Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 2065 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
263524 от 02.11.2019 г. по гр.д. № 8587/2019 г. по описа на СРС, 113 с-в е
отхвърлен предявения от К.И.Д., ЕГН ********** срещу „З.А.“ АД, ЕИК ********
иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 1 000.00 лв.,
представляваща част от неизплатено застрахователно обезщетение, цялото в размер
на 12 000.00 лв., по щета № 1001803012947, образувана при ответника, във връзка
с настъпилото на 19.10.2018 г. застрахователно събитие, вследствие на претърпяно
ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
от 11.02.2019 г. до окончателното й заплащане.
С
постановеното решение е осъден ищеца да заплати на ответника, на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата 570.00 лв.-разноски за производството пред първата
инстанция.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца К.И.Д., с която са
изложени доводи за неправилност поради противоречие с материалния и
процесуалния закон, както и необоснованост.
Неправилно,
според въззивника, съдът при постановяване на решението е разширил приложното
поле на разпоредбата на чл. 408, ал.1 КЗ, която изрично сочи случаите, в които
застрахователят може да се освободи от отговорност в рамките на
застрахователния договор по имуществена застраховка. Изрично в посочените две
хипотези на сочения текст е предвидена и формата на вина за застрахования, в
който случай застрахователя може да откаже да изплати застрахователно
обезщетение- „умисъл“, а не както е приел съда „груба небрежност“. Поддържа, че
ПТП не е настъпило изцяло по негова вина, а и поради лошото състояние на
пътната настилка.
Заявява, че
чрез констатациите на приетата пред първата инстанция САТЕ се установява, че нарушеното
покритие на пътната настилка и шахтите се намират на около 20 метра преди стоп
лентата. Неправилно съдът е възприел факта, че водачът Д. е бил навлязъл в
бус-лентата. Чрез констатациите на експерта се установява , че водачът е навлязъл в крайна дясна лента
след приключване на бус-лентата, което е на около 49 метра от стоп лентата. Чрез
показанията на разпитаните свидетели е установено, че в крайна дясна лента има
образувани коловози, което е допринесло за настъпване на ПТП. Заявява, че
изводите на съда за проявена от него груба небрежност не съответстват на
установената, чрез събраните доказателства фактическа обстановка. Излага
становище, че чрез последните се установява лошо състояние на пътя, което е
било причина за настъпване на ПТП и нанасяне на вреди. Именно поради това и той
като водач на МПС- участник в ПТП не е могъл да овладее автомобила и да
предотврати настъпване на произшествието. Моли за отмяна на решението и
уважаване на иска. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „З.А.“ АД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Заявява, че своевременно в отговора на исковата молба е направил
възражение за наличието както на „изключен риск“, така и на неизпълнение на
договорни задължения от страна на застрахования, довели до настъпване на ПТП.
Наличието на последните му предоставя право да откаже заплащане на
застрахователно обезщетение по договора за имуществена застраховка.
Счита
постановеното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Поддържа, че
вредите са настъпили изцяло по вина на ищеца, след като последният е нарушил
правилата за движение по пътищата, движейки се с несъобразена скорост и
преминавайки кръстовището на забранителен сигнал на светофарната уредба. С това
поведение ищецът е станал причина за настъпване на ПТП и реализира хипотеза
предвидена в т.14.5 от ОУ на договора за застраховка „Автокаско“ като „изключен
риск“. Заявява, че поведението на ищеца е същевременно и неизпълнение на
задълженията по т. 50.2 и т. 50.3 от ОУ, което дава право на застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение – т.50.9 от ОУ. Моли за потвърждаване
на решението и претендира разноски.
Софийски
градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му –
в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението на
СРС е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
В
първоинстанционното си решение районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото доказателства – свидетелски показания, двустранен констативен
протокол от ПТП и авто-техническа експертиза, че на 19.10.2018 г., около 16:35
в гр. София, на площад „Сточна гара“, е настъпило ПТП между лек автомобил с
марка „АУДИ С5“ с рег № ********, собственост и управлявано от ищеца и лек автомобил
„ФОЛКСВАГЕН Голф“ с рег № ********, управляван от П. Н.П.. Установява се, че при
управление на лекия автомобил „АУДИ С5“ ищецът е навлязъл в кръстовището при
червен сигнал на светофарната уредба за своята посока на движение, като вещото
лице по приетата пред първата инстанция САТЕ отбелязва, че в момента на
навлизане на водача в бус-лентата същият е имал обективна възможност да намали
и спре автомобила при възприемане на състоянието на настилката. С оглед на това,
съдът е приел, че е предприет изключителен риск от ищеца, при който съгласно т.
50.3 от ОУ на договора за имуществена застраховка застрахователят може да
откаже плащане на застрахователно обезщетение.
Ответникът
своевременно е релевирал възражения с писмения отговор по
делото, които поддържа и във въззивната жалба, че са осъществени предпоставките
на т.14.15 от Общите условия за застраховка на МПС "Каско" и е налице
„изключен риск“, както и че водачът в нарушение на т. 50.2 и
т. 50.3 от ОУ на договора за
имуществена застраховка е причинил пътния инцидент поради груба небрежност, както и че е налице неизпълнение на
задължения по договора от негова страна, които възражения дават право на
застрахователя да откаже да заплати застрахователно обезщетение. Тези доводи се поддържат и във въззивното
производство, с депозирания писмен отговор на въззивната жалба. В
доказателствена тежест на ответника е да установи релевираните по делото
възражения, в какъвто смисъл е и съставения доклад по делото от първата инстанция по реда на чл. 146 ГПК.
Чрез
събраните пред първата инстанция писмени доказателства и констатациите на
приетата пред СРС авто-техническа експертиза, която съдът кредитира по реда на
чл.202 ГПК се установява механизмът на настъпване на ПТП. Установява се, че
ищецът, като водач на лекия автомобил „Ауди С5“ е навлязъл в кръстовището на
площад Сточна гара, гр.София на 19.10.2018 г. около 16.35 часа при забранителен
червен сигнал на светофарната уредба /чл.12 от ЗДвП и чл. 31, ал. 7, т. 1 от
ППЗДвП/, като същият е имал възможност да възприеме сигналите на светофара на
разстояние не по-малко от 80-100 метра. Това му поведение е противоправно /в
нарушение на и е причина за настъпване на ПТП. Освен това ищецът е управлявал
автомобила преди кръстовището със скорост по-висока от разрешената 50 км/ч,
като е имал възможност да намали скоростта си и да спре автомобила при
възприемане на недобра характеристика на пътната лента – неравности по пътя на
разстояние около 49 метра преди стоп линията при опасна зона за спиране от 34
метра- нарушение на чл.47 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, предвиждащи, че водач на пътно
превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство, както и предвиждащи, че водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
По
изложените съображения, съдът намира за установено, че в случая е
налице „изключен риск“ по смисъла на т.14.15 от Общите условия на застрахователя по застраховка "Каско".
Изключеният риск изначално лишава определени от страните събития от покритие
при тяхното настъпване. Когато страните са определили неизпълнението на едно
задължение на застрахования като изключен риск, това е достатъчно основание за
освобождаване на застрахователя от отговорност (определение № 421/20.06.2013 г.
по т. д. № 957/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО).
Независимо
от изложеното дори да се приеме, че не е налице изключен застрахователен риск,
доводите на жалбоподателката относно липсата на допусната груба небрежност от
виновния водач се явяват неоснователни.
По
отношение понятието груба небрежност в гражданското право, включително и в
застрахователното право е формирана практика на ВКС, постановена по реда на чл.
290 ГПК – решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, която се
възприема от настоящия състав. С нея е разяснено, че понятията небрежност и груба небрежност не са
легално дефинирани. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице
тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно
изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при
конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само
по степен и представлява по – засилена форма на небрежност – неполагане на
грижата, която би положил и най - небрежният човек при подобни условия,
неполагане на значително по – елементарна степен на загриженост.
В
застрахователното право формата на вина е релевантна, тъй като последиците от
неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост
от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. Преди настъпване
на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да не извършва действия, с
които увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска рискът да бъде
увеличен от други лица или вещи. Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал.1 КЗ
(отм.) застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване
на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Увеличаването на риска
представлява създаване на по - голяма вероятност от настъпване на
застрахователното събитие.
В закона е
предвидено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. Освен това водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая се
установява, че ищецът е нарушил предписана норма за предвижване, като се е
движел с несъобразена скорост. Освен това от събраните по делото доказателства /писмени,
гласни- показанията на свидетеля Николов и приетата САТЕ/ се установява, че ищецът е нарушил чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП
червена светлина - означава "Преминаването е забранено". Водачите на
пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или,
ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат
в кръстовището или на пешеходната пътека.
По този начин ищецът е осъществил поведение,
неполагайки и елементарна грижа за дължимото, която би положил и най-небрежният
човек. По този начин е направил възможно като резултат осъщественото ПТП. Т. е.
чрез своята груба небрежност е
станал причина за настъпилото ПТП. Поведението на водача е вредоносно защото то
е повишило значително предпоставките за настъпване на ПТП и е в пряка
причинно-следствена връзка с увреждането на автомобила, за което претендира заплащане
на застрахователно обезщетение. Поради това настоящият състав на съда приема,
че това поведение се обхваща от разпоредбата на т. 14. 5 от ОУ на
застрахователя и е основание за изключване на договорната отговорност на
последния, съобразно нормата на чл. 408, ал.1, т. 3 КЗ- при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Установява се неизпълнение на задълженията на
застрахования по т.50.3 от ОУ. Клаузата на т. 14. 5 от Общите условия на
застрахователя не е нищожна доколкото е налице предвидена и в КЗ възможност за
ограничаване и изключване отговорността на застрахователя в определени хипотези
/арг. от чл. 408 КЗ/. В контекста на договорната свобода между страните,
уговорената с ОУ клауза за изключване на риска за застрахователя, не е в
противоречие с законови норми и добрите нрави. Разпоредбата на чл. 408,
ал. 1 КЗ предвижда основанията, при които застрахователят може да се
освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното обезщетение,
а именно - умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи обезщетение /т. 1/, умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застрахования с цел получаване на застрахователно обезщетение /т.
2/, при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователен договор и е довело до настъпване на
застрахователно събитие /т. 3/ или в други случаи, предвидени със
закон / т. 4/. Уговорената в договора клауза не е в противоречие с разпоредбата
и на чл. 395, ал. 4 КЗ, която също предвижда възможност за застрахователя
да откаже изплащане на обезщетение при неизпълнение на задължението по ал. 1,
но само ако това е изрично предвидено в договора. Това предвиждане е именно в
т.50 от Общите условия.
С оглед
съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде
потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 50.00 лв.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263524
от 02.11.2019 г. по гр.д. № 8587/2019 г. по описа на СРС, 113 с-в.
ОСЪЖДА К.И.Д., ЕГН **********,
да заплати на „З.А.“ АД, ЕИК ********,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК, сумата от 50.00 лв.,
представляваща сторени разноски във въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.