Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.09.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на втори
юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева,
като разгледа т.д.N 1056/2020 г., докладвано от съдия Никола Чомпалов, установи следното:
СГС е сезиран с искова молба „Н.е.к.“ЕАД, с
която са предявени срещу „Б.а.д.Г.“ АД искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД,
вр. с чл.155 ал.9 ПТЕЕ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че има
качеството на обществен доставчик на ел.енергия и е координатор на група на
производители на ел.енергия от възобновяеми
източници, чиято ел.енергия изкупува и е определил 01.06.2014 г. за начална
дата на стартиране на балансиращия пазар. Сочи
се, че ответникът е производител на ел.енергия от възобновяеми
източници и с него е сключен договор на 30.05.2014 г. за участие в балансираща
група на производители на ел.енергия от възобновяеми
източници и от високоефективно комбинирано производство. Поддържа се от ищеца,
че производителят на ел.енергия трябва да произведе ел.енергия в договорените
количества, които са определени в графиците по договорите, сключени от
потребителите на ел.енергия. Когато се появи несъответствие между заявените
количества ел.енергия и фактическото потребление или производство в
електроенергийната система, се включва пазарът на балансираща енергия, на който
се уреждат небалансите, представляващи разлика между предварително заявено и
реално потребено количество ел.енергия, респ.
произведено, а това е с цел да не се допусне излишък или недостиг на
ел.енергия. Сочи се, че през периода м.05.2017 г. – м.06.2018 г. /включително/
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 59 358,59 лв., което е по
фактури за балансираща ел.енергия при небаланс. Иска се от ищеца ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 59 358,59 лв. – задължение за балансираща
ел.енергия при небаланс за периода м.05.2017 г. – м.06.2018 г. /включително/,
както и сумата от 14301,56 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 20.06.2017 г. – 10.06.2020 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва исковете с възражението, че исковата молба е нередовна, а по същество
исковете се оспорват с довода, че през процесния
период е продавал ел.енергия не само на ищеца, защото след 17.07.2017 г. и след
19.06.2018 г. е продавал ел.енергия на свободния пазар. Оспорва се Общите
принципи за разпределение на небалансите в СБГ на ищеца да са утвърдени от
КЕВР, който няма такова правомощие, което се отнася и за договора и/или
Методиката. Сочи се, че ищецът недопустимо смесва качеството си на обществен
доставчик и на координатор на СБГ. Освен това според ПТЕЕ лицето, което е оправомощено да администрира балансиращия пазар е „ЕСО“
ЕАД, който е страна по сделките с балансираща енергия и е купувач на тази
енергия, а неговите разходи за поддръжка
на системата в баланс се разпределят между производители и потребители, които
са придизвикали небаланс, чрез координаторите на
съответна група, които само преразпределят между членовете на групата
определените от „ЕСО“ ЕАД разходи за небаланси. Твърди се, че координаторът на
балансираща група не доставя балансираща енергия, не търгува и не потребява такава, а има само правото да разпредели разхода
за небаланс, но не и да начислява суми над изискваните от „ЕСО“ ЕАД. Оспорва се
към сключване на договора да е била регистрирана комбинирана балансираща група,
поради което ответникът е бил в невъзможност да осъществи избор и е било
невъзможно да се прехвърли към друга група. Оспорва се с ищеца да е сключен
договор, по който ищецът да е доставял балансираща енергия, а процесните фактури са били оспорени. Поддържа се, че ищецът
като координатор следва да разпредели нетна сума за небаланс, която се изисква
от „ЕСО“ ЕАД, а не да претендира суми от участници в групата, и то над
количеството, изискано от „ЕСО“ ЕАД. С договора за участие в СБГ ответникът е
прехвърлил на ищеца в качеството на координатор отговорността си за небаланси,
а претендираната сума е неправомерно
разпределена между участниците в групата
и не съответства на дължимата от ищеца към „ЕСО“ ЕАД, както и на изискванията
на чл.155 ал.9, чл.56 ал.1, т.3 и т.4 ПТЕЕ. Ищецът няма право да претендира от
ответника суми, надвишаващи съответния дял в общия разход за небаланс, както и
да задържа суми от разхода за небаланс,
защото така получава нещо без правно основание. Според ответника раздел IV от
Методиката за разпределение на задължения по небаланси е нищожен, защото е в
противоречие със закона и го заобикаля, както и поради накърняване на добрите
нрави.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с
която поддържа предявените искове с довода, че основен принцип на балансиращия
пазар е осигуряването на баланс на производството и консумацията на ел.енергия
по начин, който не допуска излишък или недостиг, за да могат покупките да са
равни на продажбите. С изготвянето на графици
се балансира производството с потреблението съобразно нуждите на
крайните снабдители и операторите на преносната и разпределителна мрежа. Сочи
се, че методиката за разпределение е част от договора за участие в СБГ и не е
сделка по ЗЗД, както и че не е в противоречие със закона и добрите нрави и не
се постига забранен от закона резултат. Прилагането на методиката произтича от
задължението по чл.69 ал.1 ППТЕ, а освен това е съобразена с чл.73 ПТЕЕ.
Основната цел на раздел IV от Методиката е членовете да
прогнозират точно графика на производство, което кореспондира с принципите на
функциониране на балансиращия пазар на ел.енергия. Механизмът е с цел да
стимулира към коректно прогнозиране, но и да предотвратява възможности за манипулиране
от членовете на групата на финансови резултати, защото отсъствието на този
механизъм ще създаде възможност членовете на групата да подават графици по
начин, който да повишава финансовия резултат от балансиращия пазар – да подават
минимални графици за производство, а в деня на доставка на ел.енергия да
произвеждат по-голямо количество енергия от
посоченото в график, което ще задължи ищеца да изкупи цялото количество
енергия по преференциални цени, а на производителя ще се заплати произведеното
над графика количество ел.енергия по
цена за излишък, което ще доведе до негово неоснователно обогатяване.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с
който поддържа възраженията и оспорванията на
исковете с довода, че във фактурите не се сочи вида на небаланс – дали е за
недостиг или за излишък, защото ответникът дължи плащане само за недостиг,
които суми са в зависимост от разпределението на небалансите в СБГ. Поддържа се
възражението, че ищецът смесва своето качество на доставчик и на координатор на
балансираща група и че в качеството на координатор на балансираща група ищецът
може да разпределя между участниците в нея само изисквания от „ЕСО“ ЕАД разход
за небаланс за недостиг, както и да даде на участниците прихода от небаланс за
излишък. Сочи се, че с раздел IV от методиката ищецът
извършва разпределение на суми, които не са свързани с предизвикания в групата
небаланс и изискания от НПО разход за небаланс. Освен това от ответника се
претендират суми за небаланс, който не е предизвикан от ответника. Поддържа се
възражението за нищожност на раздел IV от методиката.
Представени са фактури с N-ра:
**********/31.05.2017 г., **********/30.06.2017 г., **********/31.07.2017 г.,
**********/31.01.2018 г., **********/27.02.2018 г., **********/27.02.2018 г.,
**********/28.02.2018 г., **********/31.03.2018 г., **********/30.04.2018 г.,
**********/30.05.2018 г., **********/31.05.2018 г., **********/30.06.2018 г., в
които се сочи, че за процесния период ответникът има
задължение за балансираща енергия при небаланс в размер на 59 358,59 лв.
Представени са писмата на ищеца, с които е
изпратил фактурите до ответника.
Представени са писма на ответника, с които
е възразил по претендираните от ищеца суми по
фактурите.
Представено е решение N И2-Л-147/06.01.2014
г. на ДКЕВР, с което е изменена лицензия N Л-147-131/17.12.2004 г.
Представен е договор за продажба на
електрическа енергия N ЕП-091/09 от 12.01.2009 г., от който се
установява, че между страните е възникнало търговско правоотношение, по което
ответникът е поел задължението да доставя на ищеца произвежданата от него
електрическа енергия от възобновяеми източници в
прогнозни количества, а ищецът е поел задължението да заплаща цена.
Представен е договор за участие с
специална балансираща група на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници от високоефективно комбинирано
производство от 30.05.2014 г., сключен между ищеца в качеството на
„координатор“ и ответника.
Представени са Общи принципи за
разпределяне на небалансите в рамките на специалните балансиращи групи с
координатор „НЕК“ ЕАД.
Представена е Методика за разпределяне на
задължения по небаланси в специална балансираща група с координатор „НЕК“ ЕАД.
С протокол N
25/10.07.2017 г.
е изменен раздел IV, т.3 от Методиката.
Представени са сетълменти
за периода м.05.2017 г. – м.07.2018 г.
Прието е заключение на СТЕ, изготвено от
в.лице Б., от което се установява, че небалансът на ответника през процесния период възлиза на 3610,84 лв. поради наличие на
„недостиг“ и „излишък“, тъй като е налице разлика между подадените от ответника
графици и действително произведената от него електрическа енергия.
Допълнителното заключение на СТЕ,
изготвено от в.лице Б., не е прието.
Установява се от допълнителното заключение
на СТЕ, изготвено от в.лице К., че през процесния
период налице разлика между подадените от ответника графици и действително
произведената от него електрическа енергия, а в таблица 2.2 от заключението са
посочени часовете излишък за всеки месец и начислените от ищеца за всеки месец
суми за небаланс, който не е предизвикан от ответника.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд
са искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с
чл.155 ал.9 ПТЕЕ и чл.86 ЗЗД.
Не
се спори между страните, че ищецът извършва дейността "обществена доставка на електрическа
енергия", както и дейността на "координатор на специални балансиращи
групи", а ответникът е производител
на електрическа енергия от възобновяеми
източници и че между страните съществува търговско правоотношение по договор за продажба на електрическа
енергия N ЕП-091/09 от 12.01.2009 г., по което ищецът в качеството
на обществен доставчик е
поел задължението да изкупува произведената от ответника електрическа енергия.
Спорният момент е концентриран около правния
въпрос дължими ли са от ответника начислените от ищеца суми по фактурите за балансираща
енергия при „небаланс“.
Заявеното за защита от ищеца материално право
произтича от сключения между страните договор, но по същество това претендирано вземане не представлява цена /възнаграждение/ за извършена от ищеца престация, получена от ответника на договорно основание. Процесното договорно вземане според съда има санкционен и обезщетителен характер, защото произтича от неточното
изпълнение на поето от ответника задължение за производство на електрическа
енергия в определено количество в подадени от него графици и има за цел да
репарира породените от неточното изпълнение неблагоприятни за ищеца правни последици,
които се изразяват се в негово задължение като „координатор“ за покриване към независимия преносен оператор на разходи/разноски за
„небаланс“ на балансиращата група.
Правопорждащият юридически факт, който има водещо значение
за възникване на спорното материално право е наличието на „небаланс“ за
балансиращата група, в която участва ответникът, който „небаланс“ представлява разлика
между посоченото количество електрическа енергия в подадени от участниците в
групата графици и реалното произведената от тях електрическа енергия. В
единия случай „небаланс“ се изразява в „излишък“ /произведена в повече електрическа
енергия/, а в другия случай „небаланс“ се изразява в „недостиг“ /произведена по-малко електрическа енергия/. Както
при „недостиг“, така и при „излишък“, е налице неточно изпълнено от участниците
в балансиращата група задължение, защото не са произвели електрическа енергия в
количествата, заявени по графици. Фактът на осъществен „небаланс“ за
балансиращата група обаче е обусловен от осъществен от някой/някои от
участниците в грапата „небаланс“, а при разпределяне на споделената отговорност
между участниците в групата се отчита приносът на всеки от участниците за небаланса
на групата в съответна пропорция.
В
основата на цялата „верига“ е допуснато неточно изпълнение от конкретен
участник и осъществен от него „небаланс“, но за възникване на отговорността е
необходимо неговият индивидуален „небаланс“ да води до небаланс на балансиращата
група, в която участва, т.е необходимо е да е налице „групов ефект“. Това е
така, защото само при „небаланс“ за балансиращата група ще възникне и основание
за отговорност на координатора към преносния оператор.
За
възникването на спорното право не е достатъчно ответникът да е допуснал „небаланс“,
а е необходимо неговият индивидуален „небаланс“ да рефлектира върху
количеството произведена електрическа енергия от всички участници в
балансиращата група. Индивидуалният небаланс на ответника сам
по себе си, изолиран от останалите участниците в
групата, не води до възникване на задължение за участниците в балансиращата група - чл. 71 ал. 2 ПТЕЕ. Такова задължение възниква
при
формиран разход от небаланс за балансиращата група, доколкото
именно този разход подлежи на споделено в групата разпределение - чл. 155 ал. 9 изр. първо
ПТЕЕ. От това следва изводът, че
споделената отговорност на участниците в специалната балансираща група е обусловена от възниканала отговорност на координатора за „небаланс“, а такава
отговорност възниква при наличие на „небаланс“ за цялата група.
Този правен извод на съда се опира на
правилото на чл. 155 ал. 9 ПТЕЕ – разходите за „небаланс“ се
възлагат в тежест на член от групата, когато той е допуснал разлика между регистрираните графици и реалното производство на електрическа енергия, т.е. само
ако този участник е допуснал индивидуален „небаланс“. Това означава, че
ако индивидуалната дейност на участник
в балансиращата група за конкретния период
не е предизвикала
образуване на „небаланс“ за
балансиращата група, то той не носи
отговорност. В този случай този участник от балансираща група не е допуснал
неточно изпълнение на поетото задължение, поради което и няма основание да му
се възлага задължението да покрие разходите на „координатора“ към независимия преносен оператор.
Разходите за „небаланс“ на балансиращата група се поемат от участника, осъществил
„небаланс“, чийто „небаланс“ е основание за възникване на „небаланс“ за
балансиращата група.
Тези изводи на съда се подкрепят от правилата
на чл.10 и чл.13 от Общи принципи за разпределяне на небалансите в рамките на
специалните балансиращи групи с координатор „НЕК“ ЕАД, както и от нормата на
чл.56 ал.1, т. 4 ПТЕЕ. Необходимо е да има
индивидуален „небаланс“, но той следва да доведе до „групов ефект“, при който е
налице „небаланс“ за цялата балансираща група. При невъзникване на „небаланс“
за балансиращата група не възниква споделена отговорност за участниците в тази група, защото липсва „групов ефект“, а при липса на „групов ефект“ не възниква
отговорност на координатора
за небаланс, поради което в този случай не възниква и
отговорност за член на групата, макар и този член да е допуснал индивидуален „небаланс“. Водещо значение има „груповият ефект“, който
представлява резултатът от агрегиране на небалансите на участниците в групата с цел редуциране
на разходите - чл. 56, ал. 1 т. 4 ПТЕЕ, а индивидуалният „небаланс“ следва да
се отчита, когато той е рефлектирал и предизвикал „небаланс“ за балансиращата
група.
Така
например – ако за съответен месец ответникът в качеството на член на
балансиращата група е произвел по-голямо количество енергия с 10 Мвт, е налице индивидуален „небаланс“ под формата „излишък“,
но ако друг участник от групата е произвел по-малко количество енергия с 10 Мвт, е налице индивидуален „небаланс“ под формата на
„недостиг“, но в този случай няма да е налице „небаланс“ за балансиращата
група. В този случай „координаторът“
поради липса на „небаланс“ за балансиращата няма да отговаря пред независимия преносен оператор за разходи/разноски, поради което и ответникът, макар и допуснал
индивидуален „небаланс“ под формата на излишък, няма да дължи суми за
„небаланс“.
Процесното вземане ще възникне, когато индивидуалният
„небаланс“ на ответника като участник в балансираща група рефлектира на
количеството произведена от всички участници в групата ел.енергия и предизвиква
„небаланс“ за балансиращата група. Например – ответникът е произвел по-голямо
количество енергия с 10 Мвт, т.е налице е индивидуален
„небаланс“ под формата на „излишък“, а друг участник е произвел по-малко
количество енергия с 5 Мвт, т.е налице е индивидуален
небаланс под формата на „недостиг“. В този случай е налице „небаланс“ за
балансиращата група под формата на излишък в размер на 5 Мвт,
който следва да се понесе от ответника, макар и неговият индивидуален небаланс
да е в размер на „излишък“ от 10 Мвт. Това е така,
защото споделената отговорност
на участниците в специалната балансираща група е обусловена от възникналата отговорност на координатора за небаланс, а
в този случай отговорността на координатора е за 5 Мвт
„небаланс“ под формата на излишък, който е предизвикан от ответника.
В случая от страна на ищеца не са представени
доказателства по отношение на графиците и сетълментите
на останалите участници в групата и няма данни за реално произведените от тях
количества електрическа енергия. Не са представени сетълменти
за останалите участници, а ищецът изрично се е противопоставил на
искането по чл.190 ГПК на ответника, което е оставено без уважение от съда,
защото не ответникът следва да установява факти, които са в интерес на
насрещната страна и това искане е неотносимо към
подлежащите на установяване от ответника факти. Поддържаната от ищеца теза е,
че претендираните суми се формират единствено
съобразно индивидуалния „небаланс“ на ответника - изложеното в т.IV от допълнителната искова молба.
В
случая, макар и да има данни за допуснат от ответника „небаланс“, няма никакви
данни дали е налице „небаланс“ за балансиращата група, т.е няма данни за
„групов ефект“. При липса на данни за осъществен „небаланс“ за балансиращата
група, съдът приема, че не е възникнала отговорност на координатора за „небаланс“. След
като няма данни за „небаланс“ за балансиращата група, няма основание за
възникване на споделена отговорност за участниците в нея, поради което и за
ответника в качеството на участник в групата не са възникнали задължения за
„небаланс“. Невъзможно е и да се определи какъв е приносът на ответника и на
останалите участници в балансиращата група, ако е налице „небаланс“ за цялата
група и възникнала отговорност за координатора.
От заключението на двете единични СТЕ-зи се установява, че за процесния
период ответникът е допуснал индивидуален „небаланс“, защото е произвел повече
електрическа енергия от количествата, посочени в графиците – налице е „излишък“
за всеки месец. От събраните по делото доказателства обаче не се установява, че
допуснатите от ответника „небаланси“ под формата „излишъци“ рефлектират върху показателите на
балансиращата група и предизвикват „небаланс“ за групата. Няма и данни за
конкретния принос на ответника, защото неговата отговорност при наличие на „небаланс“
за балансиращата група се определя в пропорционално отношение съобразно приноса
му за този „небаланс“. Ако ответникът е в „небеланс“,
но и други участници от групата са в „небаланс“ и е налице „небаланс“ за
балансиращата група, следва да се прецени конкретния принос на ответника и на
останалите участници, допуснали „небаланс“, за да се разпредели споделената им
отговорност.
От
допълнителното заключение на СТЕ, изготвена от в.лице К., и таблица 2.2 от него
се установява, че през процесните месеци ответникът е
допуснал „небаланс“ под формата на излишък и са му начислени суми, въпреки че
ответникът не е предизвикал разход за небаланс, а начислените от ищеца
суми в.лице е обосновало с приложението
на раздел IV от Методиката. Според
съда този раздел не следва да намери приложение, защото е в противоречие с
правилата на чл.56 ал.1, т.3 и т.4 ПТЕЕ, които, макар и уредени в подзаконов нормативен акт, имат императивен
характер. Раздел IV
води до съвсем друг резултат, защото се заличава ефектът от агрегиране на небалансите на участниците в групата с цел редуциране на разходите, който се преследва с нормата чл. 56 ал. 1 т. 4 ПТЕЕ. С раздел IV се придава превес на
индивидуалния „небаланс“, без да се преценя
„небаланса“ за цялата група и разпределението на разходите между нейните
участници. Вещото лице К. в заключението си е констатирало, че с раздел IV се генерира приход за ищеца, защото в тежест
на участници в групата се възлагат разходи, които не са предизвикани от разходи
за „небаланс“ на координатора към ЕСО. Този резултат е в противоречие и с
нормата на чл.19 ал.1 ПТЕЕ, според която предмет на договорите по
чл. 11, т. 9 са условията за участие
в балансираща група, прехвърлянето на отговорността за балансиране и методика за разпределение на общия небаланс
в балансиращата група между отделните членове на балансиращата
група.
Целта на споделената отговорност в балансиращата група е да се покрие
отговорността на „координатора“ за разходи към ЕСО, когато е налице „небаланс“
за балансиращата група, но начислените суми по раздел IV не служат за покриване на отговорността на „координатора“ за разноски
за „небаланс“, а водят до получаване от него на приход. Този резултат е в
противоречие с правилото на чл.155, т.9 ПТЕЕ. От ответника се иска заплащане на
суми, които обаче не служат за покриване на разходи, предизвикани от неговото
неточно изпълнение и от осъществен „небаланс“ на балансиращата група, в която
участва.
С
оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени. На ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски,
включително и за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 4200 лв., което не
се явява прекомерно с оглед високата сложност на делото от фактическа и правна
страна.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Н.е.к.“ЕАД, с която са предявени срещу „Б.а.д.Г.“ АД искове с
правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се претендира сумата от 59 358,59
лв. – задължение за балансираща електрическа енергия при „небаланс“ за периода
м.05.2017 г. – м.06.2018 г. /включително/, както и сумата от 14301,56 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.06.2017 г. –
10.06.2020 г.
ОСЪЖДА „Н.е.к.“ ЕАД, ***, да заплати на „Б.а.д.Г.“ АД, ***, съдебни разноски от 5600 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: