Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 11940 по описа за 2017г. на съда
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от С.Г.Г. *** осъдителен иск за сумата
35 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от
28.07.2016г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 28.07.2016г. в гр.Стара
Загора пътно-транспортно произшествие между л.а.Пежо 307 с ДК № *******,
управляван от Д.Г.Н., и л.а.Дачия Дъстър
с ДК № *******, управляван от ищеца. Виновен за произшествието бил водачът на
първия автомобил, който на кръстовище не спрял на пътен знак Б-2, отнел
предимството на другия автомобил и го ударил. Като последица от произшествието ищецът
получил травматични увреждания-контузия на двете колена,
увреждания на лумбо-сакралните коренчета, остра
стресова реакция, във връзка с които твърди да е претърпял болки и страдания,
съставляващи неимуществени вреди. Предявил претенцията си пред ответника, който
извънсъдебно заплатил обезщетение от 500лв. Ищецът счита, че този размер не
съответства на действително претърпените неимуществени вреди и претендира
заплащането на сумата 35 000лв., както и законната лихва от деня на
увреждането до окончателното плащане.
Ответникът признава да е страна
по договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска
отговорност“ покриваща отговорността на водача на л.а.Пежо 307. Навежда, че
изплатените извънсъдебно 500лв. по образуваната ликвидационна преписка по щета съответстват
на претърпените вреди. Оспорва иска по размер и навежда доводи за прекомерност
на претендираното обезщетение. Прави възражение за съпричиняване с твърдението, че ищецът бил без поставен обезопасителен колан, движил се с превишена и несъобразена скорост в нарушение
на ЗДв.П.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал
с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на
чл.380 КЗ, която в случая е налице.
Уважаването на иска предпоставя доказване фактическия състав на чл.45 ЗЗД от
застрахования при ответника водач-противоправно
деяние, настъпване на вреди и причинна връзка между деянието и вредите,
подлежащ на доказване от ищеца. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на прекия
причинител се предполага, поради което оборването на законовата презумпция е в доказателствена тежест на ответника.
Не се спори сключен и действащ
към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите
застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на Д.Г.Н.,
като водач на л.а.Пежо 307 с ДК № *******.
Не е спорен и фактът
на настъпилото на 28.07.2016г. в гр.Стара Загора пътно-транспортно произшествие между
управлявания от Н. лек автомобил и управлявания от ищеца л.а.Дачия Дъстър с ДК № *******.
Относно механизма
на произшествието са събрани писмени доказателства-констативен протокол за ПТП
/стр.911/, протокол за оглед на местопроизшествие /стр.32-41/, гласни
доказателства чрез разпит на св.Д.Н. и заключението на вещо лице по САТЕ,
неоспорена от страните и кредитирана от съда. От същите по непротиворечив начин
се установява, че на посочената дата в гр.Стара Загора, л.а.Дачия
Дъстър се движил по ул.Майор Т.Кавалджиев в посока
юг-север. В същото време л.а.Пежо 307 се движил по ул.Цар Калоян в посока
изток-запад. Двете превозни средства приближили кръстовището между улиците,
като водачът на л.а.Пежо 307 не спазил предписанията на намиращия се отдясно
спрямо него посоката на движение пътен знак Б-2 /“Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство“/, вследствие на което настъпил удар между предната част на
л.а.Дачия Дъстър, движещ се
по пътя с предимство, и лява странична част на л.а.Пежо 307. При удара л.а.Пежо се отклонил в дясно и
едновременно с това ротирал около масовия си център с
установяване на място. От своя страна л.а.Дачия се
отклонил наляво спрямо първоначалната си посока на движение и едновременно с
това ротирал около масовия си център с установяване
на място. Според заключението на вещото лице по САТЕ скоростта на движение на
л.а.Дачия е била 51 км./ч., а тази на л.а.Пежо 307-36
км./ч. Сочи още, че водачът на л.а.Дачия е имал
техническата възможност да възприеме л.а.Пежо, когато последният е бил на
разстояние около 11м. до мястото на удара. Времето, за което л.а.Пежо е изминал разстоянието от 11м. при скорост
36 км./ч.е 1.1 секунди. В този момент автомобилът се намирал на разстояние до
мястото на удара 15.53м. Предвид това дава заключение, че необходимото време за
привеждане от л.а.Дачия на ефективно спиране е от
порядъка на 1.4 секунди, поради което удара за него е бил непредотвратим дори и
да се е движил със скорост от 50 км./ч.
В показанията си
св.Н. /водач на л.а.Пежо/ заявява, че видял намиращият се на мястото на улицата
знак Б-2 /Стоп/, намалил скоростта и тръгнал да изключва от скорост, но му
причерняло и следващото, което си спомня бил ударът с другия автомобил. Веднага
отишъл да види другия водач /ищеца/, който видимо нямал никакви наранявания и
отказал лекарска помощ от пристигналия на място екип на спешна помощ. Сочи, че
още преди да приближи кръстовището му било отмаляло и затова шофирал бавно.
Предприел мерки да спре на знака за да спази предимството, но не бил в
състояние да реагира, т.е. не помни дали действително е спрял на знака или не.
Въз основа горното
съдът намира, че в конкретната ситуация застрахованият при ответника водач е
допуснал нарушение на чл.50, ал.1 ЗДв.П, според която
на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. От
данните по делото е безспорно установено, че не е спрял на поставения на
мястото знак Б-2, като въпреки намерението му за това и изтъкнатата причина,
поради която не го направил не изключват противоправността
на деянието и не оборват презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД. Ако се приеме
за вярно да му е причерняло, то с оглед заявеното, че още отпреди това
почувствал неразположение, е бил длъжен да преустанови управлението на
автомобила чрез спиране на подходящо място или да предприеме други действия, чрез
които като участник в движението не би създал опасност или би предотвратил
такава. По тези съображения съдът обоснова извод за осъществяване от
застрахования при ответника водач на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността му по сключената
застраховка „Гражданска отговорност“.
Установения по
делото механизъм на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило обосновават
неоснователност на възражението за съпричиняване по
чл.51, ал.2 ЗЗД. Ищецът се е движил по път с предимство и не е очаквал, че
другият автомобил няма го спази. Доказано е, че се движил със скорост от 51
км./ч. при допустима за населено място 50 км./ч., но от заключението на вещото
лице по САТЕ е видно, че и при движение с по-ниска скорост ударът за л.а.Дачия е бил непредотвратим. Това означава, че
незначителното превишение в скоростта обективно не е
в причинна връзка с вредоносния резултат, поради което и в тази част не е
налице принос от пострадалия. Доказателства в подкрепа на твърдението ищецът да
е бил без поставен обезопасителен колан не са събрани
и в този смисъл липсва основание за се приеме нарушение на чл.137а ЗДв.П.
От събраните по
делото писмени доказателства /медицински документи/ и заключение на вещи лица
по изслушана КСМЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда, се установява,
че ищецът получил контузия, охлузване и кръвонасядане
на двете колене и увреждане на лумбо-сакрални нервни
коренчета. Тези увреждания се дължат на абнормно
/по-голямо/ от нормалното движение на тялото под въздействието на развилите се инерицонни сили след удара на автомобилното купе в твърда
среда, които съответстват на механизма на произшествието и се намират в
причинна връзка с него. По своя медико-биологичен характер контузията,
охлузванията и кръвонасяданията на двете колена са причинили на ищеца болки и страдания, а
травматичната увреда на нервните коренчета в поясната област на гръбнака трайно затруднение в движенията
на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, в случая до 2 месеца. Ищецът не е бил
настанен за болнично лечение, като след катастрофата и към м.08.2016г. неколкократно търсил лекарска помощ по повод оплаквания в
двата долни крайника, болки в кръста, затруднени движения в поясната
част на гръбначния стълб, тежък стрес, безпокойство и нарушения в съня. Било
проведено медикаментозно, физио и рехабилитационно
лечение, довели до подобрение в обема и силата на движенията в поясната област, съответно прием на успокояващи
медикаменти. Вещото лице д-р Б. сочи, че получените травматични увреждания на
опорно-двигателния апарат са причинили на ищеца болки и страдания за срок около
2 месеца, с най-голяма интензивност в първите 30 дни, а впоследствие периодични
и явяващи се при преумора в поясната област на
гръбнака, при студено и влажно време. Наред с това в първите 30 дни е имал
затруднения в движенията в поясния отдел на гръбнака,
наложило провеждането на стационарна физиотерапия и рехабилитация. Не са
установени негативни последици или усложнения, като понастоящем ищецът продължава да е с болки в поясната област ирадиращи към
долните крайници. Придвижва се самостоятелно, без помощни средства и с норамлан походка. Мускулатурата на поясната
област е напрегната и палпаторно болезнена, ищецът
трудно се навежда поради болковия синдром. Вещото
лице-психиатър д-р М.дава заключение, че катастрофата е предизвикала у ищеца
остър емоционален стрес, изразяващ се в тревожност, напрегнатост, автоматични
действия вегетативни реакции-изненада, уплаха, зашеметеност;
изразени страхови опасения от изхода на преживяното.
Този стрес е нарушил трудовото, семейното и социалното функциониране
/количествено/, близо 10 дни се ангажирал с лечението си. След това състоянието
му преминало в „пратрахирана адаптационна реакция“
възникнало като отговор на стресогенното събитие,
потвърждаващо се от епизодичното възпроизвеждане в представите му на ПТП и
евентуалните последици от това; болковия синдром,
нарушена концентрация, безсъние, емоционални опасения по ситуации напомнящи
инцидента. Всичко това довело до невротични реакции с прояви на безпокойство, подтиснатост, раздразнителност, разстройство на виталните
функции /съня, апетита, ограничил контакти и др./ близо 2 месеца. Тази реакция
била особено интензивна в десетте дни след инцидента и намалявала в рамките на
около 2 месеца, без да може да се каже, че е отзвучала напълно към момента. Посочените
отклонения на емоционалната, волева и мисловна сфера са невротични промени,
които са обратими, но преодоляването им зависи от личността и характеровите му особености. Вещото лице сочи, че към
момента психичното състояние на ищеца е
възстановено.
Показанията на разпитаната
по делото св.Янка Гончева са в потвърждение на
констатациите на вещите лица относно получените травматични увреждания и психичното
му състояние след катастрофата. Сочи, че изпитвал болки в краката и особен в
кръста, поради което за известно време не бил в състояние да се движи нормално
и да се обслужва сам. Физическото му състояние се подобрило след проведената
рехабилитация, но и понастоящем изпитвал болки в кръста. От изживения стрес се
нарушил съня му, имал кръвотечения от носа, развил страх при шофиране, който
впоследствие преодолял. Работил във фирма за охранителна дейност по СОТ и
въпросния ден бил на работа, като впоследствие бил принуден да напусне, тъй
като не бил в състояние пълноценно да изпълнява задълженията си.
Въз основа така
събраните доказателства съдът намира за безспорно установено ищецът да е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в причинна
връзка с ПТП. Съдът съобрази младата възраст на ищеца /23г. към деня на
произшествието/, вида и характера на получените увреждания; начина на получаването
им; лечебния и възстановителен период около 2 месеца, съпроводен с болки
основно в областта на кръста с по-голяма интензивност в първия месец и поради
това затруднения в самостоятелното обслужване, както и продължаващи спорадично
и понастоящем; причинените психични отклонения в емоционален план предизвикани
от изживяния стрес и силна уплаха, довели за период
около 2 месеца до различни личностови нарушения,
възпрепятствало нормалния му ритъм на живот и като последица напускане на
работа, с оглед на което приема справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД
от 15 000лв.
При отчитане
извънсъдебното плащане от ответника в размер на 500лв. предявения иск следва да
се уважи за сумата 14 500лв., като за разликата подлежи на отхвърляне.
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът
е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи
обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на
застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена
от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той
отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според
ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3
ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя
различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на
уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога
застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради
което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано
от 20.03.2017г., когато е получил претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение. Поради това искането за присъждане на законна лихва следва да се
отхвърли за периода от деня на увреждането 28.07.2016г. до 20.03.2017г.
По разноските:
С определение на САС
по ч.гр.д.№ 5232/2017г. ищецът е освободен от заплащането на държавна такса за
иска и от разноски по делото.
Представляван е от
адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38,
ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител адв.Г.Ч.-САК адвокатско възнаграждение от 654.57лв.
съобразно уважената част от иска.
Ответникът е
направил разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК от 2900лв., от
които 400лв. депозит за вещо лице, 100лв. разноски за свидетел и 2400лв. с ДДС
заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът не е представил доказателства
за регистрация на упълномощения адвокат по ЗДДС, поради което относно
разноските в тази част на следва да се включва ДДС. Възражението на ищеца за
неговата прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като съдът
преценява, че е съответно на фактическата и правна сложност и не надхвърля
значително предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет
размер. Предвид това от общо направените от ответника разноски на основание
чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат 1464.29лв.,
пропорционално на отхвърлената част.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за уважения иск от 580лв. и 165.71лв. платени от
бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица или общо сумата
745.71лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, сумата
от 14 500лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило на 28.07.2016г. и причинено
от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Пежо 307 с
ДК № *******, ведно със законната лихва от 20.03.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер
35 000лв. и искането за законна лихва за периода 28.07.2016г.-20.03.2017г.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
гр.София да заплати на адв.Г.Ч.-САК с адрес ***,
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал2 ЗА от 654.57лв.
ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН **********, от гр.Стара Загора, да заплати на ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК *******, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1464.29лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК *******, гр.София да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 745.71лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: