№ 17626
гр. София, 29.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОА. Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ЙОА. Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110131259 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от В. А. Д. срещу Т. Д. Х. осъдителен иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за
поправяне на нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в следствие на открито счупване на костите на носа, лицева асиметрия от
деформация на носната пирамида, оток на носа, травматичен епистаксис (кървене от носа) и
неразместено счупване на дясната ябълчена кост вследствие на побой нанесен му от
ответника на 01.08.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането
до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 01.08.2015г. около 21.15 ч в гр. С., ул., възникнал словесен
конфликт между него и С. А. Д. и детето на С. А. Х.а. Поводът бил, че детето на Х.а нарекло
С. Д. „Гъска“, след което се прибрал на адреса, на който живее. Не след дълго пред дома на
ищеца се появили Т. Х. и Г. Атанасов, които слязли от кола, без да кажат нищо и започнали
да нанасят удари по главата на В. Д. първоначално с юмруци, а в последствие и на С. Д.,
като ги ритали и с крака. В. Д. загубил съзнание вследствие на нанесените му силни удари в
лицевата част на главата, а С. Д., който се опитал да окаже съдействие на брат си също
получил удари в главата, нанесени му от двамата ответници. Сочи, че вследствие на
нанесения им побой на В. Д. били причинени открито счупване на костите на носа, лицева
асиметрия от деформация на носната пирамида, отток на носа, травматичен епистаксис,
несъразмерно счупване на дясната яблъчна кост. На С. Д. били причинени увреждания като
подкожни хематоми в дясната слепоочна област на главата и в областта на лявото слепоочие
с кръвонасядане, както и кръвонасядане на дясната ушна мида. Поддържа, че на 21.06.2016г.
било образувано и нчхд № 11041/2016г. по описа на СРС, Първи състав, по което били
предявени граждански искове от двамата ищци срещу двамата ответници, поради което
претенцията била подадена в срок. С уточнителна молба от 16.07.2021г. ищците са
посочили, че по наказателното дело били предявени от тях съответните граждански искове
за присъждане на обезщетение за претърпените вреди, но същите не били приети за
съвместно разглеждане. С уточнителна молба от 02.09.2021г. ищците са посочили, че
претендират единствено обезщетение за неимуществени вреди, причинени на В. А. Д. от Т.
Д. Х.. Оттеглят предявения иск от С. Д. срещу Г. А. А., поради което отпадало искането им
1
за солидарно или разделно осъждане на ответниците. Искането към съда е да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от Т. Д. Х.. В
проведеното съдебно заседание на 03.10.2022г. ответникът е посочил, че исковата молба е
просрочена, тъй като е подадена след изтичане на петгодишния давностен срок, тъй като
деянието, за което е бил осъден е от 02.08.2014г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да бъде основателен предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди и законна лихва върху тях, ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на противоправно
вредоносно деяние на ответника, фактът на претърпените неимуществени вреди, както и
размера на вредите, наличието на причинно-следствена връзка между вредите и деянието.
От изисканото от съда н.ч.х.д. № 11041/2016г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав се
установява, че с Присъда от 14.06.2021г. Т. Д. Х. е признат за виновен в това, че на
01.08.2015г. след 21:15часа, в гр. С., ул., заедно с непознато лице, като съизвършители са
нанесли на частния тъжител В. Д. по главата, първночално с юмруци, а впоследствие и с
крака удари, в резултат на което на В. Д. му били причинени травматични увреждания,
изразяващи се в открито счупване на костите на носа, лицева асиметрия от деформация на
носната пирамида, оток на носа, травматичен епистаксис /кървене от носа/, неразместено
счупване на дясната ябълчена кост, които увреждания причинили на В. Д. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 130, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „пробация“, като на
основание чл. 304 НПК е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение, че в резултат
на нанесените увреждания В. Д. е загубил съзнание. Така постановената присъда е била
обжалвана, като по подадената жалба е било образувано внчд № 4172/2021г. по описа на
СГС, НО, ХIII състав. С Решение № 137 от 22.02.2022г., постановено по посоченото дело,
съдът е потвърдил така постановената присъда, като решението на СГС е окончателно и не е
подлежало на обжалване и протест. С оглед на гореизложеното присъдата е влязла в сила на
22.02.2022г.
От изисканото нчхд се установява и че с протоколно определение от 18.05.2017г.
съдът не е приел за съвместно разглеждане предявения от В. Д. срещу Т. Х. граждански иск
за сума в размер на 20 000 лева /л. 40 от наказателното дело/.
С оглед на което предявеният в настоящото производство иск е допустим и подлежи
на разглеждане. По основателността му, съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. При това положение настоящият състав приема за установено по делото, че е налице
противоправно поведение, извършено от ответника в съответствие с описания по-горе
2
диспозитив на влязлата в сила присъда по н.ч.х.д. № 11041/2016г. по описа на СРС, НО, 1-ви
състав.
На следващо място съдът намира, че задължителната сила на присъдата се
разпростира само върху елементите от състава на престъплението, а останалите факти,
релевантни за гражданското производство, включително наличието и размера на вредите и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите, следва да бъдат доказани (така и
Решение № 1288 от 12.01.2009г. на ВКС по гр. д. № 3549/2007г., I г. о., ГК). В настоящия
случай ищецът претендира неимуществени вреди вследствие на причинената лека телесна
повреда. Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя
тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в
исковия процес пред гражданския съд, така и Решение № 25 от 17.03.2010г., постановено по
т.дело № 211/2009г. на ВКС, ТО. В конкретния случай е налице пълно тъждество между
деянието, за което се претендират вреди в исковата молба и диспозитива на присъдата,
постановена на 14.06.2021г. по нчхд № 11041/2016г. на СРС, НО, 1-ви състав.
Относно иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди съдът намира, че
същите не се явяват елемент от престъпния състав и следва да бъдат доказани в настоящото
производство. В тази насока по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Н. И. З..
Св. З. е посочила, че познава В. Д. повече от 50 години, защото когато се омъжила за
нейния съпруг, търсели квартира и намерили една стая у тях и там живели няколко години.
Твърди, че нямали проблеми и останали добри познати, като от време на време се чували,
виждали се по веднъж в годината или на две-три години по един път, но от време на време
се чували. Сочи, че знае за случая от 2015г., защото отишла и го видяла в болницата, обадил
й се синът му и я помолил да отиде да види и след това да му се обади да му каже какво е
видяла, тъй като синът му не бил в България. Когато го видяла в болницата, било страшна
гледка, бил подпухнал целият, лицето му било синьо, не можел да говори и да се храни.
Лекарите й казали, че бил ритан в главата, че има счупена скула от дясната страна и бил в
тежко състояние. Видяла го в болницата и след около месец-два пак отишла да го види.
Твърди, че все още не можел да говори свободно, да си движи челюстта, хранил се трудно,
като това продължило месеци. Имал затруднения с говора. Сочи, че в началото на октомври
2022г. претърпял тежка операция и синът му й се обадил да провери как е в А.ска болница.
Твърди, че бил опериран по спешност като била изрязана част от сТ.ха и
дванадесетопръстника, като лекарите споделили с нея, че много трудно успели да му сложат
тръбички в носа и я попитали дали знае от какво е това и тя им казала, че преди няколко
години носът му бил счупен. Сочи, че чак година след инцидента не се оплаквал от
проблеми с дишането, като преди това трудно дишал, трудно говорил и се хранел. Твърди,
че последните 5 години го е виждала може би два –три пъти не повече, като след операцията
му го виждала 2-3 пъти по молба на сина му. Сочи, че няма медицинско образование, не
познава и не е виждала Т. Х..
Съдът намира, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства се
3
установяват претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в открито счупване на костите на
носа, лицева асиметрия от деформация на носната пирамида, оток на носа, травматичен
епистаксис /кървене от носа/, неразместено счупване на дясната ябълчена кост, които
увреждания причинили на В. Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът кредитира показанията на св. З., като намира същите за последователни, логични и
допълващи събраните по делото доказателства. В частност, от показанията на св.З. се
установява, че след инцидента през 2015г. ищецът е бил подпухнал с насинено лице, не
можел да се храни и да говори, както и че е имал затрудения с дишането една година след
инцидента. Следва да бъде посочено, че свидетелят не е заинтересован от изхода на спора и
е имала непосредствени впечатления за състоянието на ищеца, доколкото го е посетила в
болницата веднага след инцидента и 1-2 месеца след него в дома му и е могла да възприеме
лично претърпените от него болки и затруднения при хранене, дишане и говорене.
Описаните от свидетеля затруднения са житейски логични и същите могат да установят
описаните в исковата молба неимуществени вреди, възникнали именно в резултат на
извършеното престъпление, поради което вредите по време, характер и интензитет се явяват
в причинно-следствена връзка с престъплението.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема,
че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер
на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на
Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от В. Д.
увреждания, а именно- нанесените удари в областта на главата с юмруци и ритници, които
са довели до две фактури- открито счупване на костите на носа, както и неразместено
счупване на дясната ябълчена кост, както и останалите увреждания- лицева асиметрия от
деформация на носната пирамида, оток на носа, травматичен епистаксис /кървене от носа/,
от които съдът намира, че е логично да се изпитват болки и затрудения при дишане, хранене
и говорене. На следващо място, е житейски обосновано това затрудение да е продължило 1-
2 месеца с оглед специфично засегнатата област и фрактурата на носните кости, за която е
било необходимо оперативно лечение за извършване на репозиция на носните кости. Съдът
отчита и характера на извършеното деяние- нанасяне на удари в областта на главата, както с
ръце, така и с крака, на мъж на 63- годишна възраст пред собствения му дом. От друга
страна, следва да се вземе предвид обстоятелството, че се касае за нанесена лека телесна
4
повреда, както и че по делото не са ангажирани медицински документи, както и не са
релевирани доказателствени искания за допускане на съдебно-мединска експертиза, от
които да се установи, че е бил необходим дълъг период на възстановяване на ищеца, респ.
че са се появили усложнения, както и че последващата оперативна интервенция на ищеца е
била затруднена именно вследствие на нанесените процесни увреждания.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на
конкретните обстоятелства по делото следва да бъде определен на 8000 лева за извършеното
престъпление.
По отношение на възражението за давност съдът съобрази, че то е противопоставено
от ответната страна едва в първото съдебно заседание по делото /на 03.10.2022г./. Съдът е
указал на страната, че ответникът лично е получил съобщение с разпореждането по чл. 131
ГПК, ведно с препис от исковата молба и приложенията й, както и препис от уточнителните
молби по делото, като не се е възползвал от правото си да подаде отговор. По делото не е
постъпвало искане за възстановяване на срока за отговор. С оглед на обстоятелството, че в
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба материалноправното
възражение за изтекла погасителна давност е преклудирано на основание чл. 133 ГПК. По
силата на изричната разпоредба на чл. 133 ГПК във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с
изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността на ответника
да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този
момент факти, като да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в
процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез
концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и
възраженията на страните и установяване на релевантните за спора факти, така и т. 4 от
Тълкувателно решение № 1 от 2013г. от 09.12.2013г. постановено по тълкувателно дело № 1
по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото възражението за изтекла погасителна
давност е преклудирано, съдът не следва да се произнася по него.
Поради гореизложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен за сумата от
8000 лева, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 10 000 лева следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса по предявения иск по силата на закона съгласно
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза и по сметка на съда сумата от 320 лева – държавна
такса по предявения иск, както и сумата от 5 лева за издаване на изпълнителен лист. Ищецът
претендира адвокатско възнаграждение, като са представени и доказателства за сторените
разноски, а именно договор за правна защита и съдействие от 29.11.2022г., в който е
посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева е платено в
5
брой на 29.11.2022г., с оглед уважената част от иска на ищеца следва да се присъди
възнаграждение в размер на 2400 лева.
Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение, като са представени и
доказателства за сторените разноски, а именно договор за правна защита и съдействие №
041213 от 01.10.2022г., в който е посочено, че сумата от 800 лева е платена в брой. С оглед
отхвърлената част от иска на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 160
лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С, кв., ул., №, да заплати на В. А.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул., №, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 8000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в следствие на открито счупване на костите на носа, лицева
асиметрия от деформация на носната пирамида, оток на носа, травматичен епистаксис
(кървене от носа) и неразместено счупване на дясната ябълчена кост, в следствие на побой
нанесен му от ответника на 01.08.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от
01.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата- престъпление по чл.130, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.54, ал. 1 НК, за което има влязла в сила присъда, постановена по
нчхд № 11041/2016г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Т. Д. Х. да заплати на В. А. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
2400 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Т. Д. Х. да заплати в полза и по сметка на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 325 лева, представляваща държавна такса по
предявения иск и такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В. А. Д. да заплати на Т. Д. Х. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
160 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6