№ 360
гр. Варна, 08.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно
търговско дело № 20223001000410 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:40 часа се явиха:
Въззивниците М. С. М. и А. И. А., редовно призовани – призовката
връчена на 19.09.22 г. чрез адв. М., не се явяват, за тях се явява адв. М.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззивникът ЗД „Бул инс“ АД гр. София, редовно призован – призовката
връчена на 15.09.22 г. чрез А – техн. сътрудник, за него се явява адв. С,
редовно преупълномощена от адв. Г. и приета от съда от днес.
Съдът докладва постъпила писмена молба с вх. № 6248/14.10.22 г. от
пълномощника на застрахователя, към която прилага договор за правна
помощ и моли за присъждане на разноски, за което представя списък по чл.
80 ГПК.
Адв.М.: - Да се даде ход на делото.
Адв. С: - Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
И ПИСМЕНИТЕ ОТГОВОРИ
в съответствие с определение № 561/01.09.22 г., постановено по реда на
1
чл. 267 ГПК.
Адв.М.: - Поддържам въззивната жалба, поддържам искането за разпит
на свидетели за неимуществени вреди, оспорвам жалбата на ответното
дружество по съображения изложени в отговора на въззивна жалба. Няма
възражения по доклада на делото.
Адв. С: - Поддържам въззивната жалба, оспорвам жалбата подадена от
процесуалния представител на ищцовата страна като неоснователна. Нямам
възражения по доклада.
Адв.М.: - Водим свидетелите Л С Л и И Г С, те са близки и съседи на
ищците.
Съдът и пристъпва към разпит и снемане самоличността на свидетеля Л
С Л, 57 г., разведена, неосъждана, българка, българска гражданка, без родство
и дела със страните, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК.
СВИДЕТЕЛЯТ: Обещавам да говоря истината.
Свидетелят на въпроси на адв.М.: - Познавам М. и А. от с. Китка от
12 години, аз тогава отидох да живея в това село и им станах съседка.
Познавах сина им А, той ми беше любимец, защото постоянно идваше при
мен. Когато им станах съседка, А беше на седем, осем години. Родителите на
А бяха много трудолюбиви, сплотени, ходиха на работа, даже и да нямаше
постоянна работа в селото, поддържаха няколко къщи и ходиха цялото
семейство, с децата, да поддържат градините. Бяха честни, помагаха много на
хората. Семейството беше превързано един към друг, аз не бях виждала
такова семейство. Живееха в една стая, тогава бяха три деца, преди да се
ожени голямата дъщеря. Семейството живееше бедно, с майката и бащата
бяха пет човека. Бяха много весели, бяха много привързани един към друг,
много си помагаха, нямаше мъжка и женска работа, всички заедно работиха и
навън и вкъщи. Не отричам, че дъщерите бяха на заден план за М. и А., но за
А те много държаха, защото е син, защото им е бъдещето. Дъщерите се женят
и отиват, а синът остава в къщата. Родителите влагаха много надежди за А.
Майка му викаше „като порасне момчето ни, ще се грижи за нас“. Баща му го
вземаше от малък в строителството да го учи на труд, на занаят, държаха
много и да учи. Ние с майката на А работихме в Камчия, тогава тя получи
инсулт и не можеше да ходи на работа, остана си в къщи. Нямаха средства за
лекарства, защото тя не беше осигурена и се наложи да вземат общо решение
2
дали А да продължи да учи или да ходи на работа с баща си. Тогава А беше
10 клас, той учеше в гр.Суворово. А каза, че ще ходи на работа и няма да
продължи образованието си. А работеше даже повече от баща си. Ходеше на
училище, връщаше се събота и неделя, ходеше на работа по строителните
обекти. В селото съм го виждала, имаше няколко къщи, на покрива работеше.
Работодателите се изказваха за него, че много е работил. А и баща му заедно
ходиха на работа и А много възприемаше, той много слушаше баща си и
всичко, което му се казваше, изпълняваше. А беше много добро момче.
Родителите бяха авторитет за А. Той много беше привързан към майка си и
много тежко изживя тя като получи инсулт, едва ли не щеше да умре. А. три
дни не викаше Бърза помощ и ходеше на работа със страшно главоболие.
Даже аз и казвах, като не и е добре да не идва на работа, обаче на третия ден
тя падна. Ние извикахме Бърза помощ и А го преживя много тежко. Лекарите
не даваха надежда, че майката на А ще оживее. Докторът каза „не знам как си
оживяла, на 300 кръвно“.
Свидетелят на въпроси на Председателя на състава: - Аз съм
виждала А, когато се връща от работа да носи торби пълни с храна, а майка
му ми е споделяла, като се събираме на кафе със съседките, че синът й е
купувал редовно лекарствата, той се е грижил за нея за лекарствата и отделно
аз лично го виждах, като носеше всяка вечер пълни чанти с храна, защото му
плащаха надника всяка вечер. А даваше и на сестра си пари, той държеше тя
да ходи на училище.
Свидетелят на въпроси на адв.М.: - А понякога помагаше на майка
си, но той беше от сутрин до вечер на работа, а малката дъщеря, която беше в
къщи, тя се грижеше за майка си. Майка му се хвалеше, като идваше да се
видим, че А планувал едно хубаво бъдеше, щял да направи ремонт на къщата
на дядо си, защото те се преместиха да живеят при дядо си, защото тяхната
къща се събори, едната стая. А даваше пари на дядо си, защото дядо му също
ми се хвалеше „хубаво, че е А да ми дава пари от време на време“. Мечтаеха
си за в бъдеще как ще направи той ремонт, като порасне, как ще доведе жена
да се грижи за А., защото майка му не може да работи вече. Възлагаха много
надежди на А. От смъртта на А много рухнаха, особено майка му, и бащата
му, но той се държи, показва се по - силен.
Когато стана катастрофата, А. не я видях, но видях М.. Не знам от къде
3
са разбрали за катастрофата, явно някой се е обадил, но само на М.. Дойде
линейка и аз попитах, защо е линейката и те казаха, за да и бият
успокоителни и тогава по някакъв начин да й съобщят, защото катастрофата
стана късно вечерта, доколкото си спомням месец декември. А. на другия ден
разбра, никой не и казваше, държаха я постоянно на успокоителни, едва ли
не като заспала, не можеше да ходи. Родителите преживяха много тежко
загубата на А, тя не спря да плаче, а М. ходеше като дрогиран, явно са му
били успокоителни. Погребението беше много голямо, 300, 400 човека от
всички села, много го обичаха момчето. Имаше много млади хора на
погребението. След инцидента А. и М. почти не излизат, особено тя,
затворили са се, тя постоянно плаче, даже сега повече усеща липсата му,
ходят на ден няколко пъти на гробището. Тя не иска да напуска селото,
защото така мисли, че ще се раздели от сина си. Аз и давам съвет да живее за
дъщерите си и внучките си, но тя ми казва „направо не ми се живее“ и
постоянно гледа снимките на А. Успокоението на бащата е също на
гробището, сутрин, вечер ходи на гробището. Сега А. и М. живеят сами,
малката дъщеря преди два месеца се омъжи, те не са правили сватба, защото
родителите не искаха и отиде в с.Детелина при мъжа си. След инцидента
здравословното състояние и на двамата е влошено, М. не си показва, но
няколко пъти го боля глава и искаше хапче за главоболие и аз му казах да си
премери кръвното. Той почна да вдига кръвно, а А.то се влачи постоянно,
реве, не и се живее. Според мен А. и М. сега имат нужда от помощ. След
инцидента А. и М. не се смеят, станаха затворени, нито гости им идват, нито
ходят на гости, даже дъщерята, когато дойдоха да я вземат, празненството
беше в с.Детелина, не искаха в тях да има празненство. А беше трудолюбив,
много честен, много помагаше, послушен беше, дете - мечта. Аз имам двама
сина и ги сравнявам, А беше несравним. Той беше послушен, не се събираше
с шумни компании, защото беше на 18 години, когато почина, нито пушеше,
нито пиеше.
Свидетелят на въпроси на адв. С: - А завърши мисля, че 10 клас в
гр.Суворово. А започна да работи на шестнайсет и половина, но той не
работеше тогава, докато учеше само помагаше на баща си. Като направи
седемнайсет години и половина, баща му го вземаше да му помага на
обектите, по къщите да работят, да подава дъски за покрива, гвоздеи да вади,
нещо такова. С майката на А работихме лятото на Камчия, ще Ви излъжа, или
4
2019 г., или 2018 г., не си спомням годината. След инсулта А. не можеше да
върви, влачеше си крака, едната ръка не я движеше. Това продължи около
осем месеца и почна леко да раздвижва крака, но мина ТЕЛК и е „без право на
работа“, по нататък не мога да кажа. Доколкото знам А. и М. не са били
разделени, поне аз от както съм в селото.
Съдът и пристъпва към разпит и снемане самоличността на свидетеля И
Г С: 62 г., неосъждан, българин, български гражданин, без родство и дела със
страните, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК.
СВИДЕТЕЛЯТ: Обещавам да говоря истината.
Свидетелят на въпроси на адв. М.: - Познавам М. от 20 години, ние с
него сме приятели. Познавам сина му от малък. Ние живеем в съседни села,
работили сме заедно, ходим си на гости, имаме се. За А, М. и А. бяха много
добри родители, просто нямам думи за тях. Не съм чувал да се карат, все са
весели. М. и А. полагаха много добри грижи за А. М., където отидем на
работа, като получи пари, все ще вземе нещо за децата си, за да ги зарадва,
нещо сладко, още като бяха малки. Не съм чувал М. и А да се карат, да си
кажат нещо лошо. А беше много добро дете, но след като почнаха парите да
не стигат, беше стигнал до 10 клас и започна да идва с нас на работа, започна
да усвоява занаята в строителството.
Свидетелят на въпроси на Председателя на състава: - Правеше
зидария, шпакловка. Това беше хем да знае занаята, хем да изкарва пари. М.
се радваше, че синът му усвоява занаята, почва да работи, да научи нещо. М.
се гордееше с А. Парите, които получаваха бяха общо, защото А и М. са в
едно семейство. А като напусна училище почна работа в Иракли като
строител. А имаше голям мерак да изучи по – малката си сестричка. Тя учеше
в гр.Суворово и А я издържаше, да пътува и за през седмицата да има някой
лев.
Свидетелят на въпроси на адв. М.: - Отношенията между А и А. бяха
много добри. Аз на втория ден научих за катастрофата и веднага отидох, те
бяха съкрушени. Ходих на погребението. Там беше много трагично, плачеха,
даже линейка викаха, имаше припадъци. Аз с А. не се имам много, но с М. по
се имаме, по ходим по работа, насам натам, той е много отчаян, все си
поплаква, иска да се отдели от мен, да се усамоти и да плаче. С мен споделя,
че синът му му липсва.
5
Въпрос на адв. М.: - Според Вас тази болка към настоящия момент по
– силна ли или по – слаба е от датата на настъпване на инцидента ?
Адв.С: - Възразявам срещу въпроса.
Съдът отклонява въпроса на адв. М..
Свидетелят на въпроси на адв.С: - Ходил съм в дома на М. и А., две
стаички имаха. Те ползваха една стая и едно салонче. Мисля, че А започна
работа след като завърши 10 клас. А. получи инсулт мисля, че след смъртта
или преди нея, не помня.
Свидетелят на въпрос на Член на състава: - Преди смъртта А. беше
все отпаднала, все беше по доктори, тъй като аз имам кола, карал съм я по
аптеки за лекарства. Карал съм ги по аптеки, по доктори, тук в града.
Свидетелят на въпрос на адв. С: - Не си спомням да е имало период
от време, в който А. и М. да са били разделени, нямало е.
Свидетелят на въпрос на адв. М.: - М. и А. преди инцидента бяха по
задружни, по – весели, а сега са отчаяни.
Адв.М.: - Представям списък с разноските.
Адв.С: - Моят списък с разноските е представен с нарочна молба от адв.
Г..
Страните заявиха, че няма да сочат други доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.М.: - Уважаеми апелативни съдии, моля за Вашия съдебен акт, с
който да уважите въззивната жалба на доверителите ми и да отмените
обжалваното от нас първоинстанционно решение, в частта, в която са
отхвърлени предявените искове за разликата над уважения размер от 160 000
лв. до претендирания размер от 200 000 лв. Считаме, че решението е
неправилно и необосновано по отношение на определения от съда размер за
обезщетяване на претърпените от доверителите ми неимуществени вреди. В
хода на процеса установихме, че в резултат на ПТП доверителите ми са
загубили единствения си син, на който са възлагали големи надежди за в
6
бъдеще, искали са да живеят съвместно, да се подкрепят и обичат за в бъдеще
и са очаквали единствено починалия да се грижи за тях на по - голяма
възраст. Претендирам разноски съобразно представения списък с разноски.
Поддържам въззивната жалба, която моля да я разгледате и като писмена
защита. Възразявам срещу претендирания размер адв. хонорар от ответното
дружество, като считам, че същият е прекомерно завишен.
Адв.С: - Моля след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, да постановите съдебно решение, с което
да уважите подадената от нас жалба и да отхвърлите подадената въззивна
жалба от процесуалния представител на ищцовата страна като неоснователна.
Подробни съображения за неправилността на съдебното решение сме
изложили подробно в отговора на въззивната жалба при оспорването й, както
и в подадената въззивна жалба, които Ви моля да имате предвид при
постановяването на съдебния акт. Претендираме да ни бъдат присъдени
сторените в съдебния процес съдебно – деловодни разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок.
Разглеждането на делото приключи в 15:10 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7