№ 34587
гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоана М. Генжова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Гражданско дело №
20231110128189 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на И. К. Д., чрез пълномощника адв. Д.
М., срещу „.“ ЕООД, ЕИК ***, с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане в сключен между страните договор за
паричен заем №********** от 30.07.2019г. поради противоречие със закона,
накърняване на добрите нрави, и като неравноправна, както и осъдителен иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платената въз основа
на нищожната клауза такса в размер на 81,95 лева.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит
№********** от 30.07.2019г., по силата на който му бил предоставен от
ответното дружество паричен заем в размер на 600 лева, при уговорен ГПР в
размер на 49,90%, годишен лихвен процент – 40,92%, и срок на кредита до
18.08.2019г. Съгласно договора ищецът следвало да заплати и такса за бързо
разглеждане на документи в размер на 81,95 лева. Ищецът поддържа, че така
уговорената такса е нищожна, като се позовава на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и твърди,
че посочената услуга, във връзка с която е заплатена процесната такса, е
свързана с усвояването и управлението на кредита и поради това за нейното
предоставяне не се дължат такси. Счита, че сключеният между страните
договор за кредит е нищожен, тъй като не бил налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите, тъй като
действителният ГПР бил в пъти по-висок от посочения в договора. Твърди, че
1
процесната клауза е нищожна и предвид обстоятелството, че същата се явява
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Счита, че целта на въвеждане на
задължението за кредитополучателя да плати таксата е да се уговори
допълнително възнаграждение на ответника. Поддържа, че клаузата,
регламентираща процесната такса, не е индивидуално уговорена и
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието . Излага и
доводи, че резултатът от допълнителната такса представлява заобикаляне на
законоустановения максимален размер на ГПР, предвид обстоятелството, че
нейната стойност не била включена в ГПР, макар в тежест на ответника да
било налице задължение да стори това. Поради изложеното моли предявените
искове да бъдат уважени, като бъде прогласена нищожността на оспорената
клауза от договора и бъде осъден ответникът да заплати на ищеца платената
въз основа на нищожната клауза сума, както и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „.“
ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Ива И., с който предявените искове
се оспорват изцяло. Ответникът поддържа, че след справка във вътрешната си
система не открива кредитно правоотношение, което да отговаря на
твърденията на ищеца за уговорени цитираните от него параметри, нито
информация за погасени суми. Счита, че исковата молба е нередовна.
Навежда и доводи за злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е сключен между страните
процесният договор за заем, твърдените основания за нищожност на
договора; както и, че е заплатил на ответника спорната сума, а ответникът
следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително наличието на валидно правно основание за задържане на сумата.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за което да се призоват страните.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи цялата
преписка по договора за заем, включително справка за извършените по същия
2
плащания на основание чл.190 от ГПК следва да бъде оставено без уважение,
с оглед заявеното от ответника оспорване да е налице правоотношение между
страните по посочения в исковата молба договор за заем, както и да са
извършвани плащания по същия, както и предвид разпределението на
доказателствената тежест по делото. Не следва да бъде прието приложеното
към исковата молба електронно извлечение, тъй като липсват данни за
издател на същото.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.12.2023г. от 10.15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 от ГПК,
както и искането за приемане на приложеното към исковата молба
електронно извлечение като писмено доказателство по делото.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че между страните е
налице правоотношение по посочения в исковата молба договор за заем,
както и за извършени по същия плащания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, които да му послужи пред БНБ за снабдяване с информация
относно всички сключени между страните договори за потребителски кредит
като неотносимо към предмета на настоящия спор.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3