№ 194
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 263614/03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 6667/2020 г. по описа на
СГС, I ГО, 30 с-в, е отхвърлен предявеният от Н. Ц. Н. (заместен в неговото процесуално
качество на основание чл. 227 ГПК от законния му наследник и дъщеря Р. Н. Ц.) срещу Х.
И. Х. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 42, б. „в”, предл. 1 ЗН за
установяване със сила на пресъдено нещо, че саморъчното завещание, съставено от Н. П. М.
на 11.03.2019 г. в пола на Х. И. Х., поради обстоятелството, че изразеният в завещанието
мотив, поради който единствено е направено разпореждането, е противен на закона - при
нарушаване на безвъзмездния характер на завещанието (едностранната формална
разпоредителна сделка е извършена за бъдещите грижи, които наследникът по завещание ще
полага за завещателя).
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
новоконституираната на основание чл. 227 ГПК ищца, която поддържа, че обжалваният
съдебен акт е необоснован и постановен при неправилно прилагане на материалния закон.
Въззивникът считат, че, макар и в предметното съдържание на процесното завещание да не
е обективиран конкретният мотив за извършване на разпореждането на наследодателя с
неговото имущество след смъртта му, действителните му мотиви за извършване на тази
едностранна формална сделка са релевантни за правото и подлежат на изследване в
съдебното производство, образувано по предявен иск с правно основание чл. 42, б. „в” ЗН. В
този смисъл, поддържа релевираното пред първоинстанционния съд правно съждение, че
1
процесното завещание е съставено с единственото намерение ответникът да придобие
качеството на наследник по завещание след смъртта на завещателя срещу поетото насрещно
задължение да полага грижи и да дава издръжка на наследодателя до неговата кончина.
Счита, че от събраните по делото доказателства е останало неустановено
правнорелевантното обстоятелство, че завещателят е съставил процесното завещание
единствено с благодарствено намерение - напротив, навежда правни доводи, че в процеса на
доказване е изяснено, че преди извършване на релевантната едностранна формална
разпоредителна сделка бенефициерът по завещанието (ответникът) не е полагал грижи за
наследодателя, поради което единственият мотив за осъществяване на завещателното
разпореждане е противен на закона - очакването на наследодателя наследникът по
завещание да осъществи насрещна престация (гледане и издръжка до края на живота му),
което превръща завещанието от безвъзмездна във възмездна сделка и е запретено от закона
(нищожност на основание чл. 42, б. „в” ЗН)
Въззиваемият е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който излага
становище за неоснователност на въззивната жалба, тъй като мотивът, въз основа на който
едно лице се разпорежда със своето имущество в полза на облагодетелстван субект
(бенефициер) за след своята смърт, трябва да бъде изрично изразен в самото завещателно
разпореждане, за да притежава правно значение. И тъй като такова намерение не е
обективирано в процесната едностранна формална сделка, то е недопустимо да се изследват
какви са били действителните мотиви на завещателя за извършване на това разпоредително
волеизявление.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а
разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Софийски градски съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 42, б. „в” ЗН.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е достигнал до
правния извод, че мотивът, който е обосновал взетото решение на наследодателя да завещае
своето имущество на определено облагодетелствано лице, би бил с правно значение, само
когато той е обективиран в самото завещателно разпореждане и е решаващ за него, а не
може да се извежда от факти, стоящи извън тази формална сделка. И тъй като в процесното
завещание не е изразен конкретният мотив за извършване на тази едностранна формална
2
разпоредителна сделка, оспореното завещание не е нищожно на предявеното основание -
мотивът, поради който единствено е направено разпореждането, да е противен на закона.
Анализирайки и събраните по делото гласни доказателствени средства, събрани чрез
разпита на допуснатите свидетели, СГС е достигнал да категоричния извод, че процесното
завещание е извършено с благодарствено намерение - да облагодетелства ответника за
полаганите от него грижи и даваната издръжка до момента на съставяне на завещанието, а
не с оглед осъществяване на бъдеща престация, което да превърне тази разпоредителна
сделка от безвъзмездна във възмездна, което би било противно на закона и би довело да
нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. „в” ЗН.
Основният правен спор, по който и въззивната инстанция ще се произнесе, се
съсредоточава върху обстоятелството дали правно значение за действителността на
завещанието притежава противен на закона мотив за неговото съставяне, който обаче не е
обективиран в тази формална разпоредителна сделка.
Всяка правна сделка като правомерен юридически факт, съдържащ в себе си едно или
повече волеизявления, насочени към постигане на признат от закона правен резултат, се
предхожда от формиране на мотиви, намерение за изразяване на обективираното в
сделката волеизявление - под контрола на съзнанието се анализират определени възникнали
в действителността факти (интелектуалният момент), като се съпоставят с други, за да се
постигне определена цел (при действителните сделки тя е правомерна) и въз основа на това
ясно съзнание за преследване на тези последици лицето, което извършва определено
волеизявление, действа въз основа на вече формираното вътрешно убеждение и желание,
като ръководи постъпките си (волевият елемент). Принципно, за да се обезпечи правната
сигурност в гражданския оборот, мотивите, въз основа на които се формира
правнорелевантната воля, не са предмет на изследване от правото. По изключение обаче -
когато се извършват безвъзмездни сделки, в чието основание по необходимост не се
включва поемане на насрещна престация, законът, за да гарантира в цялост приложението
на основния принцип на частното право, че волеизявленията не могат да противоречат на
закона и добрите нрави, придава правно значение на изразеното намерение за извършване на
съответното разпоредително волеизявление. Но изрично в чл. 42, б. „в” ЗН законодателят е
преписал, че правнорелевантен е само този мотив, който изрично е „изразен в завещанието”.
По идентичен начин е уреден и институтът на унищожаването на завещанието, когато е
налице грешка в мотива, но само ако „мотивът е изразен в самото завещание и единствено
поради него е направено разпореждането” (арг. чл. 43, ал. 2 ЗН).
До този категоричен правен извод съдът достига не само при буквалното тълкуване
на правната норма, уредена в чл. 42, б. „в” ЗН („изразеният в завещанието мотив, поради
който единствено е направено разпореждането”), но и при съобразяване с целта на закона и
правната логика, както предписва правната норма на чл. 46, ал. 1 ЗНА. Завещанието е
формална сделка, за чиято действителност не се изисква нито мотивите за едностранното
разпореждане, нито определени модалитети (условия и тежести) да се обективирани в
нейното предметно съдържание. Следователно, намерението за извършване на
3
завещателното разпореждане не е негов съществен елемент и тази формална сделка би била
действителна и без то изрично да е изразено в нея. Но тъй като завещанието притежава
отчуждително действие и чрез него се изменят наследствените дялове (вкл. и на т. нар.
необходими наследници) или трети облагодетелствани лица биват предпочитани от
последната воля на наследодателя да получат оставените към момента на неговата смърт
имуществени права и задължения (при универсалните завещания) или само отделни
имуществени права (при частните завещания), за да се обезпечи правната сигурност,
законодателят е придал правно значение на мотивите, формиращи завещателното
разпореждане, но само ако те са обективирани („изразени”) в самото завещание. Така и
интересите на всяко трето добросъвестно лице, което би било приобретател по транслативна
или конститутивна сукцесия, биха били охранени - в противен случай, неговите права биха
били злепоставени, когато законни наследници биха оспорвали последната воля на
наследодателя, позовавайки се на нищожност на завещанието поради противоречащи на
закона и добрите нрави мотиви за съставяне на завещанието и то без самият завещател
(поради неговата смърт) да не може да изясни каква е била неговата действителна
последна воля. А принципът е, че волеизявлението е плод на свободно формираното
намерение за постигане на определен правомерен правен резултат, поради което всеки
правен субект трябва да го зачете, вкл. и наследниците му по закон, освен ако не се
установи, че тази воля е била опорочена. Именно поради обективната причина завещателят
да не може да изясни своята последна воля при извършване на завещателно разпореждане
(неговата смърт), и да не бъде изопачавана от наследниците по закон, законодателят е
придал правното значение на мотивите при завещанието „само когато мотивът е изразен в
самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането” - изрично чл. 42,
б. „в” ЗН и чл. 43, ал. 2 ЗН. Тъй като завещанието е сделка mortis causa (то ще породи
правно действие след смъртта на завещателя), в отлика с други правни сделки, вкл. и
безвъзмездни починалият завещател не може да препотвърди своята воля (да състави ново
завещание), ако тя е била опорочена към момента на съставяне на завещанието, поради
което мотивите за извършване на тази едностранна формална разпоредителна сделка са
релевантни, само когато те са обективирани в завещанието.
Както бе изяснено, мотивът за извършване на завещателното разпореждане не от
съществените изисквания за действителността му, поради което то би породило правни
последици и без действителното намерение на завещателя да се съдържа в него, поради
което мотивът би притежавал правно значение, само когато той изрично е изразен в
завещанието. В случай че законодателят е считал, че е допустимо в материалноправния
смисъл на това понятие да се изследват неизразени в завещанието мотиви, той не би
използвал в ЗН неколкократно словосъчетанието „изразеният в завещанието мотив”.
Напротив, с оглед на обстоятелството че завещанието като формална сделка ще породи
действие след смъртта на наследодателя, когато той вече не би могъл да изясни
намерението за формиране на действителната си последна воля и да я потвърди,
законодателят е целял да се обезпечи правната сигурност, вкл. и при последващите
транслативни сделки, като единствено е допустимо да се изследват изрично заявените в
4
завещанието мотиви, както и уговорените модалитети в него (тежести или условия). По
същество в този смисъл са както мотивите към цитираните от СГС решения на ВКС, така и
посочената във въззивната жалба съдебната практика на касационната инстанция (предмет
на изследване са били мотиви, които са били обективирани в самото завещателно
разпореждане). Законосъобразен се явява и правният извод на СГС, позовавайки се на
Решение № 88/30.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 826/2012 г., III г. о., ГК, че „щом съдът
приема, че дори мотив, дописан ръкописно от завещателя под подписа му, не е част от
съдържанието на завещанието, поради липса на форма и няма правно значение за
валидността му, по аргумент на по-силното основание мотивите на завещателя, които
въобще не са изразени в завещанието, не могат да бъдат обект на преценка и да обусловят
извод за невалидност на саморъчното завещание”.
Тъй като въззивният съд, извършвайки лексикално, систематично, телеологично и
логическо тълкуване на правните норми, уредени в чл. 42, б. „в” ЗН и чл. 43, ал. 2 ЗН, както
предписва разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА, достига до тъждествено правно съждение
(поради липсата на изразен мотив за извършване на завещателното разпореждане в
процесното завещание не е допустимо в материалноправния смисъл на това понятие да се
изследват действителното намерение на завещателя при изразяване на последната си воля),
ирелевантни за правилното решаване на правния спор, предметна делото, се явяват всички
останали правни доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, вкл. и
относно необосноваността на крайния съдебен акт на СГС поради неправилно установяване
на фактите, обективирани в събраните писмени и гласни доказателствени средства.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, съответства изцяло на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
то обжалваното решение трябва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без
уважение.
При този изход на спора и на основание чл. 273 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК на
въззиваемия следва да се присъди сумата от 1300 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред САС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263614/03.06.2021 г., постановено по гр. д. №
6667/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 30 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Н. Ц., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл. ***, вх. „Д”, ап. 104 да заплати на Х. И. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ж. к. „***“, бл. 15, вх. „Б“, ет. 1, ап. 25 сумата от 1300 лв. –
съдебни разноски пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 1-месечен срок от получаване на препис от
решението от страните пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК.
5
Препис от Решението да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6