Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ….04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав в открито
съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 5122/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 27.01.2020 г. на З. „А.Б.“ АД чрез адв. А.Б. срещу Решение № 1660 от 06.01.2020 г. по гр.д. № 88782/2017
г. на СРС в частта, с която искът по чл. 411 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД на З. „А.Б.“ АД срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД за заплащане на
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху МПС Фолскваген Пасат, рег № ******,
настъпили при ПТП на 17.06.2017 г. в с. Ягода, общ. Мъглиж, обл.
Стара Загора, по вина на водача на МПС, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, е отхвърлен за
разликата над 11 874,20 лв. до пълния предявен размер от 13 988,42
лв.
Оспорва единствено размера на
дължимото обезщетение с твърдения, че районният съд неправилно определил
стойността на щетите по увредения автомобил, като приел стойността, посочена от
вещото лице по допуснатата в първоинстанционното
производство съдебна автотехническа експертиза
(САТЕ), изчислена по средни пазарни цени с влагане на алтернативни резервни
части. Стойността на щетите следвало да се определи по средни пазарни цени с
използване на оригинални авточасти, тъй като частите, чиято смяна е необходима,
включително и елементи от електрическата инсталация на автомобила, имали
съществено значение за неговата сигурност като поддържащи структурната му цялост. Съдът не обсъдил защо приема
стойността на щетите с оглед на използване на алтернативни резервни части. На
следващо място, вещото лице направило изчисления по изключително ниска ставка
за човекочас труд, равняваща се на 12,00 лв. без ДДС, която не съответства на
средната пазарна цена на автосервизите за конкретния период, равняваща се на 18
лв./час без ДДС. Иска отмяна на акта като неправилен и уважаване на иска в
пълния предявен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
не е подаден отговор на въззивната жалба от ЗАД „Д.Б.:
Ж.и З.“ АД.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна с интерес
от обжалване срещу обжалваем акт и е редовна съгласно
чл. 262, ал. 1 ГПК.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло
валидно и допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявен е за разглеждане иск
с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сума, претендирана
от ищеца в качеството му на застраховател на лице, чието увредено имущество е застраховано
при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил
своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в
правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност застраховател
на лицето, причинило увреждането на застрахования при ищеца автомобил въз
основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411 КЗ в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само
за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната
сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени
от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките
за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу
причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Доказването
на тези правопораждащи факти е в тежест на ищеца –
чл. 154, ал. 1 ГПК.
Между страните по делото на
етапа на въззивното производство не е спорно
обстоятелството, че на 17.06.2017 г. в с. Ягода, община Мъглиж, обл. Стара Загора водачът на лек автомобил Опел Вектра, рег. № ****** по своя вина губи контрол над
управлявания от него автомобил, навлиза наляво в насрещното движение и удря
паркирания товарен автомобил Фолксваген Пасат, рег. № ******, собственост на
Павлина Досева, при който удар последният автомобил се удря в тухлена ограда.
От доказателствата по делото
се установява, че към момента на процесното ПТП и
двата автомобила са застраховани при съответните дружества , както и че ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение от 13 973,42 лв. във връзка със
заведена щета за възстановяване на процесните вреди,
което обстоятелство се установява и от уведомление за щети по МПС от 19.06.2017
г., опис и доклад на щета, както и преводно нареждане за горната сума. Ответникът
не оспорва, а и от застрахователна полица от 13.12.2016 г., издадена от „А.-П.“
ООД, се установява, че увреденият товарен автомобил Фолксваген Пасат е
застрахован при ищеца при условията на пълно Каско.
Ответникът сам признава, че лек автомобил Опел Вектра
е застрахован при него въз основа на сключена застрахователна полица № BG/30/117001696816.
И двете приети в първоинстанционното и във въззивното
производство заключения на САТЕ се посочва, че процесните
вреди са настъпили във връзка с гореописания механизъм на процесното
ПТП.
Не е спорно, че по отправена
писмена покана от ищеца, ответното дружество е погасило извънсъдебно чрез плащане
сумата от 15 596,34 лв. съобразно влязлата в сила като необжалвана част от
първоинстанционното решение, с която претенцията на
ищеца е уважена до размера от 11 874,20 лв.
Спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе – арг.
чл. 269, изр. 2 ГПК, се съсредоточава относно обема на имуществената
отговорност на ответното дружество.
При съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
Разпоредбата на чл. 386, ал.
2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне
до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя
наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено значение е
размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди
действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране.
Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение №
165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г.
по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС/ при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно
прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г.
Обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Основателен е доводът на въззивника, че районният съд от своя страна не се е
мотивирал защо е приел стойност на процесните вреди
при използване на алтернативни, а не оригинални резервни части. За установяване
размера на причинените вреди, в първоинстанционното
производство е прието заключение на автотехническа
експертиза, изготвено от вещото лице С.С., съгласно
което стойността на щетите на застрахования при ищцовото
дружество автомобил към датата на ПТП е определена на сумата от 11 874,20
лв. с включени 15,00 лв. ликвидационни разходи при използване на алтернативни
резервни части, а при използване на оригинални резервни части - 15 536,03 лв.,
като и при двата начина на изчисление е приложил ставка от 12 лв./ час за труд,
както сам посочва в устното изложение при приемането на заключението пред първоинстанционния съд. Настоящата инстанция кредитира заключението
на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. С.В. и прието в настоящото производство,
по следните съображения.
Относно цените на сервизния
час в заключението е посочено, че средната пазарна цена за ремонт на увредения
автомобил е 18 лв./час, който извод е обоснован с това, че при нейното определяне
са използвани цените, предлагани от 10 сервиза за ремонт на автомобили,
посочени в таблица към същото заключение. Поради това се явява основателно оспорването
в жалбата, че цената за сервизен час, определена от вещото лице в първоинстанционното производство на 12 лв./час, е занижена
в сравнение със средните пазарни цени за сервизни часове. На следващо място обективен
е подходът на вещото лице във въззивната инстанция да
усредни стойностите на пазарните цени на резервните части в съотношение между
цените на резервните части като оригинални и алтернативни резервни части. Както
оригиналните, така и алтернативните нови резервни части се предлагат на пазара
и всеки потребител може да избере какъв вид резервни части да вложи при ремонта
на увреден автомобил, за да гарантира неговата техническа цялост и безопасност
на движение, имайки предвид и че в настоящия случай липсват доказателства, че
увреденият автомобил е в гаранционен срок, каквото твърдение не е наведено от
ищеца и в двете инстанции. Също така, за някои резервни части, както следва: капак
заден, трегер калник ляв, леген резервна гума PVC, кора под броня дясна, ел. инсталация заден парктроник, конзола калник преден ляв, държач
фар ляв PVC, подкалник преден ляв
метален, кутия въздушен филтър, сензор парктроник
облицовка предна броня ляв, накрайник шарнирен предна лява кормилна щанга
комплект, ел. инсталация калник преден ляв, задна маска, чело заден десен рог,
панел заден десен, основа стоп десен, греда между задни рогове, дори не са посочвани
стойности като алтернативни резервни части, което съдът обосновава именно с
това, че не всички оригинални резервни части имат своя еквивалент като
алтернативни, произведени от друг производител, различен от официалния
производител на съответната марка и модел автомобил. Наличие само на
оригинални, но не и на алтернативни резервни части се констатира и при
сравнение на цените за двата вида резервни части, както са посочени в описите
на първоинстанционното заключение на САТЕ (I - 71, 77). Поради това
правилно вещото лице е отбелязало, че се вземат предвид цените и на двата вида
части при определяне на средните пазарни цени на необходимите за ремонта на
автомобила резервни части. Според заключението на САТЕ във въззивната
инстанция ремонтът на увредения автомобил възлиза на обща стойност от
14 987,45 лв., поради което ищцовата претенция в
общ размер от 13 988,42 лв., и то с включени ликвидационни разноски, се
явява изцяло основателна.
С оглед на гореизложеното, решението
в обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно поради несъвпадане
на крайните изводи на двете инстанции и да бъде постановено друго, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 114,22 лв. като
разликата над 11 874,20 лв. до пълно предявения размер от 13 988,42
лв.
По разноските в първа
инстанция
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът няма право на разноски поради цялостно
уважаване на ищцовата претенция, поради което
решението в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати разноски в
съответен размер на ищеца следва да бъде отменено поради противоположния изход
на делото в настоящата инстанция.
На следващо място, с оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски за
целия уважен размер на претенцията. Съгласно списък на разноските същият е
претендирал разноски в общ размер от 1 499,26 лв., от които първата
инстанция му е присъдила сумата от 1 272,66 лв., поради което ответникът
следва да бъде осъден да му заплати разноски за първоинстанционното
производство в размер на още 226,60 лв.
По разноските пред въззивна инстанция.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът има право на
разноски за настоящото производство в общ размер на 745,88 лв., от които 42,28 лв. за
държавна такса, 250 лв. за САТЕ и 453,60 лв. за адвокатско възнаграждение.
По необжалваемостта
на решението
С оглед цената на предявения иск,
която е под 20 000 лв., и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК,
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 1660 от 06.01.2020 г. по гр.д. № 88782/2017 г. на СРС В ЧАСТТА, в която искът
по чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД на „З.А.Б.“ АД, ЕИК: ******срещу
„ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК: ****** за заплащане на застрахователно обезщетение
и ликвидационни разноски за щети върху МПС Фолскваген
Пасат, рег. № ******, настъпили при ПТП на 17.06.2017 г. в с. Ягода, общ.
Мъглиж, обл. Стара Загора, по вина на водача на МПС,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е
ответникът, е отхвърлен за разликата над 11 874,20 лв. до пълния предявен
размер от 13 988,42 лв., както и В
ЧАСТТА за разноските, с която „З.А.Б.“ АД е осъдено да заплати на „ЗАД Д.Б.:
Ж.и З.“ АД разноски за първоинстанционното
производство в размер на 77,08 лв., ВМЕСТО
КОЕТО
ОСЪЖДА на
основание чл. 411 КЗ „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК: ******, адрес: гр. София, ж.к.
„Дианабад“, бул. ******да заплати на „З.А.Б.“ АД, ЕИК: ******, адрес: *** допълнително
сумата от още 2 114,22 лв. – застрахователно обезщетение за щети върху МПС
Фолскваген Пасат, рег № ******,
настъпили при ПТП на 17.06.2017 г. в с. Ягода, общ. Мъглиж, обл.
Стара Загора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
20.12.2017 г. до окончателното плащане на горепосочената сума.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78,ал. 1 ГПК „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК: ******, адрес: гр.
София, ж.к. „Дианабад“, бул. ******да заплати на „З.А.Б.“ АД, ЕИК: ******,
адрес: *** допълнително сумата от още 226,60 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК: ******, адрес: гр.
София, ж.к. „Дианабад“, бул. ******да заплати на „З.А.Б.“ АД, ЕИК: ******,
адрес: *** сумата от 745,88 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно (чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.