№ 3507
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Д.а
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110106439 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Б. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. ***, срещу „ЗДБИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, ***, представлявано от изпълнителните
директори С.С.П. и К.Д.К., осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ за заплащане на сумата от 2000 лв. (след допуснато изменение на иска
чрез увеличаване на неговия размер) – частичен иск от сума в общ размер
на 3000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от реализирано на 15.08.2020 г. по
републикански път I-9, в посока от гр. Варна към к.к. „Златни пясъци“,
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил
„Мерцедес Е280“ с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
ведно със законната лихва, считано от датата на постановения отказ на
застрахователя – 26.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищцата твърди, че на 15.08.2020 г. около 20:10 ч. е
пътувала на задната лява седалка на лек автомобил „Мерцедес Е280“ с рег. №
***, когато неговият водач се е движел по републикански път I-9, в посока от
гр. Варна към к.к. „Златни пясъци“, с несъобразена с релефа на местността
скорост и поради това при приближаване на Т-образно кръстовище е изгубил
контрол над управлението над автомобила и се е блъснал в мантинелата.
Излага, че за произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, а на виновния водач е съставен акт за установяване на
административно нарушение.
Поддържа, че в резултат от ПТП е претърпяла телесни увреждания. В
тази връзка излага, че след инцидента е откарана в Спешно отделение към
1
МБАЛ „Св. Анна – Варна“ с оплаквания за болки в главата и лявото
слепоочие и наличие на масивен оток, където й е поставена диагноза „травма
на главата“ и е назначено медикаментозно лечение, като е насочена за
допълнителни прегледи при специалисти офталмолог и невролог. Твърди, че
са настъпили усложнения в оздравителния процес, изразяващи се в
кръвонасядане на клепачите на лявото око и кръвоизлив, поради което на
19.08.2020 г. е посетила специалист офталмолог, който е констатирал наличие
на конюнктивална хеморагия и е предписал медикаментозно лечение. На
същата дата е посетила и невролог, който й е поставил диагноза
„повърхностна травма на други части на главата“ и също е предписал
медикаментозно лечение. Твърди, че при извършени на 26.08.2020 г.
контролни прегледи при посочените специалисти е констатирано, че въпреки
проведеното лечение все още се наблюдават хематом на клепачите и оток в
областта на слепоочието.
Излага, че в резултат от уврежданията е изпитвала интензивно
главоболие и цялостно неразположение, гадене и световъртеж, които са
наложили постоянен прием на седативни и обезболяващи медикаменти.
Отделно вследствие на силните болки в областта на главата е изпитвала
неудобства в битовото й обслужване, като е прекарвала по-голяма част от
времето на легло, а поради получените отоци и хематоми в областта на лицето
се е изолирала от околните и не е излизала в продължение на седмици.
Твърди, че ПТП е засегнало и психическото й здраве. По този повод излага,
че продължителен период от време е чувствала тревожност и притеснения за
външния си вид, имала е нарушения в съня, вкл. постоянни кошмари,
съпроводени със спомена за пътния инцидент и страх от неговото повторно
преживяване, притеснявала се е да пътува в лек автомобил и е изгубила
желанието си да започване на курс за придобиване на правоспособност за
водач на МПС.
Твърди, че към момента на ПТП виновният водач е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, поради което на 30.10.2020 г. е предявила пред него
застрахователна претенция за обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, по която е заведена щета под № ********** и на 26.01.2021 г. е
постановен отказ за изплащане на обезщетение.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявения частичен иск за сумата от 1000 лв. от сума в общ размер на 3000
лв. и претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й
представител адв. С. А., поддържа исковата молба и предприема изменение
на частичния иск чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 2000 лв.,
също частичен. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК, с който
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
1, т. 3 от Закона за адвокатурата. В депозирана писмена защита излага правни
аргументи, съобразно събрания доказателствен материал.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на застрахования водач и в частност неговото виновно
противоправно поведение. В тази връзка оспорва посочения в исковата молба
2
механизъм на произшествието и доказателствената стойност на съставения
протокол за ПТП в тази му част. Поддържа, че е налице случайно събитие по
смисъла на чл. 15 НК, при което за водача на МПС е била налице обективна
невъзможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Обосновава същото с твърдения, че ищцата в значителна
степен е допринесла за собственото си увреждане, като е пътувала на задната
седалка на автомобила без поставен предпазен колан.
Оспорва иска и по размер. Счита, че търсената сума не отговаря на
изискванията на чл. 52 ЗЗД и заложения в него принцип на справедливо
обезщетяване.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на исковата
претенция, евентуално – за намаляване на претендираното обезщетение, и
претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Предварително депозира молба, с която поддържа отговора и обективираното
в него искане. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че
между собственика на лек автомобил „Мерцедес Е280“ с рег. № *** и
ответника „ЗДБИ“ АД е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, валидна към 15.08.2020 г.; както и 2.) че
ищцата е завела пред ответното дружество застрахователна претенция за
неимуществени вреди от настъпило на 15.08.2020 г. ПТП, по която е
образувана щета под № ********** и е постановен отказ за изплащане на
претендираното обезщетение. Посочените обстоятелства се потвърждават и
от приобщените по делото писмени доказателствени средства, вкл. протокол
за ПТП с пострадали лица, молба вх. № ОК-663242/30.10.2020 г., писмо с изх.
№ 643/26.01.2021 г.
Видно от последния документ, отказът на ответното застрахователно
дружество е обоснован с липса на ангажирани безспорни доказателства
относно виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП.
От приложения констативен протокол с пострадали лица от 15.08.2020
г., съставен от мл. инсп. М. И. М., дежурен ПТП при ОД на МВР - Варна,
извършил посещение на мястото на произшествието (л. 8), се установява, че
на същата дата, около 20:10 часа, на Т-образно кръстовище по републикански
път I-9 - 90,800 км, е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил
„Мерцедес Е280“ с рег. № ***, движейки се в посока от гр. Варна към к.к
„Златни пясъци“, управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия
скорост, поради което при навлизане в десния завой на Т-образното
кръстовище е изгубил е контрол над автомобила и се е блъснал в предпазната
мантинела вляво на пътното платно. В протокола е посочено още, че при
произшествието е пострадал пътник в автомобила – Б. М. А., с отразена
диагноза контузия на глава без загуба на съзнание. Отразено е също, че на
водача е съставен АУАН № GA262240/15.08.2020 г.
3
Видно от изисканата административна преписка (л. 128-133), въз основа
на акта е издадено и влязло в сила на 03.10.2020 г. наказателно постановление
№ 20-0460-000670/09.09.2020 г., с която на водача Мартин Николаев Николов
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за
извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
От приложените медицински документи – фиш за спешна медицинска
помощ от 15.08.2020 г., лист за преглед на пациент № 4527/15.08.2020 г. и
амбулаторни листове от 19.08.2020 г. и 26.08.2020 г. (л. 10-16) се установява,
че непосредствено след инцидента ищцата Б. А. е посетила ЦСМП при МБАЛ
„Св.Анна-Варна“ АД, където след извършен преглед е поставена диагноза
Contusio capitis (травма на главата), без загуба на съзнание и повръщане, като
са назначени изследвания. Изяснява се, че на 19.08.2020 г. ищцата е
извършила консултация със специалист - офталмолог поради появило се
кръвонасядане на клепачите на лявото око и кръвоизлов на същото, при която
е поставена диагноза „Конюнктивална хеморагия“, изписано е
медикаментозно лечение чрез капки за очи Optavid collyr и е назначен
контролен преглед след една седмица. На същия ден ищцата се е
консултирала и със специалист – невролог, при оплаквания за болка в лявото
слепоочие и лявото око, като й е поставена диагноза „Повърхностна травма на
други части от главата“ и е назначена терапия с Арника монтата НС. При
извършени на 26.08.2020 г. контролни прегледи при същите специалисти
(офталмолог и невролог) не са констатирани последващи усложнения и не са
предписани изследвания и/или терапия.
Приобщени по делото чрез извършен оглед по реда на чл. 204 ГПК са и
7 бр. снимки на лицето на ищцата и части от него в близък план (л. 135-141),
на които са видни синини по десния горен и долен клепач, както и кръвоизлив
в дясното око.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебна авто-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Ал.В. (л. 143 и
сл.), се установява, че реалният и възможен механизъм на настъпване на ПТП
се изразява в пряк контакт на движещия се лек автомобил „Мерцедес Е280
ЦДИ“ с peг. N: *** с крайпътен обект - мантинела, настъпил вследствие на
отклоняването на автомобила в ляво от траекторията му на движение при
попътен десен завой. Според заключението причината за възникване на
произшествието е неосъществяването на контрол върху управлението на
автомобила от водача му при навлизането в завоя. Съобразявайки пътните
условия, в т.ч. дължината и височината на завоя, уврежданията по
автомобила, видни от приложения снимков материал, и възрастта на МПС,
вещото лице изчислява, че скоростта на движение на автомобила при
навлизане в завоя е била над 48,78 км/ч, колкото е критичната скорост на
преодоляване на завоя при суха пътна настилка и движение в дясната лента, а
в момента на удара в мантинелата скоростта му е била ок. 30 км/ч. Според
автоексперта опасната зона на спиране на автомобила при движение с 50 км/ч
е в размер на 30,27 м. Съгласно заключението конструктивно процесния
автомобил при излизането си от завода производител е бил оборудван с
предпазни колани за водача и пътниците, като всички предпазни колани са
триточкови, инерционни и с пиропатрони.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
комплексна съдебно медицинска експертиза, в частта, изготвена от вещото
4
лице д-р В. Ш., специалист – офталмолог (л. 149 и сл.) се установява, че
поставената на ищцата диагноза „Конюнктивална хеморагия“ на практика
представлява кръвоизлив на конюнктивата, последната представляваща
тънка, влажна, прозрачна мембрана, която покрива бялата част на окото
(склера) и вътрешната страна на клепачите, и съдържа нерви и множество
малки, крехки, обикновено едва видими кръвоносни съдове, които се
уголемяват и стават видими при възпаление на окото или при разкъсване
(кръвоизлив). Според заключението етиологични фактори за възникването
конюнктивална хеморагия са: кихане; кашляне; повръщане; триене на окото;
травма; хипертония; заболявания на кръвоносните съдове: нарушено
кръвосъсирване. Съгласно заключението обсъжданата диагноза обичайно се
изразява само в появата на червено петно върху склерата и много рядко
болният може да изпитва болка, чувство за пълнота или напрегнатост под
клепача. Самият кръвоизлив е с рязко очертани граници и има склонност да
се резорбира самостоятелно, но под влияние на гравитацията или при търкане
на клепачите може да се разшири и да обхване цялата бяла част на окото.
Според вещото лице не е изключено субективно ищцата да е чувствала
парене в окото, но няма данни получените травматични увреждания да са
увредили или влошили зрението й (според данните от амбулаторния лист от
19.08.2020 г. зрението на двете очи е 100% и на 26.08.2020 г. няма влошаване
на състоянието), нито биха могли да предизвикат някакви последващи
инфекции. При извършения преглед на ищцата на 01.12.2021 г. вещото лице
не е констатирало хематом на клепачите или конюнктивална
(субконюнктивална) хеморагия, нито са били налице данни за патологични
промени в зрителният нерв или отклонения във движенията на очите.
Наблюдавани са изменения на конюнктивата, насочващи за конюнктивит от
вероятен алергичен произход, който според експерта не може да е причинен
от събитието на 15.08.2020 г. и няма връзка с поставената тогава диагноза.
При изслушването на вещото лице в о.с.з. по реда на чл. 200 ГПК д-р Ш.
пояснява, че уврежданията, които са видни на приложените 7 бр. снимки,
отговарят на тези от поставената диагноза, констатирани при извършените
очни прегледи на 19.08.2020 г. и 26.08.2020 г. Допълва, че възстановителният
процес е приключил напълно, като обичайно този хематом се резорбира от 4
до 6 седмици, поради което е нормално и на контролния преглед да е бил
видим. Пояснява още, че самата травма не е закономерно свързана с някаква
болка, нито в медицинската документация има обективни данни ищцата да е
изпитвала такава. Излага също, че уврежданията не са засегнали зрителната
функция на окото и е възможно през възстановителния период ищцата да не е
виждала добре, но поради външни фактори, какъвто се явява полученият
оток, който не е позволявал отваряне на окото в пълен обем. Сочи, че
влиянието на хематома върху обичайните дейности, вкл. четене, гледане на
телевизия и т.н., е строго индивидуално, като някои хора не срещат никакви
затруднения, а други го приемат като пречка.
Според експертното медицинско заключение в частта, изготвена от
вещото лице д-р Д. Д. (л. 239 и сл.) ищцата е получила контузия на главата,
травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око и кръвоизливи
под конюнктивата на лявото око, които травматични увреждания са резултат
на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в лявата лицева
половина, и е възможно същите са получени при удар на лявата половина на
5
главата в детайли от купето на лекия автомобил при процесното ПТП. Според
заключението уврежданията в своята съвкупност обуславят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, и обичайно отзвучават в
рамките на 2-3 седмици. Съгласно експертизата след получаване на
уврежданията може да е налице главоболие и отпадналост, като след
завършване на оздравителния процес тези оплаквания отзвучават без
дефицит. Във връзка е травмата в областта на лявото око е проведено лечение
е Оптавид кодир - капки в лявото око, а във връзка с травмата на главата –
лечение с Арника Монтана дражета. При изслушването на вещото лице д-р Д.
Д. пояснява, че е възможно уврежданията да се получат, дори ако ищцата е
била с поставен предпазен колан, тъй като ударът е реализиран в лявата
половина на главата, а тя е била на задна седалка, тоест е можела да
контактува с други части от купето на МПС.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-психологична експертиза, изготвено от вещото лице Ал. Ц. (л. 208 и
сл.), се изяснява, че процесният инцидент е оказал неблагоприятно влияние
върху състоянието на ищцата, като за известен период от време същата е
изпитвала физически и психически дискомфорт, както и страх отново да се
вози в МПС, като постепенно това й се е налагало по някаква причина. При
психологичното изследване вещото лице не е установило у ищцата наличие
на психични травми в тесния смисъл на думата, нито травми, които да
изискват клинична или терапевтична намеса. Не са констатирани и проблеми
в когнитивното, емоционалното и социално функциониране. Според
заключението към настоящия момент ищцата е с възстановено психическо
здраве, като процесният инцидент е преработен и последствията от него са
овладяни в по-голяма степен. Останали са несъзнателни остатъчни
преживявания, които при спомен от преживения инцидент може да се
проявят в повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно
оживяване на минали сцени („flashbacks“). При изслушването на вещото лице
същото пояснява, че тези остатъчни преживявания представляват напълно
нормална психологична реакция за всеки човек, преживял стресов инцидент.
Допълва още, че възстановителният период е продължил в рамките на 3 до 6
месеца и след изтичането му ищцата е възстановила психичното й състояние
до това, което е имала преди инцидента.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на ангажираните от ищцата трима свидетели – един за установяване
на претърпените неимуществени вреди и двама за установяване механизма на
ПТП.
Св. А. А. (майка на ищцата) разказва, че в деня на инцидента отишла да
вземе дъщеря си от Спеша помощ, където я заварила с превръзка на главата в
лявата част на слепоочието, силно разстроена и разплакана. В продължение на
около две седмици след това ищцата имала кръвоизлив на окото и под него,
както и оток в лявата част на главата, който преминал след месец. През това
време периодично се оплаквала от силно главоболие, понякога плачела, не
излизала никъде поради притеснения за външния си вид, прекратила и
обичайните си контакти с приятели. Било й препоръчано да не ползва телефон
и компютър и да не чете книги, затова основно лежала. Изпитвала и
допълнителни тревоги, понеже й предстояло започване на нова учебна година
в първи курс в СУ, но в крайна сметка отокът отшумял до първия учебен ден.
6
За уврежданията ищцата приемала болкоуспокояващи и капки за очи.
Свидетелската разказва още, че и към настоящия момент ищцата се оплаква
от болка в мястото на отока. Знае, че в тази връзка дъщеря й е посещавала
очен лекар и невролог и след края на м.август 2020 г., но не й е известно
какви са резултатите от прегледите и дали има медицинска причина за
болката, от която тя се оплаква. Излага още, че преди инцидента ищцата
искала да кара шофьорски курс, но все още не го е изкарала, защото се
страхува. Почти година се страхувала и да се вози в автомобил, но вече
пътува в такъв.
От свидетелските показания на св. С. Д. (без дела и родство със
страните) се изяснява, че същият е бил пътник в автомобила по време на
катастрофата, наред с ищцата. Разказва, че той е седял на предната седалка и
бил с поставен предпазен колан, а ищцата била зад водача. Не си спомня дали
тя била с поставен колан, но предполага, че не го е била сложила, тъй като
при удара се изнесла напред по посоката му. Спомня си, че ПТП станало
късно вечерта, когато пътували към вилна зона след кк „Златни пясъци“.
Водачът управлявал автомобила с несъобразена скорост – ок. 120 км/ч, не
очаквал Т-образното кръстовище, което достигнал, и не успял да вземе завоя,
като с цел избягване на сблъсък с останалите участници в движението
предприел спасителна маневра завой на ляво и самокатастрофирал, като се
ударил в мантинелата на пътя. Разказва, че преди това ищцата се била
изместила в средата на задната седалка, вероятно поради високата скорост, и
при удара направила рикошетни движения напред, телефонът й хвръкнал
също напред и си ударила главата в областта на темето. Не е видял видими
увреждания по ищцата, но била много уплашена и стресирана, оплакала се от
болки в блавата. Спомня си още, че пътят бил сух и кръстовището –
регулирано с пътни знаци, като те се движели по път без предимство. Не е
обърнал внимание дали е имало пътен знак за ограничение на скоростта.
Разпитан е и св. М. М. – дежурният полицейски служител, посетил
мястото на ПТП и съставил констативния протокол за него. Свидетелят си
спомня, че при посещението заварил автомобила блъснат в мантинелата на Т-
образното кръстовище на края на скоростния път Варна-к.к. Златни пясъци и
около него имало няколко младежи, вкл. момиче, което имало оплаквания. Не
си спомня то да е имало видими травми и увреждания. Разбрал, че на място
дошъл и медицински екип, но момичето не било за болница и не го взели.
Разказва още, че младежите пътували за някакъв пикник към к.к. „Златни
пясъци“, но поради високата скорост водачът не могъл да вземе десния завой
и го „изправил“. Не знае дали пътуващите в автомобила са били с колани при
катастрофата. Спомня си, че времето било топло и пътят – сух. Знае, че
кръстовището е регулирано с пътни знаци, както и че на място има
ограничение на скоростта.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата в резултат от ПТП, за което отговорен е водач на
МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество.
7
На основание чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди
сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов
представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава
извънсъдебна процедура е проведена, както и че по нея е постановен отказ за
плащане. При така установените факти и с оглед наличието на останалите
(общи) процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на
правото на иск, съдът намира производството по делото за допустимо.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил, осъществено в периода на
застрахователно покритие; 3.) настъпили неимуществени вреди за ищцата,
както и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и вредите. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване на тези
факти. В нейна тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между „ЗДБИ“ АД и собственика
на лек автомобил „Мерцедес Е280“ с рег. № ***. Следователно ответното
дружество е обезпечило деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на собственика
и водачите на посочения автомобил, причинили имуществени и
неимуществени вреди на трети лица при управлението на моторното превозно
средство в периода на покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ.
От обсъдените писмени и гласни доказателствени средства се доказва и
настъпилото застрахователно събитие на 15.08.2020 г., в периода на
действие на застрахователния договор. В тази връзка по делото е приобщен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица по чл. 2, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, съставен и подписан от органите на „Пътна полиция“ -
МВР по реда на чл. 3 от същата наредба. Въпросният протокол не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него
механизъм на произшествието и в тази част съдържанието му е оспорено от
ответника. Същото обаче се потвърждава от други доказателствени средства,
в т.ч. влязло в сила наказателно постановление, заключение на съдебно-
автотехническата експертиза и свидетелски показания. Според посоченото
експертно заключение, което съдът кредитира напълно като компетентно
изготвено, правилно и обосновано, механизмът на настъпване на ПТП се
изразява в пряк контакт на движещия се лек автомобил „Мерцедес Е280
ЦДИ“ с peг. № *** с крайпътен обект - мантинела, настъпил вследствие на
8
отклоняването на автомобила в ляво от траекторията му на движение при
попътен десен завой, поради неосъществен контрол върху управлението от
страна на водача при навлизането в завоя със скорост над критичната такава
от 48,78 км/ч за довършване на маневрата. В тази насока е и издаденото
влязло в сила наказателно постановление. Управлението на МПС с
несъобразена (висока) скорост се потвърждава и от свидетелските показания
на св. Ст. Д. и М.М., първият пътувал в автомобила при ПТП и усетил
скоростта ок. 120 км/ч, а вторият – посетил мястото непосредствено след
удара и възприел лично самокатастрофиралото МПС. Отразеният в протокола
и заключението механизъм е и житейски логичен, при липса на данни за
други особености на пътната обстановка, които да са довели до настъпване на
инцидента (при доказано от свидетелските показания топло време и суха
пътна настилка).
При така установения от посочените доказателствени източници
механизъм на ПТП се налага извод за доказано противоправно поведение на
водача на лек автомобил „Мерцедес Е280 ЦДИ“ с peг. № ***, който не е
контролирал непрекъснато ППС, което е управлявал, и не е избрал скоростта
на движение съобразно състоянието на пътя и на превозното средство,
характера и интензивността на движението, с което е нарушил правилата на
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
От обсъдените медицински документи и приети заключения на
допуснатите съдебномедицинска и съдебно-психологична експертизи,
кредитирани от съда в цялост, като правилни и обосновани, се доказват също
претърпените от ищцата неимуществени вреди – травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на главата, травматичен оток и
кръвонасядане по клепачите на лявото око и кръвоизливи под конюнктивата
на лявото око, и неминуемо съпътстващите ги болки и страдания, психически
дискомфорт и страх от преживяната катастрофа.
Вредите се установяват и от събраните по делото свидетелски
показания на св. А. А., според които инцидентът се е отразил негативно върху
психиката и обичайното ежедневие на ищцата – около две седмици след
произшествието периодично се оплаквала от главоболие, понякога плачела,
не излизала никъде поради притеснения за външния си вид, прекратила
обичайните си контакти с приятели и основано лежала; почти година се
страхувала да пътува в автомобил и се отказала да изкара планувания
шофьорски курс. Съдът отчита възможната заинтересованост на разпитаната
като свидетел майка на ищцата, при условията на чл. 172 ГПК, но цени
изложените от нея обстоятелства в обсъжданата им част като достоверни,
доколкото физическото и емоционално състояние на пострадалото лице би
могло да бъде възприето най-правдоподобно именно от неговите близки,
които са полагали грижи за него.
От обсъдените доказателствени средства се установява и пряката
причинно-следствената връзка между виновното противоправно поведение
на водача на лекия автомобил, довело до реализацията на ПТП, и
претърпените от ищцата, като пътник в превозното средство, неимуществени
вреди.
По отношение субективния елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
9
доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на
презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът
приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия
процесното вземане фактически състав, предявеният иск е доказан по
основание и за застрахователя е възникнало задължение да заплати на
увреденото лице обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
реализираното в периода на покрит риск застрахователно събитие.
За определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобрази
следното:
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, като понятието „справедливост” не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението - ППВС № 4/1968 г.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая справедлив
еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е сумата от 800 лв. Същата определя, съобразявайки
начина на получаване на травматичните увреждания, техния характер и
последици – ПТП е реализирано с участието на един лек автомобил, в който
ищцата е била пътник на задната седалка, и при удара е получила няколко
травматични увреждания в областта на главата - контузия на главата,
травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око и кръвоизливи
в същото око, обусловили в своята съвкупност временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Съобразява също претърпените в резултат от
тези увреждания болки и страдания непосредствено след инцидента и
впоследствие, вкл. тяхната продължителност и интензитет, а именно:
периодично главоболие и отпадналост за период около две до четири
седмици, след който оплакванията са отшумели. Отчита и преживените от
увредената неудобства, притеснения и негативни емоции, свързани с външния
й вид, както и нейната десоциализация за период от ок. един месец. Съдът
взема предвид още отражението на инцидента в психичната сфера на ищцата,
изпитвания психически дискомфорт и страх да пътува в МПС, който
постепенно е преодолян, както и продължителността на възстановителния
период – ок. един месец за травматичните увреждания и ок. три-шест месеца
за психологическите последици.
За да определи размер на вредите, по-нисък от претендирания,
настоящият съдебен състав съобразява, че всички получени от ищцата
увреждания са повърхности, не са закономерно съпроводени със значителни
болезнени усещания и/или дискомфорт, травмата на главата не е съпроводена
с усложнения, вкл. загуба на съзнание или повръщане, а травмата на лявото
око не е увредило и въобще засегнало зрителната функция на органа нито
през оздравителния процес, нито след това. Съобразява също, че към момента
на ПТП пострадалата е била на навършени 18 години, която възраст
предполага по-бързо възстановяване от физическите и психически травми, че
проведеното лечение се е изчерпило с едноседмичен прием на капки за очи и
хомеопатичен препарат, че оздравителният процес е приключил напълно в
рамките на месец, без данни за каквито и да било усложнения, както и че
психологичната травма също е преодоляна изцяло в рамките на три-шест
10
месеца, а несъзнателните остатъчни преживявания не може да бъдат
квалифицирани като продължаваща травма, тъй като са обичайни и нормални
за всеки човек, преживял някакъв стресов инцидент.
Съдът не кредитира свидетелските показания на св. А.А. в частта,
според която ищцата все още изпитва болка в мястото на отока, доколкото в
тази част показанията са изолирани от останалия доказателствен материал, не
намират никаква опора в медицинските документи и заключения относно
вида на травмите и техните последици. Освен това тези показания са
неубедителни, при дадените сведения майката на ищцата да знае, че дъщеря й
продължава да изпитва болки две години след преживения инцидент, но да не
й е известно какво е становището на лекарите по този въпрос. Подобна
родителска незаинтересованост е нетипична, при липса на данни за влошени
отношения родител-дете, поради което и свидетелските показания в
обсъжданата част са недостоверни.
Имайки предвид така установените обективни факти и общото ниво на
икономическо благосъстояние в Република България към датата на
събитието, съдът приема, че обезщетение в посочения размер на 800 лв.
напълно репарира действително претърпените от ищцата неимуществени
вреди, без да води до нейното неоснователно обогатяване за сметка на
ответното дружество.
На основание чл. чл. 51, ал. 2 ЗЗД размерът на така определеното
обезщетение за неимуществени вреди може да бъде намален, в случай че
пострадалата е допринесла за настъпването на вредите, каквото възражение
за съпричиняване е релевирано своевременно от ответника в отговора на
исковата молба.
Според съдебната практика не всяко поведение на пострадалия
(действие или бездействие), дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди (така - решение №
169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 г. и цитираните в него
решения). Освен това въпросният принос на пострадалия за настъпване на
вредоносните последици следва да бъде установен по категоричен начин, при
условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се
носи от ответника.
В случая възражението е обосновано с твърдения, че ищцата е пътувала
в автомобила без поставен задължителен предпазен колан в нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП. На първо място, това обстоятелство не е категорично
установено по делото, а вероятни данни в тази насока се съдържат само в
свидетелските показания на св. Ст.Д.. Отделно от това, дори показанията да
са достоверни и ищцата действително да е пътувала в автомобила без
поставен обезопасителен колан, не е доказана пряката причинно-следствена
връзка между това евентуално нейно неправомерно поведение и претърпените
вреди. Дори напротив – наличието на такава връзка се опровергава от
заключението на д-р Д. Д. по назначената съдебномедицинската експертиза,
според което травматичните увреждания на ищцата биха настъпили, дори ако
беше пътувала с поставен колан.
Следователно възражението за съпричиняване е неоснователно и не е
налице основание за редуциране на определеното застрахователно
11
обезщетение в размер на 800 лв. До тази сума предявеният частичен иск
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 2000 лв.
претенцията подлежи на отхвърляне.
По арг. от чл. 429, ал. 3 във вр. ал. 2, т. 2 КЗ в полза на ищцата следва да
бъде присъдена и поисканата законна лихва върху дължимото обезщетение от
800 лв., считано от датата на постановения отказ на застрахователя –
26.01.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК в
решението следва да бъде отразена посочената от ищцата банковата сметка,
по която може да бъде преведена присъдената в нейна полза сума по
уважения осъдителен иск.
По разноските:
Предвид изхода на спора, направеното от процесуалния представител на
ищцата искане по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3, предл. първо от
Закона за адвокатурата, и представения договор от 14.04.2021 г. (л. 216), в
полза на адв. С. М. А., вписана в САК с личен № **********, с адрес: гр.
София, ***, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата по
делото, определено при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Тази сума следва да бъде възложена в тежест на ответника,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид частичното отхвърляне на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на ответника също следва да бъдат присъдени разноски по делото.
Общият размер на същите възлиза на 100 лв. за депозити за вещи лица (л. 66 -
67), от които на страната следва да бъде присъдена сумата от 40 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да бъдат присъждани на ответника, тъй като не са
представени доказателства за реалното заплащане на такова възнаграждение
като условие за възлагането му в тежест на насрещната страна по реда на чл.
78 ГПК – т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Доколкото делото е решено в полза на лице по чл. 83, ал. 2 ГПК,
освободено от такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, всички дължащи се такси
и разноски в общ размер на 760 лв., от които 50 лв. за държавна такса по
уважения частичен иск, 650 лв. за разноски за възнаграждения на вещите
лица по проведените експертизи (100 лв. по САТЕ, 350 лв. по СМЕ, 200 лв. по
СПЕ), както и 60 лв. за изплатени възнаграждения за разпит на двама
свидетели (по 30 лв. за всеки свидетел).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗДБИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Лозенец, ***, представлявано от изпълнителните директори
С.С.П. и К.Д.К., да заплати на Б. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
12
ж.к. ***, сумата от 800 лв. (осемстотин лева) – частичен иск от сума в общ
размер на 3000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от реализирано на 15.08.2020 г.
по републикански път I-9, в посока от гр. Варна към к.к. „Златни пясъци“,
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил
„Мерцедес Е280“ с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
ведно със законната лихва, считано от датата на постановения отказ на
застрахователя – 26.01.2021 г., до окончателното изплащане на
обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за разликата над присъдената сума от 800 лв. до пълния предявен
размер от 2000 лв.
ОСЪЖДА „ЗДБИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Лозенец, ***, представлявано от изпълнителните директори
С.С.П. и К.Д.К., да заплати на адв. С. М. А., вписана в САК с личен №
**********, с адрес: гр. София, ***, сумата от 300 лв. (триста лева) за
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищцата по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2
във вр. ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗА.
ОСЪЖДА Б. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. *** , да
заплати на „ЗДБИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Лозенец, ***, представлявано от изпълнителните директори
С.С.П. и К.Д.К., сумата от 40 лв. (четиридесет лева) за сторените разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА „ЗДБИ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Лозенец, ***, представлявано от изпълнителните директори
С.С.П. и К.Д.К., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Варна, сумата от 760 лв. (седемстотин и шестдесет
лева) за дължимата държавна такса по уважения иск и разноски по
производството, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Присъдените суми в полза на ищцата Б. М. А. може да бъдат
преведени по посочена нейна банкова сметка с IBAN
BG96STSA93000027517650, открита в „Банка ДСК“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13