Решение по дело №510/2020 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 24
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 8 февруари 2021 г.)
Съдия: Теодорина Димитрова
Дело: 20204100500510
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Велико Търново , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и осми септември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Любка Милкова

Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20204100500510 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 10 от 04.03.2020 година, постановено по гр.дело № 309/2019 година по
описа на Районен съд – ЕЛЕНА, е прието за установено по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, че А. Т. П. /ищец/ не дължи на „Енерго Про
Продажби“ АД сумата от 3779,74лв., представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия за периода от 22.05.2017 година до 21.05.2018 година за обект , находящ се в
гр. В. Т., ул. „*“ № , вх. , ап. по партида с клиентски номер ** и абонатен номер **, за която
е издадена фактура № ********** от 19.07.2019 г. Със същото решение ответникът е осъден
да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 656,18 лв.
Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: *********, чрез процесуален представител адв. Ивайло Андреев.
Обжалва се изцяло горепосоченото решение като в жалбата се навеждат оплаквания за
неговата неправилност и незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Решението било постановено при некореспондиращите с доказателствата
по делото изводи на първоинстанционния съд относно липсата на основание за начисляване
на процесната сума пари. Навеждат се аргументи, че исковата сума се дължи на основание
1
чл. 183 от ЗЗД и това, че между страните е налице договор за покупко-продажба на ел.
енергия, при който жалбоподателят се явява доставчик – продавач, а ищеца потребител –
купувач на особен вид движима вещ, което количество се определя чрез специален
измервателен уред – СТИ. Твърди, че сумата не е начислена въз основа на предвидени в
ПИККЕ корекционна процедура, а на основание реално потребена и отчетена в скритата
тарифа ел. енергия. Освен това ищецът като абонат бил нарушил задълженията по чл. 17, т.
6 от Общите условия за „Електроразпределение Север“ Ад да не се променя схемата на
СТИ, да не се преустройва, ремонтира или заменя елемент от СТИ. Ако правото на
жалбоподателят се отречало, то щяло да бъде нарушено равновесието в правоотношението
между страните по делото, поради нееквивалентност на престациите. Отправя искане към
въззивната инстанция да постанови решени, с което да отмени това на районния съд и да
отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от адв. Николай Илчев –
пълномощник на ищеца А. Т. П., чрез който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излагат се подробни доводи относно основателността на предявения иск и
правилност на атакуваното решение на районния съд. Отправя искане към въззивната
инстанция да постанови решение, с което да бъде потвърдено това на първоинстанционния
съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото
разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна
против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на
обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на въведения с
исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва делото да бъде
разгледано по същество.
Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди
събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Елена е бил предявен от
ищеца А. Т. П. отрицателен установителен иск против „Енерго-Про Продажби“ АД гр.
Варна по чл. 124, ал. 1 от ГПК, чрез който се претендира да бъде прието за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 3779,74 лв., по фактура № ********** от
2
19.07.2019 година, представляваща стойността на допълнително начислена ел. енергия за
периода от 22.05.2017 до 21.05.2018г. за обект, находящ се в гр. В. Т., ул. „** № , вх., ап. по
партида с аб. № * и клиентски № *. Ищецът отрича начислената му ел. енергия да е
доставена и ползвана от него; оспорва законността за извършената проверка и корекция,
основанието за това. Оспорва процедурата по извършената корекция и навежда доводи за
липса на законови правила за това, с оглед отмяната на разпоредбите на ПИКЕЕ. Оспорва
констативен протокол № 1701618 и твърди, че е съставен в явно нарушение на изискванията
на чл. 61 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Проверката била извършена в отсъствие на ищцата, оспорва
лицата, подписали протокола като свидетели да са присъствали на проверката. Твърди липса
на правно основание и предпоставки за едностранно начисляване на суми по неговата
партида като абонат на ответника. Навеждат се твърдения, че при извършване на
метрологичната проверка и в съставения протокол № 360/08.07.2019 година, не са посочени
данни процесния електромер да има неизправности, които да са дали основание за
ангажиране отговорността на ищцата като потребител на ел. енергия. Липсва каквото и да
било виновно поведение. Тази експертиза не е констатирала механични дефекти на кутията,
на клемния блок, на клемите.
Жалбоподателят – ответник по делото обосновава вземането си на общите правила на
договора за покупко-продажба по ЗЗД и спецификата на предмета на този договор и начина
му на измерване – чрез годно според изискванията на закона СТИ, при проверката на което е
констатирано в скрит софтуерен регистър неотчетено на видимия дисплей реално
употребено количество ел. енергия. Начисленото количество ел. енергия в размер на 20753
квтч не било служебно такова за периода от 22.05.217г. до 21.05.2018 г., а натрупана реално
потребена ел. енергия и отчетена от СТИ в тарифа 1.8.4, което не било отчетено по тарифи
1.8.1 и 1.8.2.
От събраните по делото доказателства се установяват следните относими към
правния спор факти: налице е договорно отношение между страните по делото, по силата на
което ищцата има качеството е потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ, която
се доставя от ответното дружество /жалбоподател в настоящото производство/ в обект,
находящ се в гр. В. Т., , ул. „**“ № , вх. , ап. по партида с аб. №*и клиентски № *. На
21.05.2018 год. е извършена проверка на обекта, за което е съставен констативен протокол
/КП/ № 1701618 от 21.05.2018г., подписан от служителите на „Енерго-Про Мрежи“ АД и от
двама свидетели. В протокола е отразено, че СТИ е демонтирано за проверка броячите от
БИМ, тъй като проверяващите установили че по тарифа 1.8.4 е отчетена електроенергия
20753 kWh, въпреки че същата не е настроена за това. Съставителите на протокола
констатирали следните тарифи и показания: 1.8.1- 002623; 1.8.2-003632; 1.8.3-2414, 1.8.4-
020753 е 1.8.0 - 0, когато чрез специален софтуер била проверена паметта на СТИ.
Монтирано е ново СТИ при нулеви показатели на всички тарифи. Старият електромер е
изпратен на контролна проверка на БИМ, РО Русе. Извършена е за метрологична
експертиза, за което е съставен ПК № 360/08.07.2019 г., която установява, че представеното
за изследване СТИ /запечатана индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 483093, за
3
който е констатирано, че съответства с КП № 1701618 от 21.05.2018г. няма механични
дефекти на кутията на клемите и клемния блок; не е констатирана видима външна намеса
или видима повреда в схемата на електромера; съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност. При експерименталното изследване
на електромера не е установено същият да мери с грешка над максимално допустимата.
Посочено е, че при софтуерно четене на електромера е установена намеса в тарифната схема
на електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.4- 020753,3 kWh, която не
е визуализирана на дисплея. На 17.07.2019г. било дадено становище да бъде начислено
допълнително количества ел. енергия в размер на 20753 kWh за период 22.05.2017 г. –
21.05.2018 г. – констатираното от скритата част на СТИ неотчетена ел. енергия. За
извършената корекция абонатът бил уведомен с писмо от 19.07.2019г., като в последствие
била издадена и фактура № **********/19.07.2019 година.
От заключението на вещото лице по приета от съда съдебно – техническа експертиза
/СТЕ/ се установява, че процесното СТИ е одобрено от ДАМТН и метрологичните му
характеристики отговарят на изискуемите по закон и същото е било годно да отчита
преминаващата през него ел. енергия. Вещото лице сочи, че процесното количество ел.
енергия е възможно да бъде доставена за обекта на потребление и отчетена през СТИ.
Вещото лице обаче не е могло да достигне до извод каква е действителната причина за
наличието на показанията по Тарифа 1.8.4, нито началния момент от когато те са започнали
да се регистрират. Остойностяването било извършено като се приема, че показанията в
регистър 1.8.4 са консумирана ел.енергия по равно количество всеки ден в продължение на
365 дни. На практика обаче консумирането на ел. енергия е динамичен процес и се променя
във всеки един момент, подари което не може да се определи какво количество ел. енергия е
потребено през различните периоди. Това би означавало, че в продължение на 365 дни
абоната непрекъснато денонощно е ползвал ел. енергия при включени уреди с мощност 2,4
Квт, което е необичайно за битов абонат. Вещото лице сочи, че не може да определи на
какво се дължи отчитането на тази ел. енергия по тарифа 1.8.4. дава становище, че това може
да е в следствие на техническа повреда в хардуера или софтуера на СТИ. Като друга
възможна причина се сочат монтирането му с налични показатели по тази тарифа, софтуерна
манипулация и др. Според вещото лице показанията в тази тарифа може да се дължат и на
самоход, т. е. ел.енергия не е преминала през него, но СТИ да е отчело или да е монтирано
при такива показатели, или да е отчело поради софтуерен или хардуерен проблем.
Констатациите на съдебно-техническата експертиза и изявленията на вещото лице в
съдебното заседание не са оспорени от страните и са възприети от съда като компетентни,
обосновани и ясни. Становището на въззивната инстанция по този въпрос е същото.
При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна следното: Предявен
е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК чрез който се иска със сила на
пресъдено нещо да бъде отречено правото на ответника – да бъде отречено вземането на
ответника за исковата сума, дължима, според твърденията на му на общите правила на чл.
4
183 и сл. от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ във връзка доставена и потребена, но неточно измерена
енергия, доколкото правоотношението с ищеца/въззиваемия/ се основават на общите
принципи и характеристики на договора за покупко-продажба, но с отчитане спецификата
на предмета на договора – доставка на ел. енергия като особена вид движима вещ,
подлежаща на измерване. Първоинстанционният съд въз основа на правилно установената
фактическа обстановка достига до извод, че искът е основателен, т. е. правото на ответника
/жалбоподателя/ не е възникнало. Приема, че между страните е било налице валидно
облигационно правоотношение въз основа на договор при общи условия, по силата на който
ответникът е доставчик, а ищеца потребител на ел. енергия срещу заплащането на цена.
Последната се е отчитала през процесния период чрез СТИ, за което безспорно се установи,
че отговаря на всички изискванията за техническа изправност и метрологична годност.
Приема за достоверни и констатациите при извършената на 22.05.2018г. проверка,
доколкото се потвърждават и от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза.
Основание за извършения на 22.05.2018 г. демонтаж на СТИ е не техническа неизправност
на електромера, а това, че същия извършвал неточно измерване на действително преминала
през него и потребена от абоната /ищеца – ответник жалба/ електрическа енергия, която е
отчетена от тарифа 1.8.4, но не се визуализира на дисплея. Така ответника по иска –
жалбоподател в настоящото производство твърди, че е изпълнил договорните си задължения
за доставка на ел. енергия, измерил е същата чрез СТИ, но цената й не била платена от
ищеца /въззиваемия/ като потребител на ел. енергия – купувач по договора.
Жалбоподателят твърди корекцията на сметката на ищеца да е извършена на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ - разпоредба, която предвижда възможност операторът на
съответната мрежа да коригира количествата ел. енергия в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества ел.енергия. В този случай, корекцията се извършва за разликата между
отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества ел. енергия за времето от
допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. По
делото не се установява измервателния уред да е свързан към електроразпределителната
мрежа чрез измервателна група. Няма данни за техническо неизправност или неправомерно
вмешателство върху процесното СТИ или върху схемата му на свързване към
електропреносната мрежа. Налице е само регистрирани данни в регистър 1.8.4 –
020753,3kWh, които не са визуализирани на дисплея на СТИ. Макар и да се приеме, което
несъмнено е така, че следва да се приложат общите правила да договора за покупко-
продажба по чл. 183 и сл. от ЗЗД и чл. 327 ТЗ, то в конкретния случай жалбоподателят
претендира да му бъде признато правото едностранно чрез предварително обявени и
регламентирани процедури да има възможност да променя едностранно съществен елемент
от договора с въззиваемия – предмета на продажбата и неговата цена. Спецификата на
продаваната вещ предвижда тя да бъде установявана като количество чрез утвърдено
съгласно закона и отговарящо на всички изисквания за техническа, технологична и
5
метрологична годност СТИ при възможност купувачът на ел. енергията да го контролира.
Скритият регистър обаче остава неизвестен за купувача. Остават неустановени и причините,
поради които там е отчетено по-голямо количество от това визуализирано по другите две
тарифи на дисплея, след като в процеса по несъмнен начин е установено, че СТИ
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на всички изисквания за точност
при измерване на ел. енергия. Не може да се приеме, че само поради простия факт на
наличната разлика в тарифа 1.8.4 с визуализираните на дисплея показатели, се налага извод
за реално доставено количество ел. енергия, което да е длъжен абоната за заплати. Още
повече, че според изслушаната по делото експертиза това количество е начислено при
идеално извършено потребление на ел. енергия – 365 дни на максимална мощност при равно
ежедневно потребление, което практически за битов абонат е невъзможно. Жалбоподателят
се позовава на софтуерно въздействие върху СТИ – намеса в тарифните схеми, което довело
до неотчитане на реално доставена и потребена ел. енергия, но последното не е доказано.
С оглед гореизложеното съдът приема за неоснователни възраженията на
жалбоподателя относно неправилност и необоснованост на изводите на районния съд за
липсата на основание за начисляване на дължимата сума пари като цена на реално
използвана ел. енергия в този размер. Доводите на жалбоподателя са в противоречие със
събраните по делото доказателства. Вярно е, че е констатирана разлика на отчетената ел.
енергия в скрита невизуализирана тарифа, с тази отчетена от останалите две видни на
дисплея на СТИ, но и безспорно установено е, че няма външно въздействие върху
измервателните функции на СТИ, то отговаря на всички законови изисквания, няма
нарушение в схемата на свързване на СТИ към електропреносната мрежа, а грешката е
резултат от софтуерен проблем, който може да е и дефект на самото СТИ. Така че при
липсата на категорични доказателства тази отчетена в скритата тарифа и констатирана при
софтуерното разчитане на електромера измерена ел. енергия да е реално употребена от
ответника по жалбата, то не може да се направи извод за дължимост на начислената сума
пари като цена на доставена и употребена ел. енергия по силата на сключения между
страните договор за покупко-продажба.
Предвид гореизложеното и съвпадението на крайните изводи и на двете инстанции
относно основателността на предявения иск, окръжният съд приема, че въззивната жалба на
„Енерго Про-Продажби АД гр. Варна ЕИК ********* против решението на районния съд е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение е обосновано,
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция то по правилата на чл. 78
ГПК следва в полза на въззиваемия - ответника по жалбата да бъдат присъдени направените
в хода на въззивното производство разноски в размер на 500лв. – платено възнаграждение за
един адвокат
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
6
Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10 от 04.03.2020 година, постановено по гр. дело №
309/2019 година по описа на Районен съд – ЕЛЕНА.
ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано
от всеки от двама от членовете на управителния съвет Пламен Стоянов Стефанов, Яна
Маринова Димитрова и Георги Коршия ДА ЗАПАЛТИ на А. Т. П., ЕГН **, с адрес: гр. Е,
ул. „*“ № , вх. , ет. , ап. СУМАТА от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7