№ 427
гр. * , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * 32 СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Незает Ар. Исаева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110200952 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на СВ. Т. Й. чрез адв. П. при ВАК
против НП № 21-0819-000224/05.02.2021 г. на Началника на група към сектор „ПП“
при ОД на МВР-* с което на основание чл. 175, ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец за нарушение на чл. 103 пр.1 от
ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата се излага становище, че НП е неправилно и незаконособразно, че в
хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и че неправилно е приложен материалния закон.
Излага се становище, че за да носи административно-наказателна отговорност,
въззивникът следва да е собственик на процесното МПС и да не посочи лицето, на
което го е предоставил за управление към момента на извършване на нарушението.
Твърди се, че от приложеното към АНП копие на нотариално заверена декларация за
отказ от право на собственост върху процесния мотопед е видно, че въззивникът се е
отказал от правото на собственост върху превозното средство, като дерегистрацията на
последното не е елемент от фактическия състав за действителността на едностранното
изявление в тази връзка. По отношение на пункт 2/ от обжалваното НП, се твърди, че
същото е необосновано, доколкото въззивникът не е имал качеството на водач към
1
момента, в който му е изискан за проверка контролния талон. Иска се НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. П., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по
същество пледира, че въззивникът не е наказателно-отговорно лице, тъй като субект на
двете, описани в НП нарушения са водачите на МПС респ. техният собственик, каквото
качество жалбоподателят не е притежавал към момента на осъществяване на деянията.
Сочи, че посоченият факт се установява от приобщеното с преписката копие на
нотариално заверена декларация за отказ от право на собственост върху процесното
МПС и заверено копие на декларация по чл. 54 от ЗМДТ. Иска се НП да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило
е по делото писмено становище от юк *, в което се твърди, че НП е законосъобразно и
обосновано, постановено в съответствие с процесуалния закон. Иска се същото да бъде
потвърдено и да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – св. А.М., свидетелят по акта – Р.З.. Приобщени са към делото
материалите по АНП, както и копие на декларация по чл. 56 от ЗДМТ.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 19.12.2020 г. , около 12.30 ч. св. М., на длъжност мл. автоконтрольор в сектор
„ПП“ при ОД на МВР-* осъществявал дежурство на бул. * в гр. *. По същото време по
посочения булевард в посока гр. * се движел л.а. * с ДК№ *. С оглед извършване на
проверка, св. М. подал сигнал на водача със стоп палка, но последният не спрял, а се
престроил в лявото пътно платно и продължил движение. Св. М. възприел
регистрационния номер на мотопеда и изготвил докладна записка по случая. Въз
основа на извършена справка, било установено, че в системата на МВР в качеството на
собственик фигурира въззивникът. В предоставена му декларация по чл. 188 от ЗДвП,
жалбоподателят заявил, че не може да посочи кой е управлявал мотопеда на
процесната дата. Към момента, в който бил призован в сградата на сектор“ПП“,
въззивникът не представил при поискване контролен талон.
С оглед на така установените факти, св. М. съставил на жалбоподателя АУАН за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Въз основа
на съставения акт е издадено обжалваното НП, с което е ангажирана отговорността на
въззивника на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2
от ЗДвП.
2
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните доказателства
и писмените доказателства чрез приобщените към делото материали по АНП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 21-0819-000224/05.02.2021 г. е издадено от
компетентен орган – от Началника на група към сектор „ПП“ при ОД на МВР-* видно
от копие на заповед № 8121з-515/05.02.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
1/ по пункт първи от обжалваното НП, в частта, с която на основание чл.
175 ал.1 т.4 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност
на въззивника
Видно от описателната част на НП, жалбоподателят е санкциониран за
констатираното нарушение на чл. 103 от ЗДвП не в качеството на водач , в качеството
на собственик на процесния мотопед, на основание предписанието на разпоредбата на
чл. 188 ал.1 от ЗДвП. Според цитираната норма собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение,
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, а именно нотариално
заверена декларация за отказ от право на собственост върху процесното МПС от
страна на въззивника и заверено копие на декларация по чл. 54 от ЗМДТ е видно, че
въз основа на едностранно изявление, реализирано на основание чл. 99-100 и чл.
112б.в от Закона за собствеността е прекратено упражняването на собственическите
3
правомощия от въззивника върху превозното средство.
Отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителят му, с
което същият недвусмислено изразява желанието си да прекрати владението ,
ползването и разпореждането с индивидуално определена вещ. Доколкото
прехвърлянето на право на собственост върху моторни превозни средства изисква
писмена форма /чл. 144, ал. 1 от Закона за движението по пътищата/, а на регистрирани
автомобили – писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните, то
отказът от право върху такива вещи също следва да бъде обективиран писмено,
респективно в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Отказ от право на
собственост може да бъде извършен както върху регистрирано за движение превозно
средство, така и върху нерегистрирано за движение.
Когато превозното средство е регистрирано за движение в „Пътна полиция“
дерегистрацията не е елемент от фактическия състав на загубването на правото на
собственост и няма отношение спрямо транслативния ефект и действителността на
сделката, а е последица от този ефект. Аргумент в тази посока е и задължението на
бившия собственик , предвидено в нормата на чл. 3, ал. 4 от Наредба № І-45 от 2000 г.,
да заяви промяната на собствеността в съответното звено „Пътна полиция“ в 14-
дневен срок от настъпването й.
Посоченият факт се установява и от приложеното по делото копие на декларация
по чл. 54 от ЗМДТ , видно от която партидата на превозното средство е закрита по
отношение на въззивника, тъй като не е налице облагаем обект по смисъла на чл. 54, т.
1 ЗМДТ.
С оглед на изложените аргументи, съдът споделя доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя, че въззивникът няма качеството на субект на
нарушението, доколкото не е установено същият да е водач на процесното МПС, а към
датата на извършване на деянието същият е нямал качеството и на негов собственик.
Съдът намира за неоснователно становището изложените в приложеното по
АНП справка, изготвена от комисия при сектор „ПП“ при ОД на МВР-* във връзка с
депозираното възражение от въззивника относно неоснователния характер на същото.
В тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл. 188 ал.1 от ЗДвП сочи като
специален субект на нарушението собственикът на съответното МПС, без да засяга
въпроса за регистрацията респ. дерегистрацията на същото. Доколкото е недопустимо
разширително тълкуване на цитираната разпоредба, неизпълнението на задължението
на въззивника по смисъла на предвидено в нормата на чл. 3, ал. 4 от Наредба № І-45 от
2000 г. би могло да се свързва с отговорността на жалбоподателя на друго основание,
но не е релевантно към настоящото производство.
4
Поради изложените съображения, съдът намира, че в посочената част НП следва
да бъде отменено като необосновано и издадено в противоречие с материалния закон.
2/ по пункт втори от обжалваното НП, с което на основание чл. 183 ал.1 т.2
от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивника за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че в тази му част НП е
необосновано. Това е така, доколкото от събрания по делото доказателствени материал
се установява, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за осъществяване на
конкретното нарушение на датата, на която актосъставителят е възприел управлението
на процесния мотопед. Същевременно видно от показанията на св. М. от
жалбоподателят е изискано представяне на контролен талон към момента, в който
същият е призован в сградата на сектор „ПП“ при ОД на МВР-* с оглед попълването
на декларация по чл. 188 ал.1 от ЗДвП, която дата е различна от процесната такава,
съотв. към посочената дата лицето е нямало качеството на водач на МПС.
Поради изложените по-горе съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано, като с оглед изходът на делото
следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на
въззивника за присъждане в полза на АНО на юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0819-000224/05.02.2021 г. на Началника на група към
сектор ПП при ОД на МВР-* с което на СВ. Т. Й. на основание чл. 175, ал.1 т.4 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец за нарушение на чл.
103 пр.1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.
100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане в полза на АНО на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- *.
5
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6