имот, св.Х. сочи, че се работят като земеделски такива
- има лозя и се сее люцерна. За граници на имота на ищеца свидетелят сочи, че
от запад граничи с дере, от южната страна с имота на Г. А., от източната страна
е поляна. Свидетелят в показанията си категорично заявява, че в двора си ищецът
има сонда и сее домати, пипер и люцерна, която той лично е косил. На свидетелят
не е известно между страните да съществуват спорове за имотите им.
Показанията на втория
ангажиран от ответната страна свидетел - Д.Т.М. /без родство със страните/,
съдът намира за вътрешно противоречиви, двусмислени и непоследователни. Този
свидетел макар и да заяви, че от раждането си живее в с.Малък Манастир и
познава страните, както и че знае имота на ищеца, не успя да го
индивидуализира. Посочи единствено, че се намира в северната част на селото и
противно на заявеното от останалите трима разпитани по делото свидетели посочи,
че същият е с площ от 2 дка., а впоследствие заяви, че е повече от 1 дка. В
показанията си св.М. не съумя да посочи от кога ищеца живее в имота, какви
постройки има в имота му, заявявайки, че „не знае” и че „мисли, че има навеси”
и уточнявайки „не ми е съсед, не знам какво има вътре. Аз живея на другия край
на селото”. В същото време заявявайки, че е минавал покрай имота на ищеца и е
виждал, че се обработва, твърди, че не е виждал в имота ищеца. Още по-голямо
объркване възвежда категоричността в заявеното от св.М., че ищецът живее в
селото, но не и в имота, за който говори и отново описва имота на ищеца, като
противно на първоначално изложеното сочи, че в него има къща на два етажа,
навес и в задната част има двор. Двусмислено свидетелят твърди, че уж отпред
пред къщата няма двор, впоследствие заявява, че „мисли”, че има двор, „но не е
сигурен”. В предната си част описва, че „отпред къщата” граничи с улица, на юг
– с имот на „починали съседи”, на запад – с дворно място, а на север – с дворно
място, за което свидетелят сочи, че не знае чия собственост е и в същото време
заявява, че имота на Т.Х. граничи с имота на ищеца от северната страна. Прави
впечатление, че свидетелят М. макар и да съумя да индивидуализира имота на
наследодателя на ответниците Т.Х., за който посочи, че е прехвърлен и към
момента е собственост на ответника Н.Х., уточнявайки, че последният не е живял
в него, не успя да посочи границите на същия, заявявайки единствено, че някои
от съседните имоти се обработват от частни лица като земед.земи, а други са
изоставени. Свидетелят сочи, че не му е известно кой е ползвал и обработвал
имота след смъртта на наследодателвя Т.Х., но е виждал, че се работи в него.
Към настоящия момент св.М. сочи, че в този имот, който е с площ от около 2,5
дка се отглеждат червеи, има навеси и къща, която е разрушена.
По искане на ищцовата страна е допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза, възложена на в.л.В.Ф., заключението по която
като неоспорено от страните е приобщено към доказателствената съвкупност и се
възприема от съда като обективно и компетентно изготвено. В отговор на
възложените му задачи, вещото лице сочи в заключението си, че се е запознало с
писмените доказателства, приложени по делото, извършило е справки в СГКК-Ямбол
и Отдел „ТСУ” в Община Елхово, като и е направен оглед и са извършени
геодезически измервания на място на всички имоти, посочени в задачите и
сградите, изградени в тях. Категоричното заключение на експерта е, че
процесният имот описан в исковата молба е идентичен с имота посочен в Констативен
нот. акт №200, вх.рег.№ 2494, т.Х, д.№1863 от 12.07.2007г. на СВ и Нот.акт № 2,
вх.рег.№ 2495, т.Х, д.№1864 от 12.07.2007г. на СВ. Констатирано е, че имот № 7
/УПИ 1-7, кв.2/ граничи с улица, края на регулацията, УПИ И-общ, УПИ IX-8 /видно от
приложеното към СТЕ копие от действащия план на с.М.Манастир/. Част от
поземлени имоти с идентификатори 46904.18.402 и 46904.18.3 попадат в регулация
като вещото лице е установило, че неправилно е нанесена регулацията на селото в
този участък в КВС, респективно в КК. Съоръжението за отглеждане на торфени
червеи попада и в двата поземлени имота - 46904.18.402 и 46904.18.3,
стопанската постройка попада изцяло в ПИ 46904.18.402 - имота по чл.19 от
ЗСПЗЗ. В УПИ І-7, кв.2 има изградена стопанска постройка, като площта на този
имот по нот.акт е 2 315 кв.м., а изчислена в цифровия модел е 2 370 кв.м. В УПИ
IX-8, кв.2 вещото
лице е констатирало, че има изградени жилищна сграда, лятна кухня, гараж и
стопанска сграда, като площта на този имот по нот.акт е 1 295 кв.м., по
цифровия модел -1 250 кв.м., а заснета на място- 1 266 кв.м. По стар
обезсилен план на с. Малък Манастир, одобрен със Заповед №3702/20.05.1941г. на
уличната регулация и Заповед № 7034819.09.1944г. на дворищната регулация,
процесният имот попада в имот пл.№ 3, като в разписният лист към този план
имота е записан на К. С. И. и за този имот е отреден парцел 1-3, кв.3 в
регулация като част от имота попада извън регулацията на населеното място
/нива/. По действащ кадастрален и регулационен план на с.Малък Манастир,
одобрен със Заповед № ЛС/Р-340 /25.09.1987г. имота е с пл.№ 7 и №8. За имот №7
е отреден УПИ I-7, за имот
№8 е отреден УПИ IX-8, кв.2, като в разписният лист към плана на №7 е записан
Т. К. Х. /нот акт №200 вх.рег.№ 2494,т.Х, д.№1863 от 12.07.2007г. на СВ -
зачертнат/ и презаписан Н.Т.Х. /нот.акт № 2 , вх.рег.№ 2495,т.Х, д.№1864 от
12.07.2007г. на СВ/ и н-ци К. С.. На № 8 е записан н-ци К. С. /зачертнат / и
презаписан К.С.П. /нот.акт №153, вх.рег.№5307,т.Х1У, д.№2831от 27.12.2005г. на СВ/. Част от ПИ 46904.18.3 и част от
ПИ 46904.18.402 по КК попадат в имот № 3 по стар обезсилен план, който се
намирал извън регулацията. В момента по действащата Кадастрална карта имотите
представляват земеделска земя- ниви. В хода на извършеното изслушване на
заключението на в.лице Ф. в провелото се на 14.05.2019г. о.с.заседание,
експертът заявявайки, че поддържа изготвеното писмено изложение по възложените
й задачи, уточнява, че в процесния имот се влиза от портичка до гаража откъм
улицата от запад, като може да се ползва и вътрешна връзка. Процесният имот е
ограден отвсякъде като липсва преграждение между двата имота ІХ-8 и процесния
І-7. Уточнява се, че кокошкарника /стопанската постройка/, посочена на
приложената към СТЕ скица като ПС се намира в процесния имот.
От така описаната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Въз основа на твърденията,
изложени в обстоятелствената и в петитумната част на исковата молба, която е вписана в СВ-Елхово
при АВ, съдът е квалифицирал с доклада си по чл.146 от ГПК предявеният
от ищеца положителен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответниците - първите
двама от пасивно легитимираните с иск.молба като наследници на Т. К. Х., б.ж. на
с.Малък Манастир, поч. на 10.09.2010г. в Испания - Н.Т.Х. *** и
Р.Т.П.
***,
а третият /явяващ се и първи ответник/ и четвъртият като съпрузи, придобили в
режим на СИО чрез покупко-продажба собствеността върху имота - Н.Т.Х. и И.Д.Х.,***, че ищецът е собственик на
основание наследяване и давностно владение на процесния недв.имот, находящ се в
с.Малък Манастир, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.”Ж.Маринов” №34, надлежно
индивидуализиран в исковата молба, както и искане
по чл.537 ал.2 от ГПК - за
отмяна на Нотариален акт №200 от 2007г. по нот.д.№930/2007г. по описа на
Нотариус К.К.с рег.№451 на НК.
По предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК:
Въпросът за допустимостта на
иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, предполага
наличие, респ. липса на самостоятелно право
на ищеца и е свързан с
преценката на съда за правния интерес от установяването му. Тази преценка
зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което
състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Съгласно
разрешенията, дадени в т.2 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по
тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на установителен
иск за собственост и др. вещни права е налице и когато ищецът разполага с
възможността да предяви осъдителен
иск за същото право. Правен интерес от предявяване на установителен иск има и
владеещия собственик, когато страните спорят за пространствените предели на
правото на собственост.
В писмения отговор ответниците поддържат,
че не е налице правен интерес за ищеца от
установителен иск за собственост, като се твърди, че процесният имот, и преди и
към настоящият момент се владее от ответниците, които заплащат данъците за
имота и същият е деклариран на тяхно име, поради което целеният от ищеца
резултат не би могъл да бъде постигнат само с установително решение, тъй като
същият разполага с по-силна защита - с правото да предяви ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за защита на твърдяното право. Съдът намира в случая
това възражение на ответниците за недопустимост на главния иск за необосновано
и неоснователно по следните съображения: В обстоятелствената част на исковата
молба не се съдържат твърдения и ищецът не поддържа, че ответниците владеят
имота, напротив твърди, че имотът след като е придобит по наследство от дядо му
К.И.,***, поч.на 03.05.1959г., след неговата смърт се е владял от дъщеря му и майка
на ищеца – Н. П. до смъртта й, настъпила на 23.03.1986г., а след това от ищеца
и семейството му, които и към момента го ползват и обработват, или твърди се,
че за периода от 1986г. насетне ищецът е владял процесния имот спокойно и
необезпокоявано, като никога не е имало спор за имота и ответниците не са се
противопоставяли на владението му, нито пък са го отблъсквали. Предвид на това,
в случая съдът намира, че положителният установителен
иск за собственост се явява процесуално допустим, с оглед наведените твърдения за
принадлежност на процесния имот към патримониума на ищеца като придобит по
наследство от наследодателя му по права възходяща линия от втора степен К. С. И.,***,
поч.на 03.05.1959г. и по силата на давностно владение. Искът е допустим и с
оглед на заявеното отрицателно за ищеца обстоятелство, че в полза на наследодателя,
респ.праводателя на ответниците Т. К. Х. не е текла 10-годишна придобивна давност
по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС, тъй като същият не е владял и ползвал
непрекъснато и на собствено основание процесният имот, за да бъде същият признат
на това основание по силата на извършена обстоятелствена проверка за единствен
собственик на процесния имот, както и предвид на оспорването от страна на наследодателя
на ответниците Р.П. и Н.Х. и праводател на ответниците Н.Х. и И.Х., Т. К. Х.,
б.ж. на с.Малък Манастир, на собствеността, възникнала по наследяване и
давностно владение за ищеца, чрез снабдяването на Т.Х. с Констативен нотариален
акт въз основа на извършена на 11.07.2007г. обстоятелствена проверка, както и
от страна на ответниците - Н.Х. и съпругата му - ответницата И.Х., придобивайки
на същата дата - 11.07.2007г. по силата на сключен с наследодателя,
респ.праводателя Т.Х. в качеството му на продавач Договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотар.акт за покупко-продажба, собствеността върху процесния имот.
Гореизложеното обуславя именно извод за спор между страните за принадлежността
на правото на собственост по отношение на процесния имот. В случая целта на ищеца е да установи със
сила на присъдено нещо собствеността си по отношение на процесния имот. Индивидуалната собственост в лицето на наследодателя,
респ.праводателя на ответниците Т.Х. по отношение на процесния имот е възникнала при признат от Нотариуса оригинерен способ на
придобиване на собствеността чрез придобивна давност. Оттук се налага
извода, че за начало на придобивна давност по отношение на ищеца, респ. за
евентуалното придобиване на собствеността върху този имот на оригинерно основание (придобивна
давност) би могло да се говори само и единствено при положение, че ищецът е владеел имота, отблъсквайки владението на наследодателя, респ.праводателя на ответниците Т.Х.
към релевантния период 1997г. - 2007г.
Наличието
на Констативен
нот.акт и на издаден впоследствие Нот.акт за покупко-продажба на процесния
имот, по силата на които ответниците като наследници, респ.купувачи, се
легитимират като собственици на спорния имот, от
една страна означава, че правото на ищеца е било
смутено, така че за последния е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост, но от
друга страна означава също, че тежестта на доказване е изместена – пред ищеца стои
задължението да установи, че е упражнявал фактическа власт върху имота непрекъснато през десетте
години, предхождащи датата на съставяне на оспорения от негова страна Констативен нот.акт, така и
впоследствие към датата на подаване на Исковата
молба, че не е бил дезинтересиран и не е отстъпил с бездействието
си имота на други лица. В същото време следва да се има предвид, че Констативният нот.акт не се ползва със сила на присъдено нещо и констатациите в него са поначало
оспорими и в случая са оспорени от ищеца с
предявяването на настоящия иск за собственост, а опровергаването на тези
констатации може да се осъществи с всички допустими доказателствени средства,
вкл. и със свидетелски показания – в тази насока е Решение
№234/2006 година ІV г.о. на ВКС.
Основателността на предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК предполага установяване от ищеца, чиято е доказателствената тежест
съобразно правилата на чл.154 от ГПК, при условията на пълно и главно
доказване, че е придобил собствеността върху спорния процесен имот по силата на
възведените от него основания – по наследство и давностно владение /в този смисъл е
Решение №253 от 25.09.2012 година по гр.д.№501 от 2011 година на ВКС, І г.о.,
поставено по реда на чл.290 от ГПК/, а в тежест на ответниците е да проведат
насрещно доказване като опровергаят твърденията на ищеца и докажат наведените в
отговора по исковата молба твърдения. Тъй
като ищецът е оспорил правото на собственост върху имота, признато на
наследодателя, респ.праводателя на ответниците Т.Х. с Констативния нотариален
акт, съгласно разясненията на ОСГК на ВКС, дадени в ТР №11/2013г. по т.д.
№11/2012г., ищецът носи тежестта да докаже и несъществуването на признатото от
Нотариуса право. В
този смисъл е и изнесения по делото Доклад, приет от страните без възражения.
Процесният недвижим имот, съгласно
заключението на вещото лице Ф., по стария обезсилен
план на с.Малък Манастир, одобрен със Заповед №3702/20.05.1941г. на уличната
регулация и Заповед № 7034819.09.1944г. на дворищната регулация, се установи, че е бил записан в разписният
лист на името на дядото на ищеца К. С. И., поч.на 03.05.1959г. и е попадал в имот пл.№3 /очертан със зелен цвят на
приложената към СТЕ скица/, като за
имота е бил отреден парцел І-3, кв.3 в регулация /розов цвят на приложената към
СТЕ скица/ и част от него е попадала извън регулацията на населеното място. В тази насока са
и напълно кореспондиращите помежду си показания на ангажираните от ищеца гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите Стойо С.П. и С.И.П., които по
недвусмислен начин заявиха, че процесният имот е принадлежал приживе на дядото
на ищеца К.И., като св.П. уточнява, че с този имот наследодателят К.И. е бил
оземлен след като се преселил навремето в село Малък Манастир.
С оглед въведеното от ищеца оригинерно
придобивно основание, същият при условията на пълно и главно доказване следва
да установи началото и продължителността на упражняването на фактическата
власт. Придобивната давност, съгласно действащия чл.79 от ЗС /в сила от
17.12.1951г./ е оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други вещни
права върху чужда вещ, чрез фактическа власт върху имота като свой (чл.68, ал.1
ЗС) в продължение на определен от закона период от време (10 години за
недобросъвестно владение на недвижим имот) - непрекъснато и необезпокоявано,
като за придобиването на правото следва да има изявление/позоваване от
владелеца за същото. Правото на позоваване може да се обективира и от
наследниците на лицето, доколкото то преминава в наследството, какъвто е
настоящия случай с предявения от ищеца иск (ТР №7/17.12.2012г. по т.д.№4/2012г.
на ОСГК на ВКС). С иск.молба
са наведени твърдения, че владението е установено от дядото на ищеца К.И.,
поч.на 03.05.1959г., а впоследствие след неговата смърт владение е упражнявала
майката на ищеца Н. П.до смъртта си, настъпила на 23.03.1986г., като същата е
владяла имота необезпокоявано и непрекъснато като свой собствен, след което
имота е продължил да владее до релевантната 2007г. и насетне до настоящия
момент необезпокоявано и непрекъснато ищеца като наследник по закон, при
условията на присъединяване на владението на своите праводатели. Или ищецът се
позова с обстоятелствената част на иск.молба на владение продължило повече от 50
години. Ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса, е установил при
условията на главно пълно доказване фактическия състав на твърдяната от него
придобивна давност. От показанията на свидетелите Стойо С.П. и С.И.П., които
съдът кредитира, тъй като са логични, еднопосочни и безпристрастни, се
установява твърдяното от ищеца явно, необезпокоявано и непрекъснато господство
върху процесния имот от дядо му К.И., а след смъртта му от майка му Н. П. в
целия сочен от свидетелите период от преди 1959г. до 1986г., т.е. до смъртта на
Н. П., който период е повече от 27 години. И двамата свидетели са имали преки и
постоянни наблюдения върху имота през продължителен период от време -
свидетелят П. е внук на дядото на ищеца и брат на последния, а свидетелят П. винаги,
от рождението си през 1938г. до настоящия момент, е живял в с.Малък Манастир и
до преди 10 години е пасял животни в селото и почти ежедневно е минавал покрай
процесния имот, като и двамата свидетели са установили осъществяваното владение
върху имота - дворното място, ползвано като градина с площ от около 2,5 дка,
находящо се в задната част на имота на ищеца, целия с площ повече от 3 дка, което
владение е продължило повече от 10 години - необходимия според чл.79, ал.1 ЗС
срок за придобиване на имота по давност при недобросъвестно владение като и
според двамата свидетели продължава и към момента необезпокоявано. Тези двама
свидетели, ангажирани от ищеца изложиха в показанията си непротиворечива и
последователно възпроизведена в хронологичен ред фактология, според която след
смъртта на наследодателя на ищеца К.И. през 1959г., процесният имот е преминал
във владение на дъщерята на наследодателя, явяваща се майка на ищеца, Н.К.П.,
поч.през 1986г., която е продължила да живее в имота със съпруга си С. Д. П.,
поч.през 2003г. и с 4-те си деца и да ползват и обработват дворното място, а
впоследствие след смъртта на родителите си в имота е продължил да живее ищецът
със семейството си в къщата, находяща се в предната част на имота, обработвали
са градината, находяща се в северната част на имота и обхващаща процесното
дворно място като са сеели през годините различни зеленчукови култури и люцерна
за животните, подпомагани в тази си дейност в последните години и към настоящия
момент от децата си, които са ги посещавали през почивните дни /събота и
неделя/. В показанията си свидетелите П. и П. заявяват, че не са виждали друг
освен родителите на ищеца и ищеца да ползват имота, както по времето когато
имотът се е ползвал от майката на ищеца Неделя Петкова, така и впоследствие
след смъртта й през 1986г. насетне и към настоящия момент, когато процесното
дворно място е било обработвано и продължава да се сее и работи от ищеца. В
тази им част показанията на тези двама свидетели, съпоставени едни с други
кореспондират помежду си. Или с оглед на това се приема, че намерението си ищецът да свои процесния имот е довел до знанието на всички и се
установи, че не е имало спорове в селото относно това на кого е собственост
процесния имот. В тази насока са показанията на свидетелите П. и П.,
които категорично заявиха, че никой от останалите наследници на К.И., както и
трети лица не са оспорвали владението на ищеца и на неговите наследодатели до
момента, в който наследодателят, респ.праводателят на ответниците Т.Х. се
снабдява с Констативен нот.акт за процесния имот на 11.07.2007г. Съдът даде
вяра на показанията на посочените двама свидетели - П. и П., ангажирани от
ищцовата страна, преценяйки ги като обективни, последователни и логично
изложени и макар свидетелят П. като брат на ищеца да се явява заинтересован от
изхода на делото свидетел, твърденията му, изложени в хода на разпита му
напълно кореспондират с показанията на другия незаинтересован свидетел на ищеца
- П., както и на писмените доказателствени източници и се припокриват с
констатациите, изложени в заключението на вещото лице Ф.. Освен това преценяйки
достоверността на показанията на двете ангажирани по делото групи свидетели,
съдът съпоставяйки ги както помежду им, така и на плоскостта на заявеното от
свидетелите в самата група като логично издържано и недвусмислено възведено, и
проследявайки в същото време в хронологичен ред твърденията им в изложената от
всеки един от разпитаните четирима свидетели фактология през годините, касаеща
процесния имот и граничещия с него от към северната му граница имот, както и
анализирайки показанията на четиримата свидетели на плоскостта и на останалите
приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства, съдът в
настоящия си състав формира извод, че показанията на свидетелите, ангажирани от
ответната страна са вътрешно противоречиви, непоследователни и необективни,
като не кореспондират и на останалите доказателствени източници по делото.
Съдът не възприе за достоверно възведеното от св.К.Х. твърдение, че процесният
имот е бил придобит от наследодателя, респ.праводателя на ответниците Т.Х. по
силата на неформална покупко-продажба от бащата на ищеца С. Д. П. и то през
периода 1954-1956г., когато се сочи, че Т.Х. „се женел“, тъй като от една
страна това твърдение се явява голословно, а от друга страна е нелогично тази
сделка да е била сключена с бащата на ищеца и то когато соченият и от този
свидетел като собственик на процесния имот наследодател К.И. е бил жив, т.е.
преди смъртта му, настъпила през 1959г. Прави впечатление, че както в
показанията на свидетелите П. и П. - ангажирани от ищеца, така и в показанията
на ангажирания от ответната страна свидетел Х., и тримата излагат идентична
индивидуализация както по площ, местоположение, граници и налично застрояване
на двата имота - този на ищеца и съседния му от север имот на ответниците, като
в тази им част показанията на тези трима свидетели кореспондират и с
констатираното от вещото лице Ф. и възпроизведено в заключението й и в
изложеното в с.з. становище при разпита й. Няма съмнение, че имотите на двете
страни по делото, за които свидетелстват ангажираните четирима свидетели, са
различни и в действителност се установи, че нямат припокриване по
индивидуализиращите им белези, граници и местонахождение, като спорният с оглед
на това въпрос е кой от двата имота е идентичен с имота по оспорения от ищеца
Констативен нот.акт №2 вх.рег.№ 2494,т.Х, д.№1863 от 12.07.2007г. на СВ и
описан в иск.молба на ищеца. Имайки предвид показанията на свидетелите П., П., Х.
и Т. в частта им възвеждаща индивидуализацията на имота на наследодателя,
респ.праводателя на ответниците Т.Х., съдът намира, че този имот не е идентичен
с имота – предмет на иска по чл.124 ал.1 от ГПК и с този, описан в оспорения
Констативен нот.акт №200 вх.рег.№ 2494,т.Х, д.№1863 от 12.07.2007г. на СВ.
Съгласно показанията на четиримата разпитани по делото свидетели, се
установява, че в имота на ответниците се отглеждат червеи, което се установи и
от изисканата справка от Областна
дирекция по безопасност на храните -Ямбол с изх.№Я-2461 от 28.05.2019г. и приложените към нея в заверен вид за вярност
с оригинала на Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1229 от 16.04.2018г.,
Заповед № 394/11.04.2013г. на Директора на ОДБХ-Ямбол, Заявление от Т.Н.Х. вх.
№ 1148 от 12.04.2013г., Декларация от Т.Х. от 11.04.2013г. и Договор за
наем на недвижим имот от 11.03.2013г. Но както се установи и от заключението на
вещото лице Ф. имотът, в който е изградено съоръжението за отглеждане на торфени
червеи не се намира в процесния имот, а обхваща
част от ПИ 46904.18.3 и част от ПИ 46904.18.402 по КК, а по стария обезсилен
план е разположено в част от имот № 3, който се намирал извън регулацията. Или
имотът на ответниците с оглед на ангажираните както гласни доказателства, така
и писмени такива не е идентичен с процесния, за който е издаден оспорения от
ищеца Констативен нот.акт. Изхождайки от показанията на свидетелите П., П. и Х., които
описват имота на ищеца по идентичен начин, съобразявайки се и с констатациите
на вещото лице Ф. в изготвеното от нея заключение по възложената й СТЕ и с
Констативен нот.акт №153, вх.рег.№5307, т.ХIV, д.№2831 от 27.12.2005г. на СВ,
легитимиращ ищеца като собственик на съседното дворно място с площ от
1 295 кв.м., представляващо УПИ IX-8, кв.2, заедно с построените в него
жил.сграда, лятна кухня, стопанска постройка и гараж, съдът намира, че съседният
процесен УПИ І-7 с площ измерена на място от 2 370 кв.м., в който в.лице е
констатирало, че има изградена стопанска постройка, която не фигурира в
оспорения Констативен нот.акт, ползвана като кокошкарник и която се установява и
на приложената към заключението комбинирана скица, е идентичен с описаната от
посочените трима свидетели задна част на имота на ищеца, ползвана като градина,
като по безпорен начин се установи, че между двете части на имота на ищеца
липсва разделително ограждение.
При положение,
че от събраните по делото доказателства се установява, че за периода от
04.05.1959г. до релевантата дата - 11.07.2007г. /датата на издаване на
Конст.нот.акт по силата на който праводателя на ответниците Т.Х. е признат за
собственик на процесния имот/, ищецът е владял за себе си непрекъснато и необезпокоявано
повече от десет години процесния имот, присъединявайки при условията на чл.82
от ЗС владението на праводателите си, и отричайки правата на ответниците, то
следва да се приеме, че е налице придобиване по давност на спорния имот. Предприетите
от наследодателя, респ.праводателя на ответниците Т.Х. действия пред Нотариуса
по снабдяването му с Констативен нот.акт за собственост върху процесния имот на
11.07.2007г., се явяват извършени след изтичане на изискуемия от закона срок и
настъпване последиците на придобивната давност. В тази връзка съдът отбелязва,
че според постановката, възприета в ТР №4/ 17.12.2012 г. на ВКС по
тълк.д.№4/2012, ОСГК позоваването не е елемент от фактическия състав
на придобивното основание по чл.79 от ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок. Приема се, че е възможно да бъде придобито право на собственост
на недвижим имот, на основание чл.79 от ЗС от лице, което не се е позовало на
давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите
наследници в съдебен процес по спор за собственост.
Не се установиха твърденията
на ответниците, че са придобили имота на основание наследяване от наследодателя, респ.праводателя
Т. К. Х., който приживе на 11.07.2007г. въз основа на давностно владение
се е снабдил с Нот.акт за обстоятелствена проверка върху имота, а впоследствие
го е продал на същата дата - на 11.07.2007г. на ответника Н.Х., който го е придобил
в режим на СИО с ответницата И.Х.. За неоснователно се преценя и релевираното
възражение за придобивна давност, текла в полза на ответниците Н. и И.
Хаджиеви по отношение на процесният
имот, като се твърди, че същите са владели и ползвали имота на правно основание
повече от десет години, в периода от 2007 до 2017г. без никой да им е оспорвал
това владение и собствеността на имота, а преди това и на техният праводател Т.
К. Х. - в периода от 1997г. до 2007г. Не може в случая по отношение на
ответниците да се приложи институтът на придобивната давност. За да се признае
на едно лице правото на изключителна собственост по отношение на един чужд
недвижим имот, разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността установява, че
претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10
години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е
демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик (аnimus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. В
конкретиката на процесния случай, от доказателствената съвкупност не се
установи в периода от 1997г. до
2007г., праводателя на ответниците Т.Х.
да е упражнявал непрекъснато
и необезпокоявано владение върху процесния имот и да е демонстрирал спрямо ищеца
намерение за своене. В разглеждания случай съдът намира, че се установи
несъществуването на удостовереното от нотариуса в полза на наследодателя,
респ.праводателя на ответниците Т.Х. оригинерно придобивно основание на спорния
имот. Основното доказателство за установяване на придобивната давност са гласните
доказателства, като преценката на свидетелските показания не дава основание да
се приеме, че бащата на ответниците Р.П. и Н.Х. е осъществил явно,
необезпокоявано и непрекъснато фактическо господство през
релевантния период от време върху процесния имот с намерение за своене. И
двамата ангажирани от ответника свидетели Х. и Т. в показанията си
индивидуализираха като собствен и владян от наследодателя Т.Х., а впоследствие
и от сина му-отв.Н.Х., имот, различен от процесния както по местонахождение,
площ и налично застрояване, така и по граници. За този имот тези двама
свидетели заявиха недвусмислено, че се намира в съседство с имота на ищеца от
към северната му граница, като между тях минава черен път, като с оглед на
посочените граници на имота на ответниците, се установява, че същият се намира
извън регулацията на с.Малък Манастир, в каквато насока е и заключението на
вещото лице Ф.. Имайки предвид това и изхождайки от възведения както от
гласните, така и от писмените доказателства индивидуализиращ признак на имота
на ответниците, а именно: - наличие на изградено съоръжение за отглеждане на
червеи и стопанска постройка, несъмнено се формира извод, че имотът на
ответниците обхваща съгласно заключението на вещото лице Ф. и приложената към
него комбинирана скица част от ПИ 46904.18.3 и част от ПИ 46904.18.402 по КК и в момента по действащата Кадастрална карта тези имоти представляват земеделска земя- ниви. В
тази насока са и показанията на свидетелите П. и П., ангажирани от ищцовата
страна, които индивидуализираха имота на ответниците като неидентичен с
процесния, като и двете групи свидетели по категоричен начин потвърдиха, че
между страните не е имало спорове и претенции по отношение на спорния имот,
който се установи, че не е идентичен с установения въз основа на гласните доказателства
и експертното заключение имот, ползван и владян от ответниците. Предвид на това
поради липса на идентичност на имота на ответниците, за който разпитаните по
делото две групи свидетели посочиха като ползван и владян от наследодателя,
респ.праводателя на ответниците Т.Х. до смъртта му през 2010г., а впоследствие
от сина му - ответника Н.Х., с процесния имот, индивидуализиран в иск.молба и в
Констативен
нот.акт №200 вх.рег.№ 2494,т.Х, д.№1863 от 12.07.2007г. на СВ, за неоснователни
се възприеха възраженията на ответниците, релевирани в писмения им отговор и
поддържани от процесуалният им представител и в хода на устните прения.
За ирелевантно се преценя
обстоятелството, че именно за процесния имот, който е идентичен с имота по
Констативния нот.акт, каквото е и заключението на вещото лице Ф., е регистриран
по документи на името на сина на ответника Н.Х., Т.Х. животновъден обект с
№8742-0250 и че за същият е сключен Договор за наем от 25.03.2013г.
Предвид на
гореизложените си съображения, съдът намира, че предявеният от ищеца
положителен установителен иск за собственост върху имота – предмет на спора, придобит на основание – наследяване и
давностно владение, се явява основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Относно искането на ищеца с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК - за отмяна на Нотариален акт №200 от
2007г. по нот.д.№930/2007г. по описа на Нотариус К.К.с рег.№451 на НК, с който наследодателят, респ.праводателят
на ответниците Т.Х., б.ж.на с.Малък манастир, поч.на 10.09.2010г., е признат за
собственик по давностно владение на процесния недвижим имот, съдът намира
следното: Нотариалното
удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпилата правна
последица, формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като
се снабди с документ за правото си. В този смисъл е и трайната съдебна
практика - Тълкувателно решение № 11
от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 11/2012
г. - „Обстоятелството, че издаването на констативен нотариален акт се
извършва по специално регламентиран от закона ред, след проверка от нотариуса
на представени писмени доказателства или след разпит на трима свидетели, не
обосновава презумпция за вярност на направения от него извод относно
принадлежността на правото на собственост, предвид факта, че тази проверка се
извършва в рамките на едностранно охранително производство, в което оспорващата
страна не е участвала”. Констативният нот.акт е документ, който само
установява, а не поражда права. В качеството му на охранителен акт, той не се
ползва със сила на присъдено нещо, затова всяко трето лице, на което се
противопоставя, може да доказва по смисъла на чл.537 ал.2 от ГПК, че лицето,
легитимиращо се като собственик, не е собственик. В конкретният случай
посредством заявено с исковата молба искане, ищецът е оспорил изцяло правата на
Т.Х. по констативния нот.акт, като по делото е установено, че удостовереното с
него, не отговаря на действителното правно положение по отношение на процесния
имот. Съобразно ТР № 178/1986г. при
установяване правото на собственост на ищеца по иск за собственост, то
нотариалния акт, който легитимира ответника като такъв, дори и да не е
направено изрично искане по чл.431 ал.2 ГПК /отм/ респ. чл.537 ал.2 от ГПК,
следва да бъде отменен. Такъв е процесният случай. Съдът приема, че издаденият и приложен по делото Констативен нотариален
акт №200/2007г. няма доказателствена сила, тъй като се установи,
че собственик на процесния имот към момента на съставянето на Констативния
нотариален акт, е бил ищецът, който го е придобил по силата на наследяване от
дядо му К. С. И.,***, поч.на 03.05.1959г. и текло в негова
полза както приживе на наследодателите му, така и след смъртта им насетне
давностно владение. Като естествена последица от уважаването на иска и
съобразно разпоредбата на чл.537 ал.2 изр.последно Констативен
нот.акт №200/2007г. следва да бъде ОТМЕНЕН. По
съществото си отмяната на нотариалния акт е законна последица от уважаването на
иска за собственост, която съдът присъжда служебно, ако за това са налице
основания, дори ищецът да не е направил искане в този смисъл. Предвид
възприетото по-горе от настоящия съдебен състав, че наследодателят, респ.
праводателят на ответниците Т.Х. не е придобил по давност процесния имот,
следва да се уважи като основателно искането по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на
Нотариален акт №200 от
2007г. по нот.д.№930/2007г. по описа на Нотариус К. К.с рег.№451 на НК.
Досежно възражението релевирано от ищцовата страна за недействителност на сделката,
обективирана в Нот.акт №2
т.VII рег.№4674 н.д.№932 от 2007г. на Нотариус К.К.с рег.№451 на НК, вписан в
СВ при PC-Елхово с рег.№2495 от 12.07.2007г., акт №3, том X, дело №1864/2007г., при положение, че се прие за установено, че ищеца е придобил по наследство и
придобивна давност процесния имот, за него е налице правен интерес и правна
възможност да иска обявяване за недействителен спрямо него на извършения от наследодателя,
респ.праводателя на ответниците Т.Х. акт на разпореждане с процесния имот в
полза на ответниците - Н.Х. и И.Х. - съпрузи, а именно - покупко-продажба,
обективирана в цитирания по-горе Нот.акт №2 т.VII
рег.№4674 н.д.№932 от 2007г. на Нотариус К.К.с рег.№451 на НК, вписан в СВ при
PC-Елхово с рег.№2495 от 12.07.2007г., акт №3, том X, дело №1864/2007г. Действително по нашето законодателство, продажбата на чужда вещ не е нищожна - договорът
за продажба на процесния недвижим имот,
обективиран в цитирания Нот.акт е валиден, но прехвърлителя в лицето на Т.Х., б.ж. на с.Малък
Манастир, не е собственик и настъпването на вещното действие е препятствано по
тази причина.
След като продавачът не е бил собственик на недвижимия имот при неговата
продажба и купувача
не е станал собственик,
тъй като никой не може да придобие повече права от
праводателя си, тъй като
прехвърлянето е от несобственик и това обуславя липса на транслативен ефект на
вещни права. Правото
да се иска прогласяване на относителната недействителност може да се упражни
като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез
възражение, какъвто е настоящият случай. В случая съдът намира, че извършеният от праводателя
на ответниците Т.Х. в полза на ответниците - Н.Х. и съпругата му И.Х. с Договор
за покупко-продажба, обективиран в Нот.акт №2 т.VII
рег.№4674 н.д.№932 от 2007г. на Нотариус К.К.с рег.№451 на НК, вписан в СВ при
PC-Елхово с рег.№2495 от 12.07.2007г., акт №3, том X, дело №1864/2007г., акт на разпореждане с процесния
имот е недействителен спрямо ищеца, доколкото към датата на разпореждането спорният
имот – предмет на покупко-продажбата, не е бил собственост на прехвърлителя, а се
установи, че е бил собственост на ищеца, който го е придобил по наследство и
давностно владение. Касае се до действителна сделка, която обаче по силата на
закона не поражда действие спрямо собственика на имота в лицето на ищеца.
Разноски:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК,
страните имат право на разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от
иска, каквито претенции са заявили и двете страни в процеса.
При този изход на делото с оглед уважаване на
предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, право на
присъждане на разноски има ищцовата страна, с оглед на което ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски в общ размер
на 1 020.00 лева, от които 70.00 лева представляват заплатена дължавна такса за
предявения иск и за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с документи
по делото, 500.00 лева представляват заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, удостоверено с представеното по делото пълномощно
и Договор за правна защита и съдействие от 30.05.2018г. и 450.00 лева
представляват заплатено възнаграждение за изготвеното от вещото лице заключение
по допуснатата СТЕ.
Воден от
гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
Р Е
Ш И :
По
предявеният от ищеца К.С.П., с ЕГН **********, с адрес: *** , чрез пълномощника му – адв.И.Ч. от ЯАК, със съдебен адрес за
призоваване и връчване на съдебни книжа - гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.”Търговска”
№7, против ответниците – Н.Т.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** и Р.Т.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, двамата в качеството им на
наследници на Т. К. Х., б.ж. на с.Малък Манастир, поч.на 10.09.2010г. в Испания
и Н.Т.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** и И.Д.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, последните двама съпрузи,
действащи чрез пълномощника им - адв.П.М. от ЯАК, със съдебен адрес за
призоваване и връчване на съдебни книжа - гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.”Търговска”
№7, положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на основание наследяване
и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в село Малък
Манастир, ***, а именно:
ДВОРНО МЯСТО с площ от 2 315 кв.
метра, представляващо ПИ I-7, в квартал 2 по плана на селото, при граници:
улица, край на регулацията, УПИ II-общ. и УПИ
IX-8.
На основание
чл.537 ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ Констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот по обстоятелствена проверка №200 т.VI peг.№4664
н.д.№930 от 2007г. на Нотариус К.К.с peг. №451 на НК, вписан в СлВп при PC -
Елхово с peг. №2494 от 12.07.2007г., акт №2, том X, дело №1863/2007г., с който Т.
К. Х., с ЕГН **********, б.ж. на с.Малък Манастир, поч.на 10.09.2010г. в
Испания, е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот,
находящ се в село Малък Манастир, ***, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 2 315 кв. метра,
представляващо ПИ I-7, в квартал 2 по плана на селото, при граници: улица, край
на регулацията, УПИ II-общ. и УПИ
IX-8.
ДАВА на ищеца К.С.П., с ЕГН **********, с адрес: *** , чрез пълномощника му – адв.И.Ч. от ЯАК, със съдебен адрес за
призоваване и връчване на съдебни книжа - гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.”Търговска”
№7, шестмесечен срок от влизане на настоящото
решение в сила за отбелязването му в Службата по вписванията съгласно
чл.115 ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците – Н.Т.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** и Р.Т.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, двамата в качеството им на
наследници на Т. К. Х., б.ж. на с.Малък Манастир, поч.на 10.09.2010г. в Испания
и Н.Т.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** и И.Д.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** - съпрузи, действащи чрез
пълномощника им - адв.П.М. от ЯАК, със съдебен адрес за призоваване и връчване
на съдебни книжа - гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.”Търговска” №7, да заплатят на ищеца К.С.П., с ЕГН **********, с адрес: *** , чрез пълномощника му – адв.И.Ч. от ЯАК, със съдебен адрес за
призоваване и връчване на съдебни книжа - гр.Елхово, обл.Ямбол, ул.”Търговска”
№7, сумата от 1 020.00 /хиляда и двадесет/ лева, представляващи направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен
съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните
на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/М. Кирова/