№ 8
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветелина Евг. Георгиева
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Търговско дело №
20225300900382 по описа за 2022 година
Иск на основание чл.694 от ТЗ.
Предявен от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.София
против „КОВЕТ“ ЕООД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК *********.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде призната поредност на
удовлетворяването на ищеца по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на предявените от
него в производството по несъстоятелност с молба от 18.03.2022г, изходяща
от ищеца на 15.03.2022г, публични вземания в общ размер от 35 346,91лв в
производството по несъстоятелност за „КОВЕТ“ ЕООД – гр.Пловдив – в
несъстоятелност, ЕИК ********* по т.д.№ 807/2020г по описа на ОС –
Пловдив, ХVIIІ състав, които са приети с поредност на удовлетворяване по
чл.722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ, като общият размер от 35 346,91лв е формиран от
главница за дължими данъци от 19 009,88лв и лихви от 16 337,03лв,
начислени до 07.03.2022г, с основания за възникването им описаните
Справки-декларации и Годишни данъчни декларации по чл.92, ал.1 от ЗКПО.
Претендира като съдебна разноска юркисконсултско възнаграждение,
определено по чл.25, ал.2 от Наредбата за изплащане на правна помощ във вр
чл.37 от Закона за правната помощ във вр чл.78, ал.8 от ГПК.
1
Ответното дружеството в несъстоятелност „КОВЕТ“ ЕООД –
гр.Пловдив – в несъстоятелност не е взело становище по иска.
Синдикът М. С. на „КОВЕТ“ ЕООД – гр.Пловдив – в несъстоятелност,
ЕИК ********* счита иска за неоснователен.
Предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Ищецът посочва, че с постановено съдебно решение от 25.03.2021г по
т.д.№ 807/2020г по описа на ОС – Пловдив, ХVIIІ състав, съдът е открил
производство по несъстоятелност за „КОВЕТ“ ЕООД – гр.Пловдив – в
несъстоятелност, ЕИК *********, обявил го е в несъстоятелност и е спрял
производството.
С решение от 17.02.2022г производството по делото било възобновено,
бил назначен синдик и ищецът предявил вземанията си, включително
процесните в общ размер от 35 346,91лв, формиран от главница за дължими
данъци от 19 009,88лв и лихви от 16 337,03лв, начислени до 07.03.2022г, с
основания за възникването им Справки-декларации и Годишни данъчни
декларации по чл.92, ал.1 от ЗКПО, както следва:
1. СД вх. № 16002515200/14.08.2014 г.;
2. СД вх. № 16002492611/14.07.2014 г.;
3. СД вх. № 16002537876/15.09.2014 г.;
4. СД вх. № 16002583236/14.11.2014 г.;
5. СД вх. № 16002560600/14.10.2014 г.;
6. СД вх. № 16002604028/14.12.2014 г.;
7. СД вх. № 16002627282/14.01.2015 г.;
8. СД вх. № 16002651970/16.02.2015 г.;
9. СД вх. № 16002671643/13.03.2015 г.;
10. СД вх. № 16002698202/14.04.2015 г.;
11. СД вх. № 16002721699/14.05.2015 г.;
12. СД вх. № 16002745373/29.11.2016 г.;
13. СД вх. № 163421603378987/15.06.2015г.;
2
14. СД вх. № 16002769050/14.07.2015 г.;
15. СД вх. № 16002789712/14.08.2015 г.;
16. СД вх. № 16002811702/13.09.2015 г.;
17. СД вх. № 16002930901/12.02.2016 г.;
18. СД вх. № 16002957977/14.03.2016 г.;
19. СД вх. № 16002981854/14.04.2016 г.;
20. СД вх. № 16003008862/14.05.2016 г.;
21. СД вх. № 16003033033/14.06.2016 г.;
22. СД вх. № 16003052270/13.07.2016 г.;
23. СД вх. № 16003082207/15.08.2016 г.;
24. СД вх. № 16003126418/14.10.2016 г.;
25. СД вх. № 16003107001/14.09.2016 г.;
26. СД вх. № 16003145386/10.11.2016 г.;
27. СД вх. № 16003182233/14.12.2016 г.;
28. СД вх. № 16003197322/12.01.2017 г.;
29. СД вх. № 16003256382/14.03.2017 г.;
30. СД вх. № 16003273306/12.04.2017 г.;
31. СД вх. № 16003299790/12.05.2017 г.;
32. СД вх. № 16003323818/12.06.2017 г.;
33. СД вх. № 16003349238/12.07.2017 г.;
34. СД вх. № 16003380548/11.08.2017 г.;
35. СД вх. № 16003405799/13.09.2017 г.;
36. СД вх. № 16003427747/12.10.2017 г.;
37. СД вх. № 16003459073/13.11.2017 г.;
38. СД вх. № 16003486097/13.12.2017 г.;
39. СД вх. № 16003646630/13.06.2018 г.;
40. СД вх. № 16003672291/124)7.2018 г.;
41. СД вх. № 16003700236/13.08.2018 г.;
42. СД вх. № 16003720665/11.09.2018 г.;
43. СД вх. № 16003751360/11.10.2018 г.;
3
44. СД вх. № 16003788242/14.11.2018 г.;
45. СД вх. № 16003833062/11.01.2019 г.;
46. ГДД вх. № 1600И0236010/25.03.2015 г.;
47. ГДД вх. № 1600И0303736/27.01.2016 г.;
48. ГДД вх. №1600И0431889/07.03.2017 г.;
49. ГДД вх. №1600И0576812/21.03.2018 г.;
50. ГДД вх. № 1600И0709661/28.02.2019 г.;
51. Декларация - образец 6 вх. № 160021305703115 за м.09/2013г. При
предявяването им ищецът посочил поредност на удовлетворяване по чл.722,
ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като те били обезпечени със запори, наложени с
Постановление изх. № РД-11-17 от 06.01.2017г и Постановление изх. №
С210016-022-0016136 от 09.03.2021г, издадени от публичен изпълнител при
Териториална дирекция на НАП – Пловдив, вписани в Централен регистър на
особените залози под № 2021070100690 и № 2022022501073.
Вземанията в общ размер от 35 346,91лв били включени от синдика в
списъка с приети вземания, но с поредност на удовлетворяване по 722, ал. 1, т.
6 и т.9 от ТЗ. В срока по чл.690 от ТЗ ищецът подал възражение пред съда по
несъстоятелност в частта против така определената от синдика поредност на
удовлетворяване. С определение от 15.06.2022г съдът оставил без уважение
възражението на ищеца, поради което той предявил настоящия установителен
иск.
Според ищеца вземанията му следва да се приемат за обезпечени, тъй
като преди откриване на производството е наложен запор от публичен
изпълнител с Постановление изх. № РД-11-17 от 06.01.2017г и Постановление
изх. № С210016-022-0016136 от 09.03.2021г и поради това той има право на
предпочтително удовлетворение. Последното не се променя от
обстоятелството, че тези запори били вписани в ЦРОЗ след откриване на
производството по несъстоятелност, след който момент разпоредбата на
чл.638, ал.4, изр. трето от ТЗ забранява налагане на обезпечителни мерки
върху имуществото на длъжника по реда на ГПК и на ДОПК, тъй като
запорът вече бил наложен, а вписването му в нарочен регистър не било
елемент от фактическия състав на налагане на запора. Поради това ищецът е
на становище, че цитираната разпоредба не забранява вписване запора, след
4
като вече е бил наложен.
Ищецът обосновава възможността да предявява иск, с който да оспорва
определената в производството по несъстоятелност поредност на
удовлетворяване, като се позовава на постановеното по реда на чл.290 (отм.)
от ГПК Решение № 185 от 10.12.2014г по т.д.№ 3199/2013г по описа на ВКС, I
т.о. Поради това счита иска си за допустим.
Ответното дружеството в несъстоятелност не е взело становище по
иска.
Синдикът М. С. на „КОВЕТ“ ЕООД – гр.Пловдив – в несъстоятелност,
ЕИК ********* не оспорва обстоятелствата по развилото се производство по
несъстоятелност за ответника, предявяване на вземанията от ищеца,
включването им от нея в списъка с приети вземания като необезпечени,
подаването на възражение от ищеца в тази част и оставяне на възражението
без уважение от съда по несъстоятелността. Синдикът се позовава на
разпоредбата на чл.638, ал.4, изр. трето от ТЗ, която забранява налагане на
обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника по реда на ГПК и на
ДОПК след откриване на производство по несъстоятелност. Следователно
вписването на запорите от ищеца в ЦРОЗ след откриване на производството
по несъстоятелност е непротивопоставимо на кредиторите в
несъстоятелността и не поражда предимство в удовлетворяването на ищеца –
в този смисъл синдикът се позовава на Решение № 30 от 20.02.2018 г. по в.т.
д. № 340 / 2017 г. на АС – Велико Търново, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 9 от 07.01.2019 г. по т.д. № 1619/2018 г. на ВКС
и Решение № 835 от 21.04.2020 г. по в.т. д. № 5635 / 2019 г. на АС – София.
На следващо място синдикът посочва, че дори наложените от ищеца
запори да бяха вписани в ЦРОЗ преди откриване на производството по
несъстоятелност, то ищецът отново нямаше да има качеството на обезпечен
кредитор, тъй като вписването по реда на Закона за особените залози цели да
осигури действие на запора спрямо заложен кредитор, когато двама
обезпечени кредитори със залог и запор върху едно и също имущество се
конкурират - първият вписал залога в ЦРОЗ ще се ползва с предпочтително
удовлетворение. Именно това била целта на вписването, то не осигурявало
привилегия по принцип, а само пораждало относителна недействителност на
5
извършените от длъжника разпореждания след тяхното налагане – в този
смисъл се позовава на Определение № 238 от 10.05.2021 г. на ВКС по т. д. №
1597/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 519 от 15.11.2019 г. по т. д. №
515/2019 г. на ВКС, I-во т. о., Определение № 252 от 19.04.2021 г. по т.д. №
552/2020 г. на ВКС, I-во т. о., Решение № 648 от 24.04.2020 г. по т. д. №
1063/2019 г. на ТО VI-12 състав на СГС и други. По изложеното счита иска за
неоснователен и моли съда да го отхвърли.
С оглед изложените пред съда становища, с изготвения по делото
проект за доклад, одобрен като окончателен, съдът прие, че не се спори, а и се
установява от представените към исковата молба писмени доказателства, че
ищецът е предявил процесните вземания пред съда по несъстоятелност, те са
били включени от синдика в списъка с приети вземания, който е обявен по
партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ и при определена поредност на
удовлетворяване, която за главниците, като вземания, възникнали преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност е по
чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ, а за лихвите, след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност до датата, до която ищецът ги е изчислил
07.03.2022г – по чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ. Списъкът с приети вземания е обявен
по партидата на дружеството в несъстоятелност в ТРРЮЛНЦ на 01.04.2022г и
в предвидения за това срок, ищецът е подал възражение против него в частта
по определената от синдика поредност за удовлетворяване. Съдът по
несъстоятелността го е оставил без уважение с определение, обявено в
ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника на 16.06.2022г. В преклузивния 14-
дневен срок по чл.604, ал.4 от ТЗ от обявяване на определението, ищецът е
подал настоящата искова молба, което я прави допустима и при обоснован от
него правен интерес.
Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е
указал на ищеца, че той дължи доказване на твърдяната от него поредност за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на приетите му там
публични вземания и няма негов твърдения, за които да не представя
доказателства. Също така съдът е приел, че по делото не се нуждаят от
доказване и всички обстоятелствата по развилото се за ответника
производство по несъстоятелност, вкл. предявяване на процесните вземания
от ищеца, включването им от синдика в списъка с приети вземания с
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т. 6 и т.9 от ТЗ, възразяването
6
против тази поредност и произнасянето на съда по несъстоятелност с
окончателно определение, с което възражението е оставено без уважение.
От приложените към исковата молба надлежно заверени писмени
доказателства се установява, че със съдебно решение, постановено на
25.03.2021г по т.д.№ 807/2020г по описа на ОС – Пловдив, ХVIIІ състав, е
отрито производство по несъстоятелност за ответника. На основание чл.634а
от ТЗ от тази дата производството се счита открито, с произтичащите от това
последици. Към исковата молба са представени две, издадени от публичен
изпълнител, постановления за налагане на обезпечителни мерки, чрез
налагане запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в
посочените там банки, съответно от дата 06.01.2017г и от дата 09.03.2021г.
Наложените с двете постановления запори върху банкови сметки са вписани
по реда на Закона за особените залози в ЦРОЗ с вписвания от 01.07.2021г и от
25.02.2022г, от който момента са противопоставими на трети лица, съгласно
чл.12, ал.1 от ЗОЗ. Идентично действие на наложени обезпечения, чрез
вписването им и в други регистри, законодателят е дал и по отношение
например на налагане на запор върху безналични ценни книжа по чл. 516,
ал.2 от ГПК, който се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето,
което води регистър на държавни ценни книжа и съгласно ал.3 от същата
разпоредба има действие от момента на връчването на запорното съобщение;
чл.517 от ГПК - запор върху дял от търговско дружество се налага чрез
изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията, като
длъжностното лице по регистрация вписва запора по реда за вписване на
залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му.
Следователно, за да може кредиторът да противопостави на трети
лица, наложените от него обезпечителни действия, в зависимост от
конкретния обект на обезпечение, дължи и последващото му вписване в
съответния регистър, от който момент възниква противопоставимостта, в
случая спрямо останалите кредитори в производството по несъстоятелност.
Касае се за задължение за кредитора да извърши поредица от действия, т.е. да
е осъществен сложен фактически състав, който единствено при изпълнението
му в цялост ще доведе до възникване на противопоставимост в полза на
осъществилия го кредитор и до придобиване от него на качеството
„обезпечен със залог“ кредитор в несъстоятелността. В случая ищецът не е
завършил поредицата от дължими от него действия до откриване на
7
производството по несъстоятелност, по осъществяване на сложния
фактически състав по вписване по реда на ЗОЗ на наложените от него запори
върху банкови сметки на несъстоятелния. Налице са единствено издадени
постановления за налагането на запорите, но вписването им в ЦРОЗ по реда
на ЗОЗ е извършено едва след откриване на производството по
несъстоятелност – последното е непротивопоставимо на кредиторите в
несъстоятелността на основание изричната разпоредба на чл.638, ал.4, изр.
трето от ТЗ, което забранява налагане на обезпечителни мерки върху
имуществото на длъжника по реда на ГПК и на ДОПК след откриване на
производство по несъстоятелност. В случая изречението намира приложение
и по отношение на наложени обезпечителни действия по реда на ЗОЗ, макар
същият закон да не е посочен изрично, като разпоредбата следва да се тълкува
с оглед търсената от законодателя защита на масата на несъстоятелността от
обременяването й с тежести след откриване на производството, за да се
постигне закрепената в чл.607 от ТЗ негова цел - да осигури справедливо
удовлетворяването на кредиторите, като се вземат предвид интересите на
кредиторите, длъжника и неговите работници.
Ето защо съдът намира, че ищецът не е придобил качеството на
обезпечен със залог върху процесните публични вземания кредитор, който
залог, като вписан след откриване на производството по несъстоятелност, е
непротивопоставим на останалите кредитори в него. В същия смисъл е налице
и формирана съдебна практика, на която синдикът се е позовал и
законосъобразно е определил поредност на удовлетворяване на тези вземания
по т.6 и по т.9, а не по т.1 от чл.722, ал.1 от ТЗ. Това прави предявеният иск
неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложените от съда мотиви, въз основа на които приема, че за
процесните вземания ищецът няма качеството на обезпечен кредитор с
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1 от ТЗ, намира, че не дължи
произнасяне по становищата на страните какви биха били последиците, ако
ищецът беше вписал наложеният от него с постановления запор в ЦРОЗ
преди откриване на производството по несъстоятелност, който въпрос се
явява извън предмета на настоящия спор.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ – гр.София иск да й бъде призната поредност на
удовлетворяването по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на предявените от нея
публични вземания в общ размер от 35 346,91лв, в производството по
несъстоятелност за „КОВЕТ“ ЕООД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК
********* по т.д.№ 807/2020г по описа на ОС – Пловдив, ХVIIІ състав, с
молба от 18.03.2022г, изходяща от НАП - София на 15.03.2022г, които
публични вземания са включени от синдика в списъка с приети вземания и с
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ, обявен в
ТРРЮЛНЦ на 01.04.2022г, като общият размер от 35 346,91лв е формиран от
главница за дължими данъци от 19009,88лв и лихви от 16 337,03лв,
начислени до 07.03.2022г, с основания за възникването им Справки-
декларации и Годишни данъчни декларации по чл.92, ал.1 от ЗКПО, както
следва:
1. СД вх. № 16002515200/14.08.2014 г.;
2. СД вх. № 16002492611/14.07.2014 г.;
3. СД вх. № 16002537876/15.09.2014 г.;
4. СД вх. № 16002583236/14.11.2014 г.;
5. СД вх. № 16002560600/14.10.2014 г.;
6. СД вх. № 16002604028/14.12.2014 г.;
7. СД вх. № 16002627282/14.01.2015 г.;
8. СД вх. № 16002651970/16.02.2015 г.;
9. СД вх. № 16002671643/13.03.2015 г.;
10. СД вх. № 16002698202/14.04.2015 г.;
11. СД вх. № 16002721699/14.05.2015 г.;
12. СД вх. № 16002745373/29.11.2016 г.;
13. СД вх. № 163421603378987/15.06.2015г.;
14. СД вх. № 16002769050/14.07.2015 г.;
15. СД вх. № 16002789712/14.08.2015 г.;
16. СД вх. № 16002811702/13.09.2015 г.;
9
17. СД вх. № 16002930901/12.02.2016 г.;
18. СД вх. № 16002957977/14.03.2016 г.;
19. СД вх. № 16002981854/14.04.2016 г.;
20. СД вх. № 16003008862/14.05.2016 г.;
21. СД вх. № 16003033033/14.06.2016 г.;
22. СД вх. № 16003052270/13.07.2016 г.;
23. СД вх. № 16003082207/15.08.2016 г.;
24. СД вх. № 16003126418/14.10.2016 г.;
25. СД вх. № 16003107001/14.09.2016 г.;
26. СД вх. № 16003145386/10.11.2016 г.;
27. СД вх. № 16003182233/14.12.2016 г.;
28. СД вх. № 16003197322/12.01.2017 г.;
29. СД вх. № 16003256382/14.03.2017 г.;
30. СД вх. № 16003273306/12.04.2017 г.;
31. СД вх. № 16003299790/12.05.2017 г.;
32. СД вх. № 16003323818/12.06.2017 г.;
33. СД вх. № 16003349238/12.07.2017 г.;
34. СД вх. № 16003380548/11.08.2017 г.;
35. СД вх. № 16003405799/13.09.2017 г.;
36. СД вх. № 16003427747/12.10.2017 г.;
37. СД вх. № 16003459073/13.11.2017 г.;
38. СД вх. № 16003486097/13.12.2017 г.;
39. СД вх. № 16003646630/13.06.2018 г.;
40. СД вх. № 16003672291/124)7.2018 г.;
41. СД вх. № 16003700236/13.08.2018 г.;
42. СД вх. № 16003720665/11.09.2018 г.;
43. СД вх. № 16003751360/11.10.2018 г.;
44. СД вх. № 16003788242/14.11.2018 г.;
45. СД вх. № 16003833062/11.01.2019 г.;
46. ГДД вх. № 1600И0236010/25.03.2015 г.;
10
47. ГДД вх. № 1600И0303736/27.01.2016 г.;
48. ГДД вх. №1600И0431889/07.03.2017 г.;
49. ГДД вх. №1600И0576812/21.03.2018 г.;
50. ГДД вх. № 1600И0709661/28.02.2019 г. и
51. Декларация - образец 6 вх. № 160021305703115 за м.09/2013г, като
обезпечени със запори, наложени с Постановление изх. № РД-11-17 от
06.01.2017г и Постановление изх. № С210016-022-0016136 от 09.03.2021г,
издадени от публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП –
Пловдив, вписани в Централния регистър на особените залози на 01.07.2021г
под № 2021070100690 и на 25.02.2022г под № 2022022501073, като
неоснователен.
Решението е постановено при участието на синдика на „КОВЕТ“
ЕООД – гр.Пловдив – в несъстоятелност, ЕИК ********* – М. С..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и на
синдика.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11