№ 435
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000324 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260026/10.01.2022 г. по т.д.№ 544/2020 г. СГС, ТО, VI-17 състав
е осъдил „ГК Кънстракшън България” ЕАД да заплати на „Българска агенция за експортно
застраховане” ЕАД на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в
размер на 75 821.37 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение,
изплатено по договор за имуществена застраховка № 1102113509219210318/ 21.03.2018 г.,
сключен между „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД, като застраховател и
„Стомана индъстри” АД, като застрахован, за настъпили имуществени вреди в резултат от
застрахователно събитие – забавяне на плащането от „ГК Кънстракшън България” ЕАД към
„Стомана индъстри” АД на задълженията за цена за закупени стоки, дължима по договори за
продажба, обективирани във фактура № 118044/ 01.02.2019 г., фактура № 119090/ 06.03.2019
г. и фактура № 119119/ 07.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
12.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в
размер на 1 010.95 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на 75 821, 37 лв., начислено за периода от 21.01.2020 г. до 08.03.2020 г., като е
отхвърлел иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 1 010.95 лв. до пълния
предявен размер от 1 607.80 лв., както и за периода от 19.11.2019 г. до 20.01.2021 г.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „ГК Кънстракшън
България” ЕАД, което моли то да бъде отменено в частта, с която исковете са уважени като
исковете срещу дружеството бъдат отхвърлени. Поддържа, че съдът неправилно е преценил
фактите по делото и в нарушение на материалния и процесуалния закон е приел, че са
налице предпоставките за възникване на суброгационното право на ищеца по чл.410, ал.1,
1
т.1 от КЗ въз основа на Споразумение от 08.01.2020 г. С това споразумение ищецът и
ответникът по делото се били спогодили относно вида и размера на вредите, възникнали за
третото за споразумението лице „Стомана индъстри” АД. Тъй като „Стомана индъстри” АД
не било страна по споразумението, то същото не го обвързвало, поради което съдът
неправилно приел, че вредите са установени. Обстоятелството, че застрахователят е счел
застрахователната претенция основателна и е платил обезщетение за вредите не означавало,
че застрахованото лице е претърпяло тези вреди. Въззивникът поддържа нищожност на
Споразумение от 08.01.2020 г. поради невъзможен предмет и липса на основание. Липсвала
непосредствена легитимна икономическа цел за „ГК Кънстракшън България” ЕАД да се
задължи да изплати претендираното обезщетение. В отклонение от чл.365 от ЗЗД при
сключването на споразумението не били направени никакви отстъпки за жалбоподателя.
Независимо, че не е направено изрично възражение за нищожност на споразумението,
първоинстанционният съд е следвало служебно да следи за този порок. Решението било и
недопустимо, тъй като независимо, че с доклада по делото съдът е посочил квалификация на
иска 410, ал.1, т.1 от КЗ с решението е разгледал иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
за изпълнение на задължение на „ГК Кънстракшън България” ЕАД по Споразумение от
08.01.2020 г.
Въззиваемият „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД оспорва
подадената въззивна жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Счита, че съдът
подробно е изследвал предпоставките за основателност на суброгационния иск по чл.410,
ал.1, т.1 от КЗ като е достигнал до правилният извод, че същите са налице. Правилно било
преценено, че Споразумение от 08.01.2020 г. съдържа извънсъдебно признание на
релевантните факти и тъй като същите са неизгодни за „ГК Кънстракшън България” ЕАД,
споразумението се ползва с материална доказателствена сила. Дори да не било налично
извънсъдебно признание на вземането, наличието на елементите от фактическия състав на
чл.410, ал.1, т.1 от КЗ се установявало и от другите събрани по делото доказателства.
Неоснователни били доводите за нищожност на Споразумение от 08.01.2020 г., тъй като с
него били направени отстъпки за въззивника – разсрочване на вземането. Неоснователни
били и доводите за недопустимост на решението, тъй като съдът разгледал именно
предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявена искова молба
от „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД, която твърди, че е специализирано
застрахователно дружество, в което капиталът се притежава от държавата, и в предмета на
дейност на което се включва предлагането на застраховки на плащания при износ и при
сделки на територията на страната, както и застраховки на различни финансови
инструменти. По силата на договор за застраховка № 1102113509219210318/21.03.2018 г.,
сключен със „Стомана индъстри” АД били застраховани плащанията по договори за
продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на
територията на Република България. Договорът попадал в дейността, която
застрахователното дружество осъществявало за своя сметка, а не за сметка на държавата.
Срокът на действие на застрахователния договор бил в периода от 16.03.2018 г. до
15.03.2019 г. С него застрахователят се задължил да покрива рисковете
„неплатежоспособност“ и „забава на плащанията“ от длъжника, която забава е продължила
за период, по-дълъг от „периода на изчакване“, по отношение на вземанията на „Стомана
индъстри” АД към „ГК Кънстракшън България” ЕАД, произтичащи от договори за
продажба, сключени в периода на действие на застраховката. В периода от месец февруари
2019 г. до месец март 2019 г. настъпили няколко застрахователни събития, тъй като „ГК
Кънстракшън България” ЕАД не изпълнило своите задължения към „Стомана индъстри”
2
АД по сключени договори за продажба на стоки: за заплащане на сума в размер на 26 990.29
лв., представляваща дължима цена за доставени стоки по фактура № **********/ 01.02.2019
г.; за заплащане на сумата 29 071.24 лв., представляваща цена за доставени стоки по фактура
№ **********/ 06.03.2019 г. и за заплащане на сума в размер на 28 184.44 лв.,
представляваща цена за доставени стоки съгласно фактура № **********/ 07.03.2019 г. За
„Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД възникнало задължение да заплати на
застрахованото дружество застрахователно обезщетение за претърпените в резултата на
настъпилите събития имуществени вреди, което обезщетение било в размер на 90 % от
неизпълнените от купувача задължения по съответния договор за продажба. Ищецът платил
на застрахования застрахователно обезщетение за вредите от застрахователните събития в
общ размер на 75 821.37 лв. и за него възникнало право да предяви регресен иск срещу „ГК
Кънстракшън България” ЕАД като причинител на вредите. Ответникът признал
съществуването на това парично задължение с изявление по споразумение от 08.01.2020 г.
Ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата 75 821.37 лв.,
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка № 1102113509219210318, за настъпили застрахователни събития,
представляващи неизпълнение от „ГК Кънстракшън България” ЕАД на задълженията му за
заплащане на покупна цена по договори за продажба на стоки, сключени между „Стомана
индъстри” АД, като продавач и „ГК Кънстракшън България” ЕАД, като купувач,
обективирани във фактура № **********/ 01.02.2019 г., фактура № **********/ 06.03.2019
г. и фактура № **********/ 07.03.2019 г., и сумата 748.97 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на заплатената част от общото застрахователно обезщетение, която част
е в размер на 24 291.26 лв., начислено за периода от 19.11.2019 г. до 08.03.2020 г., както и
сума в размер на 858.83 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
заплатената част от общото застрахователно обезщетение, която част е в размер на 51 530,
11 лв., начислено за периода от 09.01.2020 г. до 08.03.2020 г. Претендира присъждане на
направените в производството разноски.
Ответникът „ГК Кънстракшън България” ЕАД оспорва предявените искове.
Твърди, че ищецът не притежава лиценз за сключване на имуществена застраховка, която да
покрива рисковете от неизпълнение на търговски договори, сключени между застрахования
и трети лица. Възразява, че не са представени доказателства за получаване на стоките,
предмет на продажбите по процесните фактури, поради което не било възникнало
задължение за плащане на тяхната цена и съответно твърдените застрахователни събития.
Счита, че застрахователните събития са настъпили след срока на действие на
застрахователния договор /след изтичане на уговорения в застрахователния договор период
на изчакване, предвиден при риска забавяне на плащането на длъжника/. Ответникът не бил
признал претендираното регресно вземане.
По делото е представен застрахователен договор № 1102113509219210318/
21.03.2018 г., сключен между „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД, в
качеството му на застраховател, и „Стомана индъстри” АД, в качеството на застрахован, по
силата на който застрахователят се е задължил да покрива рисковете неплатежоспособност и
забавяне на плащането съобразно Общите условия за застраховане на плащанията по
договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск,
възникнал на територията на Република България по договори с длъжници, посочени в
списък на застрахованите длъжници, представляващ Приложение № 1, неразделна част от
застрахователния договор. Полицата е с валидност 16.03.2018 г. до 15.03.2019 г. Уговорено е
застрахователно обезщетение в размер 90 % от вземането с период на изчакване 6 месеца.
Представен е списък на застрахованите длъжници, представляващ Приложение
№ 1, неразделна част от договор за застраховка № 1102113509219210318, в който под № 21 е
посочено „ГК Кънстракшън България” ЕАД.
С допълнително споразумение № 24/21.12.2018 г. към договор за застраховка
№ 1102113509219210318 е приет списък на застрахованите длъжници, представляващ
3
Приложение № 1, неразделна част от застрахователния договор, в който под № 1 е посочено
„ГК Кънстракшън България” ЕАД с кредитен лимит 100 000 лева.
Представени са Общите условия за застраховане на плащанията по договори
за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на
територията на Република България. Съгласно чл.7, ал.2 от ОУ в случаите, в които периодът
на изчакване изтича след изтичане периодана валидност на застрахователния договор,
настъпилото застрахователно събитие се счита от застрахователя за действително, при
условие, че съответните продажба на стоки или предоставяне на услуги са били реализирани
в периода на валидност на застрахователния договор. Такова застрахователно събитие се
счита за настъпило в резултат на сбъдването на покрит по застрахователната полица риск и
за него застрахователят дължи застрахователно обезщетение.
Видно от представените Сметка № 14/06.03.2019 г. с приложение за
м.февруари 2019 г. и Сметка № 15/03.04.2019 г. с приложение за м.март 2019 г., дължимата
премия за м.февруари и м.март по процесния договор е определена и заплатена от „Стомана
индъстри” АД.
С електронни писма от 06.03.2019 г. и от 07.05.2019 г. „Стомана индъстри” АД
е депозирала пред „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД декларации за
просрочия, с които е декларирала просрочие от страна на „ГК Кънстракшън България” ЕАД
за заплащане на: сума в размер на 26 990.29 лв., представляваща дължима цена за доставени
стоки по фактура № **********/ 01.02.2019 г.; сумата 29 071.24 лв., представляваща цена за
доставени стоки по фактура № **********/ 06.03.2019 г. и на сума в размер на 28 184.44 лв.,
представляваща цена за доставени стоки съгласно фактура № **********/ 07.03.2019 г.
С претенция за застрахователно обезщетение рег.№ 87198/05.09.2019 г., към
която са представени имейл кореспонденция в периода от 20.02.2019 г. до 28.02.2019 г..,
съдържаща поръчка и оферта; фактура № **********/ 01.02.2019 г.; разписка за експедиция
от 01.02.2019 г.; Протокол за доставка от 04.02.2019 г. и счетоводна справка от партидата на
„ГК Кънстракшън България” ЕАД, „Стомана индъстри” АД е декларирало към „Българска
агенция за експортно застраховане” ЕАД настъпило застрахователно събитие забава в
плащането на сумата 26 990.29 лв., дължима по описаната фактура
С претенция за застрахователно обезщетение рег.№ 91229/04.11.2019 г., към
която са представени: 1./ фактура № **********/ 06.03.2019 г.; разписка за експедиция от
06.03.2019 г.; Протокол за доставка от 07.03.2019 г. и счетоводна справка от партидата на
„ГК Кънстракшън България” ЕАД, и 2./ фактура № **********/ 07.03.2019 г.; разписка за
експедиция от 07.03.2019 г. и протокол за доставка от 08.03.2019 г., „Стомана индъстри”
АД е декларирало към „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД настъпило
застрахователно събитие забава в плащането на сумата 29 071.24 лв. и сумата 28 184.44 лв.,
дължими по описаните фактури.
Представен е ликвидационен акт № 114/31.10.2019 г., платежно нареждане от
1.11.2019 г. и потвърждение от „Стомана индъстри” АД от 08.11.2019 г., от които се
установява, че определеното от застрахователя застрахователно обезщетение по претенция
за застрахователно обезщетение рег.№ 87198/05.09.2019 г. в размер 24 291.26 лв.,
представляващо 90% от непогасеното вземане по фактура № **********/ 01.02.2019 г. е
изплатено на „Стомана индъстри” АД.
Представен е ликвидационен акт № 141/20.12.2019 г., платежно нареждане от
23.12.2019 г. и потвърждение от „Стомана индъстри” АД от 07.01.2020 г., от които се
установява, че определеното от застрахователя застрахователно обезщетение по претенция
за застрахователно обезщетение рег.№ 91229/04.11.2019 г. в размер 51530.11 лв.,
представляващо 90% от непогасеното вземане по фактура № **********/ 06.03.2019 г. и
фактура № **********/ 07.03.2019 г. е изплатено на „Стомана индъстри” АД.
С покана за доброволно изпълнение на парично задължение, получена на
11.11.2019 г. от „ГК Кънстракшън България” ЕАД „Българска агенция за експортно
застраховане” ЕАД го е поканила да заплати сумата 24 291.26 лева.
4
Представено е Споразумение за разсрочване на плащания /регресни вземания/,
сключено на 08.01.2020 г. между „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД, в
качеството на кредитор и „ГК Кънстракшън България” ЕАД в качеството на длъжник, с
което страните са се съгласили да считат за безспорно установено в отношенията помежду
това, че длъжникът не е заплатил цената на предадени и надлежно и точно получени без
забележки и възражения за количество и/или качество стоки по фактура № **********/
01.02.2019 г., фактура № **********/ 06.03.2019 г., фактура № **********/ 07.03.2019 г. с
падежи съответно 03.03.2019 г.; 05.04.2019 г. и 06.04.2019 г. като остатъка за плащане е
съответно 26 990.29 лв., 29 071.24 лв. и 28 184.44 лв. В чл.3 от споразумението страните са
уговорили начина и сроковете за изплащане на задълженията. С чл.7 е уговорено, че в
случай на неплащане на което и да е от уговорените разсрочени плащания в уговорения
срок, цялата сума става предсрочно изискуема.
Представен е договор от 30.05.2017 г., по силата на който „Стомана индъстри”
АД и „ГК Кънстракшън България” ЕАД са уредили рамковите условия при който „Стомана
индъстри” АД продава описаните в приложение № 1 към договора стоки на „ГК
Кънстракшън България” ЕАД.
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, която не е оспорена. Вещото лице Р. С. е посочило, че процесните три фактури
са обявени пред застрахователя и са осчетоводени при „Стомана индъстри” АД по партидата
на „ГК Кънстракшън България” ЕАД. От своя страна „ГК Кънстракшън България” ЕАД е
осчетоводило фактурите по партидата на доставчика „Стомана индъстри” АД, включило ги
е в дневниците на покупките, подадени към НАП и по тях е ползван данъчен кредит.
Вещото лице е посочило, че размерът на застрахователното обезщетение, заплатено от
ищеца е коректен и плащането е получено от „Стомана индъстри” АД.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от
страните. Съгласно заключението на вещото лице И. Д. декларациите за просрочени
плащания са постъпили при ищеца на 5.03.2019 г. и на 3.05.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
„Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД е специализирано
застрахователно дружество, което предлага застраховки на плащания при износ и сделки на
територията на Република България. Дружеството извършва дейност по два основни
нормативни акта – Кодекса за застраховането и Закона за експортното застраховане.
Законът за експортното застраховане е специално създаден, за да се регулират принципите
на тази дейност в България. Съгласно този закон „Българска агенция за експортно
застраховане” ЕАД провежда държавната политика в областта на експортното застраховане,
като покрива непазарни рискове от свое име и за сметка на държавата. Съгласно Кодекса за
застраховането дружеството сключва застраховки срещу пазарни рискове за своя сметка.
Основният критерий за чия сметка ще се сключи застраховката е държавата на евентуалното
сбъдване на риска, както и периода на отсрочване на дължимото плащане, което е обект на
застраховане.
В процесния случай отношенията по процесния застрахователен договор се
регулират от Кодекса на застраховането.
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен
риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се
сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните
задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск;
срока на договора, както началото и края на застрахователнотото покритие;
5
застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на
страните.
Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за
застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не
може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение в посочения в чл.405, ал.1 срок. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. За да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие на
осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени
вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на действието на валидно
сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да представлява предвиден и
покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително
и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора.
В процесния случай застрахователят, който е платил застрахователното
обезщетение предявява суброгационните си права към причинителя на вредата.
Искът намира своето законово основание в разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от
КЗ. По смисъла на чл.410, ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата,
в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или
2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или 3. собственика на
вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.
Именно по този иск се е произнесъл първоинстанционния съд като е обсъдил
всички релевантни факти към него, поради което възражението за недопустимо произнасяне,
направено от въззивника се явява неоснователно.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ответника и
„Стомана индъстри” АД са съществували търговски отношения, чиито общи условия са
уредени в договор от 30.05.2017 г. по които „Стомана индъстри” АД е продавало на
ответника строителни продукти. Конкретните доставки са били предмет на отделни
договори, за които са съставяни фактури. По настоящото дело са представени процесните
фактури, издадени от доставчика „Стомана индъстри” АД за доставени стоки на ответника
„ГК Кънстракшън България” ЕАД. Фактурите не носят подпис за получател, но към същите
са представени подписани двустранно приемо-предавателни протоколи, с които стоките са
били предадени на служител на „ГК Кънстракшън България” ЕАД. Ответникът не е оспорил
в срока по чл.367, ал.1 ГПК нито, че е заявил стоките, нито че не са му били предадени.
Заявеното в отговора на исковата молба оспорване касае липсата на посочване на вида,
количеството и стойността на стоките. Същите обаче са посочени в приложените фактури и
разписки за експедиция. В допълнение, изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза е констатирала, че ответникът е декларирал в справките декларация по ЗДДС
процесните фактури, като е ползвал данъчен кредит по тях. Това обстоятелство е
равнозначно на извънсъдебно признание на вземанията, за които са издадени фактурите, или
поне на удостоверяване в частен документ на неизгодни за автора обстоятелства, което
съобразно чл. 12 ГПК убеждава съда за верността на удостовереното. Противно на доводите
в жалбата, осчетоводяването съставлява и признание за реалната доставка на стоките.
Съобразно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено
правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на
разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена, а
6
според ал. 3 то може да настъпи и на датата на фактическото предоставяне на стоката.
Следователно, данъчното събитие по процесните фактури настъпва от предаването на
стоките, а осчетоводяването от ответника на фактурите е признание за настъпилото данъчно
събитие, т. е. за получаването на стоките.
В подкрепа на изложеното е представеното подписано на 08.01.2020 г.
споразумение между страните по делото, в което ответникът е удостоверил факта, че в
негова тежест е възникнало задължение към ищеца за заплащане на сума в размер на
75 821.37 лв. При тълкуване на волята на страните, съдът изхожда от клаузата на чл. 2 във
връзка с клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 2, в които задължението е признато като регресното
задължение на ответника, възникнало в качеството му на неизправен длъжник по
договорите за продажба, сключени със „Стомана индъстри“ АД съгласно три броя фактури -
фактура № 118044/ 01.02.2019 г., фактура № 119090/ 06.03.2019 г. и фактура № 119119/
07.03.2019 г., към застрахователя за заплащане на платеното от последния застрахователно
обезщетение на застрахования „Стомана индъстри“ АД по процесния договор за
имуществено застраховане. В чл. 1, ал. 2 от споразумението е удостоверено, че ищецът е
заплатил на „Стомана индъстри“ АД застрахователно обезщетение в размер на 75 821.37 лв.
по процесната имуществена застраховка за вредите, причинени от риска, представляващ
неплащане на падежа на задълженията по фактура № 118044/ 01.02.2019 г., фактура №
119090/ 06.03.2019 г. и фактура № 119119/ 07.03.2019 г., които задължения видно от чл. 1,
ал. 1 от споразумението представляват такива за неплатена покупна цена за доставка на
стоки в общ размер от 84 245, 97 лв.
Споразумението между страните по делото има характер на спогодба.
Спогодбата е договор с който страните си правят взаимни отстъпки и прекратяват един
съществуващ спор или избягват възможен правен спор. При спогодбата се извършват
взаимни отстъпки, които могат да се изразяват в отказ от права и в поемане на задължения.
Предпоставка на спогодбата е наличието на правен спор. Този правен спор не е необходимо
да е обективно сериозен. От друга страна не е необходимо да има заведено дело, за да може
да се сключва спогодба. Съгласието относно съдържанието му - взаимните отстъпки, на
които страните се съгласяват - представляват отказ от първоначално правно твърдение и е
възможно тези отстъпки да представляват отказ от съществуващо право или поемане на
несъществуващо задължение. Взаимните отстъпки са средство за постигане на една цел,
която страните желаят, а именно - установяване на безспорност в техните отношения и към
това е насочено съгласието им. Няма значение дали взаимните отстъпки са еднакви по
стойност.
Спогодбата има на първо място Декларативно действие - това означава, че
двете страни се задължават да считат правното положение, което са уредили със спогодбата
за безспорно. Спогодбата има Регулиращо действие - страните се задължават да спазват
занапред поведение, което отговаря на установеното със спогодбата положение, т.е. те се
задължават да не оспорват за в бъдеще установеното положение и да не вършат каквито и да
било други действия,които са в противоречие с това установено положение. Спогобдата има
Преобразуващо действие - то е налице тогава и дотолкова, доколкото договорно
установеното положение се отклонява от действителното положение. Това преобразуващо
действие има обратно действие – счита се, че е такова, каквото е уредено със спогодбата от
възникването на правата и задълженията, а не от момента на сключването на спогодбата. Не
винаги, но е възможно Спогодбата да има Транслативно действие - когато спогодбата засяга
правоотношения, които не са били предмет на спора.
Като се изхожда от тези принципни постановки дори е без значение какво е
било действителното правно положение преди сключването на процесната Спогодба в
отношенията между страните по делото при липса на възражения от страна на ответника
относно действителността на самия договор за спогодба.
Дори да се приеме, че сключената спогодба не представлява спогодба, а има
характер на установителен договор, следва да се има предвид, че с установителния договор
страните взаимно се задължават да считат, правното положение между тях такова, каквото
7
същия го прогласява, като се въздържат занапред от всякакво оспорване. В това взаимно
задължение се състои правоустановяващото или Декларативно действие на договора. На
следващо място страните са се задължили да спазват занапред поведение, което отговаря на
установеното правно положение. В това взаимно задължение се състои регулиращото
действие на установителния договор.
Описаните в цитираните две клаузи от споразумението факти, чието
осъществяване се признава от страните по него, са точно тези, при които съгласно чл. 410,
ал. 1, т. 1 КЗ възниква регресното вземане на платилия застраховател към прекия
причинител на вредата, който в случая е длъжникът по тези задължения „ГК Кънстракшън
България” ЕАД, поради което съдът счита, че с чл. 2 от споразумението е признато
възникването точно на това вземане на „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД
към „ГК Кънстракшън България” ЕАД. Ето защо следва да се приеме за доказано, че в
тежест на ответника са възникнали задължения за плащане на цената за доставките по
процесните фактури. Ответникът не твърди и доказва плащане на тези суми. При това
положение съдът счита доказано настъпването на застрахователно събитие по процесния
застрахователен договор.
Неоснователно е възражението, че застрахователното събитие е извън периода
на договора с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2 от ОУ , съгласно която в случаите, в които
периодът на изчакване изтича след изтичане периода на валидност на застрахователния
договор /какъвто е процесният случай/, настъпилото застрахователно събитие се счита от
застрахователя за действително, при условие, че съответните продажба на стоки или
предоставяне на услуги са били реализирани в периода на валидност на застрахователния
договор. Такова застрахователно събитие се счита за настъпило в резултат на сбъдването на
покрит по застрахователната полица риск и за него застрахователят дължи застрахователно
обезщетение. Продажбите по процесните три фактури са реализирани в срока на валидност
на застрахователната полица, поради което застрахователните събития по тях се покриват от
застраховката.
Застрахователното обезщетение е определено съобразно клаузите на договора
за застраховка. По тази причина искът по чл. 410, ал. 1 КЗ е основателен за пълния предявен
размер от 75 821.37 евро, заедно с претендираната законна лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
II./ По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 1 607.80 лева,
представляващи обезщетение за забава.
Вземането за главницата, заявено с исковата молба е регресно вземане за
парична сума и при забава за неговото плащане длъжникът дължи на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
По отношение на регресното вземане на застрахователя закона не предвижда
срок, в който да бъде изпълнено. Страните по делото със споразумението от 08.01.2020 г. са
постигнали съгласие за начина на изпълнение: на три разсрочени вноски, от които: първата
вноска от 25 000 лв. платима до 20.01.2020 г.; втората вноска от 25 000 лв., платима до
20.02.2020 г. и третата вноска от 25 821.37 лв., платима до 20.03.2020 г. Към момента е
настъпил падежа на първата вноска, което задължение не е изпълнено от ответника и той е
изпаднал в забава за нея, считано от 21.01.2020 г. Неплащането на падежа на първата вноска
от разсроченото задължение, съгласно уговорката на чл. 7, ал. 1 от споразумението, води до
загубване от страна на длъжника на преимуществото на уговорения срок за изпълнение и
цялата неиздължена част от задължението става предсрочно изискуема, като за това не е
нужно осъществяването на каквото и да е друго обстоятелство, включително отправяне на
изявление за това от кредитора до длъжника. Следователно считано от 21.01.2020 г. е
настъпила и изискуемостта на целия неплатен остатък от регресното задължение на „ГК
Кънстракшън България” ЕАД към „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД, т.е.
то е изцяло изискуемо в пълния размер, посочен в споразумението от 75 821.37 лв.
8
Следователно ответникът е изпаднал в забава изпълнението на цялото задължение в размер
на 75 821.37 лв. считано от 21.01.2020 г. и от тази дата дължи обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва. Размерът на лихвата за забава, определен по реда на
чл. 162 ГПК върху главница от 75 821.37 лв. за периода от 21.01.2020 г. до 08.03.2020 г.,
възлиза на 1 010. 95 лв. Искът законосъобразно и правилно е уважен за този размер и за
посочения период.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
По разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК въззивникът следва да
заплати своевременно поисканите от въззиваемия разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство в размер 450 лв..
Воден от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260026/10.01.2022 г. по т.д.№ 544/2020 г. СГС,
ТО, VI-17 състав, в частта, с която съдът е осъдил „ГК Кънстракшън България” ЕАД да
заплати на „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД на основание чл. 410, ал. 1,
т. 1 КЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 75 821.37 лв., представляваща
регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено по договор за имуществена
застраховка № 1102113509219210318/ 21.03.2018 г., сключен между „Българска агенция за
експортно застраховане” ЕАД, като застраховател и „Стомана индъстри” АД, като
застрахован, за настъпили имуществени вреди в резултат от застрахователно събитие –
забавяне на плащането от „ГК Кънстракшън България” ЕАД към „Стомана индъстри” АД на
задълженията за цена за закупени стоки, дължима по договори за продажба, обективирани
във фактура № 118044/ 01.02.2019 г., фактура № 119090/ 06.03.2019 г. и фактура № 119119/
07.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.03.2020 г. до окончателното
й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1 010.95 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 75 821, 37 лв.,
начислено за периода от 21.01.2020 г. до 08.03.2020 г.
В останалата част решение № 260026/10.01.2022 г. по т.д.№ 544/2020 г. СГС,
ТО, VI-17 състав е влязло в сила като необжалвано .
ОСЪЖДА ГК Кънстракшън България” ЕАД да заплати на „Българска агенция
за експортно застраховане” ЕАД на основание чл.78, ал.2 сумата 450 лева юрисконсултско
възнаграждение във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10