РЕШЕНИЕ
№ 15259
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.А
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110136084 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН)
Образувано е по молба, подадена от Б. Ц. С. - Т., ЕГН **********, като майка и
законен представител на Г. И. Т., ЕГН **********, с която се търси защита от домашно
насилие срещу И. С. Т. /негов баща/.
В молбата са изложени твърдения за упражнено от ответника психическо насилие
върху детето Г. Т. на 22.06.2022 г., изразяващо се в извършен в неговото присъствие акт на
физическо насилие спрямо сестра му М. И.. Т. Поддържа, че актът на физическо насилие се
е осъществил чрез нанасяне на удар от И. Т. на М. Т.а, в резултат на който й е причинено
телесно увреждане.
Ответникът И. С. Т. оспорва изцяло твърденията за извършен акт на домашно насилие.
Твърди, че единственото, което е направил е да постави ръка между сина си и дъщеря си,
тъй като последната е искала да издърпа детето от ръцете му, и съвсем леко я е изместил
встрани, поради което не й е причинил никакви наранявания. Моли съда да постанови
решение, с което да остави без уважение подадената молба по ЗЗДН, в условията на
евентуалност - да не налага мерки за защита спрямо Г. И. Т. по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗДН.
1
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
В случая декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН не се ползва с формалната
доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, тъй като същата изхожда от
законния представител на детето, т.е от лицето подало молбата за защита, в качеството си на
лице по чл.8, т. 2 от ЗЗДН, поради което същата не следва да бъде кредитирана като
доказателство.
Съгласно показанията на свидетелката М. Т., дадени в открито съдебно заседание,
проведено на 09.02.2023 г. (протокол на л. 54-56), които показания съдът кредитира като
последователни и безпротиворечиви, отразяващи непосредствените й впечетления, на
22.06.2022 г. свидетелката е вечеряла с баща си и брат си в ресторант на бул. „Витоша“ в гр.
София. След вечерята тримата си тръгнали от ресторанта, като брат й Г. Т. не искал да я
остави и вървял до нея. Стигнали до спирката на тролеите и М. Т. гушнала брат си, тъй като
искала да го вземе със себе си, като и той искал същото. Ответникът И. Т. започнал да дърпа
Г. Т. от сестра му и да я удря и бута. В резултат на упражненото насилие ответникът успял
да отдели детето Г. Т. от М. Т. и започнал да тича. Детето започнало да плаче и М. Т.
започнала да ги гони, като докато ги гонела ответникът я блъскал, за да не вземе Г. Т..
Съгласно представената съдебномедицинско удостоверение, издадено на 23.06.2022 г.
(л.5-6) при извършен преглед е установен, че по тялото на М. Т. е налице травматично
увреждане, изразяващо се в контузия с кръвонасядане в областта на шията, непосредствено
в ляво от срединната линия, което е довело до ограничаване на движенията в ставата.
Съдът не кредитира като достоверен източник при изграждане на фактическите си
изводи показанията на свидетеля И. С., дадени в открито съдебно заседание, проведено на
09.02.2023 г. (протокол на л.54-56) в частта относно твърденията, че между ответника,
дъщеря му не се е случило нищо повече от словесен конфликт, тъй като намира същите за
противоречащи си със следващите му твърдения, а именно: че след като е видял тримата,
момиче, което работи в обект на близо му е казало: „твоят приятел тук се караше с едно
момиче“ и твърдението, че след случката е звъннал на ответника да го попита: „какви са
тези циркове, които правите по улиците“.
От заключението на СТЕ се установява, че камерата, заснемаща спирка на тролейбус
не се движи, а от видеозаписа на камерата за времето 20.15 до 20.45 часа на 22.06.2022г. не
може да се констатира наличие на инцидент между находящите се там хора, но молителят
пък твърди, че инцидентът се е случил, след като си тръгнали от заведение на бул. Витоша,
на тролейбусна спирка, но не се уточнява къде точно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Между страните не се спори, че същите са баща и син, както и че М. Т. е съответно
дъщеря на ответника и сестра на молителя, поради което подадената молба за защита от
домашно насилие се явява допустима съгласно чл. 3, т. 4 ЗЗДН.
2
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършен
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно ал. 2 за психическо и емоционално
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В случая по делото по безспорен начин се установи, че на 22.06.2022 г. ответникът И.
Т. е извършил акт на физическо насилие спрямо дъщеря си М. Т., изразяващ в удряне и
бутане, осъществени с цел да успее да отдели детето Г. Т. от нея. Извършеният акт на
физическо насилие в присъствието на детето спрямо сестра му, и то с цел да го отдели от
същата, без то да иска да бъде отделено, представлява акт на психическо и емоционално
насилие, извършено спрямо детето Г. Т. от баща му И. Т..
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №
2/25.11.2020 г. по т.д. 2/2019 г., ОСГК на ВКС, при определяне на защитна мярка по чл. 5,
ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде
пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице.
Предвид изложеното, особеностите на конкретния случай и обстоятелството, че между
родителите на молителя има висящ съдебен спор относно упражняването на родителски
права по отношение на последния, местоживеенето му и режима на личните отношения,
съдът намира, че спрямо ответника следва да бъде взета мярката по чл. 5, т. 1 от ЗЗДН, а
именно: задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие, като на основание
чл. 5, ал. 4 ЗЗДН му бъде наложена глоба в размер на 200 лв.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2, пр. 1 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лв.
На основание чл. 11, ал. 2, пр. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителя сумата от 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие (л.40, страница втора).
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу И. С. Т., ЕГН: **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН И. С. Т., ЕГН: **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г. Илиян Т., ЕГН
**********.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН И. С. Т., ЕГН: **********, да плати ГЛОБА
в размер на 200.00/двеста/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, пр. 1 ЗЗДН И. С. Т., ЕГН: **********, да плати
по БЮДЖЕТНА СМЕТКА на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 25.00/двадесет и
пет/ лв. – ДЪРЖАВНА ТАКСА по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, пр. 2 ЗЗДН И. С. Т., ЕГН: **********, да плати
на молителя Г. И. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б. Ц. С. -
Т., ЕГН ********** сумата от 800.00/осемстотин/ лева разноски в настоящото
производство.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на 6-то РУ на СДВР, както да се връчи от 6-то
РУ на ответника.
УКАЗВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН на И. С. Т., ЕГН: **********, че
неизпълнението на настоящата заповед от момента на връчването съставлява
престъпление съгласно чл. 296, ал. 1 НК и се наказва с до 3 години лишаване от свобода и
глоба, като при нарушение ще бъде незабавно арестуван от полицията и предаден на
Прокуратурата.
УКАЗВА на страните, че издадената заповед за незабавна защита по делото спира да се
прилага от деня на постановяване на настоящото решение, като ИЗДАДЕНАТА ДНЕС
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 17, ал.
3 ЗЗДН, независимо от обжалването ѝ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в 7-дневен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4