Присъда по дело №495/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта:	7
Дата:	10 юни 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия:	Данчо Йорданов Димитров

Дело:	20213230200495
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Добрич , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
СъдебниКера Николова Иванова
заседатели:Севдалина Тодорова
Мирчева
при участието на секретаря Маргарита Калинова
и прокурора Петко Петров Тухчиев (РП-Добрич)
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Наказателно дело от общ
характер № 20213230200495 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. А. Ж. – р*, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
1. На 16.11.2019 г. в с. Ново Ботево, общ. Добричка, обл. Добрич,
запалил сграда със значителна стойност – ж.п. спирка с. Ново Ботево, на
стойност 76 730 /седемдесет и шест хиляди седемстотин и тридесет/ лева,
собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 110, като причинил вреди в размер на
19 035,88 лева /деветнадесет хиляди тридесет и пет лева и осемдесет и осем
стотинки/, поради което и на основание чл. 330, ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а,
ал. 1 от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ
1

ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и НАМАЛЯВА така определеното
наказание с една трета, като НАЛАГА на подсъдимия наказание
ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
2. На 16.11.2019 г. в с. Ново Ботево, общ. Добричка, обл. Добрич, отнел
чужди движими вещи – 1 бр. комплект бели чаршафи /долен и горен-плик/, 1
бр. дървена инкростирана рамка със звездовидна форма с отвор в средата с
диаметър 30 см, 1 бр. огледало с размери 14/16 см, 1 бр. монитор „Dell“,
модел „1708 FPt“ 17 инча, със сериен № SN-OG463Н-7443-8AN-ED4S, без
стойка и захранващ кабел и 1 бр. жълта найлонова торбичка с надпис „Billa“,
всичко на обща стойност 208,20 лева /двеста и осем лева и двадесет
стотинки/, от владението на Б. И. Б. от гр. Добрич, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били върнати,
поради което и на основание чл. 197, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр.
с чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и НАМАЛЯВА
така определеното наказание с една трета, като НАЛАГА на подсъдимия
наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК НАЛАГА за изтърпяване най-тежкото
наказание, а именно – наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия И. А. Ж. да заплати на ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 110, сума в размер на 19 035,88
2

лева /деветнадесет хиляди тридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпените от юридическото лице
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 16.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 761,43 лева /седемстотин шестдесет и един лева и четиридесет и
три стотинки/ по сметка на Районен съд - Добрич, представляваща 4 %
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
ОСЪЖДА подсъдимия И. А. Ж. да заплати сторените по делото
разноски в размер на 985,37 лева /деветстотин осемдесет и пет лева и
тридесет и седем стотинки/ по сметка на ОД на МВР – Добрич.
Приложените по делото веществени доказателства – обтривки от лява и
дясна ръка на подсъдимия И. А. Ж. и 1 бр. запалка „XL“, черна на цвят, да
останат по делото в 6-месечен срок от датата на влизане в сила на присъдата,
след което да се унищожат.
Приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. оптичен
носител - компактдиск СD-R, марка „Kodak“, 700 МВ/80 min, съдържащ
осемнадесет файла, да остане по делото в 6-месечен срок от датата на влизане
в сила на присъдата, след което да се унищожи.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Окръжен съд - Добрич.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ
към присъда № 7/10.06.2021 г. по н.о.х.д. № 495 по описа на Добричкия
районен съд за 2021 г.

На 22.04.2021 г. Районна прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане
в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство №
304/2019 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Добрич, по който на
същата дата е било образувано производство пред първа инстанция против И.
А. Ж. от гр. Варна, ЕГН **********, за извършени престъпления от общ
характер, наказуеми по чл. 330, ал. 1 от НК и чл. 197, т. 1 във вр. с чл. 194, ал.
1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че И. А. Ж.:
На 16.11.2019 г. в с. Ново Ботево, общ. Добричка, обл. Добрич, запалил
сграда със значителна стойност – ж.п. спирка с. Ново Ботево, на стойност 76
730 /седемдесет и шест хиляди седемстотин и тридесет/ лева, собственост на
Държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 110, като причинил щети в размер на
19 035,88 лева /деветнадесет хиляди тридесет и пет лева и осемдесет и осем
стотинки/.
На 17.11.2019 г. в с. Ново Ботево, общ. Добричка, обл. Добрич, отнел
чужди движими вещи – 1 бр. комплект бели чаршафи /долен и горен-плик/, 1
бр. дървена инкростирана рамка със звездовидна форма с отвор в средата с
диаметър 30 см, 1 бр. огледало с размери 14/16 см, 1 бр. монитор „Dell“,
модел „1708 FPt“ 17 инча, със сериен № SN-OG463Н-7443-8AN-ED4S, без
стойка и захранващ кабел и 1 бр. жълта найлонова торбичка с надпис „Billa“,
всичко на обща стойност 208,20 лева /двеста и осем лева и двадесет
стотинки/, от владението на Б.И.Б. от гр. Добрич, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били върнати.
Преди даване ход на разпоредителното заседание ощетеното
юридическо лице Държавно предприятие „Национална компания
железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 110, чрез
процесуалния си представител, предявява срещу подсъдимия И. А. Ж.,
граждански иск за сумата от 19 035,88 лева /деветнадесет хиляди тридесет и
пет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпените от юридическото лице в резултат на деянието по чл. 330, ал. 1
1

от НК, предмет на обвинителния акт, имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 16.11.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Видно от приложения по делото протокол за призоваване по телефон,
пострадалият от деянието по чл. 197, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК –
свидетелят Б.И.Б. е заявил, че не желае да се яви в насроченото за 10.06.2021
г. от 09:00 часа разпоредително заседание, вещите са му възстановени, няма
претенции към подсъдимия и не желае да се конституира като граждански
ищец и частен обвинител в процеса.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд – Добрич; Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, на пострадалия и на ощетеното юридическо лице; Налице са
основания за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК; Няма
основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен
съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач
или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация;
Не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение или за
вземане на други мерки за процесуална принуда спрямо подсъдимия И. А. Ж.
и не се налага събирането на нови доказателства, като на основание чл. 252,
ал. 1 от НПК, съдът следва да разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредителното заседание.
Съдът, като взе предвид, че молбата на ощетеното юридическо лице е
предявена своевременно и на основание чл. 84 и сл. от НПК прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес, предявения от Държавно
предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза” № 110, чрез процесуалния си представител, граждански иск за
сумата от 19 035,88 лева /деветнадесет хиляди тридесет и пет лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от
юридическото лице в резултат на деянието по чл. 330, ал. 1 от НК, предмет на
обвинителния акт, имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 16.11.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението, като с определение конституира Държавно предприятие
„Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” №
110.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът
2

разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от
НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е
допустима, като не възразява производството да протече по реда на Глава
двадесет и седма от НПК.
Съгласие в тази насока изразява и процесуалният представител на
гражданския ищец Държавно предприятие „Национална компания
железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 110.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед
разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г.,
НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на
съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия
констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа
от представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира за
престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК, на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде намалено
с една трета, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК. За престъплението по чл. 197, т. 1 във вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК се пледира за налагане на наказание лишаване от свобода
за срок от около пет месеца, което да бъде редуцирано на четири месеца,
изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години. Пледира се на
основание чл. 23 от НК да бъде определено едно общо наказание в размер на
една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да
бъде отложено за срок от три години. Пледира се за уважаване на
гражданския иск и възлагане в тежест на подсъдимия на сторените по делото
разноски. Предлага се приложените по делото веществени доказателства да
останат на съхранение по делото за срок от шест месеца след влизане в сила
на присъдата, след което да бъдат унищожени.
Процесуалният представител на гражданския ищец Държавно
предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ пледира
3

за уважаване на гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия пледира за деянието по чл. 330, ал. 1 от НК
на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година, което при условията на чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3,
като за деянието по чл. 197 от НК да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца, което след редукцията да бъде намалено
до четири месеца лишаване от свобода. Иска се да бъде приложен чл. 23 от
НК, като на подсъдимия се наложи общо наказание лишаване от свобода за
срок от осем месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три
години.
По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият Ж.
заявява, че се придържа към казаното от защитника си.
На дадената му последна дума подсъдимият Ж. изразява съжаление за
извършеното.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 14.11.2019 г. подсъдимият И. А. Ж. бил на гости на баща си в с.
Засмяно, общ. Аксаково, обл. Варна, където му помагал да изчисти двора и
къщата. На следващия ден подсъдимият решил да се прибере в гр. Варна,
където бил постоянният му адрес, но тъй като нямал пари, а и баща му не му
бил дал, тръгнал пеш. Първоначално подсъдимият вървял по асфалтовия път,
но след това решил да върви през полето, по черен път, който го отвел до
гора, където се загубил. Наложило се да пренощува в гората, като с помощта
на запалка с надпис „XL“, черна на цвят, която носел в себе си, подсъдимият
запалил огън. На сутринта на 16.11.2019 г. подсъдимият Ж. продължил да
върви пеш и случайно стигнал до оградата на старо военно поделение, където
на работа като охрана бил свидетелят И.Е.И.. Последният дал на подсъдимия
Ж. храна и вода, записал му данните – три имена и ЕГН, тъй като му се
сторил съмнителен, след което му казал къде е железопътната спирка в с.
Ново Ботево, от където с влак можел да стигне до гр. Варна. Вървейки пеш в
указаната му посока, след около 800 метра, подсъдимият стигнал до
железопътната спирка в с. Ново Ботево, общ. Добричка.
Сградата на ж.п. спирката била масивна, тухлена, едноетажна,
състояща се от три помещения - едно за чакалня, което било постоянно
отворено за пътници, една стая, в която имало сигнална техника, осигуряваща
работата на железопътния прелез и трето помещение - стая, в която имало
само маса, легло и шкаф, които били бракувани. Тези две помещения били
затворени и заключени с метални решетки. Имотът бил публична държавна
собственост, която била упражнявана чрез Държавно предприятие
„Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, със
4

седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” №
110, регионално поделение „Управление на движението на влаковата и
гаровата дейност“ - гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител“ № 97.
Било рано сутринта, когато през спирката минала мотриса, но
подсъдимият Ж. не се качил, тъй като нямал пари за билет. След това през
деня обикалял наоколо и гледал да мине някой, от когото да поиска пари. В
края на деня на спирката дошли две възрастни жени, които отказали да му
дадат пари и се качили на влака, а подсъдимият останал на спирката.
След като събрал няколко пластмасови бутилки, подсъдимият влязъл в
чакалнята на сградата и в намираща се вътре празна тенекия ги запалил, за да
се стопли. След като бутилките изгорели, подсъдимият Ж. излязъл навън и
погледнал в съседното помещение в сградата, където се виждала слаба
светлина от малка крушка. На прозореца на помещението имало метална
решетка, както и поставен от вътрешната страна сив найлон. Подсъдимият
бръкнал през решетката на прозореца и запалил със запалката си найлона,
който започнал да капе върху леглото, намиращо се вътре в помещението,
върху което имало сложени картони, които също се запалили. Подсъдимият
Ж. видял, че огъня се разраства из цялата сграда, но не потърсил помощ в
селото, а избягал в близката гора, където се крил до сутринта.
Около 19:00 – 19:30 ч. на 16.11.2019 г., случайно покрай спирката
преминавал свидетелят И.Д.И., който бил служител в ОД на МВР - Добрич.
Свидетелят И. още отдалече забелязал, че нещо гори в района на
железопътната спирка и след като наближил разбрал, че гори самата сграда.
На място имало вече хора от селото, които се заели с подръчни средства да
гасят пожара, но той бил обхванал вече всички помещения и целия покрив на
сградата. Свидетелят И. позвънил в дежурната част на ОД на МВР - Добрич,
от където му отговорили, че към мястото вече пътува екип на пожарната.
Пожарът бил изгасен от служителите на РД „Пожарна безопасност и защита
на населението“ - Добрич, но била изгоряла цялата покривна конструкция на
сградата, както и намиращите се вещи в помещенията.
Още същата вечер свидетелят И. отишъл до военното поделение,
където разговарял със свидетеля И.Е., при което последния му предал данните
на подсъдимия И.Ж. и му обяснил при какви обстоятелства го е срещнал. И.
предал тази информация в дежурната част на ОД на МВР - Добрич.
Местопроизшествието било посетено на 17.11.2019 г. от дежурна
следствено-оперативна група при Второ РУ на МВР – Добрич, като от 10:40
ч. до 11:50 ч. е бил извършен оглед на местопроизшествието.
Междувременно, сутринта на 17.11.2019 г., свидетелят И. И. бил
отишъл на лов с ловната дружинка на село Ведрина, общ. Добричка и на
всички ловци показал снимка на подсъдимия И.Ж., за да му се обадят, ако го
забележат.
5

Около 10:00 ч. подсъдимият Ж. бил забелязан да се движи пеш между
селата Ново Ботево и Ведрина, където бил настигнат с личен автомобил от
свидетеля И.. И. попитал подсъдимия Ж. дали той е запалил предната вечер
гарата, при което последния потвърдил. С помощта на мобилния си телефон
свидетелят И. записал разговора с Ж., като в хода на разследването предал
записа заедно с направения от вечерта на 16.11.2019 г. запис на горящата
сграда, като в хода на разследването тези записи били изследвани и е било
установено съдържанието им чрез изготвената техническа експертиза /л. 83 -
л. 89 от ДП/.
При установяването на подсъдимия Ж. на 17.11.2019 г., освен 1 бр.
запалка с надпис „XL“, черна на цвят, същият носел в себе си и 1 бр. жълта
найлонова торбичка с надпис „Billa“, в която имало поставени 1 бр. комплект
бели чаршафи /долен и горен-плик/, 1 бр. дървена инкрустирана рамка със
звездовидна форма с отвор в средата с диаметър 30 см., 1 бр. огледало с
размери 14/16 см., 1 бр. монитор „Dell“, модел „1708 FPt“ 17 инча, със сериен
№ SN-OG463Н-7443-8AN-ED4S, без стойка и захранващ кабел. За въпросните
вещи същият споделил на свидетеля И., че ги е откраднал същата сутрин от
двора на къща в с. Ново Ботево.
В следствие на извършените от служителите на Второ РУ на МВР -
Добрич следствени действия е било установено, че посочените вещи са
собственост на свидетеля Б.И.Б. от гр. Добрич, който притежавал имот в с.
Ново Ботево, общ. Добричка, находящ се на ул. „Шеста“ № 1, като отнетите
вещи, заедно с множество други били оставени в двора му, покрити с найлон,
тъй като Б. имал намерение да прави ремонт на къщата си.
С протокол за доброволно предаване от 18.11.2019 г., подсъдимият
И.Ж. предал на разследващия полицай при Второ РУ на МВР - Добрич 1 бр.
запалка с надпис „XL“, черна на цвят, както и описаните вече вещи: 1 бр.
жълта найлонова торбичка с надпис „Billa“, в която имало поставени 1 бр.
комплект бели чаршафи /долен и горен-плик/, 1 бр. дървена инкрустирана
рамка със звездовидна форма с отвор в средата с диаметър 30 см., 1 бр.
огледало с размери 14/16 см., 1 бр. монитор „Dell“, модел „1708 FPt“ 17 инча,
със сериен № SN-OG463Н-7443-8AN-ED4S, без стойка и захранващ кабел.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното
производство оценъчна експертиза, отнетите от владението на Б.И.Б. вещи са
на обща стойност 208,20 лева /двеста и осем лева и двадесет стотинки/, които
вещи впоследствие били върнати на техния владелец и собственик Б.И.Б..
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното
производство пожаротехническа експертиза, пожарът е причинен от
възпламеняване с открит огнеизточник на горими детайли и елементи,
намиращи се в помещенията. Същият е бил предизвикан и е възникнал около
18:30 ч. на 16.11.2019 г., като по време на огледа не е установено да са били
6

използвани лесно запалими и/или лесногорими материали или технически
средства за забавено предизвикване на пожар.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното
производство строително - техническа експертиза, стойността на сградата на
ж.п. спирка с. Ново Ботев, собственост на ДП „Национална компания
железопътна инфраструктура“, към датата на деянието 16.11.2019 г. възлиза
на 76 730 лева, като размерът на нанесената по сградата щета възлиза на
19 035,88 лева.
Видно от заключението на вещите лица по изготвените на досъдебното
производство първоначална и допълнителна комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертизи, подсъдимият И. А. Ж. не
страда от душевно заболяване в тесния клиничен смисъл. При Ж. се
установява „Личностово разстройство – смесен тип, с преобладаващи
импулсивни, волево неустойчиви, шизоидни, асоциални, които са водещи
акценти на личностната характеристика“, което не отговаря на критерия
„Краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“. При
подсъдимия се установява и психичното заболяване „Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди и
стимуланти“, което не е душевна болест в смисъла на закона. Самоконтролът
му е количествено снижен, но не качествено. Съгласно заключенията на
вещите лица, към момента на извършване на деянията – 16-17.11.2019 г.,
подсъдимият Ж. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, бил е в ясно съзнание, със съхранени годности
да отразява обективно реалността, цялостно ориентиран за време, място и
собствена личност, могъл е да обмисля, планира и осъществява намерения и
действия. Същият е способен правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да
ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Протокол за оглед
на местопроизшествие; Албум; Протокол за разпит на свидетеля Т.; Протокол
за разпит на свидетеля И.; Протокол за разпит на свидетеля Ив. И.; Протокол
за разпит на свидетеля Б.; Протокол за разпит на свидетеля М.;
Инвентаризационен опис; Протокол за разпит на свидетеля Николова;
Протокол за разпит на обвиняем – 2 бр.; Справка за съдимост № 5140/2019;
Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на
Република България; Характеристика; Протоколи за доброволно предаване;
Приемо - предавателен протокол; Протокол за изземване на обтривки и
микроследи; Справка от УМБАЛ „Света Марина“ Варна; Препис от
Епикриза; Препис от Епикриза; Препис от документи НКЖИ - Акт, скица,
количествено-стойностна сметка; Пожаротехническо заключение; Протокол
7

за техническа експертиза; Съдебна строително-техническа експертиза;
Оценъчна експертиза; Комплексна СППЕ; Справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
Допълнителна Комплексна СППЕ.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият И. А. Ж. от обективна и субективна страна е осъществил
съставите, предвидени и наказуеми по чл. 330, ал. 1 от НК и по чл. 197, т. 1
във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като:
1. На 16.11.2019 г. в с. Ново Ботево, общ. Добричка, обл. Добрич,
запалил сграда със значителна стойност – ж.п. спирка с. Ново Ботево, на
стойност 76 730 /седемдесет и шест хиляди седемстотин и тридесет/ лева,
собственост на Държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 110, като причинил вреди в размер на
19 035,88 лева /деветнадесет хиляди тридесет и пет лева и осемдесет и осем
стотинки/.
2. На 17.11.2019 г. в с. Ново Ботево, общ. Добричка, обл. Добрич, отнел
чужди движими вещи – 1 бр. комплект бели чаршафи /долен и горен-плик/, 1
бр. дървена инкростирана рамка със звездовидна форма с отвор в средата с
диаметър 30 см, 1 бр. огледало с размери 14/16 см, 1 бр. монитор „Dell“,
модел „1708 FPt“ 17 инча, със сериен № SN-OG463Н-7443-8AN-ED4S, без
стойка и захранващ кабел и 1 бр. жълта найлонова торбичка с надпис „Billa“,
всичко на обща стойност 208,20 лева /двеста и осем лева и двадесет
стотинки/, от владението на Б.И.Б. от гр. Добрич, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били върнати.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведените
престъпни състави.
Относно престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК:
Обектът на престъплението палеж са обществените отношения,
свързани с правото на собственост и нейното унищожаване. Предметът на
палежа е примерно изброен в чл. 330, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние и
завършването на престъплението е осъществено със самия факт на запалване
на чуждото имущество, с предизвикването на пожар. За довършването на
престъплението и изпълнителното деяние по основния състав не е
необходимо настъпването на вредите да е в по-голям или по-малък размер.
Размерът на вредите има значение само и единствено като квалифициращ
признак на престъплението и неговата по-тежка наказуемост.
8

В настоящия случай събраните по делото доказателства са
безпротиворечиви относно времето и мястото на инкриминираното деяние.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез запалване – подсъдимият е
бръкнал през решетката на прозореца на едно от помещенията в сградата и
запалил със запалката си намиращият се от вътрешната страна на решетката
найлон, който започнал да капе върху леглото, намиращо се от вътрешната
страна на помещението, върху което имало сложени картони, които също се
запалили. Виждайки, че огънят се разраства из цялата сграда, подсъдимият не
потърсил помощ в селото, а избягал в близката гора, където се крил до
сутринта.
Запаленото имущество е на значителна стойност - 76 730 /седемдесет и
шест хиляди седемстотин и тридесет/ лева, която стойност съдът намира за
безспорно установена посредством изготвената на досъдебното производство
строително - техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице
размерът на нанесената по сградата щета, респективно причинената на
Държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура“ вреда възлиза на 19 035,88 лева /деветнадесет хиляди
тридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/.
Престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк
умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Към момента на извършване на деянието, подсъдимият е бил в състояние да
разбира свойството и значенето на извършеното и да ръководи постъпките си,
като същият е способен правилно да възприема фактите, които имат значение
за делото, и да дава достоверни обяснения за тях.
Причините за извършване на деянието са незачитането на установените
в страната правила и норми, както и в пренебрежителното отношение към
правото на собственост.
Относно престъплението по чл. 197, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК:
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви
относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.
Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно
подсъдимият И. А. Ж. е автор на изпълнителното деяние – отнемането,
изразяващо се в прекъсване владението върху вещите, и то без съгласието на
техния владелец и създаване на нова трайна фактическа власт над тях.
Действията по разпореждане с предмета на престъплението от страна на
подсъдимия по същество представляват реализирано намерение за своене.
Безспорно е установено, че вещите са били оставени от техния владелец и
собственик – свидетелят Б.И.Б. на двора, от където са били отнети от
подсъдимия Ж., което определя квалификацията на деянието по чл. 194, ал. 1
9

от НК.
От приетата по делото оценъчна експертиза се установява, че отнетите
от владението на Б.И.Б. вещи са на обща стойност 208,20 лева /двеста и осем
лева и двадесет стотинки/, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд откраднатите вещи са били върнати, което
квалифицира деянието по по-леко наказуемия състав на чл. 197, т. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждали е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Към момента на извършване на деянието, подсъдимият е бил в състояние да
разбира свойството и значенето на извършеното и да ръководи постъпките си,
като същият е способен правилно да възприема фактите, които имат значение
за делото, и да дава достоверни обяснения за тях.
Причините за извършване на деянието са незачитането на правото на
собственост и на установените в държавата правила и норми, както и в
стремежа му за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин.
За да определи наказанието на подсъдимия И. А. Ж., съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършените от него деяния,
данните за личността му, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и
констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на
подсъдимия:
И. А. Ж. е *, ЕГН **********.
Деянията са извършени при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, ниската стойност на предмета на
престъплението по чл. 197, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, тежкото семейно
и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, липсата на
образувани други наказателни производства срещу подсъдимия, както и
проявеното критично отношение към извършеното.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК сочи, че подсъдимият Ж. съдейства за разкриване на обективната
истина, както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва
да се отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия
случай признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се
третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй
като съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване
на престъплението и неговия извършител.
Безспорно, деянията са извършени от подсъдимия Ж. в състояние на
вменяемост, но като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се
10

отче и факта, че подсъдимият страда от „Личностово разстройство – смесен
тип, с преобладаващи импулсивни, волево неустойчиви, шизоидни,
асоциални, които са водещи акценти на личностната характеристика“, както и
от психичното заболяване „Психични и поведенчески разстройства, дължащи
се на употреба на канабиноиди и стимуланти“, в резултат на които
самоконтролът му е бил количествено снижен.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
сравнително лошите характеристични данни по местоживеене на подсъдимия.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство досежно деянието по чл. 330,
ал. 1 от НК, съдът отчете и факта, че са причинени значителни вреди,
възлизащи на 19 035,88 лева /деветнадесет хиляди тридесет и пет лева и
осемдесет и осем стотинки/.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното
съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
За престъплението по чл. 330, ал. 1 НК:
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия И. А. Ж.
престъпление е лишаване от свобода от една до осем години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението /Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от две години, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1
от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца.
Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, т.е., наказанието на
11

подсъдимия не би могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл.
55 от НК.
От правната теория е известно, че обществената опасност на дееца, на
първо място се проявява в самото деяние, но и съществува отделно като
личностова характеристика на дееца, което също влиза в предмета на
доказване в наказателния процес – личен статус, семейно положение,
обстоятелства, при които е извършено деянието и не на последно място –
съдебното минало.
Така определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта
на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на
обществена опасност, както и с оглед причинените значителни вреди,
възлизащи на 19 035,88 лева /деветнадесет хиляди тридесет и пет лева и
осемдесет и осем стотинки/.
Ето защо съдът намира, че едно по-леко наказание би било проява на
прекомерна и неоправдана снизходителност от страна на съда спрямо
подсъдимия Ж..
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на
наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно
за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му
наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание,
съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с
конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с
отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия случай съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по
вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – една година и четири месеца лишаване от свобода, както и с
оглед обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния,
предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо
място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че
общопревантивният ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив,
Законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и
общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има
определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се
игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия
12

случай съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият Ж. да
изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
За престъплението по чл. 197, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК:
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия И. А. Ж.
престъпление е лишаване от свобода до пет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението /Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1
от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца.
Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.
58а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, т.е., наказанието на
подсъдимия не би могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл.
55 от НК.
Съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от
определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна
репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както
тежестта на престъплението и ниската стойност на предмета на
престъплението, така и ниската степен на обществена опасност на дееца.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на
наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно
за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му
13

наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание,
съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с
конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с
отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия случай съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по
вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – четири месеца лишаване от свобода, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния,
предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо
място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че
общопревантивният ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив,
Законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и
общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има
определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се
игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия
случай съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият Ж. да
изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от четири
месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
Тъй като двете престъпления са извършени в условията на реална
съвкупност, т.е. преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях,
съдът след като определени наказанието за всяко едно престъпление, на
основание чл. 23, ал. 1 от НК, наложи за изтърпяване най-тежкото от тях, а
именно – лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.
Приложението на нормата на чл. 24 от НК не е императив за съда, а във
всеки един от случаите на определяне на наказание по реда на чл. 23 и чл. 25
от НК, следва да се прецени налице ли са условията и на чл. 24 от НК.
Необходимостта от увеличаване на наказанието, респ. недостатъчността на
така определеното общо наказание произтича от преценката на цялостната
престъпна дейност, включена в съвкупността. В настоящия случай, съдът
намира, че не следва да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК и да завиши
14

размера на така определеното най-тежко общо наказание от една година и
четири месеца лишаване от свобода по следните съображения:
На първо място, от деянията, включени в съвкупността, само това по чл.
330, ал. 1 от НК се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93,
т. 7 от НК.
Второ: Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл.
371, т. 2 от НПК в настоящия случай сочи, че Ж. съдейства за разкриване на
обективната истина, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало
за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител, което
следва да се отчете като положително за личността му обстоятелство.
Трето: Следва да се отчете чистото съдебно минало на подсъдимия
преди процесните деяния.
При това положение се стига до извода, че целите на генералната и
специалната превенция не налагат завишаване размера на определеното общо
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца.
Решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се
обуславя не от начина на осъществяване на престъпния състав, от наличието
на едни или други квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се
явява обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на
осъдения, той да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Или при
отлагането на изпълнението на наложеното наказание, съдът трябва да се
съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с конкретната
обществена опасност на престъпленията и най-вече с това, дали с отлагането
ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В конкретния случай следва да се посочи на първо място, че настоящата
престъпна деятелност е осъществена преди подсъдимият И. А. Ж. да е
пребивавал в местата за лишаване от свобода.
Второ: От особено важно значение е, че към настоящия момент няма
данни Ж. да е извършил други престъпни деяния, като от друга страна може
да се приеме, че същият се е поправил.
При това положение, като се имат предвид престъпленията от
съвкупността, престъпния резултат по всяко от тях, обстоятелствата на
тяхното извършване и личността на подсъдимия И.Ж., се стига до
единствения възможен правилен извод, че целите на личната и генералната
превенция не налагат същият да изтърпи наказанието лишаване от свобода за
срок от една година и четири месеца ефективно, като изпълнението на
наказанието следва да бъде отложено с минималния, предвиден от
15

законодателя изпитателен срок от три години.
По отношение на гражданския иск:
Фактът, че подсъдимият е осъществил вмененото му по чл. 330, ал. 1 от
НК престъпление, налага основателността на предявената гражданскоправна
претенция, поради което, съдът с присъдата осъди подсъдимия И. А. Ж. да
заплати на Държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 110, сума в размер на 19 035,88 лева
/деветнадесет хиляди тридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпените от юридическото лице
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 16.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 761,43 лева /седемстотин шестдесет и един лева и четиридесет и
три стотинки/ по сметка на Районен съд - Добрич, представляваща 4 %
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на
подсъдимия И. А. Ж. за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по
делото разноски в размер на 985,37 лева /деветстотин осемдесет и пет лева и
тридесет и седем стотинки/ по сметка на ОД на МВР – Добрич.
С присъдата съдът постанови приложените по делото веществени
доказателства – обтривки от лява и дясна ръка на подсъдимия И. А. Ж. и 1 бр.
запалка „XL“, черна на цвят, както и приложеното по делото веществено
доказателство – 1 бр. оптичен носител - компактдиск СD-R, марка „Kodak“,
700 МВ/80 min, съдържащ осемнадесет файла, да останат по делото в 6-
месечен срок от датата на влизане в сила на присъдата, след което да се
унищожат.
На основание чл. 309 от НПК, след постановяване на присъдата, съдът
се произнесе и по мярката за неотклонение, като потвърди взетата на
досъдебното производство спрямо подсъдимия И. А. Ж. мярка за
неотклонение „Подписка” до влизане в сила на присъдата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

Районен съдия:
/Данчо Димитров/

Мотивите към присъдата са изготвени на 26.07.2021 г.
16