Решение по дело №522/2024 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 753
Дата: 7 май 2025 г. (в сила от 27 май 2025 г.)
Съдия: Милена Алексова-Стоилова
Дело: 20247110700522
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 753

Кюстендил, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - III състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
   

При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА административно дело № 20247110700522 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.45, ал.11 от ЗМСМА.

С. В. Г. като КМЕТ НА ОБЩИНА КОЧЕРИНОВО с адрес: [населено място], пл.“Т м“ № * обжалва решение № 130 от Протокол № 15/ 26.09.2024 г. на ОбС – Кочериново /вж. писмото и поправената жалба на л.395-397/. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.1, т.2 и т.4 от АПК. Липсата на компетентност на органа свързва с отсъствие на основание за допълване на т.2 и т.4 от решение № 122 от Протокол № 14/ 30.08.2024 г, поради влизане в сила на решението и липса на правен интерес, т.к. решение № 122 е върнато за ново обсъждане само по т.5 от същото. Нарушението на формата свързва с липса на съображения за взетото решение. Нарушението на материалния закон е поради противоречие с чл.52, ал.5, т.1 от ЗМСМА, т.к. [населено място] е общински център и извън правомощията на ОбС е да определя как да се използва сумата от продажбата. Моли да се отмени т.1 от оспореното решение и да се прогласи нищожността на т.2 и т.3 от решението. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание и молба-становище пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по чл.36, ал.3 във вр. с чл.38 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответника.

В писмен отговор председателят на ОбС – Кочериново и в съдебно заседание пълномощникът на органа оспорват жалбата. Твърдят, че жалбата е недопустима като просрочена по чл.149, ал.1 и чл.60, ал.5 от АПК и подадена от лице без надлежна процесуална легитимация, имайки предвид заповед № РД-01-05-592/ 14.10.2024 г. на кмета на общината, която не съдържа валидна дата на КЕП. Намират оспореното решение за законосъобразно. Претендират деловодни разноски по приложен списък.

Административен съд - Кюстендил, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните доказателства намира за установена следната фактическа обстановка по спора:

С решение № 122 от Протокол № 14/ 30.08.2024 г. на основание чл.21, ал.1, т.8 и чл.27, ал.2,4 и 5 от ЗМСМА, чл.40, ал.1, т.2 от НПУРОИ и чл.36 ал.1, т.2 от ЗОС ОбС – Кочериново, след поименно гласуване, с гласовете на 9 общински съветници е взел следното решение:

-по т.1 е дал съгласие да бъдат допълнени „Стратегия за управление на общинската собственост в община Кочериново за периода 2024 – 2027 г.“ и „Годишна програма за управлението и разпореждането с имотите – общинска собственост през 2024 г.“ по отношение на продажбата на имоти, частна общинска собственост, находящи се в кв.94А по плана на [населено място],

-по т.2 е дал съгласие за продажба на притежаваните от общината идеални части от УПИ-I, УПИ-II, УПИ-III, УПИ-IV, УПИ-V, УПИ-VI, УПИ-VII, УПИ-VIII, УПИ-IX и УПИ-X, имот пл. № 1386 в кв.94А по плана на [населено място], актувани с АЧОС № 3402/ 11.07.2024 г., № 3403/ 11.07.2024 г., № 3411/ 12.07.2024г. ,№ 3404/ 11.07.2024 г., № 3410/ 12.07.2024г ., № 3408/ 12.07.2024г., № 3409/ 12.07.2025 г., № 3405/ 11.07.2024 г., № 3406/ 11.07.2024 г. и № 3407/ 11.07.2024 г.,

-по т.3 е приел пазарната стойност на съответните идеални части от собствеността на общината въз основа на пазарна оценка, изготвена от лицензиран оценител,

-по т.4 е възложил на кмета на общината да издаде заповед и да сключи договори за прекратяване на съсобствеността чрез продажба на частите на общината за посочените 10 бр. недвижими имоти и

-по т.5 е решил след постъпване по сметка на общината на сумите от продажната цена на недвижимите имоти, 50% от същата да бъдат използвани за ремонтни дейности в [населено място], [жк], като е задължил кмета в 1-месечен срок от влизане в сила на решението да изложи в писмена форма до П. на ОбС ремонтните дейности, които ще се извършат. Останалата част от продажната цена ОбС е решил да бъде преведена незабавно след постъпването й по съответната сметка или сметки за погасяване на лихвени заеми на общината, а ако няма такива – на безлихвен заем, отпуснат на общината с решение № 11 от Протокол № 3 от извънредно заседание на ОбС от 05.12.2023 г.

Решение № 122 от Протокол № 14/ 30.08.2024 г. е взето въз основа на ДЗ на кмета рег. индекс РД-01-03-76/ 15.08.2024 г. за продажба на имотите, изготвена въз основа на заявления на собствениците на съответните идеални части от имотите с нотариални актове към тях, АЧОС за идеалните части на общината от правото на собственост, скици, удостоверения за данъчни оценки, комбинирани скици и пазарни оценки /вж. л.48-190/. Съсобствеността между общината и физическите лица е възникнала на основание заповед № РД-01-05-262/ 29.04.2024 г. на кмета, с която е одобрен ПУП – ПУР за образуване на нови улици и ПУП – ПР за образуване на нов УПИ и изменение на десетте УПИ-та по заявленията на физическите лица, към които се придават части от общински имот при нов участък на [улица] и 247з със съответните площи. Заповедта и графичната част към нея са приложени на л.191-201 от делото. На 19.08.2024 г. ДЗ на кмета е разгледана от ПК по ТСУ към ОбС с положително становище по т.1-4 от решението на ОбС, като т.5 от решението на ОбС е взета по предложение на общински съветник на заседанието на ОбС.

Протоколът от заседанието на ОбС е предаден на кмета на общината на 10.09.2024 г., който с писмо рег.индекс РД-01-34-118/ 13.09.2024 г. е върнал т.5 от решението за ново обсъждане от ОбС с мотиви, идентични с изложените такива в жалбата. На 24.09.2024 г. писмото на кмета е разгледано от ПК по ТСУ към ОбС без конкретно решение /вж. л.392/.

На 26.09.2024 г. е проведено извънредно заседание на ОбС, като писмото на кмета е единствена точка от дневния ред. На основание чл.21, ал.1, т.23 и чл.45, ал.9 от ЗМСМА с поименно гласуване с гласовете на 7 общински съветници ОбС е приел решение № 130 от Протокол № 15/ 26.09.2024 г., като:

-по т.1 е потвърдил т.5 от решение № 122,

-по т.2 е допълнил т.2 от решение № 122 като са добавени думите „Долуописаните идеални части от недвижими имоти, след влизане в законна сила на т.5 от Решение № 122, Протокол № 14 от проведено на 30.08.2024 година заседание на ОбС Кочериново, или съответно отмяната й по съответния съдебен ред“,

-по т.3 е допълнил т.4 от решение № 122 като след задължаването на кмета да издаде заповед и сключи договори за прекратяване на съсобствеността, чрез продажба на частите на община Кочериново са добавени думите „След влизане в законна сила на т.5 от Решение № 122, Протокол № 14 от проведено на 30.08.2024 година заседание на ОбС Кочериново, или съответно отмяната й по съответния съдебен ред“ и

-по т.4 е приел, че решението подлежи на предварително изпълнение.

Оспореното решение на ОбС е взето по идентично предложение на председателя на ПК по ТСУ към ОбС. В мотивите на предложението е посочено, че имотите не подадат в общинския център на града, че след 1990 г. това е единствения район на територията на общината, в който не е направено нищо от общината, което е несправедливо спрямо живеещите, че практиката на ОбС е в тази насока и че е неприложим чл.52, ал.5, т.1 от ЗМСМА. Според вносителят, приложимо е правомощието по чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА. Предложението за допълване на т.2 и т.4 от решение № 122 е направено с цел недопускане разходване на сумите от продажбата докато се водят съдебни дела между страните.

Оспореното решение е предадено на кмета на общината на 01.10.2024 г. /вж. л.246/. Жалбата на кмета /непоправената на л.2-3/ е подписана за кмет от Н. М., съгласно заповед № РД 01-05-592/ 14.10.2024 г., приложена на л.33 от делото. Заповедта е подписана от кмета на общината с КЕП на 14.10.2024 г. Със заповедта на основание чл.44, ал.2 и чл.39, ал.2 от ЗМСМА кметът е наредил да бъде заместван от Н. М. за периода 14.10.2024 г. – 15.10.2024 г. Жалбата по делото е подадена чрез общината на 15.10.2024 г. В писмо на л.403 от делото председателят на ОбС сочи, че община Кочериново и ОбС – Кочериново използват една и съща деловодна система за своята входяща и изходяща кореспонденция, като отбелязаният номер върху жалбата с датата на подаване е входящия номер върху жалбата за ОбС. В общината не съществува практика върху документ, адресиран от общината до ОбС да се поставят отделни входящи и изходящи номера.

От приложеното на л.437-438 „Проверка статус на КУЕП“ е видно, че кметът на общината към датата 14.10.2024 г. е имал валиден КЕП.

Приетата съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж.Д. З. К. потвърждава данните за валидност на КЕП на кмета на датата 14.10.2024г . Вещото лице е установило, че в деловодната система на общината фигурира заповед № РД 01-05-592/ 14.10.2024 г. на кмета като сканиран документ, но заповедта липсва като електронен документ с положен електронен подпис. Съгласно предоставената на вещото лице информация, след подписване на файла, същият се принтира, сканира се и прикачва в деловодната система. Подписаният електронен документ не се съхранява в електронен вид и не може да се предостави за изследване. По този начин, вещото лице установява че в системата е регистрирана приложената заповед на 14.10.2024 г. след което е добавен сканираният файл, но поради липса на електронният документ, който да бъде изследван, не е възможно да се отговори кога е положен подписа на документа. От приложената към заключението екранна снимка на принтираната и сканирана заповед изглежда, че на файла има положен електронен подпис на датата 14.10.2024 г.

Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. е съобразено с доказателствата по делото. Страните не го оспорват.

По делото са приложени Правилника за организацията и дейността на ОбС, община Кочериново и взаимодействието му с общинската администрация /вж. л.348-356/ и Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /вж. л.357-371/.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за недопустима в частта за оспорването срещу т.4 от решение № 130. Посочената точка обективира волеизявление на ОбС за допускане на предварително изпълнение на решението. По правна същност решението на ОбС е акт по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. Решението обективира властническо волеизявление, взето от овластен орган на местното самоуправление в изпълнение на нормативно заложената му управленска функция във връзка с разпореждането с имоти общинска собственост. Решението представлява индивидуален административен акт /вж. определение № 10332/ 03.07.2019 г. на ВАС по адм.д. № 7020/ 2019 г., II о./. По правилото на чл.60, ал.5 от АПК жалбата срещу по т.4 от решението се подава в 3-дневен срок от съобщаването. Решението е съобщено на кмета на 01.10.2024 г., поради което срокът за оспорване на т.4 от решението е изтекъл на 04.10.2024 г. Подадената на 15.10.2024 г. жалба срещу т.4 от решението се явява просрочена. На основание чл.159, т.5 от АПК съдът ще остави жалбата срещу т.4 от решението без разглеждане и ще прекрати производството по делото в тази част.

Жалбата е допустима в частта на оспорването срещу т.1-3 от решение № 130. Правилото на чл.45, ал.5 от ЗМСМА регламентира правомощието на кмета да върне за ново обсъждане решение № 122 на ОбС. Съгласно чл.45, ал.7 от ЗМСМА върнатият за ново обсъждане акт не влиза в сила и се разглежда от ОбС, който може да отмени, да измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт. В случая по делото, кметът е върнал за ново обсъждане т.5 от решение № 122, а с решение № 130 ОбС е приел точката повторно и е изменил т.2 и т.4. От една страна, т.1, т.2 и т.3 от решение № 130 са допустими за съдебен контрол във връзка с указанията по т.1 от ТР № 3/ 25.07.2023 г. на ВАС по т.д. № 5/ 2022 г. От друга страна, т.2 и т.3 от решение № 130, независимо, че не са предмет на сезиране от кмета по реда на чл.45, ал.5 от ЗМСМА, са свързани с разрешаване на въпроса за законосъобразността на т.5 от решение № 122. Следва да се има предвид, че ОбС разполага с правомощие да измени решение № 122 поради липса на изрична забрана в ЗМСМА и ЗОС. Следователно, кметът има правен интерес от оспорване на т.1, т.2 и т.3 от решение № 130.

Решение № 130 е връчено на кмета на 01.10.2024 г., а жалбата е подадена на 15.10.2024 г. по реда на чл.152, ал.1 от АПК поради което оспорването е осъществено в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Срокът за оспорване се брои по правилото на чл.60, ал.5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Отделно от това, оспорването за нищожност на т.2 и т.3 от решението е безсрочно по см. на чл.149, ал.5 от АПК.

Неоснователно ответникът възразява за недопустимост на жалбата като изходяща от нелегитимен орган, имайки предвид жалбата на л.2-3, подадена от Н. М. като заместник на кмета по заповед № РД-01-05-592/ 14.10.2024 г. Тази заповед е валиден административен акт. Заповедта е подписана от кмета с КЕП. Проверката за статус на подписа и заключението на вещото лице установяват, че КЕП е бил валиден. Независимо, че заповедта не се съхранява като електронен документ, регистрирането й като сканиран документ в деловодната система на общината на 14.10.2024 г. е достатъчно доказателство за да се приеме, че заповедта е подписана от органа на посочената дата. Отделно от това, с поправянето на жалбата по реда на чл.158, ал.1 от АПК /посредством писмото на кмета на л.395-397/ евентуалната нередовност на жалбата досежно легитимацията на подателя е надлежно отстранена /в тази връзка вж. определение № 8657/ 15.06.2012г. на ВАС по адм.д. № 7501/ 2012 г., V о./.

Разгледана по същество, жалбата в допустимата част е основателна. Съображенията за това са следните:

По компетентността на органа:

По посочените по-горе мотиви оспореното решение на ОбС представлява индивидуален административен акт. Решението е взето от ОбС като колективен орган. Независимо от цитираното в решението основание по чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, действително правно основание за неговото приемане е чл.21, ал.1, т.8 във вр. с чл.45, ал.9 от ЗМСМА.

По формата на акта:

При взимане на решението е спазена специалната форма за обективиране в Протокол от заседанието на ОбС по см. на чл.29 от ЗМСМА. Решението има наименование, издател, фактически и правни основания, ясна разпоредителна част и подписи на протоколиста и председателя на ОбС по см. на чл.45, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на ОбС.

Неоснователно жалбоподателят твърди за липса на съображения за взетото решение. Мотивите за решението са подробно записани в протокола от заседанието на ОбС, обективирани в съдържанието на предложението на председателя на ПК по ТСУ, инкорпорирано в протокола и проведените разисквания.

По отношение на процедурата:

От съдържанието на Протокол № 15/ 26.09.2024 г. на ОбС е видно, че решение № 130 е взето при наличие на кворум и мнозинство по см. на чл.27, ал.2 и ал.4 във вр. с чл.45, ал.10 от ЗМСМА. Съгласно чл.9 от Правилника за организацията и дейността на ОбС, съветът се състои от 11 общински съветници. На заседанието на 26.09.2024 г. са присъствали всички общински съветници, като решението е взето с гласовете на 7 от тях. Решението е взето с поименно гласуване, отразено в протокола от заседанието, поради което е спазено и правилото на чл.27, ал.5 от ЗМСМА.

Решението е взето в процедурата по чл.45, ал.5 от ЗМСМА, след като кметът е върнал за ново разглеждане т.5 от решение № 122 от Протокол № 14/ 30.08.2024 г. Върнатото решение е разгледано в срока по чл.45, ал.7 от ЗМСМА. Решението е предхождано от разглеждане на въпроса от ПК по ТСУ към ОбС.

По материалния закон:

Оспореното решение обаче противоречи на материалния закон.

С т.1 от решение № 130 ОбС е потвърдил т.5 от решение № 122. Съгласно чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА ОбС е упражнил властта да определи конкретните правомощия на кмета във връзка с приетото решение за разпореждане с общинско имущество. Спорът е дали така определените правомощия на кмета съответстват на нормативните изисквания за този вид разпореждане с общинско имущество.

С т.5 от решение № 122 ОбС е задължил кмета на общината 50% от сумите от продажната цена от недвижимите имоти да бъдат използвани за ремонтни дейности в [населено място], [жк], задължил е кмета да изложи в писмена форма ремонтните дейности, които ще се извършат и е разпоредил останалата част от продажната цена да преведе незабавно след постъпването й за погасяване на лихвени заеми на общината, а при липса на такива – на отпуснат безлихвен заем.

Волеизявлението на ОбС противоречи на чл.52, ал.5, т.1 от ЗМСМА. Посочената норма дава право на ОбС да определи не по-малко от 30% от постъпленията от продажбата за финансиране на ремонтни дейности на социалната и техническата инфраструктура при разпореждане с имоти, които се намират на територията на съответното населено място, извън територията на общинския център. В ЗМСМА няма легална дефиниция на понятието „общински център“, като такава дефиниция не съществува в други относими нормативни актове като Закона за административно-териториалното устройство на Република България и ЗУТ. Съдържанието на термина обаче се извежда от нормите на чл.2, ал.3, чл.7, ал.3, чл.18, ал.1 и §1, т.8 от ДР на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и §5, т.6 от ДР на ЗУТ. Видно от посочените законови правила, общината има територия, граници, население, наименование и административен център, като наименованието на общината е наименованието на населеното място – нейн административен център. Територия на населено място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Според ЗУТ, „територия на населено място“ е селищната територия, обхваната от границите му /строителните му граници/, определени с устройствен план, без да се включва землището. „Землище“ е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Следователно, под „територия на съответното населено място“ по см. на чл.52, ал.5, т.1 от ЗМСМА във връзка със съдържанието на оспореното решение и местонахождението на имотите – предмет на продажбата, следва да се разбира [населено място], а за „територия на общински център“ следва да се разбира също [населено място], който е административния център на общината. В случая, макар и непрецизно формулирано, понятието „територия на общинския център“ е идентично с нормативното понятие „административен център“ на общината. Това означава, че имотите по решението на ОбС се намират на територията на общинския център и ОбС не разполага с право да определя процент от постъпленията от продажбата на общинските недвижими имоти /в качеството им на нефинансови активи/ за ремонтни дейности в този център. Общинският център е цялата територия на града, тъй като градът е център на общината, поради което е без значение за коя част от града ще се разходват средствата от продажбата. Правилото на чл.52, ал.5, т.1 от ЗМСМА ще намери приложение само за разходване на средства от продажба на имоти - общинска собственост, находящи се извън територията на [населено място]. Това е смисълът и духа на нормата, намерили израз и в разискванията на народните представители при приемането на ЗИД на ЗМСМА по време на заседанието на НС от 10.12.2020 г. /съдържанието на протокола е достъпно на сайта на НС/. Несподелимо е становището на общинските съветници в протокола от заседанието на ОбС от 26.09.2024 г. за приложение на чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, тъй като се касае за компетентност на ОбС по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.52, ал.5, т.1 от ЗМСМА. Несподелими са и мотивите на общинските съветници за потвърждаване на т.5 от решение № 122. Обществената справедливост и решенията по предходни аналогични случаи не могат да вземат превес пред императивните законови правила.

Отделно от горното, вмененото от ОбС задължение на кмета да изложи в писмена форма ремонтните дейности се явява в разрез с правомощията на кмета. Съгласно чл.45, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗПФ общинският бюджет включва приходи от разпореждане с общинска собственост. Разпоредител с бюджета е съответният ръководител на бюджетната организация, като първостепенен разпоредител с бюджета на общината е кмета на общината /вж. чл.11, ал.1 и ал.3 от ЗПФ/. Съгласно чл.100, ал.1 от ЗПФ първостепенните разпоредители с бюджет организират и ръководят изпълнението на бюджетите си. Съгласно чл.44, ал.1, т.5 от ЗМСМА кметът на общината организира изпълнението на общинския бюджет. Следователно, постъпленията от продажбата на общинските недвижими имоти са част от бюджета на общината. Това означава, че в правомощие на кмета чрез ръководената от него общинска администрация е да определи необходимите ремонтни дейности в рамките на бюджетната дисциплина, поради което отсъства правно задължение кметът да изложи в писмена форма до председателя на ОбС ремонтните дейности.

С т.2 и т.3 от оспореното решение ОбС е отложил действието на т.2 и т.4 от решение № 122 поради върнатата за ново обсъждане т.5 от решение № 122. Налице е незаконосъобразно обвързване на процедурата за продажба на имотите с последващата процедура по разходване на бюджетните средства. Съгласието на ОбС за продажба на имотите и процедурата по продажба /издаване на заповед и сключване на договори с купувачите/ не зависят от стабилността на решението за начина на разходване от общината на сумите от продажната цена. Преследваната с т.2 и т.3 от оспореното решение цел е нелегитимна и нарушава принципа за съразмерност по чл.6, ал.1 и ал.2 от АПК.

С оглед на изложеното, съдът ще отмени т.1, т.2 и т.3 от решение № 130.

По разноските:

По правилото на чл.143, ал.1 от АПК разноските се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Поради частичната отмяна на решението на ОбС, правото на разноски принадлежи на кмета на общината. По правилото на чл.143, ал.3 от АПК при частичното прекратяване на делото в недопустимата част на жалбата правото на разноски принадлежи на ОбС. По см. на чл.14 от ЗМСМА обаче общината е ЮЛ със самостоятелен общински бюджет. ОбС не разполага със самостоятелен бюджет, различен от този на общината. Налице е идентичност на бюджета от който следва да се платят и в който следва да постъпят направените от страните разноски. Следователно, в настоящето производство не следва да се присъждат разноски за нито една от страните /вж. определение № 7946/ 30.06.2015 г. на ВАС по адм.д. № 5393/ 2015 г , IV о. и определение № 3161/ 26.03.2025 г. на ВАС по адм.д. № 324/ 2025 г., 5 –членен състав/.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ т.1, т.2 и т.3 от решение № 130 от Протокол № 15/ 26.09.2024 г. на ОбС – Кочериново.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на кмета на община Кочериново срещу т.4 от решение № 130 от Протокол № 15/ 26.09.2024 г. на ОбС – Кочериново и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исканията на страните за деловодни разноски.

Решението в прекратителната част подлежи на обжалване от страните с частни жалби пред ВАС в 7-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му, а в останалата част подлежи на обжалване с касационни жалби пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

 

Съдия: