Р Е Ш Е Н И Е
Номер /20.02.2020 год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
секретар: Анна Димитрова
прокурор при Варненска
окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от
съдия Ралица Андонова
кАНД № 3455 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е
образувано по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” – Варна,
представлявани от директора чрез процесуалния им представител ст.ю.к.Д.О., против
Решение №1782/07.10.2019г по НАХД №3709/2019г на ВРС, ХХІІ с-в, с което е
отменено издаденото от касатора НП №23-009444/04.04.2019г и наложената на „Аксес
Риъл Истейт” ЕООД – София, ЕИК *********,
Имуществена санкция в размер на 1 700лв. на осн.чл.414 ал.3 от Кодекса
на труда. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК,
приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на
материалния закон, като се оспорва извода на ВРС за липса на трудово
правоотношение в случая, и се излагат съображения за доказаност на всички
елементи на трудовия договор между страните, въз основа на които се претендира
отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на законосъобразното, правилно и
обосновано НП. В съдебно заседание жалбата се поддържа от ст.ю.к.Богомил
Николов, който излага конкретни съображения в подрепа на изложените с нея
доводи, и настоява за уважаването й.
С отговора си и в съдебно
заседание чрез пълномощника си адв.Д.Д. касационният ответник „Аксес Риъл
Истейт” ЕООД оспорват касационна жалба, излагайки съображения за
законосъобразност на достигнатите от ВРС изводи за отмяна на НП, и настояват за
оставяне в сила на проверяваното решение.
Участващият
в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище
за основателост на жалбата.
Касационната
инстанция намира, че жалбата е основателна.
Анализирайки събраните на съдебното следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства, районният съд приел за установено от фактическа страна, че на 14.03.2018г служители на Д „ИТ” – Варна, сред които и св.Д.Д.- началник отдел „БТКД” в Дирекцията, извършили проверка по сигнал за спазване на трудовото законодателства в обект – офис за недвижими имоти в гр.Варна, ***, стопанисван от „Аксес Риъл Истейт” ЕООД. Там проверяващите установили няколко лица, едното от които В. Владимиров Вълков, който седял на бюро пред компютър и работел с базата данни на дружеството. В.попълнил предоставената му от проверяващите Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, като посочил личните си данни; че работи в „Аксес Риъл Истейт” ЕООД от 10.03.2018г; че има сключен граждански и няма сключен трудов договор; че получава възнаграждение в размер на 0.70лв. за извършен оглед, 2 лв. за консултация и 0.10лв. за консултация по телефон; че работно му място е именно офисът на ул***, работното му време е от 10:00ч до 14:00ч, а в графата „почивни дни” посочил: „Идвам, когато си искам”. При проверката на книгата за инструктаж в обекта св.Драгнева установила, че за 14.03.2018г там няма отбелязвания, което удостоверила с подписа си; впоследствие на същия дата книгата за инструктаж била попълнена с общо десет имена на лица, на които е проведен такъв, сред които и В.В.посочен като „консултант по договор”. На назначената документална проверка в Д „ИТ” представляващият дружеството предоставил на св.Драгнева сключен на 15.03.2018г трудов договор между „Аксес Риъл Истейт” ЕООД и В.В.както и Консултантски договор №5/06.03.2018г с В.В.с предмет извършване на консултантски услуги, свързани най-общо с проучване и анализ на пазара на недвижими имоти, консултирани по сделки с имоти, проучване на клиенти, изграждане на клиентски профилиизготвяне на предложения за покупка, продажба и отдаване под наем на недвижими имотипо изрично възлагане от възложителя, посредничество и преговори по сделки от името на възложителя, и пр. Констатациите си, вкл. и тази досежно посоченото лице, проверяващите отразили в съставения ПИП от 28.03.2018г, с който дали на дружеството задължителни предписания по спазване на трудовото законодателство; по делото липсват твърдения и доказателства за надлежно предприето оспорване по съдебен ред на предписанията. За установеното административно нарушение, квалифицирано по чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ, св.Драгнева съставила против дружеството АУАН на 29.03.3018г – за това, че е допуснало до работа В. В.да престира труд в полза на „Аксес Риъл Истейт” ЕООД, с определено работно време от 10:00ч до 14:00ч, с уговорено трудово възнаграждение, с определено работно място – офисът на ул. ***изпълнявайки трудови функции на агент недвижими имоти (брокер), без да е бил сключен писмен трудов договор между страните по трудовото правоотношение. При личното предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН управителката на дружеството не е депозирала писмени възражения. Въз основа на акта е издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.414 л.3 от КТ наложил на дружеството Имуществена санкция в размер на 1 700лв.
При така установената фактология, принципно безспорна между страните, ВРС приел от правна страна, че НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В тази насока въззивният състав изложил съображения, че между дружеството и В.е бил налице договор за изработка – консесуален, двустранен, възмезден и неформален договор, по силата на който изпълнителят трябва да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а възложителят – да приеме изработеното и да го заплати. Посочил, че в случая предмет на задължението на изпълнителя е конкретен трудов резултат, който може да бъде постигнат чрез полагане на умствен или физически труд, т.е. изпълнителят по този договор не дължи труд, а конкретен уговорен резултат, и ако не него постигне или при невиновна невъзможност не му се дължи възнаграждение. Съдът приел, че в конкретния случай В.е декларирал, че получава възнаграждение при извършване на оглед или консултация, което се установява и от консултантския му договор и възлагателен протокол, т.е. че няма да получи възнаграждение, ако не извърши тези дейности, и в този смисъл – че правоотношението между страните разкрива всички характеристики на договор за изработка; в допълнение посочил, че при липса на доказано постоянно трудово възнаграждение правоотношението не може да бъде квалифицирано като трудово. В допълнение съдът посочил, че тези изводи не се променят от представения трудов договор, сключен след деня на проверката, нито от наличието на проведен начален инструктаж, който не може да запълни липсващите елементи на трудовото правоотношение. С тези съображения ВРС отменил НП.
Касационният съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи като непочиващи и неизводими от доказателствата по делото, в този смисъл – и незаконосъобразни относно извършената преценка по приложението на материлния закон.
В отклика от
предходния състав, настоящият счита, че констатираното на 14.03.2018г
правоотношение между „Аксес Риъл Истейт” ЕООД и В. В.е именно трудово-правно. Главната
разлика между гражданският договор за изработка и трудовия такъв, съществуващ в
конкретния казус, е наличието на йерархична обвързаност и пряк контрол върху
всяка конкретна дейност, изпълнявана от наетото лице, които се установяват от
съдържанието на задълженията му, описани в консултантския договор от
06.03.2018г, за разлика от независимостта и самостоятелността на изпълнителя по
договора за изработка от възложителя му, на който е предоставено правото на
контрол на изпълнението само ако не пречи на изпълнителя. Видно е от този
договор, че редица действия в обема на изпълняваната от него функция В.може да
осъществява единствено след изрично възлагане, и то с възлагателен протокол,
т.е. в писмен вид – йерархична зависимост, присъща на трудовия договор, съотв.
неприсъща на договора за изработка, където правата на възложителя се изчерпват
с възлагането на определен краен резултат на изпълнителя. Всякаква независимост
на В.във връзка с изпълняваната от него длъжност агент – недвижими имоти
(брокер) от дружеството – работодател в този случай е изключена – той работи на
4-часов работен ден в офиса на фирмата, на осигурено му от тях работно място и
оборудване (бюро и компютър), с тяхната база данни, давайки консултации и
извършвайки огледи единствено на и със техните
клиенти. Дори предметът на т.нар. консултантски договор от 06.03.2018г не е
постигане на еднократен и конкретно индивидуализиран краен резултат (напр.
проучване на пазарните условия, цени, търсене и предлагане на едностайни
апартаменти в централната част на гр.Варна за периода 2014-2019г; или възлагане
на работа с определени клиенти до постигане на желания от тях резултат –
продажба на търговски обект; и други подобни), а изпълнение на установени от
работодателя отделни видове повтарящи се
действия, с каквито се характеризира изпълнението на задълженията по трудовия
договор. На следващо място в случая е налице и уговорено трудово
възнаграждение, определено по отделно за всяка една от изпълняваните от В.трудовите
дейности, които – отново следва да се подчертае – са еднотипни и повтарящи се,
и за чието изпълнение не е предвиден нито краен срок, нито постигане на
конкретно определен краен резултат, характерен за гражданския договор за
изработка. Не на последно място следва да се посочи като доказателство и фактът,
че в периода 06.03.2018г – 14.03.2018г вкл. В.е имал сключен граждански
договор, а от 15.03.2018г – трудов такъв с „Аксес Риъл Истейт” ЕООД,
изпълнявайки идентични трудови функции.
В обобщение на изложеното, според настоящия касационен състав в случая е налице доказано трудово правоотношение между „Аксес Риъл Истейт” ЕООД – работодзател, и В. В.- служител, като на 14.03.2018г работодателят е допуснал до работа служителя да престира труд в негова полза, изпълнявайки трудовите функции на агент – недвижими имоти, без да е сключен между тях трудов договор в писмена форма, с което е осъществен обективния състав на вмененото на дружеството административно нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ. АУАН и НП, с което същото е санкционирано, са издадени от компетентни длъжностни лица и в предвидените за това срокове по чл.34 от ЗАНН; съдържат минимално изискуемите за редовността им реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, вкл. конкретно и подробно описание на нарушението с всички съставомерни признаци от обективния му състав; в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване или осутяване правото на защита на наказания субект; нарушението е обективно съставомерно, доказано и правилно квалифицирано, като за него е наложена имуществена санкция по приложимия текст на чл.414 ал.3 от КТ в размер от 1 700лв, незначително надвишаващ специалния минимум от 1 500лв. Независимо от липсата на твърдения и доказателства за налагани предходни санкции за същото или за друго нарушение на трудовото законодателство, с оглед установения брой брокери в офиса в момента на проверката – 10 лица, всички те без сключени трудови договори, което свидетелства, че нарушението не е единичен случай и изолирано явление в дейността на „Аксес Риъл Истейт” ЕООД, настоящият съдебен състав счита, че санкция в този размер е справедливо отражение на тежестта на нарушението и степента на обществена опасност на дееца, и е адекватно да изпълни целите по чл.12 от ЗАНН, поради което не следва да бъде редуцирана.
Искания за разноски не са направени.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1782/07.10.2019г
по НАХД №3709/2019г на ВРС, ХХІІ с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-009444/04.04.2019г на директора на Дирекция „Инспекция по труда”
– Варна и наложената на „Аксес Риъл Истейт” ЕООД – София, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 1 700лв. на
осн.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.