МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 97 /2016 ГОДИНА
ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА –НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ :
Варненският окръжен прокурор е внесъл за
разглеждане в Окръжен съд Варна
обвинителен акт срещу :
П.С.С., с ЕГН: **********, роден на *** ***, понастоящем в затвора – Варна, български
гражданин, със средно образование, женен, осъждан,
ЗА ТОВА,
че на 21.11.2014
г. в гр. Варна, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска чанта от
изкуствена кожа; 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа, съдържащо сумата от
55.00 лв. /петдесет и пет лева/; клиентска карта на супермаркет
"Метро"; клиентска карта на супермаркет „Макао", клиентска карта
на супермаркет „Пикадили", 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа,
съдържащо сумата от 460.00 лева, лична карта, служебна карта - служебен пропуск
на служител в РП - Варна, свидетелство за правоуправление на МПС с контролен
талон, 1 бр. дебитна карта на „Първа инвестиционна банка"; 1 бр.
диоптрични очила в калъф от изкуствена кожа; 1 бр. кожена калъфка от изкуствена
кожа; 1 бр. мобилен телефон м. "Нокиа" с
неустановен модел с ИМЕЙ 3580090304030403025 със СИМ карта на мобилен оператор
"БОБ" с № 0888 201943, 1 бр. мобилен апарат „Нокиа",
"С 2-1" с ИМЕЙ 358607044502078 със СИМ карта на мобилен оператор „Глобул" с № 0895 697 673, 1 бр. портмоне от плат,
съдържащо лекарства на стойност 30.00 лв.; 1 бр. лупа; 1 бр. фенерче – или вещи
на обща стойност 890,78 лв. /осемстотин и деветдесет лева и седемдесет и осем
стотинки/ от владението на С.С.М., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, престъпление по чл.
199, ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1от НК .
Съдебното производство е второ пред първата
инстанция, като след решение на АС –Варна делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
В досъдебното производство подс.П.С. при първоначалното си привличане в качеството на
обвиняем отказва да даде обяснения относно извършеното. В последващ разпит
заявява ,че на 20.11.2014година бил в с. Звездица при баща си и 2-3дни не се е прибирал в гр.Варна.Относно
мобилните телефони твърди ,че ги взел от
лицето К. и ги продал на С. в близост до Автогарата.
В съдебното производство ,насрочено
по общия ред се явят подс.С. и упълномощения му
защитник адв.Г.И.,а свид.
Ст.М. –пострадала не се конституира нито като граждански ищец , нито като
частен обвинител.
В съдебното производство пред настоящата
инстанция подс.П.С. дава следните обяснения:
Заявява ,че на 18-19.11.2014година отишъл при
бащи си в с.Звездица и стоял там два
дни. Твърди ,че на 22.11.2014година отишъл при свид. Щ.П.
*** след обяд ,като там се „надрусали”-употребили хероин с него и свид.К.К..Твърди ,че именно там свид.К. извадил два телефона и му предложил да ги купи. Същия
ден подс. продал телефоните на лицето С. за 25-27лева в близост до
Автогарата. По обвинението не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
По съществото на делото прокурорът поддържа обвинението , като счита
същото за безспорно доказано, а обясненията на подс.
за опровергани събраните по делото доказателства .Обсъжда показанията на отделните
групи свидетели и съпоставя доказателствата ,като счита обвинението за
безспорно доказано относно авторството на деянието. Относно наказанието за
същото изразява становище за липса на смекчаващи отговорността обстоятелства
като предлага при определяне на наказанието съдът да приложи чл. 54 като наложи наказание към средния
размер на предвиденото в закона лишаване от свобода.
Защитата на подс.–адв.Г.И. в
пледоарията си по съществото на делото акцентира върху обстоятелствата, при които е извършен
грабежа –по отношение на пострадалата дъждовно време при което е носела чанта
,торба и чадър,като грабежа е извършен с издърпване на чантата –от лице в гръб
на пострадалата ,което побягнало. Същият ден пострадалата подала жалба и в
протокол за разпит посочила ръст лице и коса и години на извършителя. Впоследствие
подс. бил разпознат от нея с протокол за разпознаване
,който защитата намира за опорочен.Защитата заема становището ,че обвинението
не е доказано с оглед авторството на престъплението ,тъй като не са били
проверени възраженията на подс. както относно алибито
му ,за отсъствие от града във времето на престъплението ,така и не са били
съпоставени останалите гласни и писмени доказателства които биха могли да
доведат до оправдаването му.
В своя защита подс. С. развива тезата ,че обвинението е основано на
задържане от органите на МВР на 31.01.2015година, когато той е нанесъл телесни
повреди на полицай и е успял да избяга с белезници. След това се е укрил в
очакване да бъде издирван, след което на 6.02.15г. е променил вида си като се
е изрусил .Оспорва вещественото
доказателство приложено към делото /мобилен телефон /и неговата идентичност с
част от отнетото имущество на пострадалата.
В последната си дума моли да бъде
оправдан.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства намери за установена следното от фактическа страна :
Св. С.С.М. *** г. около 14.30 часа св. М. ***, към магазин „Кауфланд - Възраждане". След като излязла от домът си
св.М. минала през поляната, през мостчето и стълбичките в близост до ОДЗ „Делфинче” в посока магазина . В едната си ръка на лакътя държала дамската си чанта , а в другата ръка една торбичка и чадър защото по същото време валял дъжд. При
излизане от стълбите усетила как някой със сила издърпал дамската и чанта от
ръката и хукнал да бяга направо зад басейна към дерето.В първия момент тя
помислила ,че познат човек се шегува, и веднага св. М. инстинктивно се обърнала и видяла
човека в лицето и хукнала след него. Извършителят бил висок около 180 см. с
нормално телосложение, облечен в тъмно синьо яке, обут в дънки, с бледо лице .
На главата си имал шапка. Св.М. определила, че не е от цигански произход.
След като не
успяла да настигне извършителя, св. М. спряла да тича и се върнала обратно.
Започнала да тича край ОДЗ"Делфинче" и да
вика за помощ. Видяла едно камионче с работници.
Обяснила им какво се е случило. Един от работниците и дал телефон и
пострадалата се обадила на тел. 112. След това работниците я отвели с камиона
до Трето РУП-ОД-МВР-Варна, където пострадалата заявила за извършения грабеж и
подробно описала начина на извършване и дала описание на извършителя като
заявила ,че може да го разпознае.
Още на първия си
разпит /л.41-43 от ДП от 21.11.2014 година , проведен от 15,40 ч./ свид. М. е описала подробно извършителя ,както и отнетите и
със сила вещи ,намиращи се в чантата й. Впоследствие на 12.05.2012год./ л.44-48
от ДП /е и бил проведен нов разпит и процесуално- следствено действие -разпознаване
между живи лица / ,където пострадалата М. по категоричен начин е разпознала подс. С. ,като лицето , което е извършило грабежа на вещите
й ./, въпреки промяната във външния вид –изрусяване на подс.С..
За посочените
факти относно категоричното разпознаване от страна на свид.Ст.М.
свидетелстват показанията на свидетелите Р.К. и Н.У.- поемни лица по посоченото
следствено действие, случайни граждани ,нямащи никакво отношение нито към
пострадалата нито към извършителя, разпитани в с.з.
Отнетите от
пострадалата вещи били :дамска чанта била сиво черна на цвят с две къси дръжки
от изкуствена кожа на стойност 38 лв.;като чантата имало портфейл от изкуствена кожа на
стойност 16.20лв.;55 лв. пари; 3 бр.клиентски карти -
„Метро","Макао", „Пикадили", 1 бр.дамско портмоне от
изкуствена кожа, съдържащо сумата от 460.00 лв; лична
карта, служебна карта, служебен пропуск, на МПС с контролен талон, 1 бр.дебитна
карта на „Първа инвестиционна банка"; 1 бр.диоптрични очила на стойност
225 лв.;кожен калъф за очила на стойност 10.80 лв.; калъфка от изкуствена кожа
на стойност 3.60 лв; мобилен телефон Нокия/неустановен модел/на стойност 20 лв.с ИМЕЙ
358009030403025 със СИМ карта на мобилен оператор „БОБ" с № 0888 20 19 43,
един бр.мобилен апарат „Нокия" модел „С
2-1" с ИМЕЙ:358607044502078 със СИМ карта на мобилен оператор „Глобул" с № 0895 697 673 на стойност 57.50 лв.;1
бр.портмоне от плат на стойност 2,25 лв. съдържащо лекарства на стойност 30
лв.;1 бр.лупа на стойност 1,08 лв.;1 бр.фенерче на стойност 1,35 лв; всичко на обща стойност 890,78 лв.съгласно съдебно
оценителната експертиза ,изслушана и приета в с.з.
След разкриване
на деянието мобилният телефон на пострадалата М., марка"Нокиа" модел „С 2-1" с ИМЕЙ № 358607/04/450207/8
/приложен като веществено доказателство- л.178 от настоящето дело и доброволно
предоставен от свид.М. на настоящия състав на
съда / бил намерен в св. Р.А.А.,
който го закупил от магазинчето на свид.С.Ж.И., на
когото бил продаден от подс. П.С.С..
Телефона бил предаден на органите на МВР от сестрата на свид.Р.А.-
свид.Ф.А. , с протокол за доброволно предаване от ДП
/л.62/
За да приеме
изложената фактическа обстановка и най- вече с оглед установяването на
оспореното от подс.С.
и пострадалата М. авторство на деянието съдът обсъди гласните, писмените
и веществени доказателства и съдебно оценителната и съдебно психиатричната
експертизи по делото по делото и
установи следното :
-В показанията
на свидетелите А.И./л.121от НОХД / и свид.С.С. /л.122/ от делото и тези на подс.П.С.
относно времето на престой в с.Звездица на подс.С. се
съдържат сериозни противоречия, поради това ,че двамата свидетели са съответно
леля и баща на подс.и заявавят
обстоятелства ,които взаимно си противоречат,но са в лична услуга на подс.
Самият подс. П.С. *** при баща си от 18-19.11.14година и стоял 2
дни там ,а на 22.11.2014година отишъл при свид.Щ.П. и
свид.К.К. *** ,където се
„надрусали” –употребили наркотик и свид.К.К. извадил два телефона и му предложил да ги купи, които
след това подс. продал на свид.С.И.
.
Свид.
А.И. –твърди ,че подс. е посещавал баща си на седмица
-две в с.Звездица като е ходел да му помага –в събота и в неделя. Посещението
на подс. свързва с това ,че на 17.11.2014година е
била на ТЕЛК ,а на 18.11.същата година е отишла да си вземе решението. Посочва
в показанията си ,че подс.С. ***.и е стоял там
2-3дена.
Свид.
Ст.С. –баща на подс. посочва, че подс.
е бил при него на 19,20,и 21.11.2014година и на 22.11 и си отишъл.
При елементарна
справка в календара за 2014 година се установява , че дните от 18.11.14г.до 21.11.са
четири дни –съответно вторник , сряда, четвъртък
и петък ,а 22.11.2014година е съботен ден.
Следователно заявените от свидетелите дни на престой в с. Звездица не са повече от два ,както сочи подс.
и са в противоречие по между си . Отделно от това по делото е установено ,че свид.С. тогава е бил на работа, като пазач и синът го е
посещавал само в дни ,когато не е на работа
за да му помогне.
Друг въпрос е
,че от изисканите сведения от работодателя на свид.С.-
/баща /не се установиха дните, в които той е бил на работа поради загубване на
документите при преместване на офиса.
Независимо от
горните противоречия общото между обясненията на подс.
и тези на свид.И. *** е маркиран от точен за нея факт
и в размер на 2-3дена ,което по никакъв начин не изключва присъствието му на
мястото на престъплението на 21.11.2014година .
Особено важен
доказателствен източник са показанията на свид.М. –
пострадала от престъплението.
Пред настоящия състав същата поддържа разказа
си за начина на извършване на престъплението от първия ден в ДП, а не поддържа втория
разпит от ДП ,както и извършеното разпознаване. Твърди ,че в продължение на
девет месеца изпитвала страх се, изпаднала в депресия ,страхувала от подобни
действия, лекувала се е от стреса ,в който е изпаднала след деянието ,поради
което и понастоящем не е сигурна ,че това е извършителя, когото видяла в гръб. Твърди
също,че преди разпознаването , в кабинета на разследващия полицай са и показали
снимка на лицето ,извършило грабежа в цял ръст на обикновен мобилен телефон,
като било извършено от двама други полицаи –цивилни в кабинета на разследващия.
Заявява ,че и е върнат сивия мобилен телефон марка Нокиа
С-2-1,с Глобул карта ,който приличал на нейния ,но не
е сигурна в неговата идентичност с
отнетия от същия вид .
За проверка на
показанията на постр.свид.М.
–съдът е изискал свидетелката да предостави върнатото й веществено
доказателство, което тя е направила с приемно предавателен протокол по делото
на 10.05.2016година.
При сравнение с
писмените доказателства по делото от мобилните оператори ,касаещи този мобилен
телефон е безспорно установено ,че това е една от вещите ,предмет на престъплението , която се е намирала в чантата на
пострадалата по време на деянието и е
индивидуализирана напълно по нейния ИМЕЙ
съответен на този на приложеното веществено доказателство по НОХД.
Показанията на свид.М.
са проверени чрез разпита на поемните лица ,посочени по- горе ,както и на
полицейските служители М.М. и П.Я. /л.290 от НОХД и
сл./–разпитани пред настоящия състав на съда за първи път .
От разпита на
първите е безспорно ,че пострадалата по категоричен начин е разпознала подс. С. пред тях и без присъствието на външни по отношение
на разследването лица, както и без всякакво въздействие по време на
разпознаването от страна на водещия разследването.
От разпита на свид.М.М. и П.Я. ,които не са органи по разследването ,а оперативни
работници, е безспорно установено,че при действието разпознаване на живи лица
същите не са присъствали на същото ,а са били вън от помещението за това
действие. Показанията им се подкрепят от показанията на и на поемните
лица.Отделно от това и двамата свидетели твърдят ,че са издирвали извършителя
на престъплението ,но не са разполагали
с негова снимка на личните си мобилни
телефони на П.С. и категорично не са представяли такива от личните си телефони
на пострадалата. Разполагали са със снимки на криминален контингент, но от БДС
–т.е. такива ,каквито съдът е приложил като копия в делото ,след като е изискал
оригиналните документи от мястото на издаване на документите за лицето П.С.,
като всички снимки там са от главата до
раменете на лицето.
Следователно никой от оперативните работници в
момента на разпознаването не е имал възможност да има снимка на подс. в цял ръст ,с което са опровергани показанията на
пострадалата в този смисъл. Относно вида на подс. по
време на разпознаването е установено ,че същия е променил външния си вид и е с
изрусена коса и брадясал .Посочения факт се установява от приложената снимка
от криминалната му регистрация от
13.02.2015,извършена СЛЕД разпознаването.
По изложените
фактически съображения и съдът кредитира показанията на пострадалата от ДП –протоколи
за разпит л.41-43,л.44-45 от ДП –приобщени на основание чл.281 ал.1т.2пр.2 вр. с ал.5 и 7 от НПК и със съгласието на всички страни. Кредитира
изцяло и протокола за проведено разпознаване ,тъй като по делото е установено
,че при извършването му не са нарушени разпоредбите на НПК относно неговото
законосъобразно извършване.
За да приеме
изложената фактическа обстановка съдът обсъди показанията на всички други
разпитани свидетели и установи следното:
Пътят на
приложеното веществено доказателство по НОХД –телефон Нокия,
предаден доброволно от пострадалата по делото е установен по безспорен начин :
Свидетелят С.И./имал
магазин за вещи втора употреба на пазара срещу Автогарата/ в с.з .установява
,че през м. 11.2014година подс.С. му е предлагал на
два пъти мобилни телефони за продажба. Последното предлагане на телефони е било
на черен Сомсунг,червено-розова Нокиа,
и тъмна Нокиа. Свидетелят попитал дали са крадени ,но
подс.Станков му отговорил ,че не са ,но все пак да не
ги излага веднага на витрината ,за което свид. платил
на подс.С. 30 лева. В момента на продажбата изглеждал
нормално и видимо непроменен с нормална коса и прилично облечен, като на свид. са предявени снимките на подс.
отпреди криминалната регистрация и тази на криминалната регистрация от
13.02.2015год.
Пред съда свид.И. , който познава подс.
отпреди заявява ,че при продажбата на телефоните подс.
е изглеждал както на снимката от БДС ,а той самия не го е виждал изрусен и с
брада и мустаци. От така закупените от подс. моб.телефони свид.И. е продал два
,а приложения като веществено доказателство е бил закупен от свид. Р.А. в края на
м.11.2014година ,и впоследствие с протокол за доброволно предаване /л.62 от ДП /върнат
от неговата сестра свид.Ф.А. , поради намирането му в
Затвора.
За установяването
на индентичността на вещта –намерения и предаден от постр.М. телефон Нокиа ,същия е
предявен на свид.С.И. ,който категорично е заявил ,че
това е единия от телефоните ,предоставени му за продажба от подс.П.С.
,който той е продал на свид.Р.А.. Самият свидетел е
заявил ,че сам е разказал пред полицаите за пътя на телефона от придобиването
му до разпореждането с него,поради което и съдът изцяло ги кредитира.
Съдът обсъди и
обясненията на подс.П.С. ,дадени пред настоящия състав
на съда както като средство за защита така й като доказателствено средство и
установи следното :основната теза на подс. е ,че е
бил на 18-19.11.14година в с.Звездица при баща си ,където стоял два дни. На
22.11.2014година след обяд отишъл при свид.Щ.П. ***
,където употребили с този свидетел и свид.К.К. -хероин .Твърди ,че свид.К. извадил
два телефона и подс.П.С. ги купил ,след което ги
продал на свид.С.И.
за 25-27лева. Отделно от това твърди ,в обяснения ,че телефона
представен от постр.М. е имал тъч скрийн.
Твърди също ,че по време на разпознаването е чул разследващия полицай да казва
на постр. да каже при разпознаването номер 1.
Съдът е разпитал
и двамата свидетели К.К. и Щ.Щерев ,които понастоящем
също са в Затвора Варна и е установил следното:
Свид.К.К. твърди ,че за датите 21.11.2014година няма никакъв
спомен дали е виждал подс.П.С.. Живеел е при свид.Щ.П. и поради
честата употреба на наркотици не си спомня никакви дати. Заявява ,че е продавал
на подс. телефони ,но време марки и дати не помни.
Свид.Щ.П.-/л.119от
НОХД/сочи ,че в края на 2014година се видяли с подс. в дома на свид.,че свид.К. е носел телефони за продаване „Нокиа”
и подс.П.С. ги е купил за да ги препродаде. На
конкретен въпрос кога е станало това и колко пъти е ходил подс.у
тях през м.11.2014година свид. отговаря, че не помни
– „май е идвал 3-4 пъти”
Съдът намери, че
посочените свид. показания не са конкретни и не
допринасят за разкриване на обективната истина.
Това е така,
защото и свидетелите и подс. са били наркотично
зависими ,като единствената цел на събиранията е била „надрусване”,както се
изразяват самите те. Показанията на тези свидетели не са конкретизирани откъм
време ,място ,начин и вещи, същите са много общи и не допринасят нито за тезата
на защитата, нито на обвинението.
Това е така
,защото на съда е известен факта,че при наркозависимите
лица и в абстиненция ,същите нямат спомени за място и
време, както казва свид.К.-„те са само една обвивка.”Отделно
от това пак при тази категория лица наркотичния глад води до покупки и продажби
на всякакви вещи –включително и на безценица, включително и чрез извършване на
престъпления, без значение начина на придобиване и цена .
Отделно от това
,воден от непосредственото начало съдът не намери никаква прилика между
описанието на пострадалата за външността на извършителя с тази ,на който и да е
от тези двама свидетели.
Останалите
обяснения на подс.П.С. за наличието на звуков и
визуален контакт по време на действието разпознаване –изцяло са опровергани от
показанията на останалите свидетели ,разпитани пред съда и обсъдени по- горе.
Извършеното е
установено по безспорен начин освен от обсъдените доказателства ,така и от
изслушаната съдебно-психиатрична експертиза ,от разпечатките от мобилните
оператори и в частност тези по отношение на вещественото доказателство ,което е
активирано на 23.11.2014год от свид.Р.А. ,както и от
всички други писмени и веществени доказателства, както и тези относими към съдимостта на подс.С.
Съдът намери ,че
авторството е установено по безспорен начин ,а извършеното осъществява от
обективна и субективна страна признаците на състава на чл. 199ал.1 т.4 от НК –
грабеж при условията на опасен рецидив.
Извършено е с
пряк умисъл и отнемането на вещите е станало чрез сила-издърване
от ръката на пострадалата на дамската й чанта ,поради което и :
го призна за виновен по така възведеното обвинение :
В това,
че на 21.11.2014
г. в гр. Варна, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска чанта от
изкуствена кожа; 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа, съдържащо сумата от
55.00 лв. /петдесет и пет лева/; клиентска карта на супермаркет
"Метро"; клиентска карта на супермаркет „Макао", клиентска карта
на супермаркет „Пикадили", 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа,
съдържащо сумата от 460.00 лева, лична карта, служебна карта - служебен пропуск
на служител в РП - Варна, свидетелство за правоуправление на МПС с контролен
талон, 1 бр. дебитна карта на „Първа инвестиционна банка"; 1 бр.
диоптрични очила в калъф от изкуствена кожа; 1 бр. кожена калъфка от изкуствена
кожа; 1 бр. мобилен телефон м. "Нокиа" с
неустановен модел с ИМЕЙ 3580090304030403025 със СИМ карта на мобилен оператор
"БОБ" с № 0888 201943, 1 бр. мобилен апарат „Нокиа",
"С 2-1" с ИМЕЙ 358607044502078 със СИМ карта на мобилен оператор „Глобул" с № 0895 697 673, 1 бр. портмоне от плат,
съдържащо лекарства на стойност 30.00 лв.; 1 бр. лупа; 1 бр. фенерче – или вещи
на обща стойност 890,78 лв. /осемстотин и деветдесет лева и седемдесет и осем
стотинки/ от владението на С.С.М., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради
което и на основание чл. 199, ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1, вр. чл. 54 от НК .
Отделно от това престъплението е извършено и при условията на опасен рецидив
по чл. 29 б.а/ от НК ,произтичащи от осъждането по ЧНД № 4367/2009г.
по описа на ВРС представляващо множество други осъждания включително и такива
,представляващи опасен рецидив, като му е било наложено наказание „ лишаване от свобода"
за срок от 1година и осем месеца, което е било увеличено по реда на чл.24 от НК
с шест месеца при първоначален строг
режим в условията на затвор, като наказанието е изтърпяно на 09.11.10г. и
сроковете по чл.30 ал.1от НК не са изтекли .
За да определи наказанието
на подс. С. ,съдът
прецени степента на обществена опасност на извършеното престъпление като изключително висока и на дееца –висока.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие предходните осъждания
невключени в правната квалификация на извършеното за различни престъпления и то
от най- млада възраст . Прие , че престъплението е извършено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – от типа на т.нар.” улична престъпност “с
посегателства над жени ,като на пострадалата е причинен и сериозен стрес и негативни
последици.
Съдът
счита ,че подс. има трайно установени престъпни
навици с оглед и настоящата съдимост –осъден за прест.
по чл.196 от НК , извършено през м.10 2014година,както и за престъпления по
чл.270ал.1 и чл.131ал.2 т.4 от НК ,извършени на 31.01.2015г.-по влезли в сила
присъди на ВРС и висящо друго дело за грабеж във ВОС и прие ,че въпреки
дадената му възможност по време на изпълнение на наказанието лишаване от
свобода по предходните осъждания същия е продължил употребата на хероин ,а
престъплението е извършено за набавяне на средства за него .
Изложените
обстоятелства мотивираха състава на съда с оглед целите на генералната и
специалната превенция да определи наказание на подс.С.
под средния размер при приложението на чл.54 от НК и му наложи наказание
ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на
осн.чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при
строг режим в затвор.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК ГРУПИРА настоящото наказание, с наказанията по присъди по НОХД
№ 5161/2015 г. по описа на РС - Варна и
по НОХД № 2705/2015 г. на РС - Варна, като определи подсъдимия С. да изтърпи
по-тежкото от така наложените наказания, а именно, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, изпълнението на което, на основание чл. 60, ал. 1 и чл.
61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДНА
изцяло изтърпяното до момента наказание „лишаване от свобода”.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК зачете времето, през което подсъдимия е бил задържан
с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 13.02.2015 г. до
15.09.2015 г.
Вещественото
доказателство телефон „Нокия“ С2 – 1, доброволно
предаден от свидетелката С.М., след влизане в сила на присъдата да й бъде
върнато.
ОСЪДИ подсъдимия П.С.С., с ЕГН: ********** да
заплати направените по делото
разноски в размер на 88
лв. лв. (осемдесет и осем лева) в
полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Варна, както и 120 лв.
(сто и двадесет лева) в
полза на Държавата, по сметка на ВОС.
СЪДИЯ
–ДОКЛАДЧИК :