РЕШЕНИЕ № 1906

 

гр. Бургас, 04.10.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесети година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 1627/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът Н.Г.В.,***, му дължи следните суми: 385,81 лева – главница по Договор за потребителски кредит № *********/30.11.2015 год., 47,98 лева – договорна лихва за периода 24.12.2015-12.10.2016 год., 163,72 лева – договорни такси за оценка на досие и за услуга „Кредит у дома“ за периода 24.12.2015-12.10.2016 год., и 56,05 лева – обезщетение за забава за периода 24.12.2015-30.05.20017 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 22.06.2017 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2716/23.06.2017 год. по ч. гр. д. № 4442/2017 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на участниците в процеса и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът твърди, че е изправна страна-кредитор, на основание Договор за потребителски кредит № *********/30.11.2015 год., сключен между ответника Н.В. и „Провидент Файненшъл България“ ООД, за сумата от 400 лева, с дължимост на възнаградителна лихва, както и на такси за оценка на досие и за предоставяне на услуга „Кредит у дома“ – общо 253,12 лева. Според клаузите на договора, общото задължение на Н.В. възлиза на 707,76 лева и тази сума следва да бъде върната на кредитора на 45 седмични вноски, до 12.10.2016 год.

Вземанията по договора за кредит са били предмет на цесионен договор от 28.07.2016 год., сключен между заемодателя и ищеца, с Приложение № 1 към него. По делото няма доказателства приложеното към исковата молба писменото уведомление по чл. 99, ЗЗД до длъжника да му е било надлежно връчено.

Според ищеца, ответникът е извършил частични плащания по договора. За заплащането на процесните главно и акцесорни вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2716/23.06.2017 год. по ч. гр. д. № 4442/2017 год. на БсРС.

По делото е изготвено експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице е установило факта на извършени от ответника частични плащания, отразени в счетоводството на ищеца; посочени са размерите на непогасените вземания по договора.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира исковете за главница, договорна лихва и обезщетение за забава за основателни. По делото не се спори, че ответникът е легитимиран като длъжник, на основание процесния договор за паричен кредит от 30.11.2015 год., неоспорен по автентичност. За ответника В. е възникнало паричното задължение за връщане на договорените суми – главница и възнаградителна лихва, на основание действителен договор за кредит. Легитимацията на ищеца като кредитор на ответника произтича от същия договор за кредит, в който той е встъпил като страна на основание валиден цесионен договор, с писменото приложение към него. Уведомяването на длъжника по см. на чл. 99, ал. 3, ЗЗД е извършено надлежно в хода на настоящото исково производство, с връчване на писменото уведомление – л. 21 по описа му. Вземанията по договора за кредит са станали изискуеми поради изтичане срока му на действие на 12.10.2016 год., предхождаща подаване на заявлението по чл. 410, ГПК.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника в писмения му отговор – няма данни, че договорът е явно неизгоден, нито че съдържа скрити такси. В т. 14 на договора четливо, ясно и недвусмислено е указано правото на длъжника да се откаже от договора с писмено изявление в 14-дневен срок, т. е. спазен е императивът на чл. 11, ал. 1, т. 20, ЗПК.

Съдът намира за неоснователен иска за договорни такси от 267,67 лева. Тази сума представлява неплатен остатък от вземанията за такса за оценка на досие и за услуга „Кредит у дома“. Ищецът не е провел доказване на факта, че е предоставил на контрахента си посочената услуга – за предаване на заемната сума в дома на длъжника и за събиране на погасителните вноски от същото място (чл. 25 от договора). По отношение таксата за оценка на досие съдът намира, че липсват данни в какво се състои предоставената услуга с такава цена, а и начисляването й противоречи на императива на чл. 10а, ал. 2, ЗПК, поради което тази договорна клауза е нищожна.

При определяне размера на дължимите вземанията съдът основава решението си на изготвеното експертно заключение, в което са взети предвид извършените от длъжника частични плащания. Ответникът не е представил доказателства за погасяване на задълженията с плащане или с друг способ, поради което исковете са основателни. По отношение главницата искът е частично доказан по размер – за 384,30 лева, съобразно експертното заключение, поради което следва да бъде частично уважен. Размерите на другите 2 претенции са по-високи от съдебно дирените, но, обвързан от волята на ищеца, съдът следва да присъди сумите в рамките на претендираното.

Частичната основателност на исковете налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от 75 лева, направени в заповедното производство (сбор от 25 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение). В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодните разноски, направени в исковия процес: 175 лева – доплатена държавна такса, 150 лева – депозит за вещо лице, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо 425 лева (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че Н.Г.В., ЕГН **********,***, дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15, следните суми: 384,30 лева – главница по Договор за потребителски кредит № *********/30.11.2015 год., 47,98 лева – договорна лихва за периода 24.12.2015-12.10.2016 год., и 56,05 лева – обезщетение за забава за периода 24.12.2015-30.05.2017 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 22.06.2017 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2716/23.06.2017 год. по ч. гр. д. № 4442/2017 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ като неоснователни главния иск – за горницата му над 384,30 лева до 385,81 лева, и иска за сумата от 163,72 лева – договорни такси за оценка на досие и за услуга „Кредит у дома“ за периода 24.12.2015-12.10.2016 год.

 

ОСЪЖДА Н.Г.В., ЕГН **********,***, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15, деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 4442/2017 год. на БсРС.

ОСЪЖДА Н.Г.В., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15, деловодни разноски в размер от 425 лева, направени по гр. д. № 1627/2018 год. на БсРС.

 

Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ