Решение по дело №5471/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260355
Дата: 12 юни 2024 г.
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20201100105471
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.06.2024г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесет и четвърта година в състав:

 

                                           председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Капка Лозева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5471 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            искове с пр. осн. чл. 42, б. Б, във вр. с чл. 25 от ЗЗД:

            Ищците – Л.В.Р. и Н.В.Ш., твърдят че техните наследодатели – Н.Л.Ш.и Н. А.Ш. оставили завещания, които не били саморъчно написани и подписани от тях. По тази причина били недействителни.

С оглед изложеното, молят да се:

- прогласи нищожността на завещателното разпореждане на Н.Л.Ш., ЕГН ********** от 04.10.2005г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание по н.д.№12/2005г., общ рег. № 10324/20.08.2015г. по описа на Нотариус Д.С., рег. № 267 и вписано в Службата по вписванията с вх. peг. №59394/12.09.2017г., акт № 241, том X, дело № 42556/2017г.; и

- прогласи нищожността на завещателното разпореждане на Н. А.Ш., ЕГН ********** от 04.10.2005г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание по н.д. №11/2005г., общ рег. № 10233/19.08.2015г. по описа на Нотариус Д.С., рег. № 267 и описано в Службата по вписванията с вх. рег. №59396/12.09.2017г., акт № 240, дело № 42548/2017г.

Ответникът – В.Н.Ш., оспорва исковете, като неоснователни.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

            от фактическа страна:

            Не се спори, че има две саморъчни завещания на г-жа Н.Ш.(л. 34) и на г-н Н.Ш.. Те са в полза на ответника.

            Не е спорна и роднинската връзка на страните – завещателите са съпрузи, чиито наследници са:

            - В.Н.Ш. – син;

            - В.Н.Ш. – син, починал и оставил за наследници:

                        - Л.В. Ш.– дъщеря; и

                        - Н.В.Ш. – син (л. 11-3 от делото на СРС).

            По делото са депозирани няколко СГЕ, приети от съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на в.л.-а в о.с.з. от 11.10.2022г. се установява, че:

            1. единична, изготвена от в.л. Ц.: и двете завещания са изписани и подписани от лицата, сочени за техни автори. Заключението е мотивирано, като са обсъдени почерковите особености и други причини, дали основание на експерта да достигне до съответното заключение (л. 250-7).

            Съобразени са самите оригинали. Относно г-н Ш. е обсъдено смяната на начина му на подписване.

            Заключението е оспорено от ищците, тъй като не било мотивирано в достатъчна степен. Всъщност, по разбиранията на решаващия орган, единствената причина е че не ползва страната. Ситуацията се повтаря и при останалите експертни изследнвания.

            2. тройна СГЕ, изготвена от в.л. Ц.,  О., която е невролог и целта беше да се установи влиянието на паркинсоновата болест - и В.. Отново се приема, че и двата текста, както и подписите са изписани от самите завещатели. Заключението е изключително обемно и обстойно мотивирано. В о.с.з. от 04.05.2024г. е дадено допълнителна аргументация.

            Изводът на неприетата експертиза, изготвена от в.л. В., е идентичен. Заключението не е прието, тъй като не е ползван целият, представен по делото, доказателствен материал – л. 375 и сл.

            Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Г., К., (показанията щ са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е роднина на страните), М.и С... От показанията им, които всъщност не допринесат особено за установяване на фактите, имащи отношение към предмета на спора, се констатира следното:

            -св. Г. – показанията щ са ирелевантни. Тя единствено разпознава личните си данни и че е работила с нотариалната кантора, но няма спомен за съответното/ите нотариално/и производство/а, която е нормално, предвид обемите на делата, били те съдебни или извънсъдебни.

            -св. К. - знае за завещанията от самите завещатели;

            -св. М.- В.Ш. бил изненадан от завещанията, когато разбрал за тях.

            -св. С.. - отношенията между роднините били обтегнати. След като се отворили завещанията, разбрала за тях. Били правени консултации с адвокати.

            от правна страна:

            Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания (чл. 25, ал. 1 от ЗН). Завещателното разпореждане е нищожно: когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1 (чл. 42 б. Б от ЗН).

            И двете завещания са валидни – те са изписани и подписани от самите завещатели.

            Експертизата е комбинация от писмено и гласно доказателствено средство. Експертите следва да дадат извод относно релевантен факт, който обаче се установява, чрез научно изследване. По правило този предмет на човешкото познание не е в компетентността нито на решаващия орган, нито на страните, а това включва и техните процесуални представители. При необходимост, евентуално някаква неяснота в теста, се задават въпроси.

            Експертът или експертите, както е в случая, трябва да мотивират писменото си становището, за да може то да бъде преценено и обсъдено от страните и от съда. Това не означава, че винаги ще може да се предаде на напълно разбираем за лаик език, техническия процес, през която е преминато, за да се достигне до конкретен извод. В случая обаче това е сторено, а както бе посочено, всъщност има натрупване на идентични категорични изводи.

            Съобразно изложеното, исковете са неоснователни.

            по разноските:

            На ответника се дължат разноски - 6 585 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

           

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.В.Р., ЕГН **********, и Н.В.Ш., ЕГН **********,***, общ съд.адр.: гр. София, ул. „*****, чрез адв. М.П., срещу В.Н.Ш., ЕГН **********,***, съд.адр.: гр. София 1000, ул. „*****, чрез Адвокатско дружество „Г.и с.“, чрез адв. Г.И. – САК, искове с пр.осн. чл. 42, б. Б, във вр. с чл. 25 от ЗЗД, да се прогласят за нищожни:

            - завещателно разпореждане на Н.Л.Ш., ЕГН ********** от 04.10.2005г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание по н.д.№12/2005г., общ рег. № 10324/20.08.2015г. по описа на Нотариус Д.С., рег. № 267 и вписано в Службата по вписванията с вх. peг. №59394/12.09.2017г., акт № 241, том X, дело № 42556/2017г.; и

- завещателно разпореждане на Н. А.Ш., ЕГН ********** от 04.10.2005г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание по н.д. №11/2005г., общ рег. № 10233/19.08.2015г. по описа на Нотариус Д.С., рег. № 267 и описано в Службата по вписванията с вх. рег. №59396/12.09.2017г., акт № 240, дело № 42548/2017г.,

като НЕОСНОВАТЕЛНИ

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л.В.Р., ЕГН **********, и Н.В.Ш., ЕГН **********,***, общ съд.адр.: гр. София, ул. „*****, чрез адв. М.П., срещу В.Н.Ш., ЕГН **********,***, съд.адр.: гр. София 1000, ул. „*****, чрез Адвокатско дружество „Г.и с.“, чрез адв. Г.И. – САК, сумата от 6 585 (шест хиляди петстотин осемдесет и пет) лева, сторени деловодни разноски.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

председател: