Решение по дело №156/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 139
Дата: 10 октомври 2022 г. (в сила от 1 ноември 2022 г.)
Съдия: Николета Антонова Карамфилова
Дело: 20217110700156
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 139

гр.Кюстендил, 10.10.2022г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№156/2021г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                 Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с  чл.43, ал.4 от ЗПЗП.

Н.К.М. *** оспорва уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми  и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 изх.№02-100-6500/2228 от 30.03.2021г. на зам.изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 Н.К.М. е подала заявление за подпомагане на площи за кампания 2018г. УИН 10/080618/66346 по схеми СЕПП, СПП, ЗДП и подмярка 13.2/НР2.

След извършени задължителни административни проверки, проверки на място и данните в заявлението, зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ издал оспореното УП изх.№02-100-6500/2228 от 30.03.2021г., като по мерките/схемите 13.2/НР2 и СЕПП отказал финансово подпомагане; по схемата СПП при искана сума 4126.50 лв., оторизирал сумата 356.53 лв.; по схемата ЗДП при искана сума 6860.61 лв., оторизирал сумата 2250.04 лв.; наложил санкции по чл.19а от Делегиран Регламент №640/2014 на Комисията в размер на 7060.96 лв. по схема СЕПП и в размер на 5355.76 лв. по подмярка 13.2/НР2.

Представени като част от административната преписка по делото са резултати от автоматични проверки на въведените данни, от където се установява несъответствието – 1/ Заявени парцели, върху които съществува забрана за използване на продукти за растителна защита, съгласно чл.45, §10б от Делегиран регламент №639/2014 на Комисията /4 бр. парцели/; 2/ Декларирани площи, за които няма правно основание за ползване /1 бр./; 3/ Заявена е площ по-голяма в сравнение с допустимата за дадена геометрия /8 бр./; 4/ Заявената площ или част от нея попада извън полигона с правно основание /15 бр./. Установени са и площи, декларирани от повече от един кандидат, видно от таблица на установените застъпвания и опис на представените документи и уведомително писмо изх.№02-100-6500/2452 от 14.08.2018г.

Изготвен е доклад за проверка на площи. Обобщените резултати по схеми и мерки са: Мярка 13.2/НР2 декларирана площ 49.48 ха, установена 47.99 ха; СЕПП декларирана площ 55.85 ха, установена 53.60 ха; ЗДП декларирана площ 59.58 ха, установена 57.33 ха; разораване 0.

Изготвен е доклад за проверка на площи, бърза проверка на място. Обобщените резултати по схеми и мерки са: Мярка 13.2/НР2 декларирана площ 49.48 ха, установена 48.06 ха; СЕПП декларирана площ 55.85 ха, установена 54.43 ха; ЗДП декларирана площ 59.58 ха, установена 58.16 ха; разораване 0.

Прието като доказателство е заключение вх.№4698/10.11.2021г. на в.л. Д.Х.. Същото се кредитира от съда като обективно, доколкото е изготвено на база събрания доказателствен материал и предоставената документация от ДФЗ, а изводите са съобразени с правната регламентация на българското законодателство и законодателството на Европейския съюз. От него се установява, че след извършени административни проверки са установени парцели, недопустими за подпомагане в съответствие с чл.37 от ЗПЗП – подробно описани  като номер на БЗС, недопустима площ и причината, като общата недопустима площ е изчислена на 37.31 ха. Посочено е, че наддекларираната площ за кампания 2018г. спрямо допустимата за подпомагане е съответно за СЕПП 182.43 %, СПП 91.24 %, ЗДП 23.56 % и мярка 13.2/НР2 265.17 %.

Изготвено по делото е допълнително заключение вх.№3661/19.09.2022г. на в.л. Д.Х., което посочва, че сключеният договор между жалбоподателката и „Б.Б.Н.АГРО ГРУП“ ЕООД е след издаване на заповедите за разпределение на масивите за ползване на обработваемите земи и поради тази причина не е взет предвид от ДФЗ.

                   С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на УП на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:

 Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед представената заповед №ОЗ-РД/2891/23.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ във вр.с чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл.20а, ал.1 във вр.с чл.11а, т.1 и 2 от ЗПЗП. Формата на акта е в съответствие с нормата на чл.10б, ал.1 от Наредба №5/27.02.2009г., съгласно която Държавен фонд „Земеделие“ - РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл.1 по реда на АПК.

Съдът счита, че УП е постановено при съществени нарушения на административно производствените правила. При постановяването му е нарушена императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, съгласно която индивидуалния административен акт следва задължително да съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Мотивите представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Необходимо от мотивите на УП да е ясно за кой имот е констатирана недопустимост, на какво основание, както и да е посочена правната норма, на чието основание се налага санкцията и по какъв начин е определен нейния размер. Фактическите и правни основания в тези аспекти би следвало да са изводими от съдържанието на акта, който в по-голямата си част е в табличен вид и разяснения по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо в таблица 1: оторизирани суми в колона 1 са посочени съответните схеми и мерки, в колона 2 исканите от жалбоподателката суми, в колона 3 извършените от органа намаления, колона 4 - редукции и колона 5 - намаления, поради достигане на таван на субсидията и в колона 6 са посочени оторизираните суми. В таблица 2 към УП са посочени извършените плащания и датите за това.

В конкретния случай /а и в общия такъв/ административният орган към колона 3 „намаления“ за схема СП /други/ е посочил, че се отчитат:

- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане пощи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от ЗМХГ и МОСВ;

- намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от Наредба №5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;

- наложена ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) №1306/2013 и чл.8, §1 от Регламент (ЕС) №1307/2013 на Комисията. За кампания 2020г. е в размер на 2.906192%;

- линейно намаление съгласно чл.51, §2 от  Регламент (ЕС) №1307/2013 на Комисията, налагано съгласно чл.6, §2, б.“е“, т.“i“ от Регламент (ЕС) №809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова;

- линейно намаление, съгласно чл.65, §2, б.“в“ от Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл.6, §2, б.“е“ т.“iii от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова.

По отношение на наложената санкция са посочени единствено схемата и размера й.

Поясненията към колона 3 и извършените намаления по схемите или отказ за оторизация не покриват според съда изискването за мотиви на административния орган. Те представляват механично възпроизвеждане и изброяване на множество правни основания, които могат да послужат за намаление на субсидията по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., но не и конкретни такива. Същите въобще не могат да бъдат отнесени към фактически основания на органа за постановените намаления. В оспореното УП или в някой от документите, предхождащи издаването му липсват каквито и да е съображения на административния орган, обосноваващи извършеното намаление, по отношение на кои от имотите е налице несъответствие, кое от посочените правни основания в поясненията към колона 3 „намаления“ е относимо в случая. Всичко това съобразено и с липсата на мотиви изобщо за наложената санкция по основание и размер обуславят извода на съда за пълна липса на мотиви на оспорения административен акт, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност. Налагането на санкция следва да бъде съобразено с установената недопустима за подпомагане площ, основанието за недопустимост, схемата, по която е заявен процесния парцел. Това е необходимо, за да се определи правното основание за налагането й и съответния размер.

Недопустимо е едва в съдебното производство чрез съответните доказателствени средства да се установяват съществените фактически основания за недопустимост на площите по съответните схеми  и мерки, и да се допълва волята на административния орган. Съдът извършва преценка за материалната законосъобразност на УП само в пределите зададени от органа, а след като такива липсват се прегражда възможността за анализ и преценка на фактите по спора.

Предвид гореизложеното съдът намира УП за неправилно, постановено при доказани отменителни основания по чл.146, т.2 от АПК – неспазване на установената форма – нарушение, което е от категорията на съществените, доколкото препятства и преценката на съда за съответствието на акта с материалния закон. Съдът ще отмени УП и ще върне преписката за ново произнасяне с излагане от административния орган на конкретни мотиви от фактическа и правна страна, както по отношение на оторизираните суми/отказ за оторизация, така и по отношение на наложените санкции.

                  С оглед изхода от делото на жалбоподателката се дължат разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК в размер на 10 лв. – заплатена държавна такса и 675 лв. – възнаграждения за вещо лице. Разноски се дължат и на пълномощника на оспорващата, доколкото процесуалното представителство е осъществено при хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Съдът ги определя на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр.с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1433.67 лв. /интерес, определен от сбора на отказаните оторизации и наложените санкции/.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТМЕНЯ уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми  и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 изх.№02-100-6500/2228 от 30.03.2021г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

ВРЪЩА преписката на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по заявление за подпомагане на площи за кампания 2018г. УИН 10/080618/66346 по схеми СЕПП, СПП, ЗДП и подмярка 13.2/НР2 на Н.К.М. ***  при спазване на задължителните указания на съда по прилагането и тълкуването на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 да заплати на Н.К.М. *** съдебни разноски в размер на 685 лв. /шестстотин осемдесет  и пет/.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 да заплати на В.А.М. с адрес *** съдебни разноски в размер на 1 433.67 лв. /хиляда четиристотин тридесет и три лв. и шестдесет  и седем ст./.

                  Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: