РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. гр. Добрич , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Атанас М. Каменски
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
в присъствието на прокурора Виолета Златева Великова (ОП-Добрич)
като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213200600220 по описа за 2021 година
С присъда № 26003 от 11.05.2021г., постановена по н.о.х.д. № 160 по описа за
***г., Районен съд – град Б. признал К. П. Ч., ЕГН ********** за виновен в това, че на
21.02.***г. в с.С., общ.Б., по ул.“***“, в посока град Б., управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „***“, модел ***“ с рег.№ ***, без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление №
***/04.04.***г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД – МВР –
Добрич, влязло в сила на 22.08.***г., поради което на основание чл.343в, ал.2 от НК и чл.54
от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок 1 година, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за срок от 3 години, както и наказание глоба в
размер на 500.00 лева. Със същия съдебен акт са били групирани така наложените наказания
на осъдения с тези, определени с краен съдебен акт по НОХД № 897/***г. по описа на РС –
Добрич, като е било постановено да изтърпи най-тежкото между тях, а именно лишаване от
свобода за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
срок от три години. Към така наложеното най-тежко наказание са били присъединени глоба
в размер на 250.00 лева, постановена по НОХД № 897/***г. по описа на РС – Добрич и
глоба в размер на 500.00 лева, определена по НОХД № 160/***г. по описа на РС – Б..
Настоящото производство е образувано по жалба срещу постановената присъда
от подсъдимия чрез неговия процесуален представител с искане за отмяната й с претенции
1
за незаконосъобразност на първоинстанционния акт поради неправилно приложение на
материалния закон. Пледира се за отмяна и оправдаване на К. П. Ч. поради
несъставомерност на деянието по горевизирания престъпен състав от обективна страна
предвид изтекла давност за изпълнение на ЗППАМ № 2007 от 04.02.2008г. на Началника на
Сектор «Пътна полиция» при ОДМВР – Добрич, която е издадена на основание чл.157, ал.4
от Закона за движение по пътищата във вр. с чл.171, т.4 от същия закон, поради отнети на
водача всички контролни точки, потвърждаващи валидността на СУМПС. Алтернативно се
прави искане за наличие на предпоставки за прекратяване на наказателното производство на
основание чл.289, ал.1 от НПК във вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК, тъй като спрямо
жалбоподателя има влязъл в сила краен съдебен акт за същото деяние по НОХД № 897/***г.
по описа на Районен съд - Добрич.
Липсва депозиран протест от Районна прокуратура – град Б. срещу така
постановения акт.
Пред въззивната инстанция защитникът поддържа искането за отмяна на
първоинстанционната присъда по изложените в жалбата съображения.
Подсъдимият изцяло се солидаризира с изразеното от защитника си становище и
прави изявление, че следва да бъде оправдан, алтернативно – да бъде наказан по съответния
ред за извършено административно нарушение, а не за извършено от него престъпление.
Представителят на Добричка окръжна прокуратура пледира присъдата като
законосъобразна, правилна и обоснована да бъде потвърдена изцяло.
Добричкият окръжен съд, след като прецени правилността на присъдата и
доводите на страните, на основание чл.314, ал.1 от НПК прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 21.02.***г., около *** часа, в с.С., общ. Б., по ул.“***“, при управление на
товарен автомобил „***“ с рег.№ ***, поради неизправност на преден ляв фар, бил спрян от
полицейски служители водачът му – подсъдимият К. П. Ч.. В хода на проверката дежурният
полицейски екип – свидетелите В.Г.В., Б.С.Х. и В.В.Й. констатирали, че шофьорът е без
свидетелство за управление на МПС и поискали съдействие от техен колега със съответни
правомощия, да бъде тестван водачът и за алкохол. На местопроизшествието пристигнал
младши автоконтрольор И.Н.К.. След отчитане на отрицателен резултат от теста, последният
извършил справка в ОДЧ и установил, че подсъдимият е с отнето свидетелство за
управление на МПС поради отнети контролни точки. В тази връзка му съставил АУАН №
67/21.02.***г. за допуснати нарушения по чл.150 от ЗДв.П, чл.157, ал.8 от ЗДв.П и чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДв.П.
В хода на разследването било констатирано, че спрямо подсъдимия има издадени
няколко наказателни постановления за това, че е управлявал МПС, без да притежава
СУМПС, като в конкретния случай, визираното в обстоятелствената и диспозитивна част на
обвинителния акт, НП № ***/04.04.***г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Добрич, е било влязло в сила на 22.08.***г.
2
Гореописаните фактически положения по същество са идентични с приетите за
установени от първостепенния съд. Мотивите към решението са убедителни и съдържат
детайлен анализ на всеки от доказателствените източници, позволяват да бъде проследен
начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. При решаването на
делото този съд очевидно е отчел всички релевантни обстоятелства и конкретните
специфики на доказателствения процес, като е достигнал до единственото в случая
заключение, че оказалите се достъпни и надлежно събрани и проверени доказателства
мотивират осъждането на подсъдимия.
Правилно и обосновано районният съд е поставил в основата на фактическите си
изводи показанията на свидетелите В.Г.В., Б.С.Х., В.В.Й. и И.Н.К.. Съдът е кредитирал
показанията на полицейските служители като обективни не само поради факта, че са
еднопосочни, взаимнодопълващи се, логични и последователни, но и с оглед
обстоятелството, че липсват данни за заинтересованост от тяхна страна от изхода на делото.
Не на последно място следва да се отбележи, че същите си кореспондират с приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по съответния ред, както и с обясненията на
подсъдимия, който не е отрича, че е управлявал на процесната дата МПС без СУМПС, но
според него извършеното отнемане на шофьорската книжка е незаконосъобразно и той се
счита за правоспособен водач.
Въз основа на събраните доказателства в първата инстанция, Окръжният съд
намира, че направените фактически изводи са правилни. Безспорно е, че подсъдимият на
21.02.***г. в с.С., общ.Б., по ул.“***“, в посока град Б., управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „***“, модел ***“ с рег.№ ***, без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление №
***/04.04.***г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД – МВР –
Добрич, влязло в сила на 22.08.***г.
В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав, намира за
законосъобразна и преценката, че от субективна страна подсъдимият К. П. Ч. е осъществил
процесното престъпно деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2,
пр.1 от Н, защото същият е осъзнавал, че са му били отнети всички контролни точки, но
въпреки това е управлявал МПС.
Поради изложените съображения, правната оценка на така приетото за установено
поведение на подсъдимия, налага извод за осъществен от него престъпен състав на чл.343,
ал.2 от НК - на 21.02.***г. в с.С., общ.Б., по ул.“***“, в посока град Б., управлявал моторно
превозно средство – товарен автомобил марка „***“, модел ***“ с рег.№ ***, без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление №
***/04.04.***г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД – МВР –
Добрич, влязло в сила на 22.08.***г.
Съдът намира за неоснователно възражението за изтекла давност за изпълнение
3
по отношение на ЗППАМ № 2007 от 04.02.2008г. на Началника на Сектор «Пътна полиция»
при ОДМВР – Добрич, която е издадена на основание чл.157, ал.4 от Закона за движение по
пътищата във вр. с чл.171, т.4 от същия закон, поради отнети на водача всички контролни
точки /Фактически СУМПС е било отнето на 04.03.2010г./. Нормата на чл.285 от АПК е
неотносима към процесния случай и подсъдимият съгласно нормата на чл.157, ал.5 от ЗДв.П
е следвало да се яви на изпит пред компетентните органи за придобиване на
правоспособност за съответната/-те категория/-и. В тази насока са и подробните мотиви на
решения на касационната инстанция по КАНД № 130/***г. и 131/***г. по описа на
Административен съд – Добрич, приложени по делото.
Настоящият съд намира за необоснован и доводът, че са налице предпоставки за
прекратяване на наказателното производство, тъй като следва да се приложи правилото „ne
bis in idem“ именно поради факта, че процесният случай не попада в тази хипотеза. Видно от
справка за съдимост на лицето е, че с определение за одобряване на споразумение №
218/17.07.***г. по НОХД № 897/***г. по описа на Районен съд - Добрич, влязло в сила на
17.07.***г., за извършени в реална съвкупност на 16.04.***г. три престъпления, съответно:
по чл.235, ал.6 във вр. с ал.1 от НК, по чл.345, ал.1, пр.1 от НК и по чл.343в, ал.2 от НК, му е
било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години, като на
основание чл.23, ал.3 от НК е било присъединено към него и наказанието глоба в размер на
250.00 лева.
Предвид обстоятелството, че престъпното посегателство по чл.343в, ал.2 от НК
по НОХД № 897/***г. по описа на Районен съд – град Добрич е било извършено на
16.04.***г., а деянието, което е предмет на разглеждане в настоящия съдебен процес е
извършено на 19.02.***г., т.е. двете престъпни посегателства са извършени на различни
дати и в различни населени места, абсолютно несъстоятелна се явява тезата, че процесното
деяние е едно и също с това по горепосоченото осъждане (в конкретния случай е идентичен
само субектът). Налице е превратно тълкуване на закона, тъй като в чл.24, ал.1, т.6 от НПК с
понятието „същото престъпление“ е визирано деянието, а не правната му квалификация.
Поради изложените съображения следва да се остави без коментар и направеното
изявление, че процесното деяние е нарушение, а не престъпление.
При определяне на размера на наложеното наказание и за постигане на
съответната справедливост при постановяване на крайния съдебен акт, първостепенният съд
е преценил, че спрямо подсъдимия Ч. следва да се ръководи от общото правило, заложено в
чл.54 от НК, като е определил кумулативно предвидените наказания лишаване от свобода и
глоба във визирания минимум, а именно - 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено за срок от три години и глоба в размер на 500.00 лева. Въпреки, че са налице
превес на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства (***), Районен съд – Б. явно е
проявил толеранс към *** на подсъдимия и му е наложил наказание в законоустановения
минимум, който не може да бъде ревизиран предвид липсата на протест в тази насока.
Правилно е било определено общо наказание лишаване от свобода с това по НОХД №
4
897/***г. по описа на Районен съд – град Добрич, като на основание чл. 25, ал.1 във вр. с
чл.23, ал.1 от НК е било постановено да изтърпи най-тежкото между тях – 1 година
лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок, но съдът е пропуснал да стори това по
отношение на по-леките наказания глоба. Или иначе казано, следвало е към наказанието
лишаване от свобода да бъде присъединена, след съответно групиране, само най-тежката от
наложените имуществените санкции – глоба в размер на 500.00 лева, а не двете поотделно.
Воден от изложеното и предвид липсата на констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на
първоинстанционната присъда, Окръжен съд – град Добрич на основание чл. 334, т.3 от
НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 26003 от 11.05.2021г по НОХД № 160/***г. по описа на
Районен съд – град Б. в частта относно приложението на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от
НК и чл.23, ал.3 от НК по отношение на наказанието „глоба“, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК подсъдимият К. П. Ч. следва
да изтърпи най-тежкото между наложените наказания глоба по НОХД № 897/***г. по описа
на Районен съд – Добрич и НОХД № 160/***г. по описа на Районен съд – Б., а именно глоба
в размер на 500.00 лева.
На основание чл.23, ал.3 от НК присъединява изцяло наказанието глоба в
размер на 500.00 лева към определеното по НОХД № 897/***г. по описа на Районен съд –
Добрич и НОХД № 160/***г. по описа на Районен съд – Б. общо наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
срок от три години.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26003 от 11.05.2021г по НОХД № 160/***г. по
описа на Районен съд – град Б. в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5