РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. гр. Хасково, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640100939 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „Евро Финанс Колект" ЕООД с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу Д.
К. А.
Ищецът твърди, че между „Теленор България" ЕАД и ответника бил сключен
договор за мобилни услуги на 07.12.2017 г., с който му били предоставени
телекомуникационни услуги за номер ********** при условията на абонаментен план
„Тотал 30,99“ за срок от 24 месеца, като същият влязъл сила в деня на подписването му. За
потребените от абоната по процесния договор мобилни услуги били издадени фактура №
********** от 18.01.2018 г. за отчетен период 18.12.2017 г. до 17.01.2018 г. в размер на
230,48 лв. и фактура № ********** от 18.02.2020 г. за отчетен период 18.01.2018 г. до
17.02.2018 г. в размер на 30,98 лв., които суми до настоящия момент не били заплатени.
Поддържа се, че ответникът дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
посочените суми по двете фактури в общ размер на 71.54 лв., от която 63,11 лв. по първата
фактура за периода от 03.02.2018 г. до 13.11.2020 г. и 8,43 лв. по втората фактура за периода
от 06.03.2018 г. до 13.11.2020 г. Поради неплащане на задълженията от страна на ответника
на 12.07.2019 г. „Теленор България“ ЕАД сключил договор за прехвърляне на вземания с
„Иновативни финанси“ ЕООД. Впоследствие на 28.10.2020 г. „Иновативни Финанси“ ЕООД
прехвърлило всички свои вземания по договора за цесия от 12.07.2019 г. на „Евро Финанс
1
Колект„ ЕООД. Ищецът сочи и до ответника били изпратени уведомления за двете цесии,
на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. За заплащане на дължимите суми, той подал заявление по чл.
410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 2791/2020 г. по описа на Районен съд –
Хасково. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение било подадено
възражение от длъжника. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с
което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в
размер на 254,82 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за мобилни услуги
от 07.12.2017 г. за мобилен номер ************** с абонаментен план „Тотал 30,99“,
сключен между ответника и „Теленор България" ЕАД, въз основа на който били издадени
фактури с № **********/18.01.2018 г. и № **********/18.02.2018 г., както и сумата в
размер на 71,54 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от
главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до
13.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените деловодни
разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
С молба вх. рег. № 8305/07.10.2021 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е
заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено
решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и
не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 447/11.08.2021 г. на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за
постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат
уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да
излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на
наличието на такива предпоставки
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
2
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2791/2020 г. по
описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат общо на 325,00 лева, от които 25,00 лева за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за
разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на
същия следва да се присъдят такива в размер общо 325,00 лева, от които 25,00 лева –
внесена държавна такса и 300,00 лева - платено адвокатско възнаграждение.
При постановяване на настоящото решение съдът констатира, че ищецът не е
заплатил предварително дължимата държавна такса по предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и че впоследствие е
пропуснал да събере същата от него. При това положение и на основание чл. 77 ГПК е
длъжен да стори това, като няма пречка да бъде направено и със самото решение. Предвид
липсата на разпоредба, обвързваща дължимостта на таксата в тази хипотеза от изхода на
спора, събирането й не трябва да се извършва съобразно резултата по делото и задължено
лице по нея остава ищецът, поради което и когато искът бъде изцяло уважен, таксата не
може да бъде събрана от ответника. В този смисъл е задължителната съдебна практика,
обективирана в Определение № 104 от 09.02.2015 г. по ч. т. д. № 112/2015 г. на ВКС, І т. о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо „Евро Финанс Колект" ЕООД следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС - Хасково дължимата държавна такса в размер 50,00
лева, определена съобразно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Д. К. А, ЕГН **********,
постоянен адрес: с. В., общ. **************, че дължи на "Евро Финанс Колект" ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, ет. 4,
адрес за кореспонденция: гр. **************, сумите от 254,82 лева, представляваща
незаплатена главница по Договор за мобилни услуги от 07.12.2017 г. за мобилен номер
************** с абонаментен план „Тотал 30,99“, сключен между Д. К. АС. и „Теленор
България" ЕАД, въз основа на който са издадени фактури с № **********/18.01.2018 г. и №
3
**********/18.02.2018 г., както и 71,54 лева, представляваща сбор от мораторните лихви
върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от 03.02.2018 г. до
13.11.2020 г., прехвърлени на „Иновативни финанси“ ЕООД по силата на договор за
прехвърляне на вземания от 12.07.2019 г. между „Теленор България" ЕАД и „Иновативни
финанси“ ЕООД, а впоследствие - на "Евро Финанс Колект" ЕООД по силата на договор за
прехвърляне на вземане от 28.10.2020 г. между "Евро Финанс Колект" ЕООД и „Иновативни
финанси“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2791/2020 г. по описа на
Районен съд - Хасково – 26.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. К. АС., ЕГН **********, постоянен адрес: с. В., общ. **************,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на "Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, ет. 4, адрес за
кореспонденция: гр. **************, сумата от 650,00 лева, от която 325,00 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и 325,00 лева, представляваща
направени разноски по ч. гр. д. № 2791/2020 г. по описа на РС – Хасково, за които е
издадена Заповед № 260427/30.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
ОСЪЖДА "Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, ет. 4, адрес за кореспонденция: гр.
**************, на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Хасково
сумата от 50,00 лева, представляваща дължима държавна такса по предявения от него иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригала!
Секретар: М. С.
4