Р E Ш Е Н И Е
№ 184
гр.Плевен, 21.04.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Милена Кръстева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 184 по описа за 2022 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 27 от 19.01.2022 г., постановено по НАХД №
2151 по описа за 2021 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 35-0000832 от 13.07.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна
администрация“ - гр. Плевен, с което на „Д.“ ЕООД гр.Севлиево, представлявано
от Д.Д., на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено
нарушение по чл. 33, §2, изр. 1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „Д.“
ЕООД гр. Севлиево, чрез адвокат Д.Ц. от ГАК, в която са наведени доводи, че
съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че районният съд не е обсъдил възражението за
това, че не е спазена разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН, според която актът
се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него. В
тази връзка се твърди, че видно от АУАН в него има записан само един свидетел,
без точни идентифициращи данни, ЕГН-то не е цялото, не е записано и качеството
на свидетеля – очевидец, присъствал при установяването на нарушението или при
съставянето на акта. Посочва се, че нито районният съд, нито АНО дават отговор
на въпроса, какво означава „нечетлива форма“ и от там да дадат отговор какво е
било дължимото точно правно поведение на жалбоподателя. Сочи се, че АНО не
доказва, че предадените файлове не се четат, като това е само по твърденията на
разпитаните свидетели. Сочи се, че поради последното касаторът не знае и няма
от къде да знае, дали служителите въобще са се опитвали да отварят електронните
носители и файловете. Посочва се още, че няма извършена техническа експертиза,
която да установи това, а от друга страна, същите тези файлове, според приложените доказателства от АНО са изпратени на ДАНС, с оглед на което
възниква въпросът, какво тогава е изпратил АНО на ДАНС? Посочва се също, че при
разпита на свидетелите, същите са заявили, че „когато поставели дисковете, на
тях нямало нищо“, което означа, че жалбоподателят въобще не е представил
исканата информация, а не, че представя информация в „нечетлива форма“. Твърди
се, че районният съд не е обсъдил и тези възражения. Твърди се също, че
жалбоподателят е предал на АНО файлове, напълно коректни, отваряеми със специализиран
софтуер и валиден цифров подпис напълно изрядни съгласно регламента, но АНО
твърди, че не е могъл да отвори част от тях. Последното според касатора се е
случило поради невъзможността на АНО да избере правилния софтуер за отварянето
им. Счита се, че районният съд не е отговорил и обсъдил и възражението
за липса на съставомерност на деянието. Касаторът счита, че това деяние, не
представлява нарушение. Счита се също, че районният съд не е обсъдил доводите
на касатора, че обжалваното НП не съдържа задължителните реквизити съгласно
чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН - точно описание на нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Посочва се, че за да предизвика ефекта
на правораздавателен акт за налагане на административно наказание, НП следва да
отговаря на установени от закона реквизити - чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, което е от
значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото НП -
дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние
/действие или бездействие/ на административно-наказаното лице, се осъществява
определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение. Счита
се, че неправилната индивидуализация на състава на извършеното нарушение в АУАН
и в самото НП е съществено процесуално нарушение, което от една страна
съществено накърнява правото на защита на нарушителя, поставяйки го в
невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му,
а от друга поставя съдът е в невъзможност да направи преценка и относно законосъобразността
на акта по същество на спора. Счита се, че посочената в НП фактическа
обстановка е нелогична и противоречива, и безспорно води до пълна неяснота на
вмененото нарушение, което поставя съдът в невъзможност да направи преценка и
относно законосъобразността на акта по същество на спора, но районният съд
отново не е коментирал този въпрос. Посочва се, че както АНО, така и районният
съд, не е извършил задължителното обсъждане дали да се приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, след като деянието, чрез което е било осъществено
административно нарушение, разкрива признаците на малозначителност, като
неизвършването на такава преценка означава липса на мотиви в тази част на
наказателното постановление, което пряко засяга правото на защита и води до отмяната
на постановлението. Счита се, че бланкетното изписване за извършена проверка и
преценка по чл.28 от ЗАНН без изложени мотиви в тази насока не представлява
спазване на задължителното обсъждане дали да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Счита се също, че дори и да е налице извършено нарушение, това нарушение
е следвало да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че същото - с оглед естеството му, не е израз на професионална
недобросъвестност на жалбоподателя и не е довело до настъпване на вредоносни
последици, като същевременно не са налице данни за други допуснати нарушения на
транспортното законодателство от страна на жалбоподателя. Твърди се, че всички
тези обстоятелства дават основание процесното нарушение да се третира като
такова с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения по ЗАвПр.
Счита се, че АНО -
независимо, че е приел за съставомерно по чл.33, §2, изр.1 от Регламент /ЕС/
№165/2014г. процесното деяние на жалбоподателя, е следвало да приложи института
на чл.28 от ЗАНН, тъй като в случая са били налице всички законови предпоставки
за това. Сочи се, че съществен факт в случая е, че от представени около 20 броя
носители, не са отворени от АНО само 5 от тях, т. е. налице е било желание и
действия от страна на жалбоподателя да предостави нужната информация, а не
обратното - да скрие информацията, изискуема по закон. Счита се, че като не е
приложил института на чл.28 от ЗАНН, в конкретния случай АНО е издал едно
незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено на това основание. В
заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за
двете инстанции.
От ответника е депозирано писмено становище, с което
обосновава правилност на съдебния акт и моли същият да бъде оставен в сила.
В съдебно заседание касаторът „Д.“ ЕООД гр. Севлиево не
се представлява. По делото е постъпила молба от адв.Ц., с която се поддържа
касационната жалба по наведените в нея основания. Моли за отмяна на решението
на районния съд и претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на „Д.“ ЕООД за това, че на
28.06.2021г. около 11:00часа в гр.Плевен, в РД“АА“, ул.“Иван Миндиликов“ №6А,
ет.4, при представяне на информация от дигитален тахограф на фирма „Д.“ ЕООД
гр.Севлиево, притежаваща лиценз за превоз на товари на територията на Общността
№3547, е установено, че лицензираният превозвач не представя в четлива форма
извлечение от данните на дигитален тахограф за срок от една година на автомобил
с рег.№******, товарен автомобил ******. Нарушението е квалифицирано по чл.33
§2 изр.1 от Регламент /ЕС/ №165/2014г.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че описаната в акта и НП фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е кредитирал свидетелските
показания на контролните органи. Счел е, че от същите се установява, че е била
извършена предварителна проверка на дружеството един месец преди съставянето на
АУАН, като му е даден едномесечен срок за представяне на информацията в четлива
форма. Посочил е, че от всички доказателства е видно, че не е представена
четлива форма извлечение от данните на дигиталния тахограф на срок от една
година на автомобил с рег.№******, товарен автомобил „******“. Счел е, че по този
начин е осъществено нарушение на чл.33 §2 изр.1 от Регламент /ЕС/ №165/2014г. В
едно изречение е посочил, че при съставяне на акта и издаване на НП са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочил е също, че правилно е определена
санкционната норма на чл.105 ал.1 от ЗАвПр., като не е приложима разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи.
Решението е неправилно.
Възраженията в касационната жалба са основателни. Съдът
кратко и лаконично е посочил, че от показанията на свидетелите се установява,
че дружеството .жалбоподател не е представил в четлива форма извлечение от
данните на дигиталния тахограф за срок от една година на процесния товарен
автомобил. Абсолютно бланкетно е отразил, че са спазени нормите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, като акта и НП съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Съдът не е изложил каквито и да е било конкретни мотиви относно възраженията в
жалбата за несъставомерност на вмененото нарушение, както и какво е било точно
дължимото правно поведение, като по този начин е останало неизяснено в какво се
изразява изпълнителното деяние, за което е ангажирана отговорността на
дружеството и налице ли е неправилна индивидуализация на състава на вмененото
нарушение. Освен това, съдът не е изпълнил задължението си да изследва в пълна
степен цялата фактическа обстановка. Не е събрал доказателства за твърдяното в
акта и НП извършено нарушение, а именно не са приложени представените на контролните органи магнитни
носители, за да бъде установено дали в тях има записани файлове, респ. дали
така записаните файлове не могат да бъдат отворени. Също така не са събрани доказателства за
твърдяната в свидетелските показания на актосъставителя М. извършена предварителна
проверка / напр. съставен протокол/, на
която е даден едномесечен срок на дружеството да намери и извлече информация за
въпросното МПС. Също така, съдът не е изяснил дали невъзможността да се отворят
техническите носители е поради липсата на технически възможности за това на
АНО. За изясняване на последното в жалбата пред районния съд е направено искане
за допускане на съдебно-техническа експертиза, по което доказателствено искане
съдът не се е произнесъл. Според настоящата инстанция чрез уважаване на това
доказателствено искане ще бъде даден отговор на въпроса дали дружеството е
представило в четлива форма извлечение
от данните на дигитален тахограф за срок от 1година на процесния автомобил, и
дали е извършило нарушение на чл.33 §2 изр.1 от Регламент /ЕС/ №165/2014г.
Предвид изложеното в решението не е обосновано въз основа на кои доказателства
е прието, че по безспорен начин са доказани описаната в акта и НП фактическа
обстановка и извършването на административното нарушение. Неизясняване на
действителната фактическа обстановка, обосновава извод за постановяване на съдебен
акт при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а излагането на бланкетни мотиви за наличие на извършено
нарушение следва да бъде приравнено на липса на мотиви. Изложеното е основание
за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на районния съд, тъй като предвид въведената забрана за нови
фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова
възможност за произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане
районният съд следва да събере всички относими доказателства, да установи пълно
и ясно действителната фактическа обстановка и да отговори подробно и мотивирано на всички
възражения в жалбата. При новото разглеждане на делото районният съд
следва да се произнесе и за разноските в настоящето производство на основание
чл.226 ал.3 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 27 от 19.01.2022 г., постановено по
НАХД № 2151 по описа за 2021 г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд Плевен за
ново разглеждане и произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на
настоящето решение.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/