Решение по дело №6025/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260215
Дата: 14 септември 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20192120106025
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260215                                                  14.09.2020 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                        пети граждански състав

На тринадесети август                                      през  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря: Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8122 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото по делото е образувано по повод искова молба от юрисконсулт Антоний Ангелов, пълномощник на „Кредитреформ България” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Шандор Петьофи” №10, п.к. 1606, управител Радослав Велчев, срещу С.О.Г., с адрес: ***1, за осъждане на ответника да плати на ищеца по договор за кредит № **********, сключен с „4финанс“ ЕООД, с търговска марка „Вивус“ вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 350 лева,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Искът е основан на следните фактически твърдения:   

            На 21.03.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и С.О.Г. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.  Ищецът счита, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД. Относно процедурата ищецът конкретизира следното: Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от Общите условия на „Вивус“, договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на паричния превод.

            Ищецът твърди още, че в процесния случай, на 21.03.2015г., страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и явяващ се втори по ред договор за кредит между тях. Посочва още, че в заявката си С.О.Г. заявява желание да му бъде отпусната сума в размер BGN 350,00 , като заявява и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Посочва, че кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 20.04.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната на кредитополучателя чрез „Изипей“ АД на същия ден -21.03.2015 година.

            След настъпване на падежа на задълженията по договор на 20.04.2015 година  кредитополучателят не погасява задължението си и изпада в забава.Съгласно клаузите на договор и считано от 21.04.2015 година кредиторът започва да начислява  наказателна лихва в размер, определен в специалните  условия по кредита, който в случая е 0,00 %, с добавен към него наказателен лихвен процент за просрочие, определен съгласно т. 13.3 от Общите условия  в размер от 10,01%.  След изпадане в забава до длъжника са изпратени три броя напомнителни писма. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ********** се таксуват по BGN 10.00 за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани ответникът не погасява гореописаните вземания.

            Ищецът твърди още, че на  01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № **********, както следва: главница - BGN 350,00 ; наказателна лихва - BGN 498,82  за периода 21.04.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00. В исковата молба ищецът посочва, че всички вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на „Кредитреформ България“ ЕООД  е изпратено  уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „Непотърсен“. Ищецът, чрез представляващ, посочва, че до датата на подаване на исковата молба  ответникът не е изпълнил задълженията си.

            Поради изложеното ищецът предявява иска си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът не е дал писмен отговор на предявения иск.

            В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

            В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

            По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:

            Предявеният иск е с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, вр. чл.  240 от ЗЗД.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и  в тяхната съвкупност, както и предвид приложимия материален закон, съдът приема следното:

            Като писмени доказателства по делото са приети Договор за кредит № ********** от 21.03.2015 година, в който като страни са посочени „4финанс“ ЕООД, с търговска марка „Вивус“, като кредитор, и ответника С. С. Г. ЕГН **********, като кредитополучател, за предоставяне на потребителски кредит в размер 350 лева със срок на кредита 30 дни и дата на връщане на сумата 30.04.2015 година.  Тъй като твърденията от исковата молба са за сключване на договора по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и липсват други доказателства, установяващи сключване на договора, по делото е допуснато извършване на съдебно- техническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат формирани изводите на съда от фактическа страна. В отговор на поставените въпроси експертът е посочил, че ответника е извършил регистрация от посочен IP адрес  на 21.03.2015 година и е подал заявка за отпускане на кредит на стойност 350 лева. От неговия профил е натиснат бутона „подпиши“ при сключване на договора за кредит № ********** от 21.03.2015 година. Изложено е в отговор на въпрос на ищеца, че при регистрацията му в системата на дружеството са поискани неговите данни:  три имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване на лична карта, телефон, лична банкова сметка. *** - съобразителната част на експертизата е посочено, че след като клиентът е избрал  сумата и срока за погасяване на кредита, е продължил заявката си за кредит. След регистрацията се отваря нова страница, в която се зареждат  Стандартен европейски формуляр, Общи условия на дружеството, както и проект на договора за кредит. След прочитане и съгласие с тези условия, се натиска бутона за подпис. В случай, че тези документи не са отразени като прочетени /отворени до края/ възможността за подпис няма да бъде активна.  Като писмено доказателство е приета разписка за извършено плащане за превод в полза на ответника на сумата  350 лева на 21.03.2015 година, като плащането е извършено чрез система за електронни плащания.

            Предвид посочените доказателства настоящият състав приема, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване сключване на договора за потребителски кредит между ответника и „4финанс“ ЕООД за сума  в размер от 350 лева с падеж 30.04.2015 година и превода в полза на ответника на уговорената сума.

            От името на ответника  в предмета на спора не са въведени твърдения за изпълнение на задължението за връщане на сумата, липсват и доказателства в тази насока.

            Следва да бъде посочено, че в договора не е уговорена възнаградителна лихва, а лихвата за забава е в размер, посочени в т.13.3, б. „а“ от Общите условия . Съгласно този текст кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва за забава, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие. Посочено е още, че към датата на сключване на договора за кредит, наказателния лихвен процент за просрочие възлиза на 10, 01 %.  Тази сума е била предмет на договора за цесия, сключен между кредитора по договора  и ищеца в настоящия процес, видно от приложения препис от приложение към договора, не е предмет на предявения иск, по повод който е образувано настоящото дело.

            Към исковата молба е приложено уведомление за прехвърляне на вземания, изходящо от кредитополучателя, за което по делото няма данни да е връчено на ответника преди подаване на исковата молба съгласно чл.99 от ЗЗД. Следва да се приеме, че това е направено в хода на процеса на основание чл. 235, ал.3 от ГПК с получаване на препис от исковата молба и приложенията от ответника, чрез процесуалния му представител.

            С горните мотиви настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата,  посочена в исковата молба на посочената там основание.

            При този изход от спора и на основание чл. 78 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, направени от ответника по водене на делото, които са в размери както следва: 50 лева държавна такса, рисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер от 100 по чл.25 от Наредбата за правната помощ, както и сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.  До пълния предявен размер на разноските от 150 лева претенцията за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отхвърлена, тъй като по делото не е осъществено процесуално представителство в съдебно заседание.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА С.О.Г. ЕГН **********, с адрес: ***1, да плати на „Кредитреформ България” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Шандор Петьофи” №10, п.к. 1606, управител Радослав Велчев, по договор за кредит №********** от  21.03.2015 година, сключен с „4финанс“ ЕООД, с търговска марка „Вивус“, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата 350 лева /триста и петдесет лева/,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 25.07.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 300 лева /триста лева/, представляваща общ размер на разноски, направени по водене на делото.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията от „Кредитреформ България” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Шандор Петьофи” №10, п.к. 1606, управител Радослав Велчев, за осъждане на ответника С.О.Г. ЕГН **********, с адрес: ***1, да плати разноски по водене на делото в размер разликата между претендираната на това основание сума от 100 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение до пълния предявен размер на претенцията от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение .

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.