№ 254
гр. Велико Търново, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
Ирена Колева
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20234000500404 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 250/30.06.2023 год., постановено по гр. д. № 628/2022 г. по описа на
Русенски окръжен съд е развален по предявения от Ц. Д. С., поч. на 22.06.2022 г. и
заместена в хода на процеса от правоприемника си С. Б. С., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключения между Ц. Д. С., ЕГН ********** и М. С. Д., ЕГН
********** договор от 30.12.2015 год., обективиран в нот. акт, вх. рег. № 18430/30.12.2015
г., акт № 128, том 47, дело № 9483 на СВ Русе за прехвърляне на собствените на Ц. Д. С.
16/18 ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.3949.2.19, с адрес:
гр. Русе, **********, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.2.3949 с предназначение: жилище, с площ от 51.83 кв. м., с
прилежащи части: изба № 30 и 1,75 % ид. части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 63427.2.3949.2.18, 63427.2.3949.2.20, под
обекта: 63427.2.3949.2.16, над обекта: няма, срещу задължението на М. С. Д. да поеме
издръжката и гледането на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот,
какъвто е водила до сега, до края на живота й, поради неизпълнение на поетите договорни
задължения от М. С. Д.. С решението е осъдена С. Б. С., ЕГН ********** като
1
правоприемник на Ц. Д. С., поч. на 22.06.2022 г. да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД, вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗД на М. С. Д., ЕГН ********** от гр. Русе, ********** общо 9
998.71 лв., от които 700 лв. за платени услуги за грижи, положени от трето лице, 515 лв. за
платена кабелна телевизия, 311 лв. за платени разходи за питейна вода, 1 340 лв. разходи за
ел. енергия, 1 825 лв. за платени лекарства и медицински консумативи, 2 499 лв. за платена
топлоенергия, 808.71 лв. за платени такси за стационарен и мобилен телефон, 2 000 лв. за
закупувани храна и напитки, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
06.06.2022 г. до окончателното им плащане, както и 934.54 лв. съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като е отхвърлен иска за заплащане на сумата над 808.71
лв. до пълния предявен размер от 1 637 лв. – разходи за платени такси за мобилни услуги и
иска за заплащане на разходи за храна и напитки за сумата над 2 000 лв. до пълния предявен
размер от 2 407 лв. като неоснователни. Осъдена е М. С. Д., ЕГН ********** от гр. Русе,
********** да заплати на в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд
- Русе държавна такса в размер на 393.30 лв., от които 318.28 лв., на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК и 75.02 лв. на основание чл. 77 от ГПК. Осъдена е М. С. Д., ЕГН ********** от гр.
Русе, ********** да заплати на С. Б. С., ЕГН ********** от гр. Русе, ********** сумата от
310.80 лв. съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Осъдена е М. С.
Д., ЕГН ********** от гр. Русе, ********** да заплати на адв. М. П. Р. от АК – Русе, с адрес
на кантората: гр. Русе, ********** сумата в размер на 3 196.24 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Осъдена е С. Б. С., ЕГН ********** от гр. Русе, ********** да
заплати на адв. Е. М. от АК – Русе, с адрес на кантората: гр. Русе, ******** сумата в размер
на 3 546 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Постъпила е въззивна жалба от М. С. Д., ЕГН ********** от гр. Русе, **********,
чрез адв. Е. М. от АК – Русе против Решение № 250/30.06.2023 год., постановено по гр. д. №
628/2022 г. по описа на Русенски окръжен съд.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и необосновано,
в частта, с която е постановено разваляне на договора за гледане и издръжка, тъй като при
постановяването му били нарушени материалният и процесуалният закон, а изводите на
съда не кореспондирали със събраните по делото доказателства. Излага се, че съдът не бил
изложил мотиви по всички направени възражения за нищожност на нотариалното
завещание. Твърди се също, че мотивите на съда, в обжалваната част на решението
съдържали вътрешни противоречия. Жалбоподателят излага, че били посочени няколко
алтернативни основания за нищожност на нотариалното завещание, като в този случай
съдът следвало да се произнесе по направените възражения като започне от най-силното
основание, което не било сторено. Неправилен бил и изводът на съда, че показанията на св.
П. и св. Б. не били годни да опровергават съдържанието на нотариалното завещание, тъй
като това било произнасяне по незаявено възражение (страната не била оспорвала
съдържанието на нотариалното завещание). Излага се, че в обжалваната част на
2
първоинстанционното решение нямало произнасяне и по възражението за нищожност на
завещанието, поради опорочена форма. В случая били налице доказателства, от които
можело да се направи категоричният извод, че формата на нотариалното завещание не е
спазена, което водело до нищожност на същото, поради противоречие с императивни правни
норми. Неправилно съдът бил приел и, че следвало да бъде развален целият договор,
независимо, че в частта за минали грижи и издръжка той е комутативен. Също така
неправилен бил изводът на съда, че неизпълнението по договора е съществено (с оглед
приложението на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД) и поради това договорът следва да бъде развален
изцяло. Неправилно било преценено и полагането на грижи и издръжка за минал период.
Направено е искане да се отмени съдебният акт в обжалваната му част и да се
постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявеният иск за разваляне на договора.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от С. Б. С.,
ЕГН ********** от гр. Русе, **********, като правоприемник на Ц. Д. С., поч. на
22.06.2022 г., със съд. адрес: гр. Русе, **********, чрез адв. М. Б. от АК – Русе.
В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната
му част – правилно и законосъобразно, като не страда от пороците посочени във въззивната
жалба. Излага се, че не е възможно да се сочат основания за нищожност на завещанието,
свързани с неговото издаване. Твърди се, че всички твърдения за нищожност, релевирани от
ответницата и които не са видими и установими от самото съдържание на завещанието не
могат да бъдат правени. Неоснователно било и позоваването на ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д.
№ 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Правилен бил изводът на съда и относно приложението на
чл. 87, ал. 4 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е приел, че не се установяват пороци в процесното
завещание, свързани с подписването му от завещателката, водещи до неговата нищожност,
съгласно чл. 42, б. „б“ от ЗН, поради което процесното нотариално завещание е валидно и е
произвело последиците, които законът свързва с него и спорът следва да се разгледа по
същество. Съдът е приел, че ответницата е поела задължение да полага постоянни грижи, от
каквито прехвърлителката се е нуждаела, поради напредналата си възраст, както и да й
осигурява необходимите средства за живот, лекарства, медицинско обслужване и пр. Прието
е, че след средата на 2021 г. ответницата е престанала да изпълнява задълженията да
осигурява грижи на прехвърлителката, като частично изпълнявала само задължението си за
издръжка. В този период било установено влошаване на взаимоотношенията на
прехвърлител и приобритател, но липсата на съдействие от страна на кредитора не
освобождавало длъжника от поетите с договора задължения, тъй като ако кредиторът не
приемал изпълнението без основателна причина за това, той се поставял в забава, което
освобождавало длъжника от забава, но не и от задължението за изпълнение. В този случай
длъжникът имал право да трансформира задължението за гледане и издръжка в паричен
еквивалент и да го изпълнява чрез заплащане на съответна сума по установения ред, което в
случая не било сторено, поради което било налице виновно неизпълнение на задължението
3
и разваляне на договора. Не била налице и хипотезата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД.
Първостепенният съд е приел и, че доколкото не е определено каква част от имота се
прехвърля за миналите грижи и каква част за бъдещите – договорът е алеаторен и има
единен характер което налага извода, че договорът следва да бъде развален изцяло. Приел е,
че развалянето на такъв договор има обратно действие, защото при развалянето настъпва
ново правно положение, което задължава страните да върнат това, което са си разменили. С
оглед на горното и събраните по делото доказателства е уважил насрещния иск до размер на
сумата от общо 9 998.71 лв.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените
искания, съдът приема, че предявените искове са с правно основание чл. 87, ал. 3 и чл. 88,
ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. трето от Закона за задълженията и договорите.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства
и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези
причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка
по делото, поради което не я възпроизвежда отново.
Неоснователно е възражението на ответницата за липса на активна процесуална
легитимация на конституираната като ищца - С. Б. С., в качеството й на универсален
наследник по завещание въз основа на приложено по делото нотариално завещание от
14.02.2022 г.
Възражението на ответницата, поддържано и във въззивната жалба, за нищожност на
завещанието, поради липса на предвидената форма не намира опора в събраните по делото
доказателства. Не са нарушени изискванията на чл. 24, ал. 1 и 2 от ЗН, за да се приеме, че
4
нотариалното завещание е нищожно. Завещанието е извършено от нотариус в присъствието
на двама свидетели. В същото е изявена волята на завещателя, записана е изявената воля от
нотариуса, прочетено е записаното, отбелязани са изпълнените формалности и подписването
на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса. От събраните по делото
доказателства не се установява противното. Главното и пълно доказване в случая, съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, е в тежест на направилия възражението ответник, но
не са установени доказателства в подкрепа на твърденията му. Показанията на св. Й. П. и св.
Х. Б., на които жалбоподателят се позовава в жалбата, не могат да потвърдят направеното
възражение. На първо място св. Й. П. говори за заверяване на пълномощно (а не за
нотариално завещание), с което Ц. Д. е предоставила права на С. С. да бъде настанена в дом
за стари хора, а от друга страна подписът й стои върху нотариалното завещание, като не
опровергава и не обяснява в друг смисъл този факт. На следващо място показанията на св.
Х. Б. също не подкрепят възраженията във въззивната жалба. Същият заявява пред съда, че
са посетили нотариус по молба на баба Ц., която искала да определи кой да я наследи след
смъртта й, тъй като М. не я гледала съобразно обещаното и той бил там в качеството му на
свидетел. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна трябва да докаже фактите, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, поради което възражението е
неоснователно.
Не се установяват и твърдените пороци за липса на подпис от завещателката.
Завещателката е подписала завещанието, съобразно изискванията на чл. 579, ал. 2 във вр. с
чл. 189 от ГПК.
Според чл. 579, ал. 2 от ГПК, когато някое от участващите лица не може да подпише,
поради неграмотност или недъгавост, прилага се разпоредбата на чл. 189 от ГПК, като актът
не се приподписва от свидетели. Според тази разпоредба само ако отпечатъкът на десния
палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това. Не се
спорило между страните, че завещателката е била грамотна. Изяснено е обаче, че с оглед
болестното си състояние, тя не е могла да положи подпис и затова вместо подпис е
положила отпечатък на десния си палец. В случая не се касае за хипотезата на чл. 24, ал. З
от ЗН, когато липсва подпис на завещателя и е необходимо той да укаже причината за това,
а нотариусът само да отбележи неговото изявление преди прочитане на завещанието.
Фактически се касае за завещание, извършено при спазване изискванията на чл. 24,
ал. 2 от ЗН, което е подписано от завещателя чрез слагане отпечатък от десния палец.
Разпоредбата на чл. 189 от ГПК важи и когато завещателят е грамотен, но не може да се
подпише ръкописно. В този случай вместо съответно отбелязване за причината, поради
което не може да се подпише, завещателят трябва да сложи отпечатък от десния си палец,
който замества неговия подпис. Законът не прави разлика в значението на ръкописния
подпис и подписа чрез отпечатък от десния палец или от друг пръст, ако такъв няма. Само в
последния случай трябва да се отбележи причината, поради което не е сложен от указания
палец. Затова не е нужно отпечатъкът да се приподписва от двама свидетели, съгласно чл.
579, ал. 2 от ГПК. При хипотезата на чл. 24, ал. З от ЗН изявлението на завещателя замества
5
неговия подпис. При тази по чл. 24, ал. 2 от ЗН е необходим подпис на завещателя. В случая
този подпис е положен от завещателя чрез отпечатък на десния му палец.
Неоснователно е и възражението на ответницата (жалбоподателка във въззивното
производство) за нищожност на завещанието, поради това, че мотивът на завещателното
разпореждане нарушава закона и добрите нрави. Мотивът на завещанието според съда е бил
завещателката да се отблагодари на С. С. за положените от нея грижи. Този мотив не
противоречи на закона и на добрите нрави, поради което завещанието не е нищожно на това
основание. Това сочи и посоченият от въззивника св. Х. Б..
Между първоначалната ищца и ответницата е сключен алеаторен договор, при който
едната страна прехвърля на другата правото на собственост върху идеални части от
недвижимия си имот, а приобритателят се задължава да гледа и издържа прехвърлителя.
Договорът за гладене и издръжка не е предмет на изрична правна уредба (contra
inominata) и е сключен на основан на чл. 9 от ЗЗД. Той е двустранен, възмезден, формален,
алеаторен, с продължително действие. Продавачът се задължава да прехвърли вещно право
на насрещната страна, а тя от своя страна дължи даване на издръжка в натура. Със
сключването на договора настъпва транслативният ефект - прехвърлителят изпълнява своето
задължение веднага, за приобретателя обаче предстои да изпълнява задълженията си.
Приобретателят дължи обаче само това, което изрично е описано в съглашението. Без
значение е дали двете престации ще бъдат равностойни икономически.
„Гледането“, съобразно правната доктрина, е да се върши постоянно потребното за
прякото задоволяване нуждите на едно лице, а „издръжката“ означава, че приобретателят е
длъжен не само да полага лични усилия и труд, но и да дава материални средства, които са
необходими за задоволяване нуждите на лицето.
При договора за гледане и издръжка волята на страните е задължението да се
изпълнява точно през цялото времетраене на договорната обвързаност, а тя по традиция и в
конкретния случай е пожизнена за кредитора („като й осигури нормален и спокоен живот,
такъв какъвто е водила до сега, докато е жива“). Това на практика означава в
периодичността на престацията, определена от страните по договора, или следваща от
наложилите се отношения като ежедневна, длъжникът да осигурява на кредитора гледане и
издръжка. От това следва, че всяко друго задължение дори и да е било точно, системата
признава като частично изпълнение. Нуждата на кредитора в своята съвкупност от
пораждащите я основания създава правнозначимата категория кредиторски интерес.
Потребността на кредитора е конкретна, но винаги условна към датата на сключване на
договора за бъдещото й проявление. На нея следва да съответстват такива грижи и
издръжка, които напълно да я задоволяват. Неговата мотивация, на първо място е да покрие
тези потребности с договорната издръжка.
В конкретния случай, прехвърлителката по договора в последните години преди
смъртта си е била в тежко здравословно състояние (показанията на свидетелите, етапна
епикриза от 14.02.2023 г. на д-р Наталия К., Епикриза от 20.06.2022 г. на УМБАЛ „Канев“
АД), което предполага по-голям кредиторски интерес и по-интензивни грижи и издръжка,
6
които да го задоволят.
Установено е, че след като на 30.12.2015 г. Ц. С. прехвърлила на М. С. собствеността
върху 16/18 ид. ч. от процесния апартамент, до 2021 г. взаимоотношенията между страните
били нормални, а задълженията по договора за издръжка и гледане били изпълнявани от
страна на ответницата С. (св. В., св. К., св. П., св. Ц., св. М., пълномощно от 13.04.2016 г.).
След този период обаче ответницата С. не е изпълнявала задълженията си по договора.
Неизпълнението на длъжника е нарушаване дължимата структура на договорна
обвързаност с оглед целения правен резултат и включва, както неизпълнение на дължимо
поведение, така и виновно поведение при дължимо бездействие. Длъжникът по договора за
гледане и издръжка отговаря, когато неизпълнението на задължението му е по негова лична
вина, а виновност за поведение е налице, когато в задължението не е положил дължимата
грижа.
Както посочихме по-горе задължението по един такъв договор за гледане и издръжка
трябва да се изпълнява цялостно, общо, едновременно и ежедневно в размер, съответстващ
на вида и обема дължими грижи (Решение № 1093/1997 год., ІІ г.о., ВКС). Събраните по
делото доказателства не потвърждава такова изпълнение. От показанията на разпитаните
свидетели – св. К., св. М., св. Б., св. П., св. П., св. П., св. В., св. Ц. - се установява, че
ответницата през последните години (след 2021 г.) не е изпълнявала задълженията си по
договора, с който й е прехвърлен имот, срещу гледане и издръжка. Макар и да посещавала
прехвърлителката, това е ставало епизодично, тъй като тя не била допускана. Нещо повече
синът на ответницата установява, че след конфликта през 2021 г. и изпратеното писмо от
майка му до прехвърлителката, отношенията били прекъснати, а майка му спряла да ходи
при „баба му“.
В този период обаче здравословното състояние на прехвърлителката значително се
влошило и след определен период, в който била гледана и обслужвана от трети лица, била
настанена в дом за стари хора, където починала. В този период тя се обръщала за съдействие
единствено към „внучката си“ С. С., която я обгрижвала, в смисъл на осигуряване на
медицински прегледи, закупуване и контрол на приема на лекарства, оформяне на
документи за постъпване в ДСХ и пр., помощ при къпане и обличане, осигуряване на
декубитален дюшек, търсене на нов болногледач след заявлението на св. П., че се отказва и
пр., като Д. се обръщала към „внучката си“ за всеки възникнал в ежедневието й проблем (св.
П., св. Б., св. П., св. М. и св. К., както и писмени доказателства).
Ответницата, след средата на 2021 г., не е изпълнявала поетите задължения по
договора за гледане и издръжка (освен частично задължението си за издръжка), като не е
престирала на прехвърлителката дължимата грижа по договора - лично или чрез трето лице,
нито е предприела мерки да иска от съда трансформиране на натуралните си задължения в
паричен еквивалент, съгласно чл. 87, ал. 3, изр. 2 от ЗЗД.
Настоящият състав приема, че неизпълнението на задълженията по договора от
страна на ответницата е съществено и значително и в този смисъл - неприложима е
7
хипотезата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД.
Неоснователни са и доводите, че неизпълнението е несъществено по смисъла на чл.
87, ал. 4 от ЗЗД. Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот
срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 от
ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед
конкретните обстоятелства - възраст, здравословно състояние, специфични нужди,
физическа кондиция, икономически условия и пр. При прехвърлянето на имот срещу
задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото
задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент,
обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. Неизпълнението, в случая е
продължило повече от десет месеца преди завеждане на исковата молба, а се касае за
задължение, което трябва да бъде изпълнявано перманентно - грижите се дължат всеки ден
и период от над 300 дни неизпълнение не може да се счете за несъществен с оглед интереса
на кредитора. В случая неизпълнението е съществено, тъй като алеаторният договор не е
бил изпълняван от приобретателя по начин, по който изисква закона - постоянно и с оглед
удовлетворяване всички нужди на кредитора. Прехвърлителят е бил възрастен (91 г.), с
влошено здравословно състояние и се е нуждаел от постоянни грижи и издръжка, като в
крайна сметка с оглед неосигуряване на дължимите грижи (било и чрез трето лице) и
издръжка е постъпил в дом за стари хора. Така че няма основания да се отхвърли иска за
разваляне на договора по съображения за незначителност на неизпълнението на длъжниците
по задължението за издръжка и гледане.
Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първата инстанция и
препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл. 272 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ответницата не е изпълнявала задължението
си по алеаторния договор, поради което предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от
ЗЗД за разваляне на договора до размера на наследствената част на правото на иск се явява
основателен и доказан.
Неоснователно е и възражението на ответникът, че след като част от договора като
сключен, като такъв за минали грижи не може да бъде развален изцяло.
В доктрината се поддържа съществуването на така наречените смесени договори за
гледане и издръжка, при които в нотариалния акт е посочено, че задължението на длъжника
се поема занапред, но договорът се сключва за грижи и издръжка, полагани и до сега. Такъв
е и конкретния случай.
Доколкото се спори за последиците, следващи от правната характеристика на такива
сделки, следва да се спрем на въпроса за развалянето им поради неизпълнение.
Върховният съд е заел интересна позиция в разглеждания аспект. В Решение № 674
от 6.III.1980 г. по гр. д. № 2776/79 г., II г. о. на ВС на НРБ е посочено, че клаузата в договора
за гледане и издръжка на положени реално грижи за праводателя до деня на нотариалния
акт изключва правото на пълно разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, ако
8
неизпълнението е последващо сключването на сделката. Аргументът се черпи в това, че
положените грижи до датата на нотариалния акт имат своята равностойност, поради което
сделката в тази част е идентична с продажба. Затова, според ВС при такава клауза не е
налице неполагане на грижи за минало време, от което липсвало и основание за разваляне
на договора, в частта до сключването на сделката.
Идеята е твърде схематична, за да бъде споделена.
По повод на така наречените смесени договори за гледане издръжка в доктрината се
поддържа от проф. П. Венедиков, „Договор за гледане и издръжка”, С. 1967, но в аспекта на
алеаторността на сделката, че е възможно прехвърлителя за това, че бил гледан и издържан,
да приеме оставащата разлика занапред да се оформи в един смесен договор, в който не се
знае дали оставащата разлика грижи и издръжка ще получат икономически еквивалент със
стойността на прехвърления имот. Авторът приема, че в тази хипотеза, както и при другите
възможни случаи на смесени договори с комбиниране на гледане и издръжка в минало
време и занапред или в минало време и престиране на нещо друго занапред, се касае до един
договор, а не до два отделни и развалянето на договора влече разваляне на цялата сделка.
Ако извлечем общото от двете становища, това, което тук ни интересува са именно
тези договори, в които страните постигат клауза, че собствеността се прехвърля, както за
положени грижи до този момент, така и занапред. Според нас това не е смесен договор за
гледане и издръжка, а договор с преддоговорно и договорно изпълнение на задължението.
Непрецизно е да го наричаме смесен, тъй като това наименование се дава при обединяването
на два отделни престативни резултата в един договор, всеки от които представлява
самостоятелна облигация по смисъла на закона. В разглеждания случай това не е така -
касае се все до гледане и издръжка. Договорът е единен, като въпросът се свежда до това,
следва ли да се сподели практиката на ВС за частичното разваляне на такъв договор само за
неизпълнението, следващо по време датата на нотариалния акт. Изводът в посоченото
решение е определено неприемлив.
Какво представлява полагането на преддоговорни грижи и издръжка. То може да е
фактическо действие, почиващо на различно основание, което бъдещият длъжник дължи на
бъдещия кредитор. Гледането може да е изпълнение на нравствен дълг, на даване вместо
изпълнение, престиране на законово определена издръжка и пр. Правопораждащите
основания могат да бъдат възможно всички допустими от правната система, наред с чисто
фактически такива. Те са обаче правопораждащи основания от друго естество и не се
свързват с договорно определената бъдеща издръжка. Независимо дали те ще продължат да
действат, напр. задължение за издръжка или даване в изпълнение на дълг и пр., страните,
водими от свободата на договаряне могат да предадат друг характер на издръжката и да я
оформят като договорна именно с договор за гледане и издръжка. Така, ако до този момент
издръжката е била на нравствена основа, ще придобие икономически еквивалент, а и във
всички посочени случаи ще се създаде възмездност между страните, в която предходните
основания за даването й престават да имат значение. Така също страните биха могли да
бъдат и задължени и по едно невалидно правопораждащо основание, по което да е
9
уговорена и давана издръжка.
Във всички посочени случаи сключването на договора за гледане и издръжка
занапред създава една своеобразност на приемственост на задължението. Страните именно
по волята си му предават продължителност във времето, да се престира така, както се е
изпълнявало и до сега (в случая - „като й осигури нормален и спокоен живот, такъв какъвто
е водила до сега, докато е жива“). Това прави задължението неделимо за страните, както
занапред, така и в миналото време на неговото престиране, след като страните го обуславят
с възмездността на предмета на сделката. Издръжката за минало време не е била в този
смисъл договорно задължение, но с договора занапред страните й предават тази
характеристика. Касае се до един обединяващ икономически резултат, свързан от страните с
възмездност на насрещните престации. Щом като в договора няма изрична клауза, явно е че
страните имат предвид едни и същи потребности, които ще се задължават по един и същ
начин. Вярно е, че с договора не може да се предаде характер на едно действие като
договорно задължение за минало време, преди сделката, но може да се предаде неделимост
на самото фактическо действие в миналото и занапред като договорно, с оглед
предназначението му. Страните подчиняват отношенията си като преддоговорни и
договорни на социалната цел и избират договора за гледане и издръжка като правно
средство, за да я постигнат. Проявлението на целта преди сключването на договора
подчинява предназначението на издръжката и я обединява в двете й качества като едно
неделимо задължение спрямо целения резултат. Затова не може при иск за разваляне на
договора поради неизпълнение да приемем извода, че до датата на нотариалния акт е била
налице продажба, а след това договор за гледане издръжка. Това може да се получи в
единствената хипотеза, ако при сключването на договора се спомене изричната клауза, че
конкретно определена идеална част от прехвърлената собственост се продава за положените
до този момент грижи, а другата идеална част е предмет на договора за гледане и издръжка.
Тогава ще е налице именно смесен договор, но не за гледане и издръжка, а за продажба и
гледане и издръжка, обединени в един нотариален акт. Извън тази хипотеза се касае до
обикновен договор за гледане и издръжка, който при това не е и смесен. Липсва правният
критерий, за да приемем, че гледането напр. пет години преди договора е равно на някаква
идеална част от имота и е налице пълна равностойност, следователно липсва алеаторност, и
като не може да има неизпълнение за положени грижи за минало време, не може да се
разваля договора изцяло. Ако страните искаха това да е така, нямаше пречка да оформят
идеалната част от имота съответна на престирането в миналото време и изравнени по
стойности с друг вид сделка, за да се постигнат ефекта на равенството в престациите. Щом
като целият имот се прехвърля за минали и бъдещи грижи, неизпълнението има за
последица разваляне на целия договор и за целия предмет, защото именно предметът и
крайната цел обособяват двата вида грижи във времето на алеаторния договор.
Елементарната истина, че не можело да има неизпълнение за минало положени грижи не е
правно значимия аргумент при решаването на този въпрос. Обратните изводи на ВС не
държат сметка за тези именно особености, поради което и не могат да бъдат споделени, нито
да имат практическа стойност при развалянето на този вид договор (Вж. Х. Т. – „Договор за
10
гледане и издръжка”, П., 1999 г.; Стоян Ставру, „Алеаторност на договорите в българското
гражданско право“, С. 2013 г.).
В т. см. са и Решение № 1337 от 05.12.2008 г. на ВКС на РБ по гр. д. № 5795/2007 г.,
V г. о., докладчик съдията Бонка Дечева, Решение № 441 от 27.05.2009 г. на ВКС на РБ по
гр. д. № 486/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева, Решение №
88/16.04.2013 г. на ВКС на РБ по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
Борислав Белазелков.
При основателността на претенцията на ищцата, за разваляне на договора, на
основание чл. 88, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, основателна се явява и
претенцията на ответницата, предявена като насрещен иск за реституиране на разменените
престации до размера на отпадналата част от основанието. В тази си част обаче решението
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния
съд, поради което Решение № 250/30.06.2023 год., постановено по гр. д. № 628/2022 г. по
описа на Русенски окръжен съд, с което е уважен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, с
което е развален договора, оформен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка № 2, том VІ, рег. № 14916, д. № 865/30.12.2015 г. на Н. У., пом.-
нотариус на Г. Г. – нотариус, рег. № 221 на НК, с район на действие Районен съд - Русе, вх.
рег. № 18430/30.12.2015 г., акт № 128, том 47, дело № 9483 на СВ Русе, изцяло, поради
виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответницата, следва да се потвърди.
Пред въззивната инстанция, макар да са претендирани, не са направени разноски от
ответника по въззивната жалба, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 250/30.06.2023 год., постановено по гр. д. № 628/2022
г. по описа на Окръжен съд – Русе.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11