Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 168 13.12.2021 Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИН
МАРИНОВ
При секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 229 по описа за 2021, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 – чл. 178
от Административно процесуалния кодекс ( АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от
Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на Д. С. К.
от гр. Р., чрез адв. П. Х. от АК – Шумен, срещу отказа да му бъде
предостави достъп до обществена информация по
подадено от него по електронен път заявление от 02.08.2021 год.,
обективиран в Решение № 966/21 от 13.08.2021 год. на административния
ръководител на Специализираната прокуратура. В съдебно заседание уточнява, че
оттегля жалбата си в частта ѝ, с която е обжалвал отказът да му бъде предоставена исканата обществена
информация за времето от 01.01.2012 год. до 04.11.2017 год. В жалбата се
твърди, че исканата информация е служебна обществена информация, която е
създадена от Специализираната прокуратура и е налице преобладаващ обществен
интерес, поради което отказът, макар и не изрично формулиран от
административния орган, а изразен мълчаливо, чрез дадени указания на заявителя
къде да намери исканата информация, е незаконосъобразен. Оспорващия иска съдът
да отмени отказа на административния ръководител на Специализираната
прокуратура да му предостави достъп до исканата обществена информация
обективиран в посоченото решение, както и да му присъди сторените разноски по
делото, включително и минималното възнарграждение за адвокатски труд, на
основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът по делото – Административният ръководител
на Специализираната прокуратура, в писмено
отговор оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Административното производство е започнало със
заявление на оспорващия до административния ръководител на
Специализираната прокуратура вх. №
966/21 от 02.08.2021 год., направено по електронен път, като прикачен файл на
електронно писмо, изпратено на адрес на електронна поща sp@prb.bg , публикуван на официалната интернет страница на СП.
Със заявлението оспорващият е поискал да му бъде
предоставена следната информация:
1.За периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2020 г.
колко
обвинителни актове са били внесени от Специализираната прокуратура пред
компетентния съд, по обвинения срещу министър- председател, министри,
заместник-министри, народни представители или председатели на държавни агенции
или държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции, съдии,
прокурори, следователи, по досъдебни производства за извършени престъпления по
чл.301-307 от Наказателния кодекс ?
2.Колко от обвинителните актове по
точка 1 /първа/ са приключили с осъдителна присъда, постановена от
първоинстанционният съд ?
Колко от тези наказателни съдебни дела са били образувани
по обвинения срещу
2.1министри
или заместник-министри или министър-председател?
2.2.народни представители ?
2.3.председатели на държавни агенции или държавни
комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции ?
2.4.съдии, прокурори или следователи ?
3.Колко от образуваните наказателни дела, по
обвиненията в точка 1 /първа/, са приключили със споразумения по реда на НПК?
4.За периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2020 г.
колко
обвинителни актове са били внесени от Специализираната прокуратура пред
компетентния съд, по обвинения срещу министър- председател, министри,
заместник-министри, народни представители или председатели на държавни агенции
или държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции, съдии,
прокурори, следователи, по досъдебни производства за извършени престъпления по чл.201 - 205,
212, 212а, 219,220,224, 225б, 226,250, 251, 253 – 253б,254а, 254б, 256,282 -
283а, 285,287 - 289, 294, 295, 299, чл.310 -311 и чл.313 от Наказателния кодекс
?
5. Колко от обвинителните актове по точка 4
/четвърта/ са приключили с осъдителна присъда, постановена от
първоинстанционният съд ?
Колко от тези наказателни съдебни дела са били образувани
по обвинения срещу:
5.1.министри или заместник-министри или
министър-председател?
5.2.народни представители ?
5.3.председатели на държавни агенции или държавни
комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции ?
5.4.съдии, прокурори или следователи ?
6.Колко от образуваните наказателни дела, по
обвиненията в точка 4 /четвърта/, са приключили със споразумения по реда на НП.
По така
депозираното заявление административният ръководител на Специализираната
прокуратура се е произнесъл с Решение №
966/21 от 13.08.2021 год., което е предмет на настоящото производство. В
мотивите на решението си административният орган е посочил, че исканата
информация е служебна обществена информация. Посочил е, че Пленумът на Висшия съдебен съвет ежегодно
изслушва и приема годишните доклади на органите на съдебната власт, в това
число годишния доклад на Главния прокурор, като го внася в Народното събрание
за изслушване и приемане - арг. от чл.30, ал.2, т.4, вр. чл.138а, ал.1 от ЗСВ,
вр. чл.84, т.16 от КРБ. Главният прокурор ежегодно до 30 април внася в Пленума
на Висшия съдебен съвет годишен доклад за прилагането на закона и за дейността
на прокуратурата и на разследващите органи
Цялостният доклад за дейността на Специализираната прокуратура за посочения в
заявлението период е неразделна част от обобщения годишен доклад на Главния
прокурор за прилагането
на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи. На база на
обобщената статистика и анализ Прокуратурата публикува в официалния си интернет
сайт отчетни доклади за дейността си, които са свободни за достъп от всички
граждани и организации. В тази връзка, достъпна е и информацията, касаеща
статистическите данни, които заявителят иска да му бъдат предоставени, като
изготвянето на окончателната информация, предхождащо нейното публикуване, се
извършва ежегодно, в определени в съответните нормативни и вътрешни актове и
правила на органите на съдебната власт срокове.
Административният орган посочил
също, че законът позволява на граждани и юридически лица да достъпват
информация, която вече е обработена и се съхранява в органите на съдебната
власт, но не вменява допълнително задължение на субектите по ЗДОИ посредством
удовлетворяване на искане по смисъла на закона, да създават статистическа
информация, която не се изисква да бъде събирана, обработвана и съхранявана
като служебна. Посочил е, че държавните органи нямат задължение да създават
нови документи, за да удовлетворят заявление за достъп. Исканата информация
можела да се получи при публикуването на ежегодния доклад от Главния прокурор,
в съответствие с чл. 30 от ЗСВ.
При тези фактически основания
административният орган е постановил решението си на основание чл.28 ал.2,
чл.34, вр. чл.4, ал.1 от ЗДОИ, вр. чл. 30, ал.2, т.4, вр. чл. 138а, ал.1 от ЗСВ, вр. чл.84, т.16 от КРБ. С него
административният орган уведомил заявителя К., че достъпът до исканата информация е свободен и
се осъществява по специален ред, предвиден в ЗСВ. Данните, посочени в
заявлението са публикувани на официалната интернет страница на Прокуратурата.
В писмения отговор на
ответника е посочено, че едва с
изменението на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК в сила от 05.11.2017 год. в предметната
компетентност на Специализираната прокуратура е включено ръководството и
надзора на разследването по дело с
предмет разследване деянията по изрично и изчерпателно изброените в заявлението
текстове от НК, които са били извършени от лимитивно посочените от законодателя
субекти, заемащи висши публични длъжности по см. на чл. 6, ал. 1 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество. За периода от 01.01.2012 год.
до 05.11.2017 год. Специализираната прокуратура не разполага с исканата от
заявителя информация. На следващо място е посочено, че статистическата
информация във връзка с отчетите на дейността на прокуратура се изготвя съобразно текстовете от НК, по които се води и
приключва разследването, а не с оглед заеманата от разследваните субекти
длъжност. Също така се сочи, че
доколкото в Специализираната прокуратура не се създава и съхранява служебна информация във вида, в който е направено
искането за предоставянето ѝ по реда на ЗДОИ, тя не може да бъде предоставена. Липсата на
съществуваща информация във вида, в който се прави искането води до
невъзможност същата да бъде предоставена. За субектите по чл. 3 от ЗДОИ не
съществува задължение да създава нови
документи, респективно да изготвя , анализира и обобщава данни с цел
предоставянето им на лица, упражнили правото си на достъп до обществена
информация. В писмения отговор е посочен и конкретният линк от интернет
страницата на прокуратурата на РБ, където е публикувана статистическата
информация от отчетите на Прокуратурата на РБ, неразделна част от който бил и
отчетът на специализираната прокуратура.
Решението е връчено на оспорващия по електронен път на 13.08.2021 год., а
жалбата срещу него е подадена на 27.08.2021 год. чрез лицензиран пощенски
оператор, съгласно пощенското клеймо на плика /л.37/.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
оспорване и в предвидения в закона срок,
е процесуално допустима.
Оспореният административен акт е в писмена форма и
съдържа фактически и правни основания.
Съдът счита, че оспореният административен акт е
постановен при допуснато съществено нарушение на административно
производствените правила.
За да бъде един индивидуален административен акт
законосъобразен едно от основните изисквания е да има правно и фактическо
основание. Правното основание показва целта, с която органът е упражнил властта
си, защото иска да постигне именно визираните в правната норма правни
последици, а фактическото – че са налице предпоставките за упражняване на тази
власт. Следователно фактическите основания, посочени в административния акт,
следва да съответстват на посоченото правно основание за издаване на акта и
волята на административния орган да е ясно изразена.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до
обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните
органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в
Република България. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от закона е предвидено, че
всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена
информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон
е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава
информация.
Според разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ достъп до
обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно
запитване, а съгласно ал. 2 заявлението се счита за писмено и в случаите,
когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4, като в
тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Закона за
електронния документ и електронния подпис. С чл. 28 от ЗДОИ императивно е разпоредено, че заявлението се
разглежда не по-късно от 14 дни от
датата на регистрирането му, като в същия срок органите или изрично определени
от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на
достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за
своето решение.
В разпоредбата
на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ е предвидено,
че когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното
местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща
съответно заявлението, като уведомява за това заявителя, а в чл. 33 от ЗДОИ,
че когато органът не разполага с
исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок
той уведомява за това заявителя.
От анализа на тези норми следва изводът, че
административното производство, инициирано със заявление за достъп до
обществена информация, когато е приложим ЗДОИ, може да приключи с решение за
предоставяне (чл. 34 от ЗДОИ), с решение за
отказ (чл. 38 от ЗДОИ), при наличие и
въз основа на изчерпателно изброените в закона основания (чл. 37, ал. 1, т. т. 1 – 3 от ЗДОИ), а също и с
уведомление по чл. 32 от ЗДОИ или по чл. 33 от ЗДОИ,
когато сезираният със заявлението за достъп орган не разполага с исканата
информация и съответно има или не данни за нейното местонахождение.
В настоящият случай като правно основание за издаване
на оспореното решение административният орган е посочил разпоредбата на чл. 34
от ЗДОИ, който регламентира съдържанието на Решението по чл. 28, ал. 2, с което
се предоставя достъп до исканата обществена информация. Според разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ в решението по чл. 28, ал. 2, с което се предоставя достъп
до исканата обществена информация, задължително се посочват степента на
осигурения достъп до исканата обществена информация; срокът, в който е осигурен
достъп до исканата обществена информация; мястото, където ще бъде предоставен
достъп до исканата обществена информация; формата, под която ще бъде
предоставен достъп до исканата обществена информация; разходите по предоставянето на достъп до
исканата обществена информация
В мотивите на решението се сочи, че исканата
информация е служебна обществена
информация, както и че е предвиден ред в
Закона за съдебната власт за достъп до
този вид информация.
От диспозитива на решението обаче е видно, че по
същество административният орган не е предоставил исканата информация, а е
посочил, че достъпът до нея се
осъществява по специален ред, предвиден в ЗСВ, като е посочил, че исканите данни са публикувани на официалната
интернет страница на Прокуратурата.
От друга страна в писмения отговор по реда на чл. 163,
ал. 2 от АПК ответникът по оспорването сочи, че
в Специализираната прокуратура не се изготвя, отчита и съхранява информация във вида, в който е
описана в заявлението, тъй като за целта на статистиката се изготвя информация
съобразно разпоредбите от НК, а не с оглед заеманата длъжност на субекта на
престъпленията.
В крайна сметка
не става ясно каква е волята на административният
орган – дали предоставя достъп до исканата информация, съобразно посоченото правно основание за
издаване на решението, а именно чл. 34 от ЗДОИ или отказва достъп до исканата
информация, съобразно мотивите и диспозитива, като приема, че е налице
специален ред за получаване на същата , предвиден в специален закон, различен
от ЗДОИ, или пък счита, че няма как да предостави исканата информация
тъй като тя липсва при него във вида, в
който е описана в заявлението и Специализираната прокуратура не е длъжна по
закон да изготвя, отчита и съхранява
информация от този вид.
Ако предоставя достъп, то решението не съдържа
реквизитите по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ и е незаконосъобразно. Ако отказва
предоставянето на достъп до исканата информация, то диспозитива на административният акт,
противоречи на правното основание, на което е издаден и също се явява
незаконосъобразен. Ако пък административният орган е считал, че не разполага с информация във вида, както е описана в заявлението, то е следвало
не да постановява Решение по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, а да уведоми заявителя по реда на чл. 32 или
чл. 33 от ЗДОИ с оглед на това има или
не данни за нейното местонахождение.
Тази неяснота на волята на административния орган не
позволява на съда да извърши преценка за съответствието на административния акт
с материалния закон.
Предвид изложеното съдът намира оспорения административен акт за
незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган, за ново произнасяне
по същество. При новото произнасяне административният орган следва да изложи
ясни и точни фактически и правни основания, въз основа на които постановява
своя акт. Ако предоставя достъп да
исканата информация, то решението следва да съответства на изискванията на чл.
34 от ЗДОИ, ако отказва достъп в
решението по чл. 38 от ЗДОИ следва да се посочат ясни фактически и правни
основания за отказа. Ако не разполага с исканата информация, но има данни за
нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението да
препрати съответно заявлението, като уведомява за това заявителя на основание чл. 32 от ЗДОИ, а ако няма данни
за нейното местонахождение да уведоми заявителя за това по реда на чл. 33 от
ЗДОИ.
Предвид изхода на делото на основание чл. 143, ал. 2
от АПК в негова тежест следва да се
присъдят направените от жалбоподателя разноски. Искането за присъждане на
сторените разноски е своевременно
направено.
Съдът счита
обаче, че то е основателно и доказано до размер на 10.00 лв.- платена държавна
такса. В останалата част искането за
присъждане на деловодни разноски се явява неоснователно и недоказано.
Освен
заплатената държавна такса,
жалбоподателят претендира заплащане на договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв., които той не е платил, тъй като му е оказана безплатна
адвокатска помощ.
На първо
място възнаграждението на адвокат за оказана безплатна помощ не може да се
третират като разноски на страната по делото, тъй като тя не ги е сторила. На
второ място правото на адвоката за това възнаграждение, произтича от
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА при посочените на чл. 38, ал. 1 условия, а не от договора за
правна помощ, в който е уговорено възнаграждение, какъвто е настоящия случай. Нито
в жалбата, нито в съдебно заседание адвокатът по делото, осъществил правната
помощ не е поискал да му бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Единствено оспорващият сочи, че му е оказана безплатна помощ. Присъждането на възнаграждение на адвокат за оказана
безплатна помощ може да бъде разгледано
само и единствено по изрично искане на адвоката, тъй като той е носител
на това право, а в случая такова искане
не е направено.
Предвид
изложеното на оспорващия следва да се присъдят дължими от ответника разноски в
размер на 10 лв.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 966/21 от 13.08.2021 год. на
Административния ръководител на Специализираната прокуратура.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган за произнасяне
по заявлението в сроковете и по реда на Закона за
достъп до обществената информация и
при съобразяване с мотивите на решението.
ОСЪЖДА Специализираната прокуратура да заплати на Д. С.
К. с ЕГН ********** от гр. Р. разноски по
делото в размер на 10 лв. /десет лева/
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/