РЕШЕНИЕ
№ 3175
гр. Варна, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20213110116277 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. ..., бл. ...,
вх. ..., ет. ..., ап. ...., и Н. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ..., № ...., ет. ..., ап. ...,
срещу З. к. "Л. и." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
"....", бул. ..... № ..., осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, както следва:
- за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца Д. К. Н. сумата от 6000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания)
в резултат на настъпило ПТП на 15.07.2020 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Ш.“ и ул.
„Д. Ц.“, причинено виновно от водача на лек автомобил "Ф. г." с рег. № В******,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 21.07.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането;
- за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата Н. Й. Т. сумата от 4000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания)
в резултат на настъпило ПТП на 15.07.2020 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Ш.“ и ул.
„Д. Ц.“, причинено виновно от водача на лек автомобил "Ф. г." с рег. № В **** **,
1
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 21.07.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По твърдения в исковата молба, на 15.07.2020 г., около 16:45 ч., в гр. Варна, на
кръстовището на ул. „Ш.“ и ул. „Д. Ц.“, е настъпило ПТП между мотоциклет "К. я." с рег. №
В **** *, управляван от ищеца Д. Н., и лек автомобил "Ф. г." с рег. № В **** **, управляван
от А. С. А., за което е издаден Констативен протокол с пострадали лица № 876/16.07.2020 г.
по описа на Сектор ПП при ОД на МВР - Варна. Сочи се, че ПТП е настъпило по вина на
водача на лекия автомобил, който при извършване на маневра ляв завой не пропуска
насрещно движещия се мотоциклет, вследствие на което предизвиква ПТП, при което са
пострадали ищецът - водач на мотоциклета, и неговата спътница - ищцата. Излага се, че
административно-наказателната отговорност на водача на лекия автомобил "Ф. г." е
ангажирана със съставен АУАН № 246694/15.07.2020 г., като впоследствие е издадено и
Наказателно постановление № 20-0819-002902/20.08.2020 г., влязло в законна сила на
03.09.2020 г. Твърди се, че лекият автомобил "Ф. г." с рег. № В **** ** към момента на
възникване на ПТП имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в З. к. "Л. и." АД - полица № BG/22/120001377942 със срок на валидност
21.05.2021 г. Твърди се, че като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП
двамата ищци, съответно като водач и пътник на мотоциклет "К. я." с рег. № В **** *, са
претърпели неимуществени вреди - болки и страдания. Ищецът Д. Н. е получил контузия на
главата, долен десен крайник и тазобедрената област, като болките в областта на кръста
продължили около две седмици, в областта на главата - около седмица, а тези в крака
отминали след около два месеца. Поради затруднения в движенията на крака, се наложило
да излезе в отпуск по болест първоначално за срок от 14 дни, удължен впоследствие с още
10 дни. В психологически аспект ищецът бил в травматичен шок от случилото се, като
непосредствено след инцидента стойностите на кръвното му налягане се повишили. Поради
уплахата от ПТП, отказал повече да се качи на мотоциклет. Измъчвало го безсъние и често
сънувал инцидента. Ищцата Н. Т. получила мозъчно сътресение и контузия на главата
вдясно, челно-темпорално. Била приета в спешен кабинет със световъртеж, гадене и тилно
главоболие, които продължили около два месеца. Вследствие на това не била в състояние да
изпълнява трудовите си ангажименти и ползвала болнични за период от 10 дни. В
психологически аспект за нея също бил налице травматичен шок от случилото се - била
изключително притеснена, плачела безпричинно, страхувала се да се качва в МПС и не
излизала извън дома си дълго време. Твърди се, че не е налице съпричиняване на
съставомерния резултат от страна на двамата ищци, тъй като кум момента на възникване на
ПТП същите са изпълнявали всички предписания на ЗДвП и ППЗДвП. Сочи се, че ищците са
предявили претенции по реда на чл. 380 КЗ пред ответното дружество, за които били
образувани съответно щета с № 0003-1000-04-20-7422 - за Д. Н., и щета с № 0003-1000-04-20-
7423 - за Н. Т., но обезщетение за претърпените неимуществени вреди не им е изплащано.
2
Настояват за уважаване на предявените искове, претендират присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна З. к. "Л. и." АД депозира отговор на
исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове за
размера над сумата от 800 лв. за ищцата Н. Т. и над 1000 лв. за ищеца Д. Н.. Не се оспорва
наличието на валидно облигационно отношение между ответника и водача на лек автомобил
"Ф. г." с рег. № В **** ** по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
действаща към датата на настъпване на ПТП, факта на осъществяването му и получените от
ищците телесни увреждания. Липсва спор и относно това, че на водача на лек автомобил "Ф.
г." с рег. № В **** ** - А. С. А., е съставен АУАН № 246694/15.07.2020 г. от посетилия
местопроизшествието полицейски служител, а впоследствие е издадено и Наказателно
постановление № 20-0819-002902/20.08.2020 г. от Началник група към сектор ПП при ОД на
МВР - Варна, влязло в законна сила на 03.09.2020 г. Твърди се, че ищците, съответно Д. Н. -
на 20.07.2021 г., и Н. Т. - на 21.07.2020 г., са предявили пред ответното дружество
застрахователни претенции за обезщетяване на претърпените вследствие на процесното
ПТП неимуществени вреди. В тази връзка се сочи, че застрахователната комисия е обсъдила
в пълен обем всички материали по застрахователната преписка и е дала заключение, че
претендираният размер от 2000 лв. за всеки от ищците е прекомерен и не е съобразен с
принципа за справедливост. Определено било обезщетение в размер на 800 лв. за Н. Т. и
1000 лв. за Д. Н.. Оспорва се и началната дата на дължимостта на претендираната законна
лихва, като се сочи, че същата е 21.07.2020 г. за Н. Т. и 20.07.2021 г. за Д. Н., а не датата на
ПТП - 15.07.2020 г. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на мотоциклета, изразяващо се в несъобразена скорост на движение, като
се твърди, че същият е имал възможност да възприеме започналия маневра и навлязъл в
пътното платно лек автомобил, съответно е могъл да спре и предотврати настъпването на
ПТП.
Настоява се за отхвърляне на исковете над размера от 800 лв. за ищцата Н. Т. и над
размера от 1000 лв. за ищеца Д. Н.. Претендират се сторените в производството съдебно-
деловодни разноски.
В съдебно заседание ищците Д. К. Н. и Н. Й. Т., редовно призовани, не се явяват
лично, представляват се от адв. Г. К. - ВАК. Поддържа исковата молба за претендираните
със същата суми, претендира законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя. В
предоставения от съда срок представя подробна писмена защита.
В съдебно заседание ответната страна З. к. "Л. и." АД, редовно призована, се
представлява от адв. Н. Д. - ВАК. Оспорва исковата молба, поддържа отговора на същата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 876 се установява, че на
15.07.2020 г. около 16:50 ч. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Ш.“ и ул. „Д. Ц.“ е
осъществено ПТП с Участник 1: лек автомобил "Ф. г." с рег. № В **** **, собственост на А.
3
С. А., с водач собственикът, и Участник 2: мотоциклет "К. я." с рег. № В **** *, собственост
на Д. К. Н., с водач собственикът, като при ПТП са пострадали Д. К. Н. и Н. Й. Т.. В раздел
„Обстоятелства и причини за ПТП“ е отразено: На гореописаното място Участник 1 при
завой наляво не пропуска и блъска Участник № 2.
С Наказателно постановление № 20-0819-002902 от 20.08.2020 г. на ОДМВР - Варна,
сектор „Пътна полиция“, влязло в законна сила на 03.09.2020 г., на А. С. А. е наложено
наказание по чл. 179, ал. 2, вр. чл.179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП за това, че на 15.07.2020 г. в
16:45 ч. в гр. Варна, на ул. „Ш.“, като водач на лек автомобил "Ф. г." с рег. № В **** **, на
кръстовището с ул. „Д. Ц.“ при завой наляво не пропуска и блъска движещия се в права
посока по ул. „Ш.“ мотоциклет "К. я." с рег. № В **** *, с което виновно е нарушил чл. 37,
ал. 1 от ЗДвП. Отразено е, че вследствие на ПТП са пострадали водачът на мотоциклета Д.
Н. - с контузия на главата, контузия на таз, контузия на дясно коляно, и пътникът от
мотоциклета Н. Т. с контузия на глава и дясна ръка.
Видно от Болничен лист № Е20198920175, издаден от ЕТ ЕИП ПМП д-р М. З., Д. К.
Н. е ползвал отпуск по болест от 16.07.2020 г. до 29.07.2020 г. при режим домашен-
амбулаторен, с диагноза: контузия на коляното, причина: злополука - нетрудова. С
Болничен лист № Е20201311594, издаден от ЛКК - обща, при „ДКЦ 4 Варна“ ЕООД,
отпускът е удължен от 30.07.2020 г. до 08.08.2020 г. В талон за преглед на Д. К. Н. от дата
30.09.2020 г., подписан от членовете на ЛКК, е отразена анамнеза: на 15.07.2020 г. при ПТП
получил травма, болка и рана в областта на дясна колянна става; в раздел обективно
състояние е отбелязано: рана в областта на дясна колянна става, палпаторна болезненост в
областта на дясна колянна става, невъзможни активни и пасивни движения / оток в същата,
рана с оточни краища и леко инфламирана.
Видно от Болничен лист № Е20198920174, издаден от ЕТ ЕИП ПМП д-р М. З., Н. Й.
Т. е ползвала отпуск по болест от 16.07.2020 г. до 25.07.2020 г. при режим домашен-
амбулаторен, с диагноза: повърхностна травма на окосмената част на главата, причина:
злополука - нетрудова.
От Претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
от Н. Й. Т. до Изпълнителния директор на ЗК "Л. и." АД, се установява, че същата е заведена
от ответното дружество с вх. № 8995/21.07.2020 г.
От Претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
от Д. К. Н. до Изпълнителния директор на ЗК "Л. и." АД, е видно, че на същата от
пострадалото лице е поставена дата 20.07.2020 г.; не е поставен входящ номер.
С Протокол от дата 13.08.2020 г. комисия при "З. к. Л. и." АД е взела решение по
щета № 0003-1000-04-20-7423 на Н. Й. Т., при иск за 2000 лв., да бъде изплатена сума в
размер на 600-800 лв.; по щета № 0003-1000-04-20-7422 на Д. К. Н., при иск за 2000 лв., да
бъде изплатена сума в размер на 1000 лв.
Видно от електронна кореспонденция, след направено на дата 20.07.2021 г.
запитване, на дата 21.07.2021 г. експерт „Помощ при пътни злополуки и заболяване“ при З.
к. "Л. и." АД уведомява пълномощника на ищците адв. Г. К. за определените от експертната
комисия обезщетения - 800 лв. по щета № 0003-1000-04-20-7423 и 1000 лв. по щета № 0003-
1000-04-20-7422.
От заключението на вещото лице А. В. по автотехническата част на допуснатата
Комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза се установява, че на
15.07.2020 г. около 16:50 ч. Участник I с лек автомобил "Ф. г." с рег. № В **** **,
управляван от А. С. А., се е движил в гр. Варна, по ул. „Ш.“ в посока от север към юг.
Участник II с мотоциклет "К. я." с рег. № В **** *, управляван от Д. Н., се е движил по ул.
„Ш.“ в посока от юг към север. На кръстовището с ул. „Д. Ц.“ Участник I с лек автомобил
"Ф. г." с рег. № В **** ** е предприел маневра завой наляво с намерението да продължи
4
движението си по ул. „Д. Ц.“ в посока към изток. След като е навлязъл в лентата за
насрещно движещи се превозни средства, е настъпил удар с движещия се срещу него в права
посока мотоциклет "К. я." с рег. № В **** *. Вследствие на удара са настъпили материални
щети по превозните средства и телесни увреждания на водача на мотоциклета и неговата
спътничка.
При съпоставяне на уврежданията на двете превозни средства и схемата в
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 876/15.07.2020 г., вещото лице прави
заключение, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното
събитие е следният: пряк контакт между две превозни средства, движещи се в
срещуположни посоки, като едното превозно средство променя траекторията си на
движение за извършване на маневра завой наляво, напуска своята лента на движение,
навлиза в срещуположната лента на движение и в траекторията на движение на другото
превозно средство и настъпва удар между тях.
Посочено е, че съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
876/15.07.2020 г., произшествието е настъпило в кръстовището, образувано от ул. „Ш.“ и ул.
„Д. Ц.“, в лентата, предвидена за движение в посока от юг към север на ул. „Ш.“.
От заключението на вещото лице Д. Г. по медицинската част на експертизата се
установява, че констатираните травматични увреждания на Д. Н. след процесното ПТП са
контузия на главата, травма на десен долен крайник - разкъсно-контузна рана на коляното,
охлузвания по кожата на подбедрицата. Посочено е, че всички увреждания са с
характеристика на получени по механизмите на действие на твърдите тъпи предмети, чрез
удари и триене. Нараняванията съответстват да са резултат от съприкосновението на
посочените части от тялото с елементи от превозните средства и съответно - от терена, в
динамиката на инцидента. Травмите са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като обичайният възстановителен период е 2-3 седмици. В рамките на
този период у Н. са установени възпалителни промени по раната на коляното, което
удължава възстановяването до около месец. Към настоящия момент движенията в колянната
става са в пълен обем, има епизодична болка при натоварване в областта на коляното. Във
връзка с травмата е налице белег по кожата на мястото на разкъсно-контузната рана на
коляното с дължина около 5 см и ширина 4-5 мм, с точковидни следи от местата на
положените шевове от двете му страни. По подбедрицата личат отделни значително
ограничени депигментирани участци във вид на следи от дълбоки ожулвания.
Травмите при Н. Т. се изразяват в контузия на главата - повърхностна рана в
окосмената част, контузия на дясна длан - охлузвания по дланта и китката, охлузвания по
кожата на долните крайници. Така установените механични увреждания са от действие на
твърди тъпи предмети и могат да се получат в отделните етапи на описаното ПТП при
съприкосновението на тялото с автомобила, предвид описаните деформации по последния.
Травмите са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
възстановяването е за срок от около 2 седмици. Няма данни за възникнали усложнения. Към
настоящия момент са налични белези от дълбоки охлузвания и повърхностни рани в
областта на дясната длан, по гърба на дланта между първи и втори пръст, по двете колена и
по кожата на двете подбедрици. При сгъване на втори пръст на дясната ръка понякога има
болка и тръпнене.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свид. А. Б. Д., на страната на ищците, без дела и родство със страните по делото. В
показанията си същата заявява, че познава ищците от 15 години и повече, приятели са.
Излага, че след инцидента първоначално ищецът се чувствал много зле физически - близо
две седмици не можел да спи, имал постоянно главоболие, първите дни повръщал. Отнело
му много дълго време, може би месеци, да се възстанови и да може да ходи нормално.
Първите дни не можел да си сгъва крака, тъй като бил зашит на коляното, а след като
5
махнали конците някъде около петнадесетия ден, имало оток и възпаление, при което,
заради подуването, пак не можел да го сгъва и да върви нормално. Раната зараснала след
около месец, но след това - свидетелката не знае точно колко време, може би още около
месец самото място било много изпънато от пришиването и ищецът пак не можел да си
сгъва крака нормално, наложило се да ходи на лекари и му изписали мехлем, за да се
отпусне кожата. Свидетелката заявява, че е виждала лично раната на ищеца, тъй като му е
помагала да я промие, защото на съпругата му тогава не й било възможно, а и й ставало
лошо от кръв и рани. Свидетелката сочи, че като психологическо състояние, ищецът повече
не желае да кара мотор. Много дълго време и двамата с ищцата криели от детето си, което
тогава било на 5 години, че са претърпели катастрофа, за да не се уплаши, понеже то по
принцип се страхувало много от коли; криели и раните си буквално; наложило се първите
дни да оставят детето при роднини, тъй като и двамата не можели да се грижат за него,
защото не се чувствали добре. След катастрофата се повишило много и кръвното налягане
на ищеца - може би от стреса, като и досега останало високо. При ищцата физически
положението било „с една идея“ по-леко, въпреки че била с комоцио и десният й крак
отгоре до долу бил син - много син, не просто ожулен. Имала рана на главата, която криела
от детето, за да не се уплаши, слагала си шапки. Доста време след катастрофата куцала -
може би два месеца след това. При нея обаче по-дълго продължили безсънието и
притеснението. Била много разстроена и плачела. Ищцата поначало се страхувала много от
коли и мотори и не искала да изкара шофьорски курс, но след като приятелите на съпруга й
я убеждавали с години, тъкмо била започнала да кара такъв преди инцидента; след случката
го прекъснала и половин година не искала да го продължи. Сочи, че може би около година
след инцидента изкарала шофьорска книжка. Дълго време не искала да се вози в коли, дори
в автобус не искала да се качва и придвижването й до работа било много трудно. След
инцидента ищцата имала много контузии по ръката, като и досега имала малки белези по
нея, имала и един доста голям белег на крака.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира
до доказване на противното от насрещната страна съгласно предвидената в нормата на чл.
45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.
В настоящия случай между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо
се от доказване осъществяването на процесното ПТП, при което ищецът Д. Н. е получил
контузия на главата, долен десен крайник и тазобедрената област, а неговата спътница -
ищцата Н. Т., е получила мозъчно сътресение и контузия на главата вдясно, челно-
темпорално, както и наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” между водача на лек автомобил "Ф. г." с рег. № В **** ** - А. С.
А., и ответното дружество.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства - Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 876, Наказателно постановление № 20-0819-002902 от
20.08.2020 г. на ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, Протокол от дата 13.08.2020 г. на
комисия при ответното дружество, както и заключението по автотехническата част на
допуснатата комплексна автотехническа и медицинска експертиза, безспорно се установява
6
наличието на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Спорът между страните се концентрира върху размера на дължимото обезщетение,
периода на начисляване на законната лихва върху същото, както и налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците.
Относно размера на дължимите обезщетения съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието „справедливост“ не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на
увреждането, начинът на настъпване на същото, обстоятелствата, при които е осъществено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.
Според разпоредбата на чл. 498, ал. 1 КЗ, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380. С ал. 3 на същия член е уредено, че
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на цитираните норми води до обоснован извод, че по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ
пред съда може да бъде предявена само претенция, която вече е била отправена към
съответния застраховател по реда на чл. 380 КЗ.
В настоящия случай отправените по реда на чл. 380 КЗ претенции към застрахователя
са за суми в размер от по 2000 лв. за всеки от ищците, като обезщетение, видно от
материалите по делото, е определено в по-малък размер, но не е изплатено.
По отношение на претендираното обезщетение за ищеца Д. Н.:
Съобразявайки тежестта и броя на настъпилите телесни увреждания, които безспорно
са създали физически дискомфорт на Н., настъпилите усложнения в периода на
възстановителния процес, останалия към настоящия момент белег по кожата на мястото на
разкъсно-контузната рана, като движенията в колянната става са възстановени в пълен
обем, установените негативни изживявания в емоционален план, които неминуемо се
търпят при такова стресогенно събитие, неудобствата, които е търпял в ежедневието си в
дните след инцидента, начина на настъпване на тези увреждания, както и икономическите
условия в страната, съдът намира, че парично обезщетение от 3 000 лева, като способ за
преодоляване на вредните последици от пътнотранспортното произшествие, би
удовлетворил общоприетия критерий за справедливост. В тази връзка, съдът не кредитира
показанията на свид. Д.а в частта, в която същата излага, че възстановителният процес отнел
няколко месеца, тъй като горното е в противоречие с наличната по делото медицинска
документация, както и със заключението на вещото лице в допуснатата експертиза, съгласно
които ищецът се е възстановил за около месец.
По отношение на претендираното обезщетение за ищцата Н. Т.:
Предвид получените травми, а именно повърхностна рана в окосмената част на
главата, охлузвания по дланта и китката, по кожата и долните крайници, съобразяване на
тяхната степен, периода на тяхното възстановяване – около две седмици, начина на
получаването им, наличието на останали белези на дясната длан и кожата на двете
подбедрици, негативните преживявания в емоционален план, както и обстоятелството, че Т.
е шофьор към настоящия момент, съдът счита, че обезщетение от 2000 лева би удовлетворил
общоприетия критерий за справедливост. Това е и претендираната сума пред застрахователя
7
от Т..
За определяне на окончателното обезщетение съдът следва да обсъди и направеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Последното по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съпричиняване е налице ако с поведението си увреденият е
станал причина или е повлиял по някакъв начин за настъпване на вредите. В случая
ответникът твърди, че ищците са се движили с несъобразена скорост. Доказателства обаче,
установяващи тези твърдения на страната, не са ангажирани по делото, дори напротив,
същото се опровергава от събрания по делото доказателствен материал. При това положение
направеното възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
По отношение на периода на присъждане на законната лихва върху обезщетението,
съдът намира следното:
Основателността на главния иск има за закономерна последица основателност и на
акцесорния - за законна лихва. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, от датата на настъпване на деликта.
КЗ обаче в чл. 429, ал. 3, изр. 2, изрично лимитира включените в застрахователното
обезщетение лихви за забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-
ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване пред застрахователя на претенцията на увредения за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. (Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. дело № 2466/2018 г., I т. о.
на ВКС, Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. дело № 2273/ 2018 г., II т. о. на ВКС). С оглед
на горното, при липса на данни за други дати, съдът счита, че лихвата за забава следва да се
присъди от датата на получаване на претенциите по чл. 380 ЗК от застрахователя.
По отношение на ищцата тази дата е безспорна - това е датата 21.07.2020 г., отразена
във входящия номер на претенцията при ответното дружество.
По отношение на ищеца, същият поддържа, че датата на входиране на претенцията е
21.07.2020 г. Видно от Протокол от 13.08.2020 г., комисия при "З. к. Л. и." АД е взела
решение по щета № 0003-1000-04-20-7423 на Н. Й. Т., при иск за 2000 лв., да бъде изплатена
сума в размер на 600-800 лв. и по щета № 0003-1000-04-20-7422 на Д. К. Н., при иск за 2000
лв., да бъде изплатена сума в размер на 1000 лв. Т.е. при всички случаи претенцията на Д.
Н. по чл. 380 КЗ е получена от ответното дружество преди 13.08.2020 г. Отделно, тъй като
по претенциите на Д. Н. и Н. Т. са образувани щети с последователни номера, при това
претенцията на ищеца е с по-малкия пореден номер, се налага обоснованият извод, че
именно тази претенция е заведена по-рано. При това положение, съдът приема, че двете
претенции са получени на една и съща дата - 21.07.2020 г., считано от която, съгласно чл.
429, ал. 3, изр. 2 КЗ, и следва да бъде присъдена законната лихва върху присъденото
обезщетение.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват както на ищците, така и на ответника,
съразмерно с уважената или отхвърлената част на исковете.
Ищците претендират, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК и приложените
платежни нареждания и договори за правна помощ, разноски в размер на 240 лв. – внесена
държавна по иска на Д. Н., 160 лв. – внесена държавна такса по иска на Н. Т., 500 лв. –
внесен депозит за допуснатата комплексна съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв за
всеки от тях. Съдът определя последното, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
8
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 630 лв.
за защитата на ищеца Д. Н., и в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата Наредба, в размер
на 510 лв. за защитата на ищцата Н. Т..
Съответно, съразмерно с уважената част на исковете, на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 245 лв., на ищцата – в размер на 205 лв., а на процесуалния им
представител адвокат Г. К. – в размер на 570 лв., от които 315 лв. за защитата на Д. Н. и 255
лв. за защитата на Н. Т..
Ответното дружество със списък по чл. 80 ГПК претендира разноски в размер на 500
лв. за адвокатско възнаграждение, платимо, съгласно приложения Договор за правна помощ,
в 15-дневен срок от подписването на последния, но по делото не са налични доказателства за
извършено заплащане нито в брой, нито по банков път. Съгласно т. 1 на Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г., условието за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение е те действително да са направени и съответно това обстоятелство да е
удостоверено. Поради това, разноски на ответника в конкретния случай не следва да се
присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, З. к. "Л. и." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район "....", бул. ..... № ..., да заплати
на Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. ..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...., сумата от 3000
лева (Три хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
(болки и страдания) в резултат на настъпило ПТП на 15.07.2020 г. в гр. Варна, на
кръстовището на ул. „Ш.“ и ул. „Д. Ц.“, причинено виновно от водача на лек автомобил "Ф.
г." с рег. № В******, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента,
ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на уведомяване на
застрахователя с претенцията по чл. 380 КЗ - 21.07.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. ...,
бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...., срещу З. к. "Л. и." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район "....", бул. ..... № ..., иск за сумата от 3000 лева (горницата над
присъденото обезщетение от 3000 лева до пълния предявен размер от 6000 лева), ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя
- 21.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, З. к. "Л. и." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район "....", бул. ..... № ..., да заплати
на Н. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ..., № ...., ет. ..., ап. ..., сумата от 2000 лева
(Две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки
и страдания) в резултат на настъпило ПТП на 15.07.2020 г. в гр. Варна, на кръстовището на
ул. „Ш.“ и ул. „Д. Ц.“, причинено виновно от водача на лек автомобил "Ф. г." с рег. №
В******, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя с
претенцията по чл. 380 КЗ - 21.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ..., № ...., ет. ..., ап.
..., срещу З. к. "Л. и." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
9
"....", бул. ..... № ..., иск за сумата от 2000 лева (горницата над присъденото обезщетение от
2000 лева до пълния предявен размер от 4000 лева), ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 21.07.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, З. к. "Л. и." АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район "....", бул. ..... № ..., да заплати на Д. К. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. В. ул. ..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...., сумата от 245,00 лева (Двеста
четиридесет и пет лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски съразмерно с
уважената част на иска, включващи заплатена държавна такса и внесен депозит за
комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, З. к. "Л. и." АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район "....", бул. ..... № ..., да заплати на Н. Й. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. ..., № ...., ет. ..., ап. ..., сумата от 205,00 лева (Двеста и пет
лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част на
иска, включващи заплатена държавна такса и внесен депозит за комплексна съдебно-
автотехническа и медицинска експертиза.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, З. к. "Л. и." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район "....", бул. ..... № ..., да заплати
на адвокат Г. К. – ВАК, процесуален предствавител на ищците Д. К. Н., ЕГН **********, и
Н. Й. Т., ЕГН **********, сумата от 570 лева (Петстотин и седемдесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10