Р Е
Ш Е Н
И Е № 260049
гр. С.,27.01 .2021 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
С.
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К.,
като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 3589/2020 г. на СлРС , за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова
молба на Х.Г.Х. от гр. Твърдица против ГДПБЗН при МВР гр. София, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 6, вр.ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд, 200 часа положен в периода 01.07.2017г.- 30.06.2020 г., с цена на
иска 1200 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и иск с пр. осн. Чл.
86, ал.1 от ЗЗД и цена 120 лева.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е назначен и работи като държавен служител
в ответната ГДПБЗН с местоизпълнение на служебните задължения - РДПБЗН С. -
РСПБЗН Твърдица.
В
исковия период същият е изпълнявал служебните си задължения при работа на
смени, като работното му време се е изчислявало сумирано в часове за отчетен
период - тримесечен, съгласно актуалната разпоредба на чл. 187. ал.З от ЗМВР.
Статутът
на държавните служители от МВР през исковия период е регламентиран в ЗМВР в
сила от 01.07.14 г. и подзаконовите нормативни актове по приложението му, в
които се съдържат специални трудово-правни норми. При празноти в специалната
правна уредба, на общо основание за дъравните служители от МВР е приложимо
общото трудово законодателство – КТ, ЗДСл, като общи трудовоправни нормативни
актове, приложими за всички работници и служители.
Работното
време на държавните служители от ЗМВР е регламентирано в чл.187, ал.1 от ЗМВР,
съгласно който в редакцията му актуална за настоящия исков период, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е била 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като ал.5, т.2 от
същата норма предвижда, че извънредния труд за служителите работещи на смени
при сумирано работното време се компенсира с допълнително възнаграждение за
извънреден труд, което в ад.6 е определено да се изчислява с 50% увеличение
върху основното възнаграждение на държавния служител.
Ищецът
твърди, че през исковия период, ответникът не е изчислявал правилно работното
време, като не включвал към работните му часове при сумирането им за отчетния
период, онези от тях, които се получават от превръщане на нощните часове от
нощните му смени в дневни такива с коефициента, изразяващ съотношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нощното такова - 1.143
/или 8/7/. Това е довело до ощетяване на ищеца, тъй като тези неотчетени
работни часове се явяват извънреден труд. който не бил отчетен и заплатен от
работодателя му, тъй като часовете труд, които полагал по график ежемесечно са
били направени по данни на ищеца така, че да покриват нормата му работно време
за съответния период, а нейното надхвърляне води до натрупване на труд над
установеното работно време. т.е. до извънреден труд.
Поради
посоченото, ищецът твърди, че в процесния исков период има незаплатен
извънреден труд, в резултат на това, че нощните часове труд не били
преизчислени в дневни за целите на сумираното изчисляване на работното време
при работа на смени, който последния определя общо на 200 часа за исковия
период, за които счита, че има право на допълнително възнаграждение за
извънреден труд в общ размер на 1200 лева за исковия период, изчислени с 50%
увеличение върху основното му месечно възнаграждение.
Също
така ищецът претендира и обезщетение за забава върху всяко от възнагражденията
за извънреден труд в исковия период, като според него ответникът е изпаднал в
забава по отношение на претендиралите възнаграждения за извънреден труд, тъй
като е следвало да му бъдат платени всяко ведно със заплатата за месеца,
следващ отчетния период на полагане на извънредния труд. По данни на ищеца
ответникът му изплаща месечната заплата в края на месеца, до 25 число на същия,
като респ. след крайната дата за изплащане на месечната му заплата, настъпва и
забавата на ответника за всяко вземане за възнаграждение за извънреден труд,
което не е било отчетено, начислено и изплатено. Общият размер на всички
мораторни лихви върху всички неизплатени възнаграждения за извънреден труд,
ищецът определя на 120 лева за целия исковия период.
Предвид
изложеното, моли съдът да осъди Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението” гр. София да заплати па ищеца сумата от 1200 лева /хиляда и
двеста лева/, представляваща сбор от допълнителните възнаграждения за общо 200
часа извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд, положен от ищеца в периода 01.07.2017 г. - 30.06.2020 г., ведно със
сумата от 120 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко
вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период от
възникването му /от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период в
исковия такъв/ до 01.10.2020 г., както и законната лихва върху цялата главница
от предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.
Претендира разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
счита претенцията за допустима, но неоснователна.
Не оспорва това, че за процесния период ищеца
бил служител при ответника, работил на сменен 24 часов режим на работа при сумарно отчитане на работното време.
Счита обаче, че в случая не следвало да се преизчислява положения нощен труд
към дневен, тъй като не била приложима посочената Наредба за структурата и
организацията на работната заплата към служебните правоотношения на държавните
служители в МВР. Тази наредба се прилагала за работници с трудови
правоотношения по КТ, работещи на смени и имала за цел приравняването на 7
часовия нощен труд по КТ към 8 часов дневен режим на работа с цел заплащането
на труда.
Сочи, че в ЗМВР в чл.187, ал.3 е дадена
изрична регламентация на нощния труд за тези служители за времето от 22 ч. до
06 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за 24
часовата смяна, т.е. не била налице твърдяната от ищеца празнота в правната
уредба. Освен това тези часове не представлявали извънреден труд, тъй като
служителят не полагал труд над установеното за съответния отчетен период
работно време.
Иска
се отхвърляне на претенцията. Претендира присъждане на разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищеца с искане за редуцирането му до минимален размер.
В
с.з. ищецът редовно призован се представлява от процесуален представител, който
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове като
основателни и напълно доказани съгласно изменените в с.з. размери. Претендира
разноски за адв. възнаграждение.
В
с.з. ответното дружество не изпраща представител. Постъпила е молба от
процесуалния му представител, с която на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК
отправя искане за спиране на настоящото производство, тъй като е налице друго
дело висящо в друг съд, което има значение за правилното решаване на настоящия
спор - образувано е преюдициално дело С-262/20 на Съда на ЕС, Люксембург по
искане на РС Луковит. Сочи, че допълнително самостоятелно основание за спиране
на производството е чл. 633 от ГПК, във вр. с чл. 631 ал.1 изр.1 от ГПК предвид
обстоятелството, че решението на Съда на ЕС ще бъде задължително за всички
съдилища в Р България, тъй като е отправено преюдициално запитване за
разрешаване на въпроси, за чието правилно разрешаване е необходимо тълкуване на
разпоредби от правото на ЕС. В случай, че съдът приеме искането за
неоснователно, моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа
становището изразено в писмения отговор, ведно с приложените към него
доказателства. Няма искания за нови такива. Няма възражения по доклада. Относно
съдебно-икономическата експертиза допуска, че заключението на вещото лице ще
бъде математически вярно, но извършено на несъществуващо правно основание,
поради което го оспорва. Относно евентуалното искане за изменение на иска,
предоставя на съда. Представя писмена защита.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
През
исковия период 01.07.2017 г. - 30.06.2020 г. ищецът е назначен и работи като
държавен служител в ответната ГДПБЗН с местоизпълнение на служебните задължения
- РДПБЗН С. - РСПБЗН Твърдица.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, от която е видно, че дължимата сума за неизплатен извънреден труд
на ищеца за периода от 01.07.2017 г. до
30.06.2019 г. след корекция с коефициент 0,143 е 1329,01 лева за положени 181
часа и 52 минути извънреден труд. Размерът на дължимата мораторна лихва за
същия период е 200,20 лева.
На
основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск за
главница, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, чрез увеличаването
му от сумата 1200 лева на сумата 1329,01 лева, а иска за мораторна лихва чрез
увеличаването му до размера на сумата 200,20 лева.
Приети
са като доказателство по делото следните писмени документи:
Заповед
№ 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи – заверено
копие; Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСИ - заверена разпечатка от
правно-информационна система „Сиела"; Докладна записка рег. № 8121р-20741
от 30.04.2015 г. - заверено копие; Платежни бележки за възнаграждението на
ищеца за месеците от м. юли
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Установи
се в производството, че ищецът е назначен и работи като държавен служител в
ответната ГДПБЗН с местоизпълнение на служебните задължения - РДПБЗН С. -
РСПБЗН Твърдица през исковия период 01.07.2017 г. - 30.06.2020 г. и е
изпълнявал служебните си задължение на 24 часови смени по график.
С
определение, постановено в с.з., проведено на 18.01.2021 г. е допуснато
изменение на предявения иск за главница, представляваща допълнително
възнаграждение за извънреден труд, чрез увеличаването му от сумата 1200 лева на
сумата 1329,01 лева, а иска за мораторна лихва чрез увеличаването му до размера
на сумата 200,20 лева.
От
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
дължимата сума за неизплатен извънреден труд на ищеца за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2019 г. след корекция
с коефициент 0,143 е 1329,01 лева за положени 181 часа и 52 минути извънреден
труд. Размерът на дължимата мораторна лихва за същия период е 200,20 лева.
Спорният
в настоящото производство въпрос е дължи
ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като
извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР,
статутът на държавните служители в МВР се урежда от ЗМВР, който в чл.178, ал.1,
т.3 предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За исковия период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена възможност при
работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен акт липсва изрична
разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143.
Липсата на такава изрична норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и
субсидиарно да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за по дневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
В чл.9г, в сила от 01.01.2018г. от
Наредба за работното време, почивките и отпуските и също субсидиарно приложима
по казуса, поради липса на изрична разпоредба за това в специален закон,
касателно служителите на МВР е посочено, че отработените часове от служителя,
които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат
за извънреден труд.
Безспорно се установи в
производството, че ответникът не е превръщал положените от ищеца часове нощен
труд в дневни, с оглед адекватното им заплащане.Установи се също така от
съдебната експертиза, че след превръщането на тези часове, ищецът е работил
часове над нормативно определената за съответния месец норма, които се явяват
извънреден труд, подлежащ на компенсиране.
По горните съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по своето основание, а именно след отмяна на Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. /чл.31, ал.2/ за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР и липсата на изрична специална за служителите на МВР разпоредба
към исковия период, то основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тези
служители Наредба за структурата и организацията на работната заплата -
чл.9, ал.2 и Наредба за работното време, почивките и отпуските – чл.9г.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР възнаграждение за извънреден труд се заплаща за отработени до 70
часа на тримесечен период за служители на смени, а според ал.7 извънредният
труд не може да надвишава 70 ч. на тримесечен период и 280 ч. годишно.
Изключения са предвидени в чл.187а ЗМВР над ограниченията по чл.187, ал.7 ЗМВР
при бедствия и други извънредни ситуации, както и след изрично писмено съгласие
на държавния служител за всеки конкретен случай. В настоящия казус се доказа,
че положеният от ищеца труд не надхвърля 70 часа за отчетен период.
Предвид гореизложеното
предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187,
ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен в
рамките на размерите, до които съдът е допуснал изменение на исковете, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 12.11.2019
г. до окончателното изплащане на възнаграждението.
Основателността на
главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл.86,
ал.1ЗЗД. Нормата на чл.33, ал.1 на Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, повелява, че
възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в
месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ този, в който е
положен трудът. Същото е предвидено и в раздел V, т.3 от Заповед № 343з-690/03.04.2018г. на директора
на ответната дирекция. В Раздел ІV, т.3, ал.3 от същата заповед е предвидено
протоколите за положен извънреден труд да се изготвят от определените за това
служители до пето число на месеца, следващ отчетния период и се утвърждават от зам.директор
ОД МВР С. до десето число на месеца, следващ отчетния период.
Следователно след десето число на
месеца, следващ отчетния период ответникът изпада в забава
Претенцията
за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за 181
часа и 52 минути положен извънреден труд е основателна за исковия период.
Вещото лице е изчислило това обезщетение в размер на 200.20 лв., до която сума
е допуснато изменение и в този размер ще
бъде уважена.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 500 лева адв. възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, което съдът
счита за частично основателно. Съгласно чл.7, ал.2, вр.чл.5 от Наредба №
1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двата
предявени иска минималното възнаграждение следва да бъде в размер на 619.74 лв.
С оглед вида на втория иск, който е акцесорен, съдът следва да намали
минималното предвидено възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от 300 лв. на
половина, а именно 150 лв., и дължимото възнаграждение възлиза на сумата 470
лева.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът бива осъден да заплати разноските за вещо лице в размер на
300 лв., както и държавна такса върху уважените искове в общ размер на 103.16 лв. или общо за сумата от 403.16 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” -
МВР, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Х. с
ЕГН ********** *** , със съдебен адрес *** офис 5, чрез адв. Н.П. ***, както
следва:
-
сумата 1329,01 лева /хиляда триста двадесет и
девет лева и една стотинки/, представляваща възнаграждение за положен от ищеца
общо 181 часа и 52 минути извънреден труд за периода от 01.07.2017
г. до 30.06.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 19.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата 200,20 лева /двеста лева и
двадесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска”
171А, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Х. с ЕГН ********** *** , със
съдебен адрес *** офис 5, чрез адв. Н.П. ***, сумата от 470 лева, представляваща направените в
производството разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в размер на 103.16 лева и възнаграждение за
вещо лице в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: