Присъда по дело №826/2021 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ: НОХ дело № 826/2021 г.

Подсъдимият А.З.В. от гр. Х., жк."О." ***, е предаден на съд по
обвинение за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, осъществено по
време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, не се явява. Съдът
като взе предвид, че обвинението, по което подсъдимият е предаден на съд не
е за тежко умишлено престъпление, същият се представлява от редовно
упълномощен защитник, разглеждане на делото в негово отсъствие няма да
попречи за разкриване на обективната истина, намери, че ход на делото
следва да се даде в отсъствие на подсъдимия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
През 2002г. година подсъдимият А.З.В. сключил граждански брак със
свидетелката Г.А.М. в гр.Х.. От съвместния им живот имали четири деца,
като две от тях били пълнолетни, а другите две - малолетни. През 2015г.
отношенията между тях се влошили, като подс.В. напуснал семейното
жилище в гр.Х. и заживял самостоятелно. Свидетелката Г.А.М. заедно с двете
деца - А.А.В., с ЕГН ********** и М.А.В., с ЕГН ********** се върнали и се
установили да живеят в гр.Кърджали. Свидетелката М. изцяло поела грижите
и издръжката на двете деца. През 2019г. тя подала молба за развод в РС-
Кърджали. С Решение №249/14.05.2019г. по гр.дело №257/2019г. на Районен
съд - Кърджали, влязло в законна сила на 14.05.2019г. гражданският брак
между А.З.В. и свидетелката Г.А.М. бил прекратен, като родителските права
спрямо малолетните деца А.А.В., с ЕГН ********** и М.А.В., с ЕГН
********** са били предоставени на майката Г.А.М.. На бащата бил -
определен режим на лични контакти - да вижда и да взема децата - А.А.В. и
М.А.В. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота
до 18.00 часа в неделя /с преспиване/, като вземането и връщането на децата
да става в дома на майката. Подсъдимият А.З.В. бил осъден да заплаща на
всяко от децата си - А.А.В., с ЕГН ********** и М.А.В., с ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законна представителка - свидетелката Г.А.М.,
ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от предявяване на иска на
20.02.2019г. до навършване на пълнолетие на всяко дете или настъпване на
друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина. Решението на съда,
влязло в законна сила на 14.05.2019 г., като подсъдимият А.З.В. бил запознат
с него, но не заплащал дължимата издръжка. Подсъдимият А.В. живеел и
работел във Великобритания. За м.юни, юли, септември,октомври, ноември и
декември 2019г. той заплатил дължимата издръжка. За м.август 2019г. той не
изпълнил задължението си. За 2020г. подсъдимият А.З.В. превел дължимата
издръжка за месеците януари, февруари, март, април, май, и юли.
1

В средата на м.август 2020г. децата А.А.В. (12годишна) и М.А.В. (10
годишен) били взети от баба им по бащина линия -св.А. Ст. В., на гости в
гр.Х., за три дни. По същото време подсъдимият бил в чужбина. След три дни
свидетелката А.С. върнала детето М.А.В. на майката в гр.Кърджали, а другото
дете - А.А.В. изявило желание да остане още при баба си в гр.Х..
Свидетелката Г.А.М. се съгласила с уговорката септември да се върне за
училище. През м.септември малолетната А.А.В. заявила на майка си, че не
желае да учи и ще остане при баба си в гр.Х.. Така, малолетната А.А.В.
останала до средата на м.януари 2021г. в гр.Х., при баба си. През целия този
период баща й -подс.В. бил в чужбина. Грижи за нея полагала баба й- св.А.
Ст. В.. Всеки ден А.В. се чувала с майка си. В средата на м.януари 2021г. А.В.
се обадила на майка си, че желае и се върнала в гр. Кърджали. През м.януари
2021г. подсъдимият А.З.В. предявил иск по чл.59, ал.9 от Семейния кодекс
срещу Г.А.М. за изменение на определените с Решение №249/14.05.2019г. по
гр.дело №257/2019г. на PC -Кърджали мерки относно упражняването на
родителските права и издръжка на детето - А.А.В., като му се предостави
упражняването на родителските права на детето А.А.В. с определяне на лични
контакти на детето с майката и осъждане на майката да плаща на детето
ежемесечна издръжка от 130 лева. С Решение №260106 от 17.03.2021г. по
Гр.дело № 1/2021г. на Районен съд -Кърджали предявеният иск от подс.
А.З.В. бил отхвърлен. Подсъдимият А.З.В. не е превел дължимата издръжка
на децата си - А.А.В. и М.А.В., за месеците юни, август, септември,октомври,
ноември, декември 2020г и м.януари 2021г.
За периода от 01.08.2020г. до 31.01.2021г., в гр.Кърджали подсъдимият
В. не изпълнил задължението си за ежемесечна издръжка на децата си -
А.А.В. и М.А.В., чрез майката и законен представител - Г.А.М. от
гр.Кърджали за повече от две месечни вноски, а именно 6 месечни вноски в
размер на по 200 лева всяка за всяко дете, възлизащи на обща стойност 2400
лева.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в
съдебно заседание на наличните гласни доказателства и от приложените към
делото писмени такива. При тяхната оценка съдът прецени, че всички
доказателства са еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът не
следва да ги обсъжда. Следва само да се отбележи, че наказателната
отговорност по чл. 183 ал.1 от НК възниква след като лицето е било осъдено с
влязло в сила решение и след влизане на осъдителния диспозитив в сила
съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер на два или повече
месеца. Субект на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК е всяко
наказателноотговорно лице, което е осъдено да издържа свой низходящ и
съзнателно не изпълнява задължението си. Т.е., пребиваването на детето А. в
дома на баба си не освобождава бащата да изпълнява съдебното решение, с
което е определено плащането на дължимата издръжка. Нещо повече, освен
твърденията на св. А. Ст. В., майка на подсъдимия, че синът й е изпращал
редовно пари за издръжка на детето А. по време на пребиваването му в гр. Х.,
2

липсват достоверни писмени доказателства за твърдяните парични преводи,
поради което съдът кредитира частично показанията на св. В..
По описания начин подсъдимият А.З.В., ЕГН: **********, с постоянен,
настоящ адрес и адрес за призоваване в страната: гр. Х., жк."О." *** е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183,
ал.1 от НК.
Престъплението е осъществено от субективна страна при форма на
вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. От субективна
страна той е имал представи за обстоятелствата, визирани от обективните
признаци на състава на престъплението. Родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази
издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.
Подсъдимият е знаел, от една страна, че като не изпълнява своите задължения
по изплащане на издръжките, нарушава влязло в сила съдебно решение, а от
друга, не е имал воля да заплати задължението си.
При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия, и базирайки се на принципите на законност и индивидуализация,
залегнали в разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът прецени:
- обществената опасност на деянието е над типичната за този вид
престъпления, засягащи обществените отношения, свързани с отглеждане и
издръжката на собствените деца, определена от много дългия период, през
който подсъдимият трайно не е полагал грижи за издръжката на децата си.
- обществената опасност на подсъдимия е занижена: подсъдимият е с
чисто съдебно минало, ползва се с добри характеристични данни по
местоживеене, през инкриминирания период е изпращал средства на майка си
за издръжката на детето А., трудово ангажиран.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказанието следва да бъде по
първата алтернатива, предвидена от законодателя, а именно „лишаване от
свобода”, определено при превес на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, към минималния предвиден в текста на закона
размер, а именно лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което с оглед
липсата на формални пречки за приложението на чл. 66 ал.1 от НК, както и
възможността подсъдимият да се поправи и превъзпита без да бъде отлъчван
от свойствената му социална и семейна среда, наказанието „лишаване от
свобода” може и следва да бъде отложено за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. Осъждането при условията на чл. 66 ал.1 от НК
ще даде възможност на подсъдимия да се труди и да изпълнява задълженията
си по издържането на децата си.
Така наложеното наказание по вид, размер и условия на изтърпяване
3

напълно отговаря на извършеното и ще осъществи изцяло целите на личната и
генерална превенция на закона.
При този изход на делото подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати на частния обвинител направените по делото разноски в размер на
400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	29
Дата:	17 март 2022 г. (в сила от 2 април 2022 г.)
Съдия:	Валентин Костадинов Спасов

Дело:	20215140200826
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 август 2021 г.

Присъда по дело №826/2021 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите