РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Пловдив, 27.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ
граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело №
11849 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано
по предявени от “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД против Е.К.Т. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 3944/13.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5583/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, II брачен състав, представляващо претендирана продажна цена за
доставена за периода от 23.01.2017 г. до 22.02.2017 г. електрическа енергия в
размер на сумата от 218, 50 лв. за обект с ИТН ****, находящ се в гр. П., ***,
както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично
задължение за периода от 11.03.2017 г. до 09.04.2019 г. в размер на сумата от
46, 14 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.04.2019 г.,
до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че по
силата на договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи
условия, е доставил до обект с ИТН ***, находящ се в гр. П., ***, електрическа
енергия за периода от 23.01.2017 г. до 22.02.2018 г. Ответната страна Е.Т.
имала качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2 а от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката. Последната била клиент на
електроснабдителното предприятие с открит кл. № ***, което обстоятелство се
установявало от представената по делото молба за разсрочено плащане на
задължения. Сочи, че ответната страна била ползвател на електроенергия в
посочения обект на потребление. Поради забава за заплащане на главницата
претендира и обезщетение за забава по всяка една фактура от датата на падежа до
предявяване на исковата молба.
Ответната страна Е.К.Т., не е
депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на
исковата молба.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение
по отношение на ответника.
Ответната
страна е получила препис от исковата молба на адресът, който е регистрирала
като постоянен и настоящ – гр. П., ул. ***, установен от съда по спраква в хода
на заповедното производство, като в законоустановения за това срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
Исковата молба, ведно с приложенията са били
редовно връчени на ответника на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез лице от
домашните, поело задължение да предаде съобщението, ведно с книжата. В
приложения по делото отрязък от съобщението е посочено, че последното е
получено от бащата на ответната страна – К.Т., със задължение за предаване на
книжата на адресата. В съобщението ответната страна изрично е била уведомена за
задължението си да уведоми съда, ако е напуснала посочения по делото адрес, или
този, на който веднъж е бил намерена, като й е указано, че ако не стори това –
всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени на
основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с получаване на съобщението ответната
страна е била предупредена и за възможността против нея да бъде постановено
неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната
норма на чл. 238 ГПК.
Ответникът
е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 16.01.2020 г., тъй
като не е открит на адреса, на който е получил препис от исковата молба и
приложенията. По разпореждане на съда адресът е посетен мнгократно за период
по-дълъг от един месец, като ответната страна не е открита. Призовкарят е
събрал сведение от майката на адресата, че последният е напуснал адреса и е
заминал в чужбина. В съобщението е посочено, че лицето дало сведението няма
информация кога адресатът ще се прибере, като последното е отказало да получи
призовката.
В
случая съдът е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се счита за
редовно връчена. Тази разпоредба следва да намери приложение и в случаите, в
които адресатът на съобщението не е намерен лично на адреса, а последното е
получено по реда на чл. 46,, ал. 2 ГПК чрез лице от домашните, приело
съобщението и поело задължение за уведомяване на адресата. Това е така, тъй
като книжата са редовно получени от ответната страна, като последната е била
уведомена за задължението й да уведоми съда при промяна на адреса, на който
веднъж е била намерена по делото. В този смисъл съдът съобрази и практиката на
Върховния касационен съд, постановена с Решение
№ 322/26.11.2014 г. по гр.д. № 3566/2014 г., ГК, IV г.о. Въпреки редовното й призоваване
ответната страна не се е явила в съденото заседание за разглеждане на делото.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице
е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства,
да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което
обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени
средства..
По така изложените съображения
предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в
заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, както
в настоящото съдебно производство разноски, така и в заповедното производство
по ч.гр.д. № 5583/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 75 лв. В исковото производство ищецът е
доказал заплащането на държавна такса в размер от 75 лв. На основание чл. 78,
ал. 8 ГПК претендира юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът
на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ следва да бъде в размер от 100 лв.
Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 175 лв.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Е.К.Т., ЕГН **********, с адрес ***, че “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е
носител на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 3944/13.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5583/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, II брачен състав, представляващо претендирана продажна цена за
доставена за периода от 23.01.2017 г. до 22.02.2017 г. електрическа енергия в
размер на сумата от 218, 50 лв. за обект с ИТН ***, находящ се в гр. П., ***,
както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично
задължение за периода от 11.03.2017 г. до 09.04.2019 г. в размер на сумата от
46, 14 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.04.2019 г.,
до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА
Е.К.Т. да заплати на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 5583/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, II брачен състав и сумата от 175 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 11849/2019 г.
на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от
връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК